Ние, прочее, четем какво е писано над онова, което сме постнали, това е част от изискването на уъркшопа.Black_Sun wrote:
1)
Може би трябва да изчакам всички да си кажат мнението, за да не се наложи да потретвам това, което сега ще кажа за втори път.
Така, сега, това, което ще ти кажа, може да прозвучи остро, но ми повярвай, че не е такова - целта на Уъркшопа не е да се тупкаме по рамото колко сме прекрасни и чудесни и да си обясняваме един на друг за тежките драми и сентименти, които са ни подбудили да напишем това или онова по този или онзи начин, а да станем по-добри писатели. Така че Торн е много прав - ако пратиш разказа или какъвто и да било текст на издателство, никой няма да го вълнува в какъв период е писан (това става след като спечелиш световна известност ), а само дали е добър. И именно това се мъчим всички да постигнем тук, нали?Black_Sun wrote:Написах разказа в преломен момент от личния си живот. Точно когато излизах от няколкомесечна депресия, отхвърлях влиянието на експресионизма върху светогледа си и осъзнавах желанието си да се върна в Даная.
А за целта е нужна редакция. И под "редакция" нямам предвид запетайките, а наистина трезвен поглед върху текста. Добрият автор е в състояние да погледне напълно безпристрастно на произведението си и да прецени кое става и кое - не. А ако целият не става (не твърдя, че случаят е такъв, не ме разбирай погрешно), трябва да го пренапише и изцяло, ако е нужно. Това, повярвай ми, не изключва емоцията или всички други ирационални фактори, допринесли за написването на оригинала, но е задължително да го надгражда, ако искаш да не те вземат за дилетант. И това не го казвам, за да е забележка лично към теб, ти все пак каза, че ще го редактираш, а за да е ясна принципната ми позиция по въпроса. В крайна сметка трябва и да имаме представа кой как разсъждава от нас, за да знаем в каква степен да се вслушваме в конкретните забележки.
Не, не е Не и след година и 6 месеца време за редакция. Отново - не го казвам от желание да съм злобен, просто обективно е така.Black_Sun wrote:Нормално е в текста да има вътрешна противоречивост, лутане между стилове, вмъкване не думи, несвойствени за атмосферата и т. н. и т. н.
Аз не мисля, че пълното пренаписване, ако не беше някаква форма на сарказъм, ще ти свърши кой знае каква работа. Но понеже явно не стана ясно, ще го кажа в зелено:Black_Sun wrote:2) репоръките, които получавам, ще взема да ги изпълня. Като начало ще напиша наново целия разказ, без да гледам стария текст. Това на практика ще бъде напълно различен разказ, защото вече пиша година и половина по този начин и съм си огладил личния стил (а дали личния ми стил може или не може да се категоризира като фентъзи, фантастика или магическа реалност ала Йовков .... въобще не ме интересува!).
После ще направя пълна редакция на стария текст според критиката, която в момента му правите. Накрая ще им направя структурен анализ по Н. Георгиев и ще видя какво още може да се поправи.
Жанр - сюжетната и атмосферна сфера, в която пишеш - фантастика, фентъзи, трилър, лайв-стори, тропическо порно...
Стил - конкретният набор от думи, конструкции и други подобни похвати, които ще избереш, за да пишеш.
Във всеки жанр можеш да пишеш във всякакъв стил (например реалистично фентъзи ала Мартин, епично ала Фийст или поетично като ЛеГуин (може и кухненско като Едингс)), но не бива да бъркаш понятията, защото разликата е колосална. Стил "фентъзи" или стил "фантастика" НЯМА. Или по-скоро има, но са толкова безкрайно разтегливи, лишени от конкретика и променливи понятия, че е по-добре изобщо да не се прибягва до тях.
Black_Sun wrote:3) Във връзка със критиката и предложенията ми хрумва следната идея - да се разреши на желаещите да участват с един и същ разказ в два последователни кръга. Условието ще е да са го редактирали според дадените препоръки от останалите.
Вече говорихме за това в предния уъркшоп, възможно е да си го пропуснал - в случай, че някой автор реши да пренапише/редактира разказа си, той го поства в същата тема, в която е бил дискутиран, заедно с евентуалните си коментари по въпроса, така че да могат всички да сравнят с първоначалния вариант и/или забележките на другите. Новата версия също е отворена за критика Не, че си длъжен да го направиш, просто можешBlack_Sun малко по-надолу wrote:Мога да направя само едно - незабавно да подложа разказа на редакция и да го публикувам наново, но вече извън уоркшопа, в творчество и изкуство. Ползата от това ще е, че който ми е дал своите препоръки искренно, с мисъл наистина да ми помогне, ще може да хвърли едно око и да види какво се е получило. В края на краищата това е основната цел на уоркшопа, да?
Стилът, разбира се, се променя и се влияе, но такова нещо като застинал междинен период няма. Преливане на стилове можеш да имаш в роман, писан в рамките на година-две-пет-десет, но не и в разказ от няма и 2000 думи, който можеш да обхванеш като критик/читател/редактор в рамките на един ден. И дори при художниците, които даваш за пример (добрите, разбира се), макар и променяйки коренно стила си, го превръщат в професионализъм. Изключая най-великите и изчанчени гении, при които въпросният е вроден и несъзнателен, но понеже, уви, на никой от нас не е писано да бъде такъв, след завършване на произведението сериозната работа тепърва започва.Black_Sun wrote:Ужасно не си прав! Стилът наистина подлежи на шлифоване и контрол, но това въобще не означава, че е "техническо умение да обличаш цялата си емоционалност и реещите се фантазии ..." Също така стилът наистина - повярвай ми - се променя според доминиращото емоционално състояние на твореца - това най-ясно си личи при художниците, при които едно единствено драматично събитие от личния им живот може да доведе до драстични промени в така наречената от теб "техника"...Darth Trip wrote: ... Стилът е по-скоро техническото умение да обличаш цялата си емоционалност и реещите се фантазии в думи, а думите са нещата, които най-лесно се променят в редакцията. Така че не би трябвало да зависи чак толкова от външни фактори. Стилът не идва толкова "отвътре", не е някаква стихийна река, която се "излива спонтанно" от автора и едва ли не е различна в зависимост от състоянието му. Идеите, концепциите - да. Но не и думите на страницата. Стилът на човек се изгражда, променя, шлифова и подлежи на контрол. Без това да означава, че прозата му е "изкуствена".
Факт, но, както вече писах неколкократно, самият процес на писане предполага стилът да бъде контролиран. Ако това не е възможно по време на писане, то след това, по време на редакция. Реално ПО-голямата, по-важна и по-сериозна работа по един текст и моментът, в който истински се разбира какъв е стилът ти, в който той се оформя и обработва, идва по време на редакцията (Т. С. Елиът - едно от основополагащите имена на литературната критика и един от най-големите поети на 20-ти век).Black_Sun wrote:Истината е, че стилът е ЧАСТ от съдържанието, ЧАСТ от идеята и концепцията, която претворяваш на белия лист! Това е истина, която осъзнах интуитивно, а по късно я видях логически обоснована в "Лайла" на Р. Пърсиг (това е продължението на Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет).
Факт, малко като цупене би излязло, а аз честно казано мисля, че, макар и удар към егото (всяка критика е такова нещо), забележките ни или поне част от тях биха ти били от полза. Освен това не можеш да се оттеглиш сега, имаш да критикуваш още 6 разказа А иначе, личното ми мнение, отново не конкретно към теб, но понеже първото ти изречение в този цитат ме подсети, е, че редакцията трябва да става скоро след написването. Принципно правилото, което съм чувал (макар и сигурно не общовалидно) е, че трябва да се изчака една седмица или две, след което да се опиташ да погледнеш на текста като на чужд, но да не си все пак напълно вече забравил за какво идеше реч. Така че смятам, че само ще ти е (а и на всички нас, които имаме по-стари разкази) от полза да си преглеждаш написаното скоро след приключване на работата, а не след години.Black_Sun wrote:1)
Нямах време да го редактирам, защото получих предложението за участие твърде късно. По-късно се оказа, че текстът е бил загубен и пак ми го поискаха - по спешната процедура.
Това естествено не е оправдание, нали? С оглед на това, че съм дал нередактиран текст трябва да си понеса последиците. Тоест изпитвам желание да си оттегля участието, но отстрани сигурно ще изглежда като цупене, така че трябва да остана.
Между другото похвално е, че не се опитваш да приличаш на никой, а бтв това да пишеш в "твой си" стил е всъщност най-малко мегаломанският и искрен подход на мислене, който един автор е редно да възприеме, така че те поздравявам Оттам нататък обаче писането в един жанр изобщо не е глупаво като въпрос и темата изобщо беше подхваната не за да ти сложа рамки на разказа, а просто защото конкретно този уъркшоп си има жанрово изискване - фентъзи, фантастика и хорър (супернечъръл). А понеже твоят разказ не ми се вписа в нито едно от трите (а имай предвид, че чета Баркър, Геймън и Зелазни все пак, така че жанровите ми представи са МНОГО широки ), бях длъжен да попитам в каква светлина гледаш на него като на представител на един или повече от гореизброените жанрове.Black_Sun wrote:В какъв стил? Ако кажа, че се опитвам да пиша в моя си стил... сигурно ще звучи мегаломански.... затова.... нека кажем, че не се опитвам да приличам нито на Йовков, нито на Маркес, Бредъри или някой друг.
... Абе това в какъв стил пишеш (или жанр) винаги ми е звучал малко глупаво като въпрос, но нейсе - повдигна се като тема...
Бтв, писането в нечий чужд стил, ако е направено наистина убедително, е висш пилотаж, така че не бих го отхвърлял с лека ръка
Това може би всъщност отговаря на въпроса ми, но ще се радвам да го конкретизираш с примери. А каква е вътрешната му противоречивост?Black_Sun wrote:Магическа реалност... как само звучи!
Това би било най-точно като определение за стила на разказа, ако не беше вътрешната му противоречивост - на мен ми е любопитно дали стилът на текста ще се изчисти, като довърша редакцията.
Прочее, кеф ми е, че си се хванал да го редактираш и с интерес ще чакам да прочета новия вариант