Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
За Кард не спориме че е гъз, нито сме дали пари за гледането на филма подозирам всичките. Цитирай ми тоя момент от книгите дето тя е ок с рейпа, щото не съм видял нещо фрапиращо до са.
Иначе тамън стигнах до Лейди Дона ся, иска се бая топки от авторката да сътвори тази велика героиня
Иначе тамън стигнах до Лейди Дона ся, иска се бая топки от авторката да сътвори тази велика героиня
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
ОФ!Xellos wrote: ↑Fri Jun 12, 2020 8:01 pmЗа Кард не спориме че е гъз, нито сме дали пари за гледането на филма подозирам всичките. Цитирай ми тоя момент от книгите дето тя е ок с рейпа, щото не съм видял нещо фрапиращо до са.
Иначе тамън стигнах до Лейди Дона ся, иска се бая топки от авторката да сътвори тази велика героиня
Стига чел в контекста на други под-форуми бе! В нищо не я обвинявам изобщо. Нито казвам, че е ок с изнасилването. ЕДИНСТВЕНО изкоментирах, че нон-стоп го включва из книгите. Аз не обичам да чета за изнасилвания. Това ми беше единственият коментар.
And you can't dance with a devil on your back...
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
Ок ок.
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
Много се радвам, че темата започна с коментирар за Шалион. Спомням си, че поредицата много ми хареса. Случайно попаднах на нея и съм си я препрочитала поне 3-4 пъти. Много ми беше интересен замисъла как всъщност всички знаят, че боговете съществуват и че някой почти със сигурност ще дойде да прибере душата ти. Просто си мислех през цялото време какво ли е да живееш с това знание цял живот, но както и да е. Спомням си много отдавна как започнах поредицата за Вор и прочтох няколко книги, много ме бяха впечатлили, но сега не си спомням кой знае какво от тях, освен че стила на писане беше много приятен и вървеше много плавно. Определено повече ми хареса фентъзито, но аз си чета повече фентъзи по принцип.
Макар да не беше централна(та) тема, все пак и аз ще изкоментирам накратко за четенето на бг и в оригинал. Разбира се винаги зависи от личното желание на читателя, но за мене с времето опредено става по-ценно да си чета на (родния ми език) български, а не на английски или някакъв друг език(зависи от оригинала). Изключение правят някои откровено не-особено-силни книги, които толкова още губят при превода, че клонят направо към нечетаеми.
Макар да не беше централна(та) тема, все пак и аз ще изкоментирам накратко за четенето на бг и в оригинал. Разбира се винаги зависи от личното желание на читателя, но за мене с времето опредено става по-ценно да си чета на (родния ми език) български, а не на английски или някакъв друг език(зависи от оригинала). Изключение правят някои откровено не-особено-силни книги, които толкова още губят при превода, че клонят направо към нечетаеми.
- Dr. Horrible
- Forsaken
- Posts: 2932
- Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
Лятото прочетох първите три книги - За честта на Вор, Бараяр и Наемниците на Дендарии. Харесаха ми, особено втората, но третата малко ми поомръзна, та си дадох почивка.
Сега тази седмица прочетох "Игрите на Вор" и съм много, много доволен! Много беше интересна - постоянно се случваше нещо. Книгата започва по един начин и човек след десетина страници разбира каква ще е историята в този том и после се случва нещо много неочаквано и героите отиват на друга планета и започва тотално нова история... И така постоянно, отново и отново. Беше супер динамично, много съм доволен!
Сега тази седмица прочетох "Игрите на Вор" и съм много, много доволен! Много беше интересна - постоянно се случваше нещо. Книгата започва по един начин и човек след десетина страници разбира каква ще е историята в този том и после се случва нещо много неочаквано и героите отиват на друга планета и започва тотално нова история... И така постоянно, отново и отново. Беше супер динамично, много съм доволен!
But goddamn,
you got me in love again
you got me in love again
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
Dr. Horrible wrote: ↑Thu Mar 04, 2021 8:04 pmЛятото прочетох първите три книги - За честта на Вор, Бараяр и Наемниците на Дендарии. Харесаха ми, особено втората, но третата малко ми поомръзна, та си дадох почивка.
Сега тази седмица прочетох "Игрите на Вор" и съм много, много доволен! Много беше интересна - постоянно се случваше нещо. Книгата започва по един начин и човек след десетина страници разбира каква ще е историята в този том и после се случва нещо много неочаквано и героите отиват на друга планета и започва тотално нова история... И така постоянно, отново и отново. Беше супер динамично, много съм доволен!
Супер са яки и само по-добри стават Как ги четеш, в реда на издаване, или вътрешна хронология? Щото мисля, че сега хронологически идва Итън.
And you can't dance with a devil on your back...
- Dr. Horrible
- Forsaken
- Posts: 2932
- Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
Трябваше ми известно време за да намеря в какъв ред ги чета
Ето в този, взет от интернет https://bookriot.com/vorkosigan-saga-reading-order/ :
Shards of Honor
Barrayar
The Warrior’s Apprentice
The Vor Game
Cetaganda
Brothers in Arms
Borders of Infinity
Mirror Dance
Memory
Komarr
A Civil Campaign
falling free
ethan of athos
Winterfair Gifts (short story)
Diplomatic Immunity
Captain Vorpatril’s Alliance
The Flowers of Vashnoi (novella)
Cryoburn
Gentleman Jole and the Red Queen
Аз нали си ги купих всичките наведнъж. И като ми пристигнаха, си ги номерирах с молив на последната страничка преди задната корица. И така си ги подредих в библиотеката и си ги взимам за четене в този ред
Ето в този, взет от интернет https://bookriot.com/vorkosigan-saga-reading-order/ :
Shards of Honor
Barrayar
The Warrior’s Apprentice
The Vor Game
Cetaganda
Brothers in Arms
Borders of Infinity
Mirror Dance
Memory
Komarr
A Civil Campaign
falling free
ethan of athos
Winterfair Gifts (short story)
Diplomatic Immunity
Captain Vorpatril’s Alliance
The Flowers of Vashnoi (novella)
Cryoburn
Gentleman Jole and the Red Queen
Аз нали си ги купих всичките наведнъж. И като ми пристигнаха, си ги номерирах с молив на последната страничка преди задната корица. И така си ги подредих в библиотеката и си ги взимам за четене в този ред
But goddamn,
you got me in love again
you got me in love again
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
Знам го този ред, но не ме кефи. Той слага Итън и Falling Free супер в края за разнообразяване, щото Цивилна кампания е супер як климакс. Но според мен нито една от тия двете не е достатъчно добра и в резултат само ще ти се сторят по-слаби, отколкото са, особено по петите на най-яката книга в поредицата.
Според мен Итън го прочети колкото се може по-рано, а Falling Free знам ли и аз. Той си е 200 години по-рано, та нямам идея кога има смисъл да се чете.
Според мен Итън го прочети колкото се може по-рано, а Falling Free знам ли и аз. Той си е 200 години по-рано, та нямам идея кога има смисъл да се чете.
And you can't dance with a devil on your back...
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
Квото каза Роланд за реда. A Civil Campaign е твърде великолепно нещо. Winterfair gifts разказа е след нея плътно.
Falling Free върви за мен малко или много преди/след Diplomatic Immunity щото имат връзка.
Falling Free върви за мен малко или много преди/след Diplomatic Immunity щото имат връзка.
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
- Ambartanen
- Arcanist
- Posts: 992
- Joined: Mon Mar 15, 2004 6:45 pm
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
И аз хич не съм очарован от този ред, ама си има причина всяка от книгите й да свърша с пет страници дискусия в какъв ред се препоръчва да ги четеш без заключение
Моята критика би била дори повече към началото отколкото края на списъка, защото там е истинското мазало. Shards of Honor & Barrayar са писани по-късно и много им личи, че попълват детайли споменати в ранните Майлс книги. Да ги прочетеш точно преди тийнейджърските Майлс приключения би било много странно и jarring. Малко странното е, че Shards of Honor, Barrayar & Gentleman Jole and the Red Queen правят една много странна трилогия, а Gentleman Jole е доста очевиден край на поредицата.
За мен най-логичен е publication order подхода. Бюджолд не се опитва да планира някаква безкрайно сложна осемнадесет-измерна история, в която поредицата е някаква всякак си свързана холограма. Пише ги книга по книга и после взима готини елементи от предишните и надгражда в следващите по ред на публикация. Това значи, че понякога ще напише цяла книга за това как родителите на Майлс са се срещнали базирана на подмятания в ранните книги за Майлс и тази книга ще е написана за хората, които знаят подмятанията и искат повече, а не за да информира четенето на ранните книги за Майлс.
Моята критика би била дори повече към началото отколкото края на списъка, защото там е истинското мазало. Shards of Honor & Barrayar са писани по-късно и много им личи, че попълват детайли споменати в ранните Майлс книги. Да ги прочетеш точно преди тийнейджърските Майлс приключения би било много странно и jarring. Малко странното е, че Shards of Honor, Barrayar & Gentleman Jole and the Red Queen правят една много странна трилогия, а Gentleman Jole е доста очевиден край на поредицата.
За мен най-логичен е publication order подхода. Бюджолд не се опитва да планира някаква безкрайно сложна осемнадесет-измерна история, в която поредицата е някаква всякак си свързана холограма. Пише ги книга по книга и после взима готини елементи от предишните и надгражда в следващите по ред на публикация. Това значи, че понякога ще напише цяла книга за това как родителите на Майлс са се срещнали базирана на подмятания в ранните книги за Майлс и тази книга ще е написана за хората, които знаят подмятанията и искат повече, а не за да информира четенето на ранните книги за Майлс.
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
И все пак не можеш да не прочетеш предисториите на Арал и Корделия преди да почнеш приключенията на Майлс.
Най-малкото придобиваш представа за събития като неуспешното завладяване на Ескобар, смъртта на принц Юри, Гражданската война и най-вече защо Майлс се е родил с такива увреждания. И това подлага за следващите книги.
Най-малкото придобиваш представа за събития като неуспешното завладяване на Ескобар, смъртта на принц Юри, Гражданската война и най-вече защо Майлс се е родил с такива увреждания. И това подлага за следващите книги.
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
А, вкусове всякакви, примерно мернах някъде коментар от некакъв охлюв, че поредицата не струвала щото нямали джиесми...
Хронологично са ми по-удобни и на мен, ся всичко е издадено и така тоновете препратки имат по-добър ефект като знаеш смисъла им, щото изглежда, че имат цяла книга зад гърба си.
Ама в крайна сметка нека акцентът да е, че тази поредица е задължителна за прочитане. И препрочитане.
Хронологично са ми по-удобни и на мен, ся всичко е издадено и така тоновете препратки имат по-добър ефект като знаеш смисъла им, щото изглежда, че имат цяла книга зад гърба си.
Ама в крайна сметка нека акцентът да е, че тази поредица е задължителна за прочитане. И препрочитане.
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
Всъщност Shards of Honor е писана преди всички други романи от поредицата. Иначе си прав, че може да се четат във всякакъв ред - аз точно така съм правел навремето, но двете книги с Корделия за протагонист са а) мега яки и б) дават важен бакграунд за историята на света.Ambartanen wrote: ↑Thu Mar 11, 2021 10:27 amМоята критика би била дори повече към началото отколкото края на списъка, защото там е истинското мазало. Shards of Honor & Barrayar са писани по-късно и много им личи, че попълват детайли споменати в ранните Майлс книги.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
- Ambartanen
- Arcanist
- Posts: 992
- Joined: Mon Mar 15, 2004 6:45 pm
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
Вече има три книги с Корделиа като главен герой и въпреки смесеното общо приемане, аз съм голям фен на Gentleman Jole and The Red Queen. Един страхотен bittersweet край на тази поредица, който оставя вратички за бъдеще и смесва раздялата с надежда за бъдещето
От друга страна единия грам екшън в цялата книга стои крайно не на място
От друга страна единия грам екшън в цялата книга стои крайно не на място
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
Силно съгласен за Gnetleman Jole. Въобще последните три книги са прекрасен епилог на поредицата. Което и писах в евъргрийна.
И също така съм съгласен с Мат, че най-смисленият ред е чистата хронология, като единственото изключение е Falling Free, щото е буквално 200 години по-рано. Но ОПРЕДЕЛЕНО не бих сложил нищо старо сред по-късните книги, щото те просто плават една след друга.
И също така съм съгласен с Мат, че най-смисленият ред е чистата хронология, като единственото изключение е Falling Free, щото е буквално 200 години по-рано. Но ОПРЕДЕЛЕНО не бих сложил нищо старо сред по-късните книги, щото те просто плават една след друга.
And you can't dance with a devil on your back...
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 0 guests