Kemurikusa (TV) ep. 10 - тук смисълът ми се губи. Нали идеята беше да преборят червения корен с цел да спасят света, за да могат да оцелеят в него?
Сега излиза, че се жертваха малко или много заради Рин и Уакаба...може би донякъде и заради Мидори. Да, зрителят знае, че има начин да се възстановят под някаква форма, но не и те самите.
Това връщане в миналото може и да е практично от гледна точка на Уакаба, но тотално проваля ритъма и натрупването на напрежението преди финалния сблъсък.
Tate no Yuusha no Nariagari ep. 10 - стандартното тъпашко поведение от всички и стандартното тромаво разкриване на света и историята.
Изненада! Нашият човек да има веднъж правилната идея, как да се държи с други хора.
Светата вода хич не помага срещу проклятието на Нафталина-сан.
Гледано напоследък, част III
Moderator: Moridin
Re: Гледано напоследък, част III
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, част III
Kaguya-sama wa Kokurasetai: Tensai-tachi no Renai Zunousen ep. 10 - от по-добрите епизодчета. Уговорката да отидат на фестивала се разви свръх драматично.
Detective Conan ep. 934 - този случай ми докара предимно прозявки.
Gyakuten Saiban: Sono "Shinjitsu", Igi Ari! Season 2 ep. 21 - колко може още да го разтъкават?
Напрактика единствената нова информация беше, че рисунката е наопаки и това подсказа методът за транспортиране на трупа.
Egao no Daika ep. 11 - най-накрая измислиха ситуация, чрез която да срещнат двете главни героини. Твърде много фокус върху Лейла. На бас, че следващият път ще я отстрелят. Хюи сигурно също ще е на мушката, а може това да се случи и на всички, защото не останаха епизоди.
Detective Conan ep. 934 - този случай ми докара предимно прозявки.
Gyakuten Saiban: Sono "Shinjitsu", Igi Ari! Season 2 ep. 21 - колко може още да го разтъкават?
Напрактика единствената нова информация беше, че рисунката е наопаки и това подсказа методът за транспортиране на трупа.
Egao no Daika ep. 11 - най-накрая измислиха ситуация, чрез която да срещнат двете главни героини. Твърде много фокус върху Лейла. На бас, че следващият път ще я отстрелят. Хюи сигурно също ще е на мушката, а може това да се случи и на всички, защото не останаха епизоди.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, част III
Mob Psycho 100 II ep. 11 - абсолютно откачените бойни сцени радват очите и душата.
Добри тупалки с всички бивши противници на Моб вече на негова страна.
Могами неочаквано реши да не злодейства.
Рейген се появи в най-важния момент.
Layton Mystery Tanteisha: Katri no Nazotoki File ep. 48 - подходящ край на добрия арк с диамантите и наистина неочаквано разкритие: Ноа беше злодеят този път и истинската му самоличност е съвсем различна.
Естествено изпортиха добрите впечатления с традиционния за шоуто melodrama dump в края на епизода.
Следващият път започва финалния арк със спасяването на Лейтон и загадката на майката на Катриел.
Dororo ep. 11 - епизодът не е много интензивен, но добре нагнети напрежението за срещата между баща и син. Тахомару най-накрая влезе в час със загадката на семейството си.
Обичайните красиви дизайни и атмосферни сцени.
Kouya no Kotobuki Hikoutai ep. 10 - епичен самолетен екшън и още по-голяма политическа бъркотия.
Новите пилотки от други организации - русата кифла и по-възрастният вариант на Кирие са забавни.
Добри тупалки с всички бивши противници на Моб вече на негова страна.
Могами неочаквано реши да не злодейства.
Рейген се появи в най-важния момент.
Layton Mystery Tanteisha: Katri no Nazotoki File ep. 48 - подходящ край на добрия арк с диамантите и наистина неочаквано разкритие: Ноа беше злодеят този път и истинската му самоличност е съвсем различна.
Естествено изпортиха добрите впечатления с традиционния за шоуто melodrama dump в края на епизода.
Следващият път започва финалния арк със спасяването на Лейтон и загадката на майката на Катриел.
Dororo ep. 11 - епизодът не е много интензивен, но добре нагнети напрежението за срещата между баща и син. Тахомару най-накрая влезе в час със загадката на семейството си.
Обичайните красиви дизайни и атмосферни сцени.
Kouya no Kotobuki Hikoutai ep. 10 - епичен самолетен екшън и още по-голяма политическа бъркотия.
Новите пилотки от други организации - русата кифла и по-възрастният вариант на Кирие са забавни.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, част III
Tate no Yuusha no Nariagari ep. 11 - не знак как по-точно да го опиша, един вид от поносимите епизоди, но и в същото време нещо не му е наред или пък информацията не ни е подадена правилно.
За съжаление екшънът е среднист.
Очаквано героите се скараха, очаквано чудовищата биха паузата и ги оставиха да се пререкават и очаквано дълги прочувствени речи, но не разбрах защо през цялото време свързваха побеждаването на Soul Eater-а с края на вълната, което в крайна сметка не се оказа вярно.
Не ми е ясно и как работи офанзивната функция на щита. Обикновено в RPG-тата проклятията не работят срещу прокълнати противници, а ги зареждат. Явно системата е различна. Още защо Фило се повлия от нея, а Нафталина, не?
Проблемът ми обаче е с логиката на злодейката: защо не остави Soul Eater-а да довърши героите, а го уби за да се срази лично с тях? Не можеше ли да ги нападне в гръб или нещо такова по-целесъобразно?
Като положителен елемент приемам допингираната кунг фу бабка.
Kemurikusa (TV) ep. 11 - най-накрая разбрахме, че това не е Земята, а донякъде нейно 3D принтирано копие. Изясни се произходът на Уакаба (копие на истинския Уакаба), на целия разумен живот на планетата и на Червения корен.
Драматичен cliffhanger, но предполагам Рин вече знае достатъчно, за да съживи/възстанови нашия човек.
За съжаление екшънът е среднист.
Очаквано героите се скараха, очаквано чудовищата биха паузата и ги оставиха да се пререкават и очаквано дълги прочувствени речи, но не разбрах защо през цялото време свързваха побеждаването на Soul Eater-а с края на вълната, което в крайна сметка не се оказа вярно.
Не ми е ясно и как работи офанзивната функция на щита. Обикновено в RPG-тата проклятията не работят срещу прокълнати противници, а ги зареждат. Явно системата е различна. Още защо Фило се повлия от нея, а Нафталина, не?
Проблемът ми обаче е с логиката на злодейката: защо не остави Soul Eater-а да довърши героите, а го уби за да се срази лично с тях? Не можеше ли да ги нападне в гръб или нещо такова по-целесъобразно?
Като положителен елемент приемам допингираната кунг фу бабка.
Kemurikusa (TV) ep. 11 - най-накрая разбрахме, че това не е Земята, а донякъде нейно 3D принтирано копие. Изясни се произходът на Уакаба (копие на истинския Уакаба), на целия разумен живот на планетата и на Червения корен.
Драматичен cliffhanger, но предполагам Рин вече знае достатъчно, за да съживи/възстанови нашия човек.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, част III
High Score Girl: Extra Stage ep. 1-3 - същото като сериала, но може би анимациите бяха малко, ама съвсем малко по-плавни.
Бях останал с впечатлението, че това ще е края на историята, но не. Дори междувременно били анонсирали 2-ри сезон.
Бях останал с впечатлението, че това ще е края на историята, но не. Дори междувременно били анонсирали 2-ри сезон.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, част III
Mob Psycho 100 II ep. 12 - тупалките са супер, но стандартното battle shounen дрънкане и идиотски обрати (част от лошковците размислиха 
) ми лазят по нервите.
Dororo ep. 12 - тук драматичното развитие е по-амбициозно, отколкото екипът е могъл (или имал време?) да реализира. Семейна среща е централен момент в историята и трябваше да направят нещо по-особено с нея, а те са я претупали набързо отмятайки всички точки от списъка и изсипвайки го върху зрителя. В резултат толкова важното събитие е набор от леко несвързани сцени.
За разлика първата част на арката със стената беше добре представена, въпреки минималистичния си подход.
Kouya no Kotobuki Hikoutai ep. 11 - още по-голяма битка от миналия път.
Почти всички персонажи от сериала се появиха в този епизод, дори онези пирати с червените самолети и идиотския марш.
Главният лошко е с твърде добър самолет (някакъв подобен имаше антагонистът в The Sky Crawlers).
Следващият път поредната и явно последна битка за портала водещ към Земята.
Kaguya-sama wa Kokurasetai: Tensai-tachi no Renai Zunousen ep. 11 - малко разнообразяване от училищната обстановка дори с леко различен тип хумор.
Сцените с прислужницата винаги са добри.
Когато Чика си върже косата на конска опашка (за да не и влиза в купата с рамен
) дори може да мине за красива.
Detective Conan ep. 935 - ъх.
Още "ъх" и за това, че следващите 3 епизода ще са пак anime originals.
Egao no Daika ep. 12 - по план и Лейла си замина, но изненадващо не от ръцете на дъщеря си.
По чудо близнаците оцеляха.
Още по-голямо чудо е, че Юки и Стела намериха общ език, въпреки дебилния пропуск на принцесата да обясни, какъв е истинският смисъл да се унищожат източниците на енергия: как това ще спаси околната среда и възстанови селското стопанство.
Желанието за хепи енд на сценаристите е толкова силно, че дори прекратиха войната и оставиха някаква минимална власт на Юки. По формална логика трябваше да я принудят да абдикира, още и да не може да се разхожда свободно по улиците под страх от саморазправа от свои и чужди.
В крайна сметка твърде безумно шоу. Имаше потенциал да разкаже военна история от гледната точка на губещия я монарх, но авторите са се опитали да сложат твърде много поуки и послания, а сюжетът се движи по твърде очевиден коловоз. После сценаристите ги е дострашало да стигнат до последната гара, спират влака аварийно и извозват останалите пътници с автобус до близкия курорт.
Както и да го усуквам Egao no Daika си е загуба на време.
) ми лазят по нервите.Dororo ep. 12 - тук драматичното развитие е по-амбициозно, отколкото екипът е могъл (или имал време?) да реализира. Семейна среща е централен момент в историята и трябваше да направят нещо по-особено с нея, а те са я претупали набързо отмятайки всички точки от списъка и изсипвайки го върху зрителя. В резултат толкова важното събитие е набор от леко несвързани сцени.
За разлика първата част на арката със стената беше добре представена, въпреки минималистичния си подход.
Kouya no Kotobuki Hikoutai ep. 11 - още по-голяма битка от миналия път.
Почти всички персонажи от сериала се появиха в този епизод, дори онези пирати с червените самолети и идиотския марш.
Главният лошко е с твърде добър самолет (някакъв подобен имаше антагонистът в The Sky Crawlers).
Следващият път поредната и явно последна битка за портала водещ към Земята.
Kaguya-sama wa Kokurasetai: Tensai-tachi no Renai Zunousen ep. 11 - малко разнообразяване от училищната обстановка дори с леко различен тип хумор.
Сцените с прислужницата винаги са добри.
Когато Чика си върже косата на конска опашка (за да не и влиза в купата с рамен
) дори може да мине за красива.Detective Conan ep. 935 - ъх.
Още "ъх" и за това, че следващите 3 епизода ще са пак anime originals.
Egao no Daika ep. 12 - по план и Лейла си замина, но изненадващо не от ръцете на дъщеря си.
По чудо близнаците оцеляха.
Още по-голямо чудо е, че Юки и Стела намериха общ език, въпреки дебилния пропуск на принцесата да обясни, какъв е истинският смисъл да се унищожат източниците на енергия: как това ще спаси околната среда и възстанови селското стопанство.
Желанието за хепи енд на сценаристите е толкова силно, че дори прекратиха войната и оставиха някаква минимална власт на Юки. По формална логика трябваше да я принудят да абдикира, още и да не може да се разхожда свободно по улиците под страх от саморазправа от свои и чужди.
В крайна сметка твърде безумно шоу. Имаше потенциал да разкаже военна история от гледната точка на губещия я монарх, но авторите са се опитали да сложат твърде много поуки и послания, а сюжетът се движи по твърде очевиден коловоз. После сценаристите ги е дострашало да стигнат до последната гара, спират влака аварийно и извозват останалите пътници с автобус до близкия курорт.
Както и да го усуквам Egao no Daika си е загуба на време.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, част III
Tate no Yuusha no Nariagari ep. 12 - малко по-гледаем епизод, може би защото темпото беше бързо и нямаше място за емоционални реакции от страна на Тримата глупаци и компания.
Щитоносецът изглежда някак помъдрял и само се издръвчи на краля, а не тръгна да се разправя надълго и нашироко, като в миналото.
Интересно дали опитът за убийството на принцесата е поръчан от по-голямата и сестра? Това би я демонстрирало, като малко по-рационален злодей.
Следващият път [предполагам] пътешествие до Щитомания - утопията на местните фърита.
Kemurikusa (TV) ep. 12 - решение на всички проблеми, решение на всички загадки и щастлив край.
Епизодът се проточи малко излишно, защото по сценарий трябваше да съдържа екшън, пък проектът няма пари за такива разточителства, затова и получихме едни дълги нелепи сцени, които дори не се връзват една с друга.
Така или иначе приятно свежо минималистично сериалче със sci-fi и постапокалиптичен привкус.
Щитоносецът изглежда някак помъдрял и само се издръвчи на краля, а не тръгна да се разправя надълго и нашироко, като в миналото.
Интересно дали опитът за убийството на принцесата е поръчан от по-голямата и сестра? Това би я демонстрирало, като малко по-рационален злодей.
Следващият път [предполагам] пътешествие до Щитомания - утопията на местните фърита.
Kemurikusa (TV) ep. 12 - решение на всички проблеми, решение на всички загадки и щастлив край.
Епизодът се проточи малко излишно, защото по сценарий трябваше да съдържа екшън, пък проектът няма пари за такива разточителства, затова и получихме едни дълги нелепи сцени, които дори не се връзват една с друга.
Така или иначе приятно свежо минималистично сериалче със sci-fi и постапокалиптичен привкус.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, част III
Mob Psycho 100 II ep. 13 - става сезонът, но твърде много клишета на последната права. Предният сезон звучеше значително по-свежо.
Kouya no Kotobuki Hikoutai ep. 12 - оставили са най-голямата битка за финал. Да имаше максимум 3-4 минути без екшън.
Не бих казал, че историята се разви интересно, но подозирам авторите нямат кой знае колко сложни сюжетни идеи. Самолетните каскади и парчетата от световният пъзел бяха основната атракция.
Бих изгледал още един сезон от тази глупост.
Gyakuten Saiban: Sono "Shinjitsu", Igi Ari! Season 2 ep. 23 - последният процес беше прекалено засукан и с прекалено много обрати.
Сезонът дойде твърде небалансиран с тези anime original епизоди по средата му.
Kaguya-sama wa Kokurasetai: Tensai-tachi no Renai Zunousen ep. 12 - залъгаха ни с прогрес в отношенията между главните герои, но в крайна сметка върнаха статуквото...което просто прави последният епизод от сезона по-малко смешен.
В общи линии приятно анименце, а във визията му са вложени доста повече усилия отколкото в стандартните романтични комедии напоследък.
Kouya no Kotobuki Hikoutai ep. 12 - оставили са най-голямата битка за финал. Да имаше максимум 3-4 минути без екшън.
Не бих казал, че историята се разви интересно, но подозирам авторите нямат кой знае колко сложни сюжетни идеи. Самолетните каскади и парчетата от световният пъзел бяха основната атракция.
Бих изгледал още един сезон от тази глупост.
Gyakuten Saiban: Sono "Shinjitsu", Igi Ari! Season 2 ep. 23 - последният процес беше прекалено засукан и с прекалено много обрати.
Сезонът дойде твърде небалансиран с тези anime original епизоди по средата му.
Kaguya-sama wa Kokurasetai: Tensai-tachi no Renai Zunousen ep. 12 - залъгаха ни с прогрес в отношенията между главните герои, но в крайна сметка върнаха статуквото...което просто прави последният епизод от сезона по-малко смешен.
В общи линии приятно анименце, а във визията му са вложени доста повече усилия отколкото в стандартните романтични комедии напоследък.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, част III
Layton Mystery Tanteisha: Katri no Nazotoki File ep. 49-50 - приличен край на сериала, но Алдебаран го бяха докарали излишно edgy.
Още, кога Лейтон успя да извърши цялото това астрономическо проучване, може би преди да го хибернират?
Tate no Yuusha no Nariagari ep. 13 - трудно е да се повярва, но този път Малти имаше план, който дори беше добре организиран. Щях да се гордея с нея, ако сама не почна да го дъни към края и ако в основата си не беше тъп. Щом главната и цел е да утрепе сестричката, първо трябваше да извърши точно това и чак после да топи Щитоносеца. С такива възможности за манипулация на доказателства, подобни сложни координирани действия с църквата са излишни.
Kono Yo no Hate de Koi wo Utau Shoujo YU-NO ep. 1 - това ми наподобява Island, но визуално изглежда дори по-зле от него. Не знам защо си го причинявам, но явно съм си навил на пръста, че някъде там трябва да има още една поносима адаптация на игра с алтернативни времеви линии след първия сезон на Steins;Gate.
Още, кога Лейтон успя да извърши цялото това астрономическо проучване, може би преди да го хибернират?
Tate no Yuusha no Nariagari ep. 13 - трудно е да се повярва, но този път Малти имаше план, който дори беше добре организиран. Щях да се гордея с нея, ако сама не почна да го дъни към края и ако в основата си не беше тъп. Щом главната и цел е да утрепе сестричката, първо трябваше да извърши точно това и чак после да топи Щитоносеца. С такива възможности за манипулация на доказателства, подобни сложни координирани действия с църквата са излишни.
Kono Yo no Hate de Koi wo Utau Shoujo YU-NO ep. 1 - това ми наподобява Island, но визуално изглежда дори по-зле от него. Не знам защо си го причинявам, но явно съм си навил на пръста, че някъде там трябва да има още една поносима адаптация на игра с алтернативни времеви линии след първия сезон на Steins;Gate.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, част III
Моб-а го обърнаха на Оne Punch - final battle накрая, ма става. Ще има 2 сезон на OP, който ще изоре дъното от тъпотия ако върви по мангата.
Яааа, пуснали са "нов" Fruits Basket 2019, ако е (1:1 поне по първи епизод като гледам) същото ама с по-красива картина пак съм ОК. Това е баси умилителното нещо, дето носи да го гледа човек пак.
Яааа, пуснали са "нов" Fruits Basket 2019, ако е (1:1 поне по първи епизод като гледам) същото ама с по-красива картина пак съм ОК. Това е баси умилителното нещо, дето носи да го гледа човек пак.
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Re: Гледано напоследък, част III
Той вторият пънч трябва да почне след 2 дена и силно се съмнявам да не е по мангата. Но сред целия сезон ще има поне една две сцени с Кинг, около 3 със сейтама и робота... тъй че 
Винаги може да ни изненадат, де и дано.
Винаги може да ни изненадат, де и дано.
Re: Гледано напоследък, част III
Ъхъ, друго студио, друг екип...погледни само керъктър дизайна.
Не знам как е мнагата (щом я плюете, мога да си представя), но евентуален визуален провал на втори сезон няма да е голяма изненада.
Ultraman ep. 1-13 - може да се гледа самостоятелно от Ultraman поредицата. Заглавието е адаптация на манга, която е в паралелен свят и е свързана само с първия игрален ТВ сериал.
Много шум се вдигна около това заглавие, а още очевидно са пръснати доста пари, но нито е нещо кой знае какво, нито смятам парите да се похарчени на правилните места.
Визуално създава смесени впечатления - част от моделите са твърде семпли, понякога аниматорите са забравили да нарисуват последствията от действията върху околните обекти, а motion capture-ът и реакциите са стандартната японска live action театралщина (виждал съм ги да се справят по-добре). Обаче качеството на анимацията и детайлите драстично се подобряват в битките.
Сюжетно имаме типичният tokusatsu сблъсък между идиоти оптимисти и навъсени аутисти песимисти. Постоянно се развява на темата за геройството, солидно количество tough love от страна на менторите, карикатурни злодеи, твърде очевидни анти-герои и маса позьорщина. Като стана дума двама от лошковците - Adad и Ace Killer успяха да ме спечелят точно с позите си, а и може би защото се изпълняват от двама прекрасни сеюта: съответно Tsuda Kenjirou и Hirata Hiroaki.
Най-досадно е да следиш диалозите, те се влачат с мъка и почти не носят информация.
От друга страна битките са главната атракция на шоуто и някои от тях са наистина впечатляващи - оправдават инвестираните почти 5 часа в шоуто. Това обаче с някои уговорки. Първо те са в типичен tokusatsu стил и не всеки ще ги хареса. Сигурно най-дразнещото в тях е, как силите на участващите в тях се променят в зависимост от драматичните нужди
, това иска известно свикване. Второ наистина добрият кютек е навътре в сериала, някой може да го зареже преди да е стигнал до него, а това би било жалко.Саунддизайнът е леко странен, но предполагам е пълен с препратки към оригиналните звукови ефекти и като му свикне човек, може да оцени колко богат е и каква грижа е вложена в него.
Накратко, ако искате да се забавлявате с това шоу - филтрирайте театралщината, приемете априори, че главният герой и любовният му интерес са леко идиоти и изчакайте за по-добрият екшън, който идва в по-късните епизоди.
Kimetsu no Yaiba ep. 1 - опитва се да вкара твърде много емоции и драма наведнъж.
Да, визуално е красиво и плавно анимирано шоу, а светът на убийците на демони изглежда мрачен, загадъчен и интригуващ, но ако се съди по tearjerker-щината още в първи епизод няма да се фокусира, върху това което ми е интересно в него.
Дроп.
Chou Kadou Girl ⅙: Amazing Stranger ep. 1 - това е кратка кефеща кретенщина за уийбове. Отаку кеф в чиста форма. Надявам се да продължи в същия дух.
Bokutachi wa Benkyou ga Dekinai ep. 1 - сладка комедийка за балансиране между противоположности и изграждане на контакти (с момичета
) в училищна среда. Мечтата на всеки зубър, да се сближи с някого чрез знания и уменията си да ги усвоява.Най-привлекателното в това заглавие е артът и играта на сеютата.
Fruits Basket (2019) ep. 1 - не съм гледал старите серии или чел мангата. Съдейки по първи епизод - стандартно шоджо с доста ефективна примамка да продължаваш да го следиш. Визуално е приятно за окото и богато на детайли, въпреки че идва малко безлично като стил.
Uchuu Senkan Yamato 2202: Ai no Senshi-tachi ep. 19-20 - стандартните красиви картинки. Върху зрителна се изсипват твърде много недовършени идеи. Насечено и неравномерно темпо.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, част III
У нов сезон ли сме вече, много нови неща са наизлизали?
Иначе мангата на пънча забрави, че е ебавка и бавно се превръщаше в това, дето парадира и я заебах. За една-две сцени със сейтама, кинг или робота да се търпи останалата типична супер хиро плява беше твърде голяма мъка. Може да са я оправили, не знам, не ми дремеше да видя дали ще я спасят. Промо материалите ги скипвам, ще оставя да ме разочарова или хареса без подготовка.
Иначе мангата на пънча забрави, че е ебавка и бавно се превръщаше в това, дето парадира и я заебах. За една-две сцени със сейтама, кинг или робота да се търпи останалата типична супер хиро плява беше твърде голяма мъка. Може да са я оправили, не знам, не ми дремеше да видя дали ще я спасят. Промо материалите ги скипвам, ще оставя да ме разочарова или хареса без подготовка.
Re: Гледано напоследък, част III
Чакам да се понасъберат епизоди на Fruits Basket, за да го подхвана, това ми е най-чаканото аниме, откакто обявиха новата адаптация. Засега отзивите са добри.
Hic locus est ubi mors gaudet succurrere vitae
Обичам си аватара!!
Die, Fanboys <- a blog for random anime bashing and raving
Обичам си аватара!!
Die, Fanboys <- a blog for random anime bashing and raving
Re: Гледано напоследък, част III
Вчера цяла вечер попадах на боклучави епизоди, така се е случило или сезонът си е зле?
Dororo ep. 13 - неприятна изненада от това шоу, което обикновено ме радва. Цялата история с Безликия Буда е силно претупана и сюжетно, и визуално.
Може би единственото ценно нещо беше подготовката за следващата история с картата, която се появи на гърба на Дороро.
Gunjou no Magmel ep. 1 - китайски боен шонен: продукцията се води японска, но оригиналът е китайски. Такива съм гледал няколко и хубавото при тях е, че темпото е значително по-бързо от това в японския аналог. Лошото е, че никога не знаеш, кога сюжетът ще се отплесне в неочаквана и не особено интересна посока.
Fairy Gone ep. 1 - пълна бъркотия е този проект. Сцените се случват по абсолютно произволен начин, героите реагират странно и неадекватно, артът и анимацията се менят постоянно - направо някои кадри можеш да ги сбъркаш с друго шоу, а 3D CGI-ът е грозен и лошо интегриран в 2D средата. Всичко това е жалко, защото не изглежда проектът да е евтин.
Единственото, което все още ме държи на борда е любопитството дали и втора серия ще е толкоз зле.
Mayonaka no Occult Koumuin ep. 1 - откровено тъпи диалози и сюжет, но най-шокиращото е, че главният герой е с драстично по-грозен керъктър дизайн от всички останали. Очите му изглеждат, като нарисувани от хлапе в детската градина. За разлика останалите персонажи изглеждат прилично, а фоновете са добър ретуш на реални локации в Токио.
Чудя се, какво се е случило - в последния момент са решили да прерисуват всички сцени с него?
Както и да е, дропвам го защото и съдържанието му е ужасно.
Shoumetsu Toshi ep. 1 - дойде като шок, защото четейки синопсиса преди няколко седмици доста се бях надъхал за това заглавие.
Диалозите и сюжетът са на ниво фенфикшън писан от ученик от скука в междучасията. Артът и анимацията са по-зле и от безбюджетен студентски проект.
Получава се странен дисонанс с факта, че по-сценарии се случва бесен екшън, а продукцията не може да си позволи такъв.
Анимето е рожба на MadHouse и единственото обяснение за мен е, че това е някакъв техен експеримент a la Inferno Cop/Ninja Slayer с freelance web аниматори правен за жълти стотинки.
Ще се задържа само за да видя накъде отива тази лудост.
RobiHachi ep. 1 - най-приличното заглавие за вечерта. Нещо, като нискобюджетен клонинг на Space Dandy, който трябва да компенсира с идиотски хумор и гласовете на Kazuya Nakai , Keisuke Koumoto, Daisuke Sakaguchi и Tomokazu Sugita.
Принципно е приятно и шарено заглавие, но липсата на средства е твърде очебийна, а диалозите се проточват подозрително дълго.
Dororo ep. 13 - неприятна изненада от това шоу, което обикновено ме радва. Цялата история с Безликия Буда е силно претупана и сюжетно, и визуално.
Може би единственото ценно нещо беше подготовката за следващата история с картата, която се появи на гърба на Дороро.
Gunjou no Magmel ep. 1 - китайски боен шонен: продукцията се води японска, но оригиналът е китайски. Такива съм гледал няколко и хубавото при тях е, че темпото е значително по-бързо от това в японския аналог. Лошото е, че никога не знаеш, кога сюжетът ще се отплесне в неочаквана и не особено интересна посока.
Fairy Gone ep. 1 - пълна бъркотия е този проект. Сцените се случват по абсолютно произволен начин, героите реагират странно и неадекватно, артът и анимацията се менят постоянно - направо някои кадри можеш да ги сбъркаш с друго шоу, а 3D CGI-ът е грозен и лошо интегриран в 2D средата. Всичко това е жалко, защото не изглежда проектът да е евтин.
Единственото, което все още ме държи на борда е любопитството дали и втора серия ще е толкоз зле.
Mayonaka no Occult Koumuin ep. 1 - откровено тъпи диалози и сюжет, но най-шокиращото е, че главният герой е с драстично по-грозен керъктър дизайн от всички останали. Очите му изглеждат, като нарисувани от хлапе в детската градина. За разлика останалите персонажи изглеждат прилично, а фоновете са добър ретуш на реални локации в Токио.
Чудя се, какво се е случило - в последния момент са решили да прерисуват всички сцени с него?
Както и да е, дропвам го защото и съдържанието му е ужасно.
Shoumetsu Toshi ep. 1 - дойде като шок, защото четейки синопсиса преди няколко седмици доста се бях надъхал за това заглавие.
Диалозите и сюжетът са на ниво фенфикшън писан от ученик от скука в междучасията. Артът и анимацията са по-зле и от безбюджетен студентски проект.
Получава се странен дисонанс с факта, че по-сценарии се случва бесен екшън, а продукцията не може да си позволи такъв.
Анимето е рожба на MadHouse и единственото обяснение за мен е, че това е някакъв техен експеримент a la Inferno Cop/Ninja Slayer с freelance web аниматори правен за жълти стотинки.
Ще се задържа само за да видя накъде отива тази лудост.
RobiHachi ep. 1 - най-приличното заглавие за вечерта. Нещо, като нискобюджетен клонинг на Space Dandy, който трябва да компенсира с идиотски хумор и гласовете на Kazuya Nakai , Keisuke Koumoto, Daisuke Sakaguchi и Tomokazu Sugita.
Принципно е приятно и шарено заглавие, но липсата на средства е твърде очебийна, а диалозите се проточват подозрително дълго.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 0 guests