Случи ми се нещо интересно, Part II
Moderator: Moridin
.
-
Maledictus
- Warmage
- Posts: 1190
- Joined: Sat Feb 23, 2008 10:27 am
- Location: In the middle of the Danse Macabre
- Contact:
- Spoiler: show
-
Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19289
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Ходих да се видя с Мели в Осака, след дълга и упорита борба с японските автобусни компании. В Япония цената на всеки продукт и услуга зависи от разнообразни фактори, корелирани в произволни математически функции в зависимост от лунните затъмнения, броя на сричките в името ви и заглавията в днешните вестници. С други думи - НИКОГА НЯМА НИЩО НАЙ-ЕВТИНО. Всеки евтин вариант е по-скъп в друг аспект.
Та успях да се кача на рейс някакси, от което бях много горд, защото с нулевите си канджи познания успях да намеря свободни места в нета, а всички хора, които много знаеха японски около мен (и иначе са доста готини) не успяха. Нях!
Японските седалки са правени не за хора, не дори за японци, а за Mю(*) от разновидността метър и трийсет, трийсет кила. И при най-добро желание човек не може да заспи в тях. Знаете, че аз заспивам и прав принципно, но ей богу тая седалка ме свърши. За осем часа пътуване имах към един час сън, разпределен на по десетминутия. Може би участие имаше и фактът, че японецът до мен, който явно нямаше подобни проблеми, постоянно се свличаше на рамото ми, сепваше се и се връщаше обратно, горе-долу в ритъма на хъркането на бабата и дядото на задната седалка.
Нейсе, стигнах до Умеда, което е централната гара на Осака и е нещо като подземен лабиринт от точно три хиляди осемстотин и четирийсет магазина(**). Преди да ме питате дали съм разгледал Осака, бързам да кажа, че:
(а) идвах при Мели, а не при Осака
(б) в Осака и най-запаленият турист трудно ще си намери повече от два часа sightseeing, освен ако е много янг спирит, ню дженерейшън и т.н. работи, които нямат нищо общо с мен. Двата часа ще си ги прихвана някой от следващите пъти.
От Умеда хванах влакчето към Кита-Сенри, наслаждавайки се пътем на прелестните униформи на осакските (или поне китасенренските) ученици и ученички! Просто си нямате на идея какъв носталгичен дух на предвоенните времена носят тия унформи, с фуражките, саката, дългите поли.. (не като в Токио, където поличките им са НАИСТИНА като в аниметата, и изглеждат покъртително неуместно). Опитах се да ги снимам, но ме беше срам
и съм ги снимал само в гръб и в мелето...
На гарата хапнах, поснимах и не щеш ли, Мели се появи! Естествено, there was much rejoicing, след което се качихме на поредното рейсче до кампуса й (в Япония всичко е далеч, което на свой ред го прави скъпо) в предградието Миноо - разкошно място, безкрайно по-тихо и нешарено от ужасията в Токио и пълно (до малко преди да дойда) с оризови нивички ширнали се в прелестно жълто. За съжаление като излязохме да се разхождаме, беше останала само една, останалите ги бяха събрали и окосили
Такъв е животът. Видяхме най-злата котка на света, най-баровската котка на света и най-абсурдните градински гномове (санбернари) на света и се дръннахме у кампуса, където прекарахме деня със спорадични разходки обратно до селцето. Стаята й е доста по-яка от мойта ;р и всичко изглежда много по-ново. Но пък аз си имам лична кухничка, което, ако изключим миризмата на манджа е готино.
Идният ден се оказа по-зает от очакваното. Един сенсей по бойни изкуства ни покани на религиозен ритуал в Киото и след дълго чудене решихме все пак да идем. За съжаление като изключим една много яка река на няколко нива, пълна с гъски и чапли, не видях нищо красиво от Киото, освен храма, където бяхме. В центъра градът си е абсолютно неразличим от всеки голям град, т.е. смуче
Ядохме на "традиционен японски ресторант" - традиционно кюфте на фона на традиционен съпровод като "Surfin' USA". Добре де, всъщност беше доста традиционен и откъм вид, откъм обслужване, а дори и откъм мезета, но тези "хамбаага" сетове и музиката просто нема да им ги простя Сенсеят ни черпи и като цяло беше доста мил и приятен човечец, а колегата му пък учеше от любопитство български. Бяхме готина компания като цяло, с учителят на Мели от СУ, един друг японист, един лекар и една рускиня, която грам не вдяваше български, което ме удиви тотално. Според мен просто не се и опитваше.
След ресторанта отидохме в храма (Камугами май се казваше) и там почна шоуто, а именно ябусаме по случай Касагаки. Понеже това ви говори колкото на мен след осем повтаряния, пояснявам на по-нормален език - младежи и девойки с (както се видя) малко прекалено самочувствие трябва на галоп да изяздят една ливадка, уцелвайки мишени с намаляващ размер.
Казах го много понаучномму, всъщност беше доста увлекателно
На няколко пъти аха аха да пропадне някоя стрелба, че нещо не можеха да укротят конете, но все пак си е въпрос на престиж - справяха се всеки път. Поиграх си с фотоапарата, докато го накарам да снима достатъчно бързо, за да ловя конете в галоп, но накрая успях и станаха доста прилични снимчоци. Някои от ездачите бяха наистина про-та и улучваха дори и купичко-оразмерените мишени, но повечето бяха малко в джаза. Сигурно навремето, като е трябвало да се самоубиват при неуспех, са се старали повече 
Бтв шоуто вървеше и на (развален) английски и изобщо в Киото дори в метрото говорят на английски, което в Токио го няма. Личи си кой е туристическият град ;р
Гледането на конете беше своего рода затруднено от НЕВЪЗМОЖНИЯ пек, къфто в България тресе някъде около ранен август, но в Киото явно се беше позабавил, та стигнахме дотам да отваряме чадър за слънце... ловко балансирайки фотоапаратите в другите ръце и гледайки да не избодем очите на сенсеите.
Дойде му краят на шоуто и идохме да доразгледаме храма (така и така бяхме там), който си остана единствената красота в Киото, която видях на тоя етап. Храмът наистина е прелестен, а фактът, че е един от най-неизвестните там, е още по-внушителен. Хареса ми доста повече от Мейджи Джингу, който е най-известният Токийски шинто храм.
Сенсеят предлагаше да ходим да видим Златния павилион (за който не знае, това е горе-долу най-известната сграда в Япония) и ние с мъка на сърце (мечтата на секи турист се пак!) се чудехме как да му откажем по простата причина, че бяхме адски безпарични (само докато стигнем до ресторанта потрошихме над очакваните разходи за отиване и връщане, просто защото бяхме разчитали на повечко ходене пеш). Освен това втори храм (и то точно Кинкаку-джито) щеше да обезличи първия, а пък в Киото така и така пак ще се ходи.. много пъти Всъщност тайно подозирам, че сенсеят щеше да черпи и входа за храма, ама щеше да ни е ужасно неудобно вече.
Слава богу Пешо-сан (другият японист) даде спасителната идея да ходим да пием бира и се запътихме обратно към гарата за Осака. При което.... сенсеят тръгна да вика такси! Изстинахме направо, просто в град като Киото такси... оказа се естествено, че той пак няма да ни позволи да платим ние, но което е по-интересно - че реално таксито до гарата излезе по-евтино от рейса, който бяхме взели на идване! В Япония такситата имат готиното предимство (обратно на България), че на кратки разстояние си на далвера, защото до един момент таксата е flat rate и примерно след 5 километра път почва да се вдига.
Както и да е, финансовите въпроси на страна, пийнахме биричка, позабавлявахме се в поредната тежко уестърнизирана кръчма, снимахме се, карахме японци да ни снимат, сенсеят го изкара все едно им правим велика услуга, и накрая всички без нас и рускинята ги хвана (момците пиха по три бири, а японците ги хваща само от миризмата на бирата) и решихме да вървим пеша до по-далечната гара, за да изтрезнеем, при което именно минахме по една от главните на Киото и аз бях ужасен от тежко комерсиалният му и изцяло нетрадиционен вид
После хванахме влакчето, разделихме се с компанията и отидохме на Умеда, където се мотахме по магазините и после се изпращахме с малко тежки сърца - толкова кратко време са два дни, просто не е истина, но пък се надявам скоро да се видим пак.
Снимки качвам, ама във Фейсбук. Сори, просто нямам време и за друго място, а там е най-лесно. По-нататък ще кача и в Пикаса за тези, които нямат ФБ акаунти. Просто японските университети имат едно основно правило - "ръчкай!" и така.. сега трябва да СНИМАМЕ някакви интересни истории, случили ни се в Япония и да ги разказваме пред публика. Ше почина просто. Търся си курс по оригами - май само едни лелички предлагат на поносими цени. Отсега си представям как гордо ще ме учат на шлемче, лодка и жеравче и ми става лошо
По-натам повече репорти ;р Мисля да ида в Никко скоро, което май е най-красивото място в околността. После Камакура - 80+ храма и огромен каменен Буда. В будистки храм още не съм бил В Чофу (където живея) май има един, но още нямам време да ида там.
Извинявам се, че толквоа дълго стана
===========
(*)Както анимето учи, обща японска дума за рандъм извънземно с тайнствен и в крайна сметка земен произход.
(**)Измислям си, естествено. За отбелязване бтв е, че "голяма гара" в Осака и Токио е по-скоро нещо като агломерация от десет гари, оперирани от по десет различни компании с по десет различни вида влакове, рейсове, пазарани колички и ролери.
Та успях да се кача на рейс някакси, от което бях много горд, защото с нулевите си канджи познания успях да намеря свободни места в нета, а всички хора, които много знаеха японски около мен (и иначе са доста готини) не успяха. Нях!
Японските седалки са правени не за хора, не дори за японци, а за Mю(*) от разновидността метър и трийсет, трийсет кила. И при най-добро желание човек не може да заспи в тях. Знаете, че аз заспивам и прав принципно, но ей богу тая седалка ме свърши. За осем часа пътуване имах към един час сън, разпределен на по десетминутия. Може би участие имаше и фактът, че японецът до мен, който явно нямаше подобни проблеми, постоянно се свличаше на рамото ми, сепваше се и се връщаше обратно, горе-долу в ритъма на хъркането на бабата и дядото на задната седалка.
Нейсе, стигнах до Умеда, което е централната гара на Осака и е нещо като подземен лабиринт от точно три хиляди осемстотин и четирийсет магазина(**). Преди да ме питате дали съм разгледал Осака, бързам да кажа, че:
(а) идвах при Мели, а не при Осака
(б) в Осака и най-запаленият турист трудно ще си намери повече от два часа sightseeing, освен ако е много янг спирит, ню дженерейшън и т.н. работи, които нямат нищо общо с мен. Двата часа ще си ги прихвана някой от следващите пъти.
От Умеда хванах влакчето към Кита-Сенри, наслаждавайки се пътем на прелестните униформи на осакските (или поне китасенренските) ученици и ученички! Просто си нямате на идея какъв носталгичен дух на предвоенните времена носят тия унформи, с фуражките, саката, дългите поли.. (не като в Токио, където поличките им са НАИСТИНА като в аниметата, и изглеждат покъртително неуместно). Опитах се да ги снимам, но ме беше срам
и съм ги снимал само в гръб и в мелето...На гарата хапнах, поснимах и не щеш ли, Мели се появи! Естествено, there was much rejoicing, след което се качихме на поредното рейсче до кампуса й (в Япония всичко е далеч, което на свой ред го прави скъпо) в предградието Миноо - разкошно място, безкрайно по-тихо и нешарено от ужасията в Токио и пълно (до малко преди да дойда) с оризови нивички ширнали се в прелестно жълто. За съжаление като излязохме да се разхождаме, беше останала само една, останалите ги бяха събрали и окосили
Такъв е животът. Видяхме най-злата котка на света, най-баровската котка на света и най-абсурдните градински гномове (санбернари) на света и се дръннахме у кампуса, където прекарахме деня със спорадични разходки обратно до селцето. Стаята й е доста по-яка от мойта ;р и всичко изглежда много по-ново. Но пък аз си имам лична кухничка, което, ако изключим миризмата на манджа е готино.Идният ден се оказа по-зает от очакваното. Един сенсей по бойни изкуства ни покани на религиозен ритуал в Киото и след дълго чудене решихме все пак да идем. За съжаление като изключим една много яка река на няколко нива, пълна с гъски и чапли, не видях нищо красиво от Киото, освен храма, където бяхме. В центъра градът си е абсолютно неразличим от всеки голям град, т.е. смуче
Ядохме на "традиционен японски ресторант" - традиционно кюфте на фона на традиционен съпровод като "Surfin' USA". Добре де, всъщност беше доста традиционен и откъм вид, откъм обслужване, а дори и откъм мезета, но тези "хамбаага" сетове и музиката просто нема да им ги простя
Сенсеят ни черпи и като цяло беше доста мил и приятен човечец, а колегата му пък учеше от любопитство български. Бяхме готина компания като цяло, с учителят на Мели от СУ, един друг японист, един лекар и една рускиня, която грам не вдяваше български, което ме удиви тотално. Според мен просто не се и опитваше.След ресторанта отидохме в храма (Камугами май се казваше) и там почна шоуто, а именно ябусаме по случай Касагаки. Понеже това ви говори колкото на мен след осем повтаряния, пояснявам на по-нормален език - младежи и девойки с (както се видя) малко прекалено самочувствие трябва на галоп да изяздят една ливадка, уцелвайки мишени с намаляващ размер.
Казах го много понаучномму, всъщност беше доста увлекателно
На няколко пъти аха аха да пропадне някоя стрелба, че нещо не можеха да укротят конете, но все пак си е въпрос на престиж - справяха се всеки път. Поиграх си с фотоапарата, докато го накарам да снима достатъчно бързо, за да ловя конете в галоп, но накрая успях и станаха доста прилични снимчоци. Някои от ездачите бяха наистина про-та и улучваха дори и купичко-оразмерените мишени, но повечето бяха малко в джаза. Сигурно навремето, като е трябвало да се самоубиват при неуспех, са се старали повече Бтв шоуто вървеше и на (развален) английски и изобщо в Киото дори в метрото говорят на английски, което в Токио го няма. Личи си кой е туристическият град ;рГледането на конете беше своего рода затруднено от НЕВЪЗМОЖНИЯ пек, къфто в България тресе някъде около ранен август, но в Киото явно се беше позабавил, та стигнахме дотам да отваряме чадър за слънце... ловко балансирайки фотоапаратите в другите ръце и гледайки да не избодем очите на сенсеите.
Дойде му краят на шоуто и идохме да доразгледаме храма (така и така бяхме там), който си остана единствената красота в Киото, която видях на тоя етап. Храмът наистина е прелестен, а фактът, че е един от най-неизвестните там, е още по-внушителен. Хареса ми доста повече от Мейджи Джингу, който е най-известният Токийски шинто храм.
Сенсеят предлагаше да ходим да видим Златния павилион (за който не знае, това е горе-долу най-известната сграда в Япония) и ние с мъка на сърце (мечтата на секи турист се пак!) се чудехме как да му откажем по простата причина, че бяхме адски безпарични (само докато стигнем до ресторанта потрошихме над очакваните разходи за отиване и връщане, просто защото бяхме разчитали на повечко ходене пеш). Освен това втори храм (и то точно Кинкаку-джито) щеше да обезличи първия, а пък в Киото така и така пак ще се ходи.. много пъти
Всъщност тайно подозирам, че сенсеят щеше да черпи и входа за храма, ама щеше да ни е ужасно неудобно вече.Слава богу Пешо-сан (другият японист) даде спасителната идея да ходим да пием бира и се запътихме обратно към гарата за Осака. При което.... сенсеят тръгна да вика такси! Изстинахме направо, просто в град като Киото такси... оказа се естествено, че той пак няма да ни позволи да платим ние, но което е по-интересно - че реално таксито до гарата излезе по-евтино от рейса, който бяхме взели на идване! В Япония такситата имат готиното предимство (обратно на България), че на кратки разстояние си на далвера, защото до един момент таксата е flat rate и примерно след 5 километра път почва да се вдига.
Както и да е, финансовите въпроси на страна, пийнахме биричка, позабавлявахме се в поредната тежко уестърнизирана кръчма, снимахме се, карахме японци да ни снимат, сенсеят го изкара все едно им правим велика услуга, и накрая всички без нас и рускинята ги хвана (момците пиха по три бири, а японците ги хваща само от миризмата на бирата) и решихме да вървим пеша до по-далечната гара, за да изтрезнеем, при което именно минахме по една от главните на Киото и аз бях ужасен от тежко комерсиалният му и изцяло нетрадиционен вид
После хванахме влакчето, разделихме се с компанията и отидохме на Умеда, където се мотахме по магазините и после се изпращахме с малко тежки сърца - толкова кратко време са два дни, просто не е истина, но пък се надявам скоро да се видим пак.
Снимки качвам, ама във Фейсбук. Сори, просто нямам време и за друго място, а там е най-лесно. По-нататък ще кача и в Пикаса за тези, които нямат ФБ акаунти. Просто японските университети имат едно основно правило - "ръчкай!" и така.. сега трябва да СНИМАМЕ някакви интересни истории, случили ни се в Япония и да ги разказваме пред публика. Ше почина просто. Търся си курс по оригами - май само едни лелички предлагат на поносими цени. Отсега си представям как гордо ще ме учат на шлемче, лодка и жеравче и ми става лошо
По-натам повече репорти ;р Мисля да ида в Никко скоро, което май е най-красивото място в околността. После Камакура - 80+ храма и огромен каменен Буда. В будистки храм още не съм бил
В Чофу (където живея) май има един, но още нямам време да ида там.Извинявам се, че толквоа дълго стана
===========
(*)Както анимето учи, обща японска дума за рандъм извънземно с тайнствен и в крайна сметка земен произход.
(**)Измислям си, естествено. За отбелязване бтв е, че "голяма гара" в Осака и Токио е по-скоро нещо като агломерация от десет гари, оперирани от по десет различни компании с по десет различни вида влакове, рейсове, пазарани колички и ролери.
This is it. Ground zero.
Ихааа Мдам фейсбуук. 
няма пък 
Мдам фейсбуук. няма пък „Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
И аз!!!! 
Никога не съм била много про-японски ориентирана, мен ми дай Еуропата, но тоз пътепис ме кара да искам и аз!
На фона на това моят шопинг уикенд е баси скучния Но! Купих си поличка! Аз... поличка... сама си я купих, никой не ме наби и принуди... още не мога да повярвам! Приличам на английска ученичка, щото тя полата е сива и къдрава една такава. Е, леко одъртяла английска ученичка от испански произход, но тва са подробности 
Освен туй на щанда на Ланком в козметичния магазин ме хванаха да ме гримират и ме нацапотиха от-до с Ланком масла, кремове, фондьотени, сенки, даже с новия им парфюм се нацвъках... е много хубава ме направиха, направо се исках да си махам грима вечерта! Много бях хепи, не е истина колко терапевтично действа на душата един такъв ден
Никога не съм била много про-японски ориентирана, мен ми дай Еуропата, но тоз пътепис ме кара да искам и аз! На фона на това моят шопинг уикенд е баси скучния
Но! Купих си поличка! Аз... поличка... сама си я купих, никой не ме наби и принуди... още не мога да повярвам! Приличам на английска ученичка, щото тя полата е сива и къдрава една такава. Е, леко одъртяла английска ученичка от испански произход, но тва са подробности Освен туй на щанда на Ланком в козметичния магазин ме хванаха да ме гримират и ме нацапотиха от-до с Ланком масла, кремове, фондьотени, сенки, даже с новия им парфюм се нацвъках... е много хубава ме направиха, направо се исках да си махам грима вечерта! Много бях хепи, не е истина колко терапевтично действа на душата един такъв ден Beauty is a luster which love bestows to guile the eye. Therefore it may be said that only when the brain is without love will the eye look and see no beauty.
The meaning of life is 'bucket'
The meaning of life is 'bucket'
-
Devoted of Slaanesh
- Paragon
- Posts: 740
- Joined: Fri Jul 04, 2008 2:53 pm
- Location: Austria
На мен в Осака ми хареса, ама тая пуста езикова бариера.
И все пак замъка на Шогуните и комплекса около него не са за изпускане, както и този в Нагасаки.
Хареса ми и огромното виенско колело на кея където беше спрял кораба ни, а в аквариума не ми стигна време да отида - страшно ме е яд сега!!!
Изобщо Японията си струва, ама шока от сблъсъка с нейната култура, хора и цени е страшен!!!
Японките са доста добри мацки и никак, ама никак не са срамежливи!!!
И все пак замъка на Шогуните и комплекса около него не са за изпускане, както и този в Нагасаки.
Хареса ми и огромното виенско колело на кея където беше спрял кораба ни, а в аквариума не ми стигна време да отида - страшно ме е яд сега!!!
Изобщо Японията си струва, ама шока от сблъсъка с нейната култура, хора и цени е страшен!!!
Японките са доста добри мацки и никак, ама никак не са срамежливи!!!
Или поне с теб са се запознали несрамежливите, което е обяснимо
Жоро, това беше много интересно за четене.
Между другото, ще ми е интересно да видя някакви по- ежедневни снимки, ако щеш на ученичките с униформите, адски ми е любопитно как стоят наистина. А също и това твое общежитие, дето те разочарова.
Жоро, това беше много интересно за четене.
Между другото, ще ми е интересно да видя някакви по- ежедневни снимки, ако щеш на ученичките с униформите, адски ми е любопитно как стоят наистина. А също и това твое общежитие, дето те разочарова.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 3 guests