Демона на светлината - Last Guardian (OLD)

[Last_Guardian]

Ок. Ще се постарая следващият път да поизгладя посочените от вас неточности и грешки.

[thorn]

Граматика и пунктуация – Ъъъ, ами май правописът не ти е силната страна. Просто чети повече и ще го оправиш. Поставял си излишно много запетаи – ако не си сигурен дали са необходими, просто ги изпускай. В противен случай накъсваш ритъма на текста.
Текстът започва неясно – губи се кой какъв е, на чия страна е. Необходимо ми бе няколко пъти да го прочета, докато схвана, че младежът от портала и клерикът са едно и също лице.
Историята ти се губи в много детайли, странични сюжети и прекалено подробни описания. На моменти не звучи като разказ, а като D&D сесия. Разбирам, че е фенфикшън, но би трябвало да е интересна и разбираема и за някой незапознат със сетинга. Тези детайлни описания на битки и магии показват потенциала ти като разказвач, но в един момент доскучава. Опитай се да разнообразиш действието, не е необходимо всичко да е удар-контраудар или магия-контрамагия.
Прекаляваш с вътрешните монолози, героите ти обичат позирането и гръмките речи. Не е необходимо да се вземат толкова насериозно.
Твърде много герои, които се появяват за момент и след това така и не разбирам защо изобщо разказваш за тях. Освен това имат неясни мотивации за действията си. Например когато Моридин среща бъдещите си спътници, и Дракона, и Ториам ту изпадат в пристъпи на параноя, ту сляпо се доверяват на клерика. Моридин е преживял някаква трагедия в миналото си, но начинът, по който я описваш, не е достатъчно убедителен. Явно дълбоко страда, но така и не разбираме точно защо. Ако историята ти е ясна за теб, имай предвид че читателят не е в главата ти, за да знае защо нещата се случват точно по този начин. Всички врагове остават някакви неясни символи на злото, ако им беше придал повече характер, конфликът им с героите щеше да е по-наситен с емоции. Мисля, че стремежът към епичност на текста го оставя някак стерилен и неемоционален. Все още не знаеш къде да режеш в текста и как да ограничаваш пристъпите си на идеи. Понякога твърде многото идеи могат да прецакат нещата, точно както и липсата им. Не е необходимо да напишеш всичко, което ти хрумне. Просто трябва да подбереш само това, което върши пряко работа на идеята ти. Този тип фентъзи има нужда от известно принизяване, за да звучи правдоподобно. Героите в класическото high-fantasy посещават ханове, правят party, бият се и спасяват света, горе-долу в тази последователност, а в свободното си време оплакват тежката си съдба. Ако разчупиш този стереотип, ще имаш много по-оригинален и интересен текст. Щом имаш въображение да си представиш снаряжението на героите си в такива детайли, ще можеш да им измислиш и убедително back-story, с което да направиш по-плътна историята си. Бягай от клишетата, които един готов свят ти налага. На мен ми е писнало да чета само за inns, dungeons, party formation и прочие. Faerun е много по-богат свят от това, което си описал. Щом ти харесва, използвай го, но го нагаждай според историята си, ако искаш да надскочиш границите на фенфикшъна. Кефи ме, че Моридин е aasimar, но това си остава само като факт. Изобщо през цялото време имах чувството, че няма да се сдържиш и някъде ще дадеш и статистиките на героите си.
Стилово - бая грешки. Мислих да ги извадя като при Енея, но реших, че едва ли ще имаш нервите да ги прочетеш всичките. А и аз май нямам нерви да ги редактирам. Сложните ти изречения, особено подчинените, са направо мешавица от думи. Режи ги на прости или се стреми непрекъснато да става ясно кой е подлогът и кой допълнението. А и изразът „светлината потече”, който на няколко места използваш, все ми напомня описанията на Пратчет. Мисля, че във Faerun светлината е като в нашия свят и не тече. Най-дразнещото е, че непрекъснато слагаш някакви определения на героите си, особено на Моридин не му се разминава. На моменти става смешно и аз така и не схванах – това е, за да укажеш уклона на героите си или за подчертване на лошотията/добрината им. При всички случаи са индикатор за кофти писане. За мен обаче проблемът е само един - пишеш бързо и не обмисляш изреченията си. Не винаги първият вариант е най-добрият. Поради явната ти слабост към дълги текстове сигурно не ти остава време за редакции, но все пак е добре да усещаш къде не звучи добре и да го оправяш.
Твоят разказ, както и на Енея, явно е недовършен и предполагам, че това и за двамата донякъде извинява проблемите с историята и героите, но факт е, че никой от вас не се е опитал да сглоби целия текст в сбит вариант или да го преработи, така че да е по-ясен. И това остава основната слабост на текстовете ви.
В заключение – с по-кратки текстове, по-малко „епичност” и с въображението, което явно имаш, мисля, че ще напишеш нещо наистина добро.
Хм, относно спора за клирик, клерик или както там се вика – най-правилно на български е духовник, но тъй като текстът е фенфикшън, според мен може да си остане с английската транскрипция.

[Last_Guardian]

Thorn - Благодаря ти.
Не знам как, но при първият прочит на критиката ти, останах с впечатлението, че някак си вникнал в... Да кажа, "начина ми на мислене".
Напълно съм съгласен с критиката ти. След малкият "спор" с другите, найстина разбрах къде са ми грешките и отценявам идеите, които си ми дал. Ще се опитам да го оправя.

Относно аасимарстването на Моридин... Пфф, ми просто не ми е идвало на акъла да доразвия тази му "черта", но като че ли изглежда обещаващо!

И да, приятелите ми (които напоследък моля да редактират това, което пиша) все ми набиват в "кухата" глава, че мислите ми се "вихрят" непрестанно - пиша каквото ми хрумне и продължавам напред към следващата идея.

[ta]

Браво! Дойде ти акълът в главата. Не, че съм се съмнявала в способностите ти, просто добре е човек да си намери стимул да се усъвършенства.

Ако ти се намират някакви въпроси по критиките ни, питай.

[Last_Guardian]

Браво! Дойде ти акълът в главата. Не, че съм се съмнявала в способностите ти, просто добре е човек да си намери стимул да се усъвършенства.

Ако ти се намират някакви въпроси по критиките ни, питай.

Въпроси... По-скоро не. Не мисля, че очаквате да взема всичко под внимание, но повечето мисля, че ще трябва да бъде изпълнено.
Ако на някой му се занимава и може да ми даде конкретна идея, какда реализирам срещата на триото, не бих отказал.
Просто в кампанията беше - ето т'ва са новите парти мембъри - запознайте се!

Всъщност, като се замисля, ако няма друг, който да ме критикува за нещо, за което до сега не е споменавано, направо - следващият разказ - аз си взех "бележка" - това ми е достатъчно.

[Roland]

Ммм, аз все пак да отбележа, че аасимарите наистина НЯМАТ рога

[Last_Guardian]

Ммм, аз все пак да отбележа, че аасимарите наистина НЯМАТ рога

Тук НЕ си прав!
Аасимарите се делят на 2 класи - низша и визша, като низшата се отличава с извити назад рога, започващи от челото на индивида, както и опашка. При визшата прослойка на обществото, още от ранна бебешка възраст опашката бива "премахната".
Може да съм доста "зле" по други въпроси, ама Д&Д ми е слабост!

[Roland]

И на мен. Искам източник за тая информация. Защото според Races of Fаerun ВСЕКИ Аасимар или Тийфлинг се ражда с РАЗЛИЧНИ атрибути, напълно случайно появяващи се. САМО че опашките и рогата са присъщи единствено на тийфлингите, защото такива неща имат демоните и джиновете, а не селестиалите, от които произлизат Аасимарите. Оттам взимат разни светещи очи, крила и други подобни глупости.

[Last_Guardian]

И на мен. Искам източник за тая информация. Защото според Races of Fаerun ВСЕКИ Аасимар или Тийфлинг се ражда с РАЗЛИЧНИ атрибути, напълно случайно появяващи се. САМО че опашките и рогата са присъщи единствено на тийфлингите, защото такива неща имат демоните и джиновете, а не селестиалите, от които произлизат Аасимарите. Оттам взимат разни светещи очи, крила и други подобни глупости.

Секунда само! Не съм имал намерението, предишният ми пост да прозвучи като нападка.
Според споменатата от тяб книга е така, да. Моля само да погледнете в коя тояно паралелна вселена на Феарун пиша - именно светът Нордок. Ако искаш, че поровя и ще намеря линк към описанието на всички "изкривявания" на расите там.
Като друг пример - в Races of Fаerun елфите имат low-light vision, докато расата в Нордок е модифицирана - с Darkvision.

Edit: И не е точно така, че опашките и рогата са само при тиефлингите - има ги и при аасимарите, както и има тиефлинги с крила (вярно е, че при този случай крилата са черни и ципести но...) И очите на повечето тиефлинги "светкат" само че в мътно-червено. Ако не се лъжа, дори като ослепееха, червената "светлина" се сменя с черно "мъждукане".

[Roland]

Не го знаех тоя Нордок. Но щом казваш... И моля те, наистина са тИЙфлинги, доста ясно ги произнасяха... ъъ... някъде в някоя от игрите както и фЕЙрун Не се заяждам и аз, просто е така.

[Yan]

http://www.portalkeep.net/races/aasimar.htm -рога нъц



Асимарчета







тийфлингчета


Приеми го на доверие ако щеш, макар хората да са си го написали --- Асимарите НЯМАТ рога. И в Нордок също.

[Random]

Първо - искам да се извиня на всички и най-вече на Ласт Гардиън за мощното ми замотаване с отговора. Ангажименти, надценяване на собствените способности и т.н. Освен това се извинявам и за това, че вероятно няма да се получи много детайлна критика, тъй като нямам много време в момента. Ще гледам да предам по-основните моменти, така както ги виждам, и вероятно няма да дам много примери, извадени директно от разказа, но просто нямам време да търся в толкова голям текст.

1. Правопис, граматика и пунктуация.

След критиката ми към разказа на Енея няма как да си замълча тук, ще е нечестно просто:/ Ласт, надявам се да не се обидиш, но разказът ти страда АДСКИ МНОГО от силната ти неграмотност. При Енея правописните грешки бяха по-скоро в следствие на немарливост при писането, но при теб са симптоматични. Не знам, от много висене по чатовете ли е, какво е, но прави много лошо впечетление. В текста има какви ли не правописни грешки, смяна на "а" с "ъ" и обратно, "о" с "у" и какво ли още не. Само два примера:

демонът бе мъртав

повелители на хауса

Еми сори, ама аз лично такова чудо не мога да го взема особено на сериозно. Съветът ми - наложи си го на главата, когато пишеш автоматично да правиш коректури на момента, ако трябва да проверяваш в речник някои думи, за които не си сигурен. И чети много, това май най-много помага за срещу кривопис:)

Членуването явно също не го владееш особено. А то е едно такова невинно... Хвани някой учебник по български език и се ограмоти най-добре, срамно си е. Макар че явно хиляди българи хич не ги е срам...:/

В пунктуацията не си толкова зле, макар че и със запетайките явно имате някакви недоразумения помежду си. Едно бързо курсче и в тази област никак няма да е зле.

Знам, че е много вероятно тези ми начални забележки да са ти крайно досадни, но ти го казвам абсолютно доброжелателно - ограмоти се, иначе трудно някой би те взел на сериозно като писател. Най-малкото правилното владеене на езика е до известна степен признак на уважение към останалите. Пък и не е нужно да го владееш до съвършенство все пак.

2. Сюжет и герои.

Разказът ти явно е повлиян от някое приключение, което сте разигравали. Имам чувството, че си писал почти едно към едно с въпросната сесия. Не че е толкова лошо да пишеш по този начин, но все пак се получава едно твърде раздробено повествование, доста плоско и тромаво. Тази критика малко изби към стила, така че основната ми мисъл - дори когато пишеш по някое приключение, е уместно да раздвижиш сюжета, да го попромениш и да го погледнеш от друга гледна точна. Не от тази на Разказвач или на Играч, а на писател, който твори история. Нищо, че това вече сте го разигравали. Взимаш основата и градиш около нея. В Демонът на Светлината имаме един куп герои, които са твърде плоски и мотивите им са меко казано смешни. Добре е да се поставиш на мястото на героите си и да се попиташ как наистина би постъпил един персонаж в дадената ситуация. Добре е да си изградиш ясна представа кое в характерите им от какво е породено и защо аджеба се случват нещата в разаказа. Твоите герои биха паснали перфектно на някое средняшко РПГ, разигравано от надъхан тийн иззад компютърния екран, но мен не можаха да ме убедят в собствената си правдоподобност. Тръгват аха-аха да се бият един-друг, в следващия момент вече са приятели и се черпят в хана... Търтят да бягат нанякъде, където провеждат мощни мелета с неясна цел... Моридин от някакъв Аватар на УнИщОжЕнИеТо изведнъж търпи солидна промяна в следствие на това, че е помогнал на двама почти непознати... Не е убедително всичко това. Ясно е, че си искал да разкажеш голяма история, но освен, ако не го правиш като скрипт за някоя компютърна игра, не може да стане по този начин.

Един Салваторе примерно е пример как се пише читаво по Д&Д свят. И там героите не са ултра развити психологически образи, но са достатъчно правдиви, за да минат (да, вярно, че все пак това е Forgotten Realms нали... но дори и той изисква логически построени герои и повествание, ако ще си говорим за литература). Може би, ако се опиташ за известно време да се откъснеш малко от Д&Д изживяванията, и се опиташ да построиш логичен разказ и логични герои...

Още нещо за героите. ОК, не е лесно да измисляш яко-звучащи имена, пък и е трудно да устоиш на готовите такива, но все пак... Моридин? Осан-гар? Айде за Дракона... ядва се, нищо, че е жена все пак (само да те светна, че ако това е името й, не трябва да го членуваш изобщо. Остава си Дракона, дори когато е подлог. Като Апостола на свободата примерно). Обаче... тоя... Октарион Аркейнпауър... Най-малкото, че звучи много тъпо на български, особено в такъв разказ, на такава тематика. Да го беше превел направо, по-добре щеше да е. Да не говорим, че Аркейнпауър си звучи смешно.

Иначе самият сюжет като идея не е зле. За Д&Д даже си е перфектен. Но трябва много да работиш по вътрешната логика на повествованието и героите. Читателят трябва да е в състояние да си обясни логично кой какво и защо го прави, иначе не е разказ, а... нещо друго.

Освен това - леко кофти е да четем разказ за Faerun точно тук в този му вид. Някои от нас може и да не са толкова добре запознати с термините, които използваш. Аз се ориентирам измежду "клерик", "харм", "масово лечение", "времестоп" и т.н., но читателят, който е нямал досег до Д&Д - едва ли. Тези неща пак може да ги има, но не и в този вид. Трябва да им предадеш по нормални имена (Харм - това е английска дума, не можеш да я ползваш в български разказ, трябва да я преведеш. Обратното пък е при "Времестоп" - това си го превел, но пък леко некадърно) и да ги обясняваш постепенно, да описваш действието им възможно най-добре, за да може ВСЕКИ да ги визуализира. Така още повеч се засилва усещането, че слушаме някой РПГ-сесия.

Друг проблем е, че се отклоняваш с описанието на излишни елементи. Осан-гар, оня елф? Къв беше той, аз така и не разбрах каква роля изигра? И няколко примера още. Трябва всичко да е обвързано по някакъв начин. Трябва мястото, където се развива действието, да е живо, а не просто двузимерен декор, на фона на който се вихри мелето.

3. Стил.

Отново РПГ-ейността на разказа му влияе доста лошо. Пишеш така, сякаш се опитваш да опишеш на останалите играчи какво точно вършат героите. И става един миш-маш. Хем звучи леко разговорно, хем си личи, че си се опитал да вкараш и по-литературно звучене в някои от описанията. Освен това изреченията са насечени, все едно, че се редуват като ходове от битка. Той направи Харм, метна го. Тя вдигна щит от сенки, започна да оформя огнено кълбо... и в тоя дух. Съвет - повтаряй изреченията си наглас и пробвай кое ти звучи и кое не. Също така - когато четеш, обръщай задълбочено внимание как е построен авторовия изказ. Трябва да се пригоди от РПГ-изразяване към литературно такова.

Направи ми впечетление, че доста прекаляваш с деепричастията, което не е препоръчително. Полезни са, да, но и не бива да се прекалява с тях, защото правят текста доста тромав. Пък и на няколко места не бяха правилно употребени. Те означавaт едновременно действия, а ти ги беше използвал за последователни такива.

Ето някои неща, които си маркирах, докато четях първата половина. После нямах време за бележки.

Стана и се пресегна за колана си. Клупът на бойният му чук бе добре пристегнат и той намести тежкото оръжие, така че да не го убива в ребрата. Посегна към плаща си, но се отказа. Коридорът, както и целият втори етаж на сградата, бе скован от дъски, но никой не си бе направил труда да изглади дървото. В движение нахлузи качулката на главата си.

Как изречението за коридора се вписва към останалите, след като няма нищо общо с тях?

но той я подтисна, подтискаики и яростта и страха в сърцето си.

По-скоро потисна два пъти отколкото да използваш деепричастие.

Кожените ремъци и раниците, според него, си заслужаваха, но и без това олекналата му за няколко дни кесия го възпря. – "и без това" е излишно

потушиха революцията в стомаха му. – не звучи добре в такъв разказ

Така се бе улисал в мислите си, че металическият звук от плъзгане на метал в кожа почти го стресна.

Тук може и аз да се бъркам, но ми се струва, че метал, плъзгащ се в кожа, не издава кой знае колко металически звук.

На следващият завой той се затича и се промуши в уличката, между две постройки. – трябва да обърнеш двете постройки и улицата или пък "промуши" с "шмугна се".

Елфът се втренчи в противника си за миг и сякаш потъна в сенките. – Или е потънал, или не.

Душата й бе пострадала много повече, отколкото само за да умре. – тука върви търси смисъл.

Бе толкова нежна и крехка и в същото време силата, която се долавяше от нея бе несъизмерима – тук подходящата дума е неизмерима по-скоро.

Имаше и лавици с книги по една от стените. – това изобщо защо го споменаваш? На мен пък никак не ми се струва правдоподобно в хан да има лавици с книги.

Устните му се оголиха в по-скоро озъбване отколкото усмивка и мръсночервеникавата коса довърши картината на развилняла се смърт. – Ох... Виж сега, не може да кажеш, че някой се е озъбил ( друг е въпросът, че устните не се озъбват...) и, че косата му била мръсночервеникава (ъген, какво ше рече това?), и да заключиш, че следва развилняла се смърт. Може да загатнеш предстоящото, но такива елементарни описания никак не стоят реалистично и звучат по-скоро като някой Dungeon Master в действие.

И пътят на Моридин към капитанът им се разчисти. Дълъг двуръчен меч блестеше в ръцете му. – Ясно, че мечът е на капитана, но така, както си го написал, някой може и да се обърка. Трябва да поработиш върху връзките между отделните изречения и да изгладиш такива логически двусмислици.

И така нататък. Има доста още, просто нямам време да го нищя. Всичко обаче идва от общ корен - според мен не се замисляш твърде много над това, за което пишеш. Влагаш твърде много внимание в битките и заебаваш останалото. И дори битките ги описваш по Д&Д тертип, а това е литература все пак.

Силна страна на разказа ти са именно битките. Не че на мен ми допаднаха в този си вид де, но те биха могли да бъдат силният ствол, около който да градиш останалото, само трябва да ги доизкусуриш.
1. Загърби РПГ-ейността в описанията. Ползвай заклинанията и системата, но не ги представяй както би го направил по време на сесия. Един Салваторе примерно се справя чудесно с това.
2. Намали броя им и ги направи малко по-реалистични. Все пак в разказ герои с такава мощ стоят като чисти недоразумения. В РПГ може да имаш герой 20-и левел и той да е добре, но в разказ е трудно да го направиш близък до читателя. А и толкова много екшън е твърде объркващ и пренасища.
3. Разнообрази ги чрез чисто литературни ефекти - кинематографично подхождане, смяна на ритъма - забързване, забавяне, повечко описания на магиите и т.н.

И ако поработиш сериозно над останлите компоненти, ако развиеш героите, пооправиш стила тук-там, да не е толкова накъсан, ако поразвиеш и историята и я направиш малко по-гогична, ами тогава ще се получи един доста читав Д&Д разказ. Не особео оригинален, но все пак.

Ами толкова от мен. Извинявам се, че стана толкова разхвърляно, но даже да го прегледам преди постване нямам време. Айде, ако трябва. ще доуточняваме после.

[Last_Guardian]

Добре хора, за рогата не можете да ме убедите и туй то! Не искам да спорим.

@Рандъм - Благодаря и на теб, за отделеното време.
Както вече казах - разбрах си грешките и ще се помъча да ги оправя - даже току що ми дойде една според мен доста добра идея. Ако сте чели нящо на Матю Райли (Експозивно, Храмът на Инките, Обект 7, Битката, Плашилото и мисля, че има една нова, която още нямам) стилът му на представяне на битките би могъл да ми помогне. Все пак аз искам да пресъздам един екшън с елементи на трилър. Просто действието да е като препускащ влак и едновременно с това, да се разбира за какво иде реч. Май последното не ми се отдава, все още. Ииии мисля основно в/у това да поработя, както и в/у самият сюжет и взаимоотношенията м/у героите.

Термините, както и правописа, бих могъл лесно да оправя.
И още един въпрос: След колко най-малко Workshop-а мога да го постна пак? Ясно ми е, че поне 2-3 трябва да са горе доло, но все пак...

Edit: Абе това за рогата ме гложди нещо. Не знам дали сте играли по Нордок, но найстина там ИМАТ рога. А и да го погледнем от друга гледна точка - защо пък точно в този разказ да нямат?

[Random]

Дам, като погледнах сега постовете на останалите, доста се повтаряме. Което е хубаво, защото явно те насочваме по правилната посока.

На Матю Райли съм чел "Експлозивно" и не че ме грабват точно такива книги, но той наистина пише кадърно и може би неговият начин на писане може да ти послужи за пример. Но при него всичко е много по-изчистено - героите може и да са плоски, но са ясно очертани и мотивирани, гледните точки са изчистени, всичко е обавснено ясно и точно, стилът е премерен. Това трябва да постигнеш и ти.

На мен рогата не ми пречат, даже си ме радват в този разказ:) То да беше за едни рога...

[Trip]

Относно запознаването им пък, един добър начин да "сприятелиш" бързо, е да ги поставиш в драматична ситуация, в опасност, или в ситуация където един от тях е в уязвимо състояние.
Но едно е сигурно - подобни приятелства не се завързват пред фонтанчето на улицата.

Гардиън, ето какво ти бях казал относно проблема със запознаването на персонажите. Аз лично не мога да ти дам по-конкретен съвет, защото не съм достатъчно навътре със сюжетните ти идеи, но се опитай да ги сближиш чрез някаква опасна ситуация, или такава която изисква някаква взаимопомощ. Ето сега се сещам нещо. Ториам и Дракона къде са бляли по време на битката след отварянето на демоничния портал? Метни ги вътре, направи мелето малко по-голямо и по-дълго, и ето ти достатъчно опасна и важна ситуация в която, ако не да се запознаят лично, могат поне да си направят впечатление един на друг.И така , когато се видят пред фонтанчето до кръчмата, някой от тях ще си каже "А, ей тоя/тая/тея беше/бяха в мелето снощи" и да има някаква причина да иска да го заговори. Например, на Ториам Моридин му се е сторил много могъщ, или много странен , или без да иска му е спасил живота (и Ториам иска да му благодари), или е излъчвал мрак и зло, пък в същото време се е бил срещу лошите (което е странно, и Ториам е любопитен), или нещо от тоя род.

От друга страна, битката в самото начало, бидейки отваряне на демоничен портал и изливане на всякакви сортове изчадия във Фейрун, няма ли си важни последствия по-нататък. Според разказа ти, не. Защо не?