Кои са онези 10 книги (от онези, които сте чели досега, разбира се), които са ви докоснали най-много, които (според вас) всеки трябва да прочете до края на живота си.
И понеже тука сме форум за фентъзи и фантастика, нали, нека направим две класаци:
Топ 10 на фентъзи и фантастика за вас и топ 10 на всичко останало.
Дано ви се занимава и не сметнете темата за тъпа. Просто мисля, че на всеки би му било интересно какви са любимите книги на останалите. А и това е един прекрасен начин да намериш някое ново заглавие, което да прочетеш. : )
едит
Тази класация не цели да е обективна, а точно обратното. Книгите, разбира се, може да не са 10, може да са по-малко или пък повече. И нещо много важно - тази класация е от книгите, които сте чели до момента. Това не означава, че тя е постоянна. Просто е интересно, кои са най-значимите книги за вас до този, настоящ, момент. Няма значение кой колко е чел и на колко е години
Ето и моята класация. Слагам номерата само за нагледност, иначе не мога да ги подредя по коя ми е харесала повече...
Фентъзи и фантастика:
1. Хиперион - целият цикъл. Тази книга е толкова гениална, че за мен лично това е най-добрата и недостижима фантастика писана някого. И до днес не съм намерил книга, която да ми хареса повече.
2. Джонатан Стрейндж и мистър Норел - може би най-любимата ми книга. Има книги за магия и книги по магия. „Джонатан Стрейндж и мистър Норел” е книга по магия. Това не е книга в която се разказва история за магьосници, които правят магии, това е книга в която магьосниците наистина съществуват, в коята магията, пропита в капчиците мастило, живее във всяка думичка. Тя е от онези произведения, които ти въздействат толкова силно, че четейки ги си като омагьосан и всичко друго, освен текста пред теб, губи значение. За мен „Джонатан Стрейндж и мистър Норел” е събитие в литературата, което се случва веднъж на десетилетие.
3. Последният Еднорог - четох я като по-малък и тогава наистина успя да ме докосне. Една от онези книги, които променят Привидно това е една приказка, напълно нереалистична и измислена, но същевременно криеща в себе си толкова истина… Приказка, способна да те разплаче и разсмее, да те накара да се почувстваш не толкова самотен, малко по-добър, много по-топъл и наистина Човечен.
4. Хари Потър - Странно ви е, че виждате тази книга тук, нали? Да, има книги, които са много, много по-яки, по-смислени и по-добре написани от Хари Потър. Факт. Това не е любимата ми поредица. Никак. Но това е поредицата, която ми е дала най-много и която ме е променила най-много. Не за друго, а защото ми даде старта, защото ме накара да чета. Това беше първият роман, който съм прочел изобщо. В първи клас. Съвсем буквално точно моето поколение израстна с тази поредица. Първата книга излезе когато бях на 7-8 а последната, когато бях на 17-18. Още си спомням как ми я подаряваха всяка година - или за края на учебната година, или за Коледа, в зависимост от това на кой 13-ти я пускаха. Това ще е първата поредица, която някой ден ще дам на децата си да четат.
5. Морт/Малки Богове/Стражите!Стражите! - първите 3 книжки, които прочетох на Тери Пратчет и онези три книжки, които тотално ме пристрастиха към него.
6. Дюн - Чел съм само първия том. Това е единствената книга, освен Хари Потъровците, които четох когато бях малък, която ме накара съвсем буквално 2 дена да не стана нито веднъж от леглото, освен да ям и до тоалетната. Докаро не я изядох до последната страница. Класика.
7. Пътят - първият път, когато я четох ме смаза толкова много, че от тогава животът ми съвсем буквално стана по-ценен, водата стана по-хубава, а прясната ябълка по-вкусна. Защото се начих да оценявам това, което имам.
8. Никога, никъде, никой/Американски богове - обожавам Нийл Геймън. Кълна се, обожавам го. Най-любимият ми автор като цялостно творчество.
9. Пътеводител на галактическия стопаджия - Тери Пратчет във фантастиката. Великолепна. Едва ли има книга, която да ме е усмихвала повече.
10. Патрулите на Лукяненко - ако горните книги са ме докосвали отвътре по някакъв начин, ако са ми променяли и т.н, тази е тук само заради невероятната си, коласална четивност, увлекателност и оригналност. Заради "нашенския" стил, заради живите герои и историята, която е толкова грабваща, че не те оставя, докато не приключиш и последната страница.
Това са книги, които ми хрумнаха на прима-виста. Ако питаш след 20 минути сигурно списъка ще е променен. Книги които също бих сложил в списъка са:
"Резерватът на таласъмите", "Пикник край пътя", "Трудно е да бъдеш бог", "451 по Фаренхайт", "Всичко живо е трева", "Песен за огън и лед", "Градът", "Невромантик", и много, много други.
Други:
1. Парфюмът - е тази книга, наистина ме смаза, когато я четох. Дори не знам защо ме впечатли толкова, но нямаше нещо, което да не ми хареса у нея.
2. 1984 - тука какво има да коментирам? Дори човек да не чете, трябва да прочете тази книга. На всяка цена. Едно от най-потресаващите неща, които може да ти се случи е именно прочитането на 1984-та....
3. Шерлок Холмс - никога не съм бил фен на криминалните романи или детективските сериали, ама след прочитането на цялата "сага" бях толкова зарибен и запленен, че за Хелоуин се маскирах като познайте кого.
4. Параграф 22 - абсолютна класика. Задължителна книга за всеки себеуважащ се човек, дори да не му хареса.
5. Майсторът и Маргарита - при все, че не съм запознат много подробно специално с този период от руската история и не разбрах доста неща, книгата е великолепна. А след няколко години, когато я препрочитам и съм по-информиран, съм сигурен, че ще ми хареса още повече
6. Трилогията Троя - това няма нищо, ама абсолютно нищо общо с фентъзито. Невероятен исторически роман, които ме накара да съпреживявам историята на героите. Действие, увлекателнос, интриги, любов, омраза, смърт, битки...има от всичко по много.
7. Винету - следващата поредица освен Хари Потър, която ме накара да обичам четенето. Толкова бях запален, че за отрицателно време изчетох почти всичко на Карл Май, което ми беше подръка.
8. Спасителят в ръжта - не ми хареса особено, защото я четох твърде голям и твърде малък. Да прочетеш тази книга на 18 не си е е работа. Но въпреки всичко смятам, че е задължителна за всеки.
9. Хамлет/ Дон Кихот/ Декамерон/ Ад - задължителните класики от по-далечното минало. 10-ти клас ми беше любимата година по литература. Жалко, че в училище не се набляга на истински смислената литература, а на българската лайняна поезия и проза (в по-голямата си част)
10. Крадецът на книги - не е класика, но е толкова силно атмосферична, въздействаща и добре написана, че мога да я сравня единствено със "Списъкът на Шиндлер".
Тепърва започвам да чета класики и книги, които човек трябва да е прочел на всяка цена. Затова съм сигурен, че само след една година горния списък ще е коренно различен.
Такива теми с ТОП едиколкоси бол по принцип, но на мен лично ми е интересно да видя как са се развили вкусовете на хората 
