Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
- Dr. Horrible
- Forsaken
- Posts: 2932
- Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
Прочетох "За честта на Вор"! Много съм доволен!
Реално "Проклятието на Шалион" ми хареса повече, но всъщност от тази съм по-доволен Защото Шалион ми напомни на други книги, които обичам, особено на Робин Хоб. Дори имаше разни сцени между двама от героите, които бяха като диалози на Фиц и Шута. Докато "За честта на Вор" ми навя някакви далечни спомени за други фантастики, които съм чел, но нищо така близко. С тази книга авторката си е просто себе си, не напомня на никой друг, има си индивидуалност
В началото не бях особено впечатлен... Първата една трета, че донякъде и втората, бяха доста сухи. Схематични, леко телеграфни, с прекалено базови диалози. Но последната третина беше невероятна! Изведнъж всички сцени и диалози станаха много по-плътни, главната героиня получи дълбочина, започна да прави активни избори.... И стана ужасно интересно, не можех да спра да прелиствам страниците! Изобщо много ми хареса. И последните 50 страници бяха същинско удоволствие, толкова хубави идеи имаше там, толкова добри въпроси и проблеми. Нямам търпение да разбера как продължава историята!
Освен това из цялата книга имаше разни дребни моменти, които бяха изключително забавни! Върви текста - сериозна драма, война, смърт, и тук-там се появяват супер майтапи, които ме събарят на земята от тях! И нито майтапите стават по-кухи заради драмата, нито пък тя изглежда по-слаба заради тях. Перфектен баланс.
Сега започвам "Бараяр"!
Реално "Проклятието на Шалион" ми хареса повече, но всъщност от тази съм по-доволен Защото Шалион ми напомни на други книги, които обичам, особено на Робин Хоб. Дори имаше разни сцени между двама от героите, които бяха като диалози на Фиц и Шута. Докато "За честта на Вор" ми навя някакви далечни спомени за други фантастики, които съм чел, но нищо така близко. С тази книга авторката си е просто себе си, не напомня на никой друг, има си индивидуалност
В началото не бях особено впечатлен... Първата една трета, че донякъде и втората, бяха доста сухи. Схематични, леко телеграфни, с прекалено базови диалози. Но последната третина беше невероятна! Изведнъж всички сцени и диалози станаха много по-плътни, главната героиня получи дълбочина, започна да прави активни избори.... И стана ужасно интересно, не можех да спра да прелиствам страниците! Изобщо много ми хареса. И последните 50 страници бяха същинско удоволствие, толкова хубави идеи имаше там, толкова добри въпроси и проблеми. Нямам търпение да разбера как продължава историята!
Освен това из цялата книга имаше разни дребни моменти, които бяха изключително забавни! Върви текста - сериозна драма, война, смърт, и тук-там се появяват супер майтапи, които ме събарят на земята от тях! И нито майтапите стават по-кухи заради драмата, нито пък тя изглежда по-слаба заради тях. Перфектен баланс.
Сега започвам "Бараяр"!
But goddamn,
you got me in love again
you got me in love again
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
Браво, очаквах да ти хареса.
Аз тъкмо почнах Сетаганда (т.е. съм три книги напред от теб), но засега Бараяр ми е любимата. Въпреки това мисля, че ще оцениш Майлс.
Аз тъкмо почнах Сетаганда (т.е. съм три книги напред от теб), но засега Бараяр ми е любимата. Въпреки това мисля, че ще оцениш Майлс.
And you can't dance with a devil on your back...
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
Аз още се помотвам на Бараяр
Иначе за най-препрочитана част от всички книги за мен си остава
Иначе за Иван Ворпатрил книжката е велика!
Бтв, има и някакъв не особено красив френски комикс за Вор.
- Spoiler: show
Иначе за най-препрочитана част от всички книги за мен си остава
- Spoiler: show
Иначе за Иван Ворпатрил книжката е велика!
Бтв, има и някакъв не особено красив френски комикс за Вор.
- Spoiler: show
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
You are one of us now.Освен това из цялата книга имаше разни дребни моменти, които бяха изключително забавни! Върви текста - сериозна драма, война, смърт, и тук-там се появяват супер майтапи, които ме събарят на земята от тях! И нито майтапите стават по-кухи заради драмата, нито пък тя изглежда по-слаба заради тях. Перфектен баланс.
Умегат и Казарил?Дори имаше разни сцени между двама от героите, които бяха като диалози на Фиц и Шута.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
Слушайки поредицата сега, много ме кефи комбинацията от прогресивност и ретро език. От една страна, Бюджолд описва супер интересни сексуални и договорни отношения, поколения над глупостите, с които се занимаваме днес. От друга тя разделя всичко на полове и използва среден род за индивиди, които не се вписват в двата традиционни. Интересно е за четене.
And you can't dance with a devil on your back...
- Dr. Horrible
- Forsaken
- Posts: 2932
- Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
Тук сме само хайвера!
За героите от "Порклятието на Шалион":
- Spoiler: show
But goddamn,
you got me in love again
you got me in love again
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
На мен ми е странно, че упорстваш да ги четеш на български, въпреки че знаеш, че преводите имат недостатъци и са рязани части от книгите. Обосновката "щом за вас е било достатъчно" не я разбирам. Не е било достатъчно, просто не сме имали друг избор към онзи момент.
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
А на бас на нещо дребно, че след първата за Майлс няма да има почивка.
Аз посмъртно не мога да се концентрирам слушайки аудио, еле пък един глас.
Мда, не е като да ги нямаме на киндълите на английски, ако ги нямаш да шернем за ближният. Ся и в либГен си има сичко та си подреждам поред. Не казвам, че превода е пълна щета, ама има едни, как да го кажа, натъртени думи и изречения, които в превода стават безлични, а и разни измислени думи за технически неща и военни съкращения.
Иначе както каза Роланд има доста интересни идеи за половете и генетичните и социални експерименти в бъдещето, особено за неща писани 90-те. Цялата история на
Аз посмъртно не мога да се концентрирам слушайки аудио, еле пък един глас.
Мда, не е като да ги нямаме на киндълите на английски, ако ги нямаш да шернем за ближният. Ся и в либГен си има сичко та си подреждам поред. Не казвам, че превода е пълна щета, ама има едни, как да го кажа, натъртени думи и изречения, които в превода стават безлични, а и разни измислени думи за технически неща и военни съкращения.
Иначе както каза Роланд има доста интересни идеи за половете и генетичните и социални експерименти в бъдещето, особено за неща писани 90-те. Цялата история на
- Spoiler: show
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
Снощи у нас играхме вечерята у Майлс
- Spoiler: show
- Dr. Horrible
- Forsaken
- Posts: 2932
- Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
Ех, така и не ми простихте четенето на български
Това с "вас на петнайсет" беше шега, не реален аргумент.
В крайна сметка всеки си избира как да чете. Аз не държа всички да четат на български, просто аз лично предпочитам да го правя. Четенето на художествен текст на английски ми изисква по-висока концентрация, съответно мога да го правя по по-малко часове на ден. И освен броят часове, самата скорост на четене също ще ми е по-бавна. И вместо да чета по 50-100 страници на ден, ще мога да чета по 20-30. Познавам се – с това темпо ще имам чувството, че книгите се влачат до безкрай. След две седмици ще ми писне и ще ги зарежа тотално. Или напредъкът ми ще е толкова бавен, че в един момент нуждата ми от повече литература ще надделее и ще хвана друга книга, а от тази по веднъж на седмица ще минавам по една глава. С доста от книгите, които съм чел на английски, така се е случвало. Не че е задължително да стане така - "Танц с дракони" го прочетох за 10 дена, тоест пак минавах по 100 страници на ден, а на Робин Хоб четирилогията "The Rain Wilds Chronicles" я почнах бавно - по 30-40 страници на ден, но после толкова се зарибих, че в един момент четях по 150-200 на ден. Но това са изключения, рядко се случва така се запаля, че да потъна напълно и да забравя на какъв език чета. И затова предпочитам удобството.
Да, има някои грешки в превода. Примерно един герой в първата книга беше Илиан, във втората - Илян. Но мога да го преживея. От информацията за пропуснати пасажи не мога да се трогна, просто защото не знам какво точно е пропуснато, че да сравня и да кажа "аааа, да, много е пропуснато, това е важно". Приемам, че явно има по някои изречения или абзаци, които са резнати, но не съм видял какви и кои са, за да се впечатля. И в "Колелото на времето" имаше много пропуснати неща - @LightOne беше направил файл с близо 500 страници общо от всичките книги. Но не се чувствам, сякаш съм се прецакал, че съм ги чел на български - доставиха ми удоволствие, прекарах много време с тези книги и тези герои, езикът в превод ми харесваше. И ако сега ги почвах, пак щях да избера така да ги прочета.
Сега, очевидно четенето в оригинално е по-цялостно изживяване, по-пълно, по-радващо, навлизащо в много по-голяма дълбочина. Но, както казах - лично за мен би било по-изискващо, бавно и тегаво и това би намалило кефа значително. Ако с течение на времето поредицата ми стане много любима, бих ги препрочел някой ден на английски, както Хоб и Джордж Мартин препрочитам. Но за момента на български си ми покриват нуждите съвсем добре.
Това с "вас на петнайсет" беше шега, не реален аргумент.
В крайна сметка всеки си избира как да чете. Аз не държа всички да четат на български, просто аз лично предпочитам да го правя. Четенето на художествен текст на английски ми изисква по-висока концентрация, съответно мога да го правя по по-малко часове на ден. И освен броят часове, самата скорост на четене също ще ми е по-бавна. И вместо да чета по 50-100 страници на ден, ще мога да чета по 20-30. Познавам се – с това темпо ще имам чувството, че книгите се влачат до безкрай. След две седмици ще ми писне и ще ги зарежа тотално. Или напредъкът ми ще е толкова бавен, че в един момент нуждата ми от повече литература ще надделее и ще хвана друга книга, а от тази по веднъж на седмица ще минавам по една глава. С доста от книгите, които съм чел на английски, така се е случвало. Не че е задължително да стане така - "Танц с дракони" го прочетох за 10 дена, тоест пак минавах по 100 страници на ден, а на Робин Хоб четирилогията "The Rain Wilds Chronicles" я почнах бавно - по 30-40 страници на ден, но после толкова се зарибих, че в един момент четях по 150-200 на ден. Но това са изключения, рядко се случва така се запаля, че да потъна напълно и да забравя на какъв език чета. И затова предпочитам удобството.
Да, има някои грешки в превода. Примерно един герой в първата книга беше Илиан, във втората - Илян. Но мога да го преживея. От информацията за пропуснати пасажи не мога да се трогна, просто защото не знам какво точно е пропуснато, че да сравня и да кажа "аааа, да, много е пропуснато, това е важно". Приемам, че явно има по някои изречения или абзаци, които са резнати, но не съм видял какви и кои са, за да се впечатля. И в "Колелото на времето" имаше много пропуснати неща - @LightOne беше направил файл с близо 500 страници общо от всичките книги. Но не се чувствам, сякаш съм се прецакал, че съм ги чел на български - доставиха ми удоволствие, прекарах много време с тези книги и тези герои, езикът в превод ми харесваше. И ако сега ги почвах, пак щях да избера така да ги прочета.
Сега, очевидно четенето в оригинално е по-цялостно изживяване, по-пълно, по-радващо, навлизащо в много по-голяма дълбочина. Но, както казах - лично за мен би било по-изискващо, бавно и тегаво и това би намалило кефа значително. Ако с течение на времето поредицата ми стане много любима, бих ги препрочел някой ден на английски, както Хоб и Джордж Мартин препрочитам. Но за момента на български си ми покриват нуждите съвсем добре.
But goddamn,
you got me in love again
you got me in love again
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
Пробвай една-две глави на английски все пак, има много автори, които се четат бавно в оригинал, но поне за мен Бюджолд не е сред тях. Щом си чел понякога по 200 страници Хоб на ден, не мисля, че при Бюджолд ще са по-малко, стига да имаш желание, разбира се.
Интересно е и, че поредицата е толкова популярна дори и сред хора с по-либерални възгледи, нищо че е предимно от гледната точка на хора от висшата класа на милитаристична империя, колонизирала съседна планета. Харизмата на Майлс е голяма сила.Слушайки поредицата сега, много ме кефи комбинацията от прогресивност и ретро език. От една страна, Бюджолд описва супер интересни сексуални и договорни отношения, поколения над глупостите, с които се занимаваме днес. От друга тя разделя всичко на полове и използва среден род за индивиди, които не се вписват в двата традиционни. Интересно е за четене.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
Ех, английски или български... Let's just… see what happens.
Хъх, пропуснал съм The Flowers of Vashnoi !!!
Хъх, пропуснал съм The Flowers of Vashnoi !!!
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
Прочее, и аз си мислех, че аудио книгите ще са абоминация, но не ме дразнят изобщо. И именно това, че не го чета, а го слушам, ми позволява да продължавам напред. Иначе обикновено 2-3 книги от поредица наведнъж са ми максимумът.
@Dr. Horrible по-добре по-бавно, но пълноценно, отколкото осакатена версия, не мислиш ли?
@Dr. Horrible по-добре по-бавно, но пълноценно, отколкото осакатена версия, не мислиш ли?
And you can't dance with a devil on your back...
- Dr. Horrible
- Forsaken
- Posts: 2932
- Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
Objection Your Honor, the question has been asked and answered!
Сериозно ли искаш и тази тема да се превърне в боклук и дребни караници? Нужно ли е десет пъти да питаш "Защо четеш книгата, както ти е кеф, вместо да я четеш така, както на мен ми е кеф!" Харесва ми преводът, приятно ми е да си разлиствам страниците на българското издание, текстът ми носи удоволствие. Радва ме старата хартия и 90-тарския шрифт. На първата страница от "Бараяр", освен преводач, е посочена и тричленна редакторска колегия, като двама от членовете имат докторска степен. Оценявам твоето "Ама май в тая книга имаше пропуснати изречения, внимавай" и "Не е важно дали ти е приятно, а дали е ПЪЛНОЦЕННО"...
Супер ми е странно това. Може би защото моята реакция никога не би била такава. Ако някой ми каже, че чете Робин Хоб и се кефи на героите и историята, със сигурност няма да започна с "Ама нали не на български, не е пълноценно?", макар Корабите да са преведени трагично. Ако ми каже, че цял уикенд гледа по bTV cinema маратон от марвелските филми и го радват много, няма да започна с "Аааау, ама не трябва с БГ аудио, то е ужасно, освен това трябва да си изтеглиш Infinity War и Endgame в IMAX версията, щото в стандартната кино/блу рей версия има черни лети отгоре и отдолу и са изрязани 30% от екрана и не е толкова яко, губи се картина!". Просто ще се радвам, че има с кого да си обсъждам. Разбирам да дадеш някаква приятелска препоръка тип Мат и Кселос, ама пети път вече да се заяждаш ми идва в повече.
Нямам нужда от това...
But goddamn,
you got me in love again
you got me in love again
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
Ъъъъъ, боли ме фарът какви степени кой имал, ако липсват цели страници текст. Това не е сравнение между различни, но пълноценни версии на текста. Това е сравнение между пълноценна и осакатена версия. Не става въпрос за снобизъм към четене в оригинал, а за критика към отхвърлени стари похвати на “фенфик” преводи, с които Бард бяха известни по онова време.
Човек, чети както си искаш. Но когато аз и @Ghibli сме на една и съща позиция за нещо такова, това би следвало да е сигнал.
Човек, чети както си искаш. Но когато аз и @Ghibli сме на една и съща позиция за нещо такова, това би следвало да е сигнал.
And you can't dance with a devil on your back...
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 0 guests