Така, трябва да се извиня първо за липсата ми (подпукаха ме с уроците по история, гръмна ми монитора, после харда, после пак харда...), след което трябва да се извиня и за ужасната ми пунктуация.
Когати пиша, независимо дали е поезия или проза, имам лошия навик да си създавам собствени граматика и пунктуация.
И не виждам грешките. Може трийсет пъти да прегледам изречението, но няма да видя липсата на запетайка, наслагванията на думи или чисто граматическите грешки.
А нямаше на кой да дам този текст за проверка.
Отново се извинявам на хората, измъчили се с този мой опит в литературата.
Сега забелязвам ужасно много елементарни и глупави грешки и много благодаря за поправките. Те ме убедиха, че има смисъл да продължавам.
Така:
Това не е кратка история. Има още тринадесет разказа, но тук нали имаме ограничение.
Разказът от сто километра личи, че е по линията на Нощният патрул, но!
Тук е голямото НО.
Тази поредица ми направи голямо впечатление. След дълъг спор с една приятелка за някои подробности от света, реших да седна и да й докажа, че не е права или по-точно, че аз съм права. Тя твърдеше, че подобен свят би изгубил очарованието си, ако я няма линиа, разделяща доброто от злото. Освен това на мен пък не ми хареса концепцията за Различните. И още няколко неща в този дух. Тъй като действието се развива в Русия ми се наложи и аз да пиша в руският свят. Както си личи обаче, познанията ми не са особено обширни за тази страна, но съм се справила по-добре в другите разкази.
Някак неусетно този разказ от едно натриване на носа се превърна в много повече... убедих приятелката си в правотата, но желанието да продължа да пиша за този свят не отслабна.
Герите:
Лидия се опитах да я предам набързо, да нахвълям личността и трескаво и нервно, някак феерично и въздушно, за да отговаря на характера й, на историята, която я очаква.
Не, не се отъждествявам с Лидия, в нея са моите копнежи есенно време, но гледаната й точка е доста по оптимистична и наивна от моята.
Татяна:
Чудите се защо сякаш мрази.
Защото се е разделила с нещо в живота си, което никога няма да си върне, независимо какво прави. Факт е, че тя може много, много повече... но завинаги е излезнала от човешкият свят. И понякога ядът, че е пресякла границата и срамът, че изпитва този яд надделяват.
Олга:
Тя се развива като личност нататък доста по-подробно.
Не са само жени героините, просто са предимно жени.
Защото жените, със своята интуитивна природа по-лесно преминават границата и се вмъкват в себе си. Жените, със своята суета, със своето ровене в личността си, в съзнанието си, вгледани навътре, въртящи се като жироскопи.
Заради неразчитането само на единият гол интелект, те са малко по-различни, по-други, създадени от самата природа, за да възпират и укротяват стастите, на така наречниеят силен пол.
Тъгата и цялостната меланхолия са защото когато съзреш твърде бързо ставаш или циник, или меланхолик.
И двете напиващи се героини са имало сходна съдба. Просто Анна се опитва да обясни нещата така, че да бъдат разбрани от Олга, да й спести малко лутанията си, които е имала тогава, когато е била на мястото на Олга.
Има и оптимистични герои но пак в другите разкази), просто сблъсъкът със смъртта, особено ако си-могъщ от обикновенният човек действа потискащо. Осъзнаваш, че си могъщ, но не всемогъщ.
За някои клишета:
Особено за очите с младотоло лице. Клиширан лав отвсякъде, но не успях да измисля по представителен израз. Всъщност успях, но се разминаваше с ритъмът на останалите изречения.
Другата страна - Eneya (OLD)
Moderators: Trip, Random, Marfa
Радвам се, че все пак се появи
Относно правописа, пунктуацията и всичко от тази сфера - важно е. Много. Дори да не можеш да намериш човек, пускай поне спелчекър.
Що се отнася до останалото, ще карам по цитати:
Надявам се да не приемеш поста ми като заяждане, просто се опитвам да дискутирам
Относно правописа, пунктуацията и всичко от тази сфера - важно е. Много. Дори да не можеш да намериш човек, пускай поне спелчекър.
Що се отнася до останалото, ще карам по цитати:
Чисто структурно обаче разказът просто не го докарва на завършено произведение, пък било то и част от по-голям цикъл. Отрязаният финал, небалансираността - това са все обективни неща, които трябва да се изчистятТова не е кратка история. Има още тринадесет разказа, но тук нали имаме ограничение.
Така, първо, разказът... ъъ... не е по Нощния патрул. Или с това "по линията на" имаш предвид "повлиян от"? Независимо от това, любопитно ми е какъв е бил спорът ви и как точно му повлия написването на разказа? Мисля, че ще е интересно и за останалитеРазказът от сто километра личи, че е по линията на Нощният патрул, но!
Тук е голямото НО.
Тази поредица ми направи голямо впечатление. След дълъг спор с една приятелка за някои подробности от света, реших да седна и да й докажа, че не е права или по-точно, че аз съм права.
Някак неусетно този разказ от едно натриване на носа се превърна в много повече... убедих приятелката си в правотата, но желанието да продължа да пиша за този свят не отслабна.
За съжаление обаче не опитът не отговаря на целта си или поне аз така мисля. Дори изключая техническите дефекти като онова за използваното лице и време, което спомена Трип, пак мисля, че подобно, бих го нарекъл "интимно" запознаване с един герой или трябва да е страшно добре и обмислено написано, за да ти въздейства после смъртта му, или да се избегне изобщо. Друг вариант - можеше просто да доразвиеш Лидия в някакъв сюжет, както ти предложиха и останалите - стихийността и "нахвърлянето", трескавостта и нервността, всичко това са неща, които трябва да чувства читателят, а не авторът Не твърдя, разбира се, че трябва да избягваш емоциите и да пишеш като робот, но трябва да подхождаш аналитично. Може би СЛЕД като приключиш, но е нужно. Задавай си въпроси (същото съм писал и на Та за нейния разказ, надявам се да се включиш в тази дискусия) за героя (героите), събитията, свързани с него, и т.н., за да видиш дали като страничен наблюдател ще успееш да почувстваш това, което си искала да опишеш или предизвикаш. Защото понякога това, което ти си мислиш, не е достатъчно за читателя, просто той няма как да влезе в главата тиЛидия се опитах да я предам набързо, да нахвълям личността и трескаво и нервно, някак феерично и въздушно, за да отговаря на характера й, на историята, която я очаква.
Не, не се отъждествявам с Лидия, в нея са моите копнежи есенно време, но гледаната й точка е доста по оптимистична и наивна от моята.
Уви, твърде общо ми е поне на мен това. Всичкият този куп от емоции не може да се получи добре, ако се опиташ да го предадеш целия в един кратък разказ. Факт, че нататък може би си го развила, но е важно във всеки отделен елемент от цялата история (в случая - този разказ) да имаме ясна и точна представа за героя. Или ако не го разбираме, то да не е защото си противоречи логически, а просто защото си вкарала в него някаква двусмисленост и неяснота (нещо, с което поне аз още гледам да не експериментирам, тъй като е трудно). В този ред на мисли Татяна просто си противоречи, а емоциите, които описваш ти - срамът, че изпитва този яд, САМИЯТ яд - не са видими за читателя, а смея да твърдя, че и не са изобщо представени като такива. Тук отново би ти помогнало задаването на въпросиТатяна:
Чудите се защо сякаш мрази.
Защото се е разделила с нещо в живота си, което никога няма да си върне, независимо какво прави. Факт е, че тя може много, много повече... но завинаги е излезнала от човешкият свят. И понякога ядът, че е пресякла границата и срамът, че изпитва този яд надделяват
Разбираемо, ако е главната ти героиня При все това, както писах и за другите, важно е да имаме ясна визия за нея още от първата част на произведението. Нужно е да знаем каква е мотивацията й да чувства едно или друго, да прави това или онова. По-ясната характеризация ти е общ дефект, който мисля, че няма да ти е трудно да поправиш.Олга:
Тя се развива като личност нататък доста по-подробно.
При все това изглежда така, все едно по-скоро се опитва да завърши разказа по някакъв начин А и да обясни още нещо на читателите. Ако таргетът е Олга, разговорът трябваше да не е монолог, да се покажат по-ясно емоциите на говорещите или поне на този, чиято е гледната точка, и т.н.Тъгата и цялостната меланхолия са защото когато съзреш твърде бързо ставаш или циник, или меланхолик.
И двете напиващи се героини са имало сходна съдба. Просто Анна се опитва да обясни нещата така, че да бъдат разбрани от Олга, да й спести малко лутанията си, които е имала тогава, когато е била на мястото на Олга.
Надявам се да не приемеш поста ми като заяждане, просто се опитвам да дискутирам
And you can't dance with a devil on your back...
Да, привет отново:)
Начи, наистина фактът, че историята всъщност е цял цикъл от разкази, промяна нещата до известна степен. НО все пак, настоящото произведение не е точно разказ, а явно част от тази по-голяма история. Дори да приемем обаче, че това се явява нещо като отделна глава, текстът пак си остава твърде неясен и без читава конструкция, без вътрешна динамика. Трябва да помислиш на тези неща - другите достатъчно коментираха. Има нужда да се изгради по-плавно самата история, да се пооправят гледните точки, да се поразвият, да се изглади стила...
За героите - пак същото. Те може и да са развити в другите ти разкази, но ние коментираме на базата на един-единствен, затова е важно да им придадеш поне до известна степен вътрешна логика и да представиш един по-ясен поглед върху това защо са такива. Олга, например, е кажи-речи централният образ, а ние много слабо разбираме каква е, освен това, че в главата й явно е пълна каша.
Може би с този разказ няма много смисъл да се занимаваш повече, но примерно за следващите пъти може да напишеш нещо ново (мисля си, че е най-добре за всеки автор да дава прясно написани разкази) в същата обстановка, но да дообогатиш света с доста повечко оригиналност и да представиш донейде завършени герои, имайки базата на останалите ти 13 разказа.
Пунктуацията, правописът и граматика - най-доброто, което можеш да направиш за писателските си умения точно сега, е да се ограмотиш доколкото можеш. Не се заяждам изобщо, знам, че някои хора се отнасят пренебрежително към тези пропуски и ги смятат за маловажни, но за мен те са, повтарям се, фундамент. А и цялото упражнение не е нищо особено, след изпитите можеш спокойно да се поограмотиш за някой друг ден.
Начи, наистина фактът, че историята всъщност е цял цикъл от разкази, промяна нещата до известна степен. НО все пак, настоящото произведение не е точно разказ, а явно част от тази по-голяма история. Дори да приемем обаче, че това се явява нещо като отделна глава, текстът пак си остава твърде неясен и без читава конструкция, без вътрешна динамика. Трябва да помислиш на тези неща - другите достатъчно коментираха. Има нужда да се изгради по-плавно самата история, да се пооправят гледните точки, да се поразвият, да се изглади стила...
За героите - пак същото. Те може и да са развити в другите ти разкази, но ние коментираме на базата на един-единствен, затова е важно да им придадеш поне до известна степен вътрешна логика и да представиш един по-ясен поглед върху това защо са такива. Олга, например, е кажи-речи централният образ, а ние много слабо разбираме каква е, освен това, че в главата й явно е пълна каша.
Може би с този разказ няма много смисъл да се занимаваш повече, но примерно за следващите пъти може да напишеш нещо ново (мисля си, че е най-добре за всеки автор да дава прясно написани разкази) в същата обстановка, но да дообогатиш света с доста повечко оригиналност и да представиш донейде завършени герои, имайки базата на останалите ти 13 разказа.
Пунктуацията, правописът и граматика - най-доброто, което можеш да направиш за писателските си умения точно сега, е да се ограмотиш доколкото можеш. Не се заяждам изобщо, знам, че някои хора се отнасят пренебрежително към тези пропуски и ги смятат за маловажни, но за мен те са, повтарям се, фундамент. А и цялото упражнение не е нищо особено, след изпитите можеш спокойно да се поограмотиш за някой друг ден.
Енея, и на мен някак ми се създаде впечатлението, че има нещо повече от героите ти и извън този разказ, както казах в началото на критиката си.
Проблемът обаче е, че основна част от критиката ни включва сюжетната структура на разказа, а това неизменно включва още един от фундаменталните елементи - развитието на образите през сюжета.
При положение, че сюжетът е в най-добрия случай недовършен в огромна степен елиминира възможностите ни за критика. Разказът трябва да бъде видян в целостта си, или поне в някаква цялост, за да можем да идентифицираме гореспоменатите проблеми със сюжета и героите.
Това е и причината да не приемаме засега неща, по-комплексни от разказ. Такива работи изискват да се пускат на части, критикът трябва да отложи окончателните си впечтления, да се ангажира с изчитането на всичко и т.н.
Подобни проблеми са налични, ако се сериализира и поредица от взаимосвързани разкази.
Но Рандъм и Рол са напълно прави. Един от основните похвати при характеризацията е синекдохата - представяне на една част като характеризираща цялото.
Така че дори от ограничения обем на разказа ти трябва да става достатъчно ясно що за личности са героите, и кое е това което ги олицетворява. Не е нужно да разкриваш всичко, но един два важни аспекта (при това представени в своята завършеност) само биха помогнали.
Проблемът обаче е, че основна част от критиката ни включва сюжетната структура на разказа, а това неизменно включва още един от фундаменталните елементи - развитието на образите през сюжета.
При положение, че сюжетът е в най-добрия случай недовършен в огромна степен елиминира възможностите ни за критика. Разказът трябва да бъде видян в целостта си, или поне в някаква цялост, за да можем да идентифицираме гореспоменатите проблеми със сюжета и героите.
Това е и причината да не приемаме засега неща, по-комплексни от разказ. Такива работи изискват да се пускат на части, критикът трябва да отложи окончателните си впечтления, да се ангажира с изчитането на всичко и т.н.
Подобни проблеми са налични, ако се сериализира и поредица от взаимосвързани разкази.
Но Рандъм и Рол са напълно прави. Един от основните похвати при характеризацията е синекдохата - представяне на една част като характеризираща цялото.
Така че дори от ограничения обем на разказа ти трябва да става достатъчно ясно що за личности са героите, и кое е това което ги олицетворява. Не е нужно да разкриваш всичко, но един два важни аспекта (при това представени в своята завършеност) само биха помогнали.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 0 guests