И, разбира се, се спрях на въпрос, който ми е много интересен и по който имам твърда позиция.
Мислите ли, че супергеройските филми, или дори които и да било високобюджетни блокбастъри, са изначално вредни за киното като медия и водят единствено до лоши неща? Мислите ли, че подобни продукции са задължително лишени от душа и художествена стойност?
Иска ми се да открия дискусията с два цитата от последните дни. Наскоро известната актриса Джоди Фостър сподели следното:
Джеймс Гън, режисьорът на Guardians of the Galaxy, отговори на това по следния начин:Джоди Фостър wrote: Going to the movies has become like a theme park.
Studios making bad content in order to appeal to the masses and shareholders is like fracking — you get the best return right now but you wreck the earth. It’s ruining the viewing habits of the American population and then ultimately the rest of the world.
I don’t want to make $200 million movies about superheroes. I feel like I make movies because there are things I have to say in order to figure out who I am or my place in the world, or for me to evolve as a person.
Тази обмяна на мнения ми напомни на други изказвания по въпроса.Джеймс Гън wrote: I think Foster looks at film in an old-fashioned way where spectacle film can’t be thought-provoking. It’s often true but not always. Her belief system is pretty common and isn’t totally without basis. I say not without basis because most studio franchise films are quite soulless – and that is a real danger to the future of movies. But there are also quite a few exceptions.
"For cinema to survive I believe spectacle films NEED to have a vision and heart they traditionally haven’t. And some of us are doing our best to move in that direction. Creating spectacle films that are innovative, humane, and thoughtful is what excites me about this job.
"But, to be fair, at least from Foster’s quotes, she seems to see filmmaking as something that’s primarily about her own personal growth. For me, that may be part of why I do this, but spending many millions of dollars on a film has to be about more than that – it’s communication – so my experience is merely one spoke on that wheel. But I respect Foster and what she’s done for films and I appreciate her different way of looking at Hollywood’s landscape
Ето какво сподели режисьорът на Birdman преди време:
Но когато става дума за супергеройски филми, аз винаги, винаги се сещам за прекрасните думи на Джеймс Гън. Пак се връщам към него, просто защото го обожавам:DEADLINE: How does this lampooning of Hollywood’s fixation with superheroes affect your chance of ever getting a crack at one?
GONZALEZ INARRITU: I would be terrible. I think there’s nothing wrong with being fixated on superheroes when you are 7 years old, but I think there’s a disease in not growing up. The corporation and the hedge funds have a hold on Hollywood and they all want to make money on anything that signifies cinema. When you put $100 million and you get $800 million or $1 billion, it is very hard to convince people. You tell them, you will put in $20 million and you will get $80 million. Now, that is a fucking amazing business, but they say, “$80 million? I want $800 million.” Basically, the room to exhibit good nice films is over. These are taking the place of all those things.
DEADLINE: Is there anything you enjoy about these superhero films?
superGONZALEZ INARRITU: I sometimes enjoy them because they are basic and simple and go well with popcorn. The problem is that sometimes they purport to be profound, based on some Greek mythological kind of thing. And they are honestly very right wing. I always see them as killing people because they do not believe in what you believe, or they are not being who you want them to be. I hate that, and don’t respond to those characters. They have been poison, this cultural genocide, because the audience is so overexposed to plot and explosions and shit that doesn’t mean nothing about the experience of being human.
Ето го моето мнение по въпроса, едва ли ще ви изненада – мисля, че всички тези атаки срещу супергеройските филми и блокбъстърите са напълно малоумни, защото аз лично не виждам качествена разлика между тези филми и независимото кино. И при едните, и при другите има както хубави заглавия, така и тъпи неща. Това, че даден филм е направен с много пари (и очаквания за още повече пари), че е създаден за широка аудитория, изобщо не го прави автоматично слаб. И изобщо не значи, че в него няма да има нещо лично и отличително, някаква душа или живец.Whatever the case, the truth is, popular fare in any medium has always been snubbed by the self-appointed elite. I've already won more awards than I ever expected for Guardians. What bothers me slightly is that many people assume because you make big films that you put less love, care, and thought into them then people do who make independent films or who make what are considered more serious Hollywood films.
I've made B-movies, independent films, children's movies, horror films, and gigantic spectacles. I find there are plenty of people everywhere making movies for a buck or to feed their own vanity. And then there are people who do what they do because they love story-telling, they love cinema, and they want to add back to the world some of the same magic they've taken from the works of others. In all honesty, I do no find a strikingly different percentage of those with integrity and those without working within any of these fields of film.
If you think people who make superhero movies are dumb, come out and say we're dumb. But if you, as an independent filmmaker or a "serious" filmmaker, think you put more love into your characters than the Russo Brothers do Captain America, or Joss Whedon does the Hulk, or I do a talking raccoon, you are simply mistaken.
Да погледнем Марвел. Някои от техните филми са ми тъпички – първият Тор беше горе-долу окей, но втория беше тотално никакъв, Ант-мен беше напълно забравим, дори Доктор Стрейндж, въпреки яката визия в дадени сцени, ми беше много банален и лишен от душа. Едновременно с това двата Avengers бяха доста яки и надъхващи и до днес с кеф си ги пускам на блу рей, първият Guardians of the Galaxy беше много свеж и готин, а вторият – напълно отвяващ, вникващ истински в тези герои, задълбочаващ психологията им по изключително качествен начин. Captain America: Winter Soldier пък беше невероятно професионален конспиративен трилър с божествен екшън и е може би най-любимият ми филм изобщо. Не познавам човек, който искрено да не го мрази и да го смята за безмозъчен. Този филм превърна герой, който на хартия звучи смехотворно – напомпан супервойник със смешното име КАПИТАН АМЕРИКА, бяла звезда на гърдите и огромно А на челото – в истински итригуващ персонаж, даде му релевантност, постави го в съвременен свят на правителствени измами и полу-истини, сравни неговия идеализъм и морален абсолютизъм с моралния релативизъм на Черната вдовица, от което и двата образа спечелиха доста, и въобще направи невероятни неща, за които смятам, че имат изключително висока художествена стойност. А след това Civil War беше дори още по-добър Тази година излезе ново Спайдър-менче и аз лично бях много приятно изненадан от това колко добре беше дефиниран образът на Питър в този филм и колко човешки и реаличестен беше героизмът му. Евала!
Но за едно съм съгласен с Джоди Фостър – филмите на Марвел наистина променят начина, по който масовият зрител гледа кино.
При DC нещата са по-зле – Човек от стомана беше зле, Батман в Супермен – ужасно зле, Лигата – зле, дори Уондър Уомън, когото хората възхваляват масово, ми беше доста среднист (не че е лош филм, просто излезе доста късно – той е много подобен на първият Тор и първият Капитан Америка като структура и художествена дълбочина и това щеше да е напълно достатъчно през 2011-та, но сега, когато сме виждали истински смели и артистични комиксови филми от рода на Winter Soldier, Ragnarok и вторите Гардиъни, Уондър Уомън няма с какво толкова да блесне). Но именно за това говоря – супергеройските филми не са изначално по-добри или по-лоши от всички други филми, просто и при тях има заглавия с по-висока художествена стойност и такива с по-ниска.
Извън супергеройския жанр в последните години имаше някои високобюджетни блокбъстъри, които просто ме отвяха – бяха направени страхотно и ги смятам за изключителни досижения на филмовото изкуство. Най-новата трилогия за Планетата на маймуните беше великолепна, четирите филма от „Игрите на глада“ – също. Когато говорим за блокбъстъри, всеки ще се съгласи, че трите филма „Властелинът на пръстените“ бяха превъзходни, а трите „Хобит“ – изключително посредствени. Тоест няма общ модел, не можем да правим генерални заключения. И не можем да кажем, че високия бюджет е преподпоставка за лишен от душа филм. Защото имаме много, много доказателства за противното.
И всички тези охкания и пъшкания как студийните филми съсипват киното са просто снобарски превземки.
Вие сте!