Блокбъстърите, супергеройските филми и смъртта на изкуството

[Dr. Horrible]

Хрумна ми, че не би било лошо тази година да опитаме да посъживим стария форумен формат на сериозни обсъждания на интересни теми, вместо просто да се обиждаме в темите за отделни филми.
И, разбира се, се спрях на въпрос, който ми е много интересен и по който имам твърда позиция.
Мислите ли, че супергеройските филми, или дори които и да било високобюджетни блокбастъри, са изначално вредни за киното като медия и водят единствено до лоши неща? Мислите ли, че подобни продукции са задължително лишени от душа и художествена стойност?
Иска ми се да открия дискусията с два цитата от последните дни. Наскоро известната актриса Джоди Фостър сподели следното:

Going to the movies has become like a theme park.

Studios making bad content in order to appeal to the masses and shareholders is like fracking — you get the best return right now but you wreck the earth. It’s ruining the viewing habits of the American population and then ultimately the rest of the world.
I don’t want to make $200 million movies about superheroes. I feel like I make movies because there are things I have to say in order to figure out who I am or my place in the world, or for me to evolve as a person.

Джеймс Гън, режисьорът на Guardians of the Galaxy, отговори на това по следния начин:

I think Foster looks at film in an old-fashioned way where spectacle film can’t be thought-provoking. It’s often true but not always. Her belief system is pretty common and isn’t totally without basis. I say not without basis because most studio franchise films are quite soulless – and that is a real danger to the future of movies. But there are also quite a few exceptions.

"For cinema to survive I believe spectacle films NEED to have a vision and heart they traditionally haven’t. And some of us are doing our best to move in that direction. Creating spectacle films that are innovative, humane, and thoughtful is what excites me about this job.

"But, to be fair, at least from Foster’s quotes, she seems to see filmmaking as something that’s primarily about her own personal growth. For me, that may be part of why I do this, but spending many millions of dollars on a film has to be about more than that – it’s communication – so my experience is merely one spoke on that wheel. But I respect Foster and what she’s done for films and I appreciate her different way of looking at Hollywood’s landscape

Тази обмяна на мнения ми напомни на други изказвания по въпроса.
Ето какво сподели режисьорът на Birdman преди време:

DEADLINE: How does this lampooning of Hollywood’s fixation with superheroes affect your chance of ever getting a crack at one?
GONZALEZ INARRITU: I would be terrible. I think there’s nothing wrong with being fixated on superheroes when you are 7 years old, but I think there’s a disease in not growing up. The corporation and the hedge funds have a hold on Hollywood and they all want to make money on anything that signifies cinema. When you put $100 million and you get $800 million or $1 billion, it is very hard to convince people. You tell them, you will put in $20 million and you will get $80 million. Now, that is a fucking amazing business, but they say, “$80 million? I want $800 million.” Basically, the room to exhibit good nice films is over. These are taking the place of all those things.

DEADLINE: Is there anything you enjoy about these superhero films?
superGONZALEZ INARRITU: I sometimes enjoy them because they are basic and simple and go well with popcorn. The problem is that sometimes they purport to be profound, based on some Greek mythological kind of thing. And they are honestly very right wing. I always see them as killing people because they do not believe in what you believe, or they are not being who you want them to be. I hate that, and don’t respond to those characters. They have been poison, this cultural genocide, because the audience is so overexposed to plot and explosions and shit that doesn’t mean nothing about the experience of being human.

Но когато става дума за супергеройски филми, аз винаги, винаги се сещам за прекрасните думи на Джеймс Гън. Пак се връщам към него, просто защото го обожавам:

Whatever the case, the truth is, popular fare in any medium has always been snubbed by the self-appointed elite. I've already won more awards than I ever expected for Guardians. What bothers me slightly is that many people assume because you make big films that you put less love, care, and thought into them then people do who make independent films or who make what are considered more serious Hollywood films.
I've made B-movies, independent films, children's movies, horror films, and gigantic spectacles. I find there are plenty of people everywhere making movies for a buck or to feed their own vanity. And then there are people who do what they do because they love story-telling, they love cinema, and they want to add back to the world some of the same magic they've taken from the works of others. In all honesty, I do no find a strikingly different percentage of those with integrity and those without working within any of these fields of film.
If you think people who make superhero movies are dumb, come out and say we're dumb. But if you, as an independent filmmaker or a "serious" filmmaker, think you put more love into your characters than the Russo Brothers do Captain America, or Joss Whedon does the Hulk, or I do a talking raccoon, you are simply mistaken.

Ето го моето мнение по въпроса, едва ли ще ви изненада – мисля, че всички тези атаки срещу супергеройските филми и блокбъстърите са напълно малоумни, защото аз лично не виждам качествена разлика между тези филми и независимото кино. И при едните, и при другите има както хубави заглавия, така и тъпи неща. Това, че даден филм е направен с много пари (и очаквания за още повече пари), че е създаден за широка аудитория, изобщо не го прави автоматично слаб. И изобщо не значи, че в него няма да има нещо лично и отличително, някаква душа или живец.

Да погледнем Марвел. Някои от техните филми са ми тъпички – първият Тор беше горе-долу окей, но втория беше тотално никакъв, Ант-мен беше напълно забравим, дори Доктор Стрейндж, въпреки яката визия в дадени сцени, ми беше много банален и лишен от душа. Едновременно с това двата Avengers бяха доста яки и надъхващи и до днес с кеф си ги пускам на блу рей, първият Guardians of the Galaxy беше много свеж и готин, а вторият – напълно отвяващ, вникващ истински в тези герои, задълбочаващ психологията им по изключително качествен начин. Captain America: Winter Soldier пък беше невероятно професионален конспиративен трилър с божествен екшън и е може би най-любимият ми филм изобщо. Не познавам човек, който искрено да не го мрази и да го смята за безмозъчен. Този филм превърна герой, който на хартия звучи смехотворно – напомпан супервойник със смешното име КАПИТАН АМЕРИКА, бяла звезда на гърдите и огромно А на челото – в истински итригуващ персонаж, даде му релевантност, постави го в съвременен свят на правителствени измами и полу-истини, сравни неговия идеализъм и морален абсолютизъм с моралния релативизъм на Черната вдовица, от което и двата образа спечелиха доста, и въобще направи невероятни неща, за които смятам, че имат изключително висока художествена стойност. А след това Civil War беше дори още по-добър Тази година излезе ново Спайдър-менче и аз лично бях много приятно изненадан от това колко добре беше дефиниран образът на Питър в този филм и колко човешки и реаличестен беше героизмът му. Евала!
Но за едно съм съгласен с Джоди Фостър – филмите на Марвел наистина променят начина, по който масовият зрител гледа кино.

При DC нещата са по-зле – Човек от стомана беше зле, Батман в Супермен – ужасно зле, Лигата – зле, дори Уондър Уомън, когото хората възхваляват масово, ми беше доста среднист (не че е лош филм, просто излезе доста късно – той е много подобен на първият Тор и първият Капитан Америка като структура и художествена дълбочина и това щеше да е напълно достатъчно през 2011-та, но сега, когато сме виждали истински смели и артистични комиксови филми от рода на Winter Soldier, Ragnarok и вторите Гардиъни, Уондър Уомън няма с какво толкова да блесне). Но именно за това говоря – супергеройските филми не са изначално по-добри или по-лоши от всички други филми, просто и при тях има заглавия с по-висока художествена стойност и такива с по-ниска.

Извън супергеройския жанр в последните години имаше някои високобюджетни блокбъстъри, които просто ме отвяха – бяха направени страхотно и ги смятам за изключителни досижения на филмовото изкуство. Най-новата трилогия за Планетата на маймуните беше великолепна, четирите филма от „Игрите на глада“ – също. Когато говорим за блокбъстъри, всеки ще се съгласи, че трите филма „Властелинът на пръстените“ бяха превъзходни, а трите „Хобит“ – изключително посредствени. Тоест няма общ модел, не можем да правим генерални заключения. И не можем да кажем, че високия бюджет е преподпоставка за лишен от душа филм. Защото имаме много, много доказателства за противното.
И всички тези охкания и пъшкания как студийните филми съсипват киното са просто снобарски превземки.

Вие сте!

[Demandred]

Е то изкуството в Холивуд винаги е било последната дупка на кавала и парите са диктували всичко...

95% от холивудските блокбъстъри винаги са си били малоумни още от времето на нямото кино, идеята все пак е да се разбират изцяло от всяко полуинтелигентно 13 годишно пишлеме и от всеки тъповат реднек, нали трябва да се продадат билети на всички...А това, че от няколко десетилетия основната публика са тийновете и хора под 25 години само задълбочи проблема.

При тези условия създаването на истински стойностно кино е възможно, но си е до голяма степен късмет.

От друга страна, супергеройската тема отдавна се изтърка могъщо и аз лично силно се надявам да спрат с тези филми в близко бъдеще, защото отдавна ми писнаха. Но това си е моето субективно мнение.

[Roland]

Ами според мен зависи от фокуса на зрителя. Джеймс Гън е прав, че мнозинството мега бюджетни блокбъстъри са бездушен боклук и аз определено разбирам какво има предвид Фостър. Но пак казвам, важното е какъв е фокусът.

Ако фокусът е забавление, то въпросът следва да бъде “колко високо/ниско е нивото на вкус и допринася ли с нещо повече филмът, извън чистото забавление”. В това отношение немалко супергеройски филми блестят. Батманите на Нолан, първите Пазители, първите Отмъстители, Жената Чудо и т.н. Ти си дал и примери извън този поджанр, с които съм съгласен.

Но ако фокусът е психологична и емоционална дълбочина, или чисто постижение на ниво крафт (актьорска игра, кинематография, режисура и т.н.), блокбъстърите просто не са подходящ медиум. Трансформърс не може да разкаже историята на Муунлайт не просто защото Майкъл Бей е лайнар, но и защото жанрът и нуждите му не позволяват интимния и неполиран фокус върху социалния, емоционален и психологически контекст на тази история. При всичките си колосални достойнства, Властелинът на Пръстените не е способен да разкаже историята на Лейди Бърд по сходни причини.

За мен това са безкрайно различни медиуми, бих казал на практика различни ИЗКУСТВА. И при все, че не ги виждам като напълно противоположни (всеки, който не счита филмовия Тони Старк за дълбок и комплексен персонаж, е идиот, а социалните и мета коментари в The Last Jedi са напълно реални, колкото и да не ги кефи някои хора това), според мен те просто имат различни цели.

Конкретната цел на блокбъстърите позволява по-лесно тези филми да са бездушни боклуци, но това не значи, че в по-камерното кино няма безсъдържателни “продукти”, и то много. Но аз винаги съм бил фен на пуканковото кино и Джоди Фостър може да ми го лапа, ако смята, че съществуването му е проблем.

[Amelia]

Еми аз не ги намирам за снобарски превземки оплакванията на Джоди Фостър. За мен не супергеройщината е проблемът на Холивуд, а това, че безбожно голямата печалба от тея супергеройски филмови "спектакли" както ги наричат в цитатите нагоре, доведе до правене на филми по една и съща формула, заради което от много отдавна имам чувството, че гледам един и същи блокбъстър, всеки път като ида на кино. И да, хипотетично, наред със зрелището може да ни дадат и някво съдържание, но съдържанието често става жертва на желанието на алчните костюми филмът да е възможно най-безопасен, за да може да продаде най-много кино-билети и, по-важното, най-много играчки в последствие. Като резултат, досега не съм виждала нито един супергеройски филм (като изключим Уочмен), който да ме зарадва и на интелектуално, освен на спектакълно ниво. Така че супергеройщината сама по себе си не е проблем, щото не е болестта на Холивуд, а просто симптом за нея. Болестта е алчност, а супергеройските филми просто принтят пари най-лесно, щото са забавни и шарени за гледане, имат експлозии и готини (не добре развити, а просто кефещи и куул) персонажи и никой не очаква кой знае ква интелектуалщина от тях.

Проблемът не е за пренебрегване, но честно казано, понеже и аз съм част от него, не виждам как може да му се намери решение. Примерно, аз ходя на кино ИЗКЛЮЧИТЕЛНО заради зрелището, т.е. гледам ИЗКЛЮЧИТЕЛНО блокбъстъри. На тая цена на билетите, рядко бих заделила време и пари, за да се завлека някъде си да гледам на голям екран и със супер звук филми, за които голям екран и суперзвук просто не са нужни. Ходенето на кино за мен е инвестиция на време и пари и желая да получа мигновено забавление с цел емоционална и интелектуална разтуха от него. Типът филми, дето ми гъдилкат интелекта, предпочитам да си ги гледам у нас, когато ми скимне и времето и настроението ми позволят, за без пари или за квато там малка сума плащам на Нетфликс. Не живеем във времената на видеокасетите и 20-инчовите екрани все пак. У нас си имам 55 инчов телевизор (обмисляне да си вземем 65 инчово 4К щото вече са на поносими за нас цени), съвсем прилични колонки и ен на брой плейъра, които могат да подкарат блурей. Така че и в домашни условия мога да си докарам нужното за дадена средностатистическа филмова лента качество на катината и звука. Та докато не намерят начин да измерват успеха на даден филм с нещо различно от това къв му е боксофиса в киното, не виждам как разни по-евтини и неподходящи за масата филми биха имали финансов успех.

Но тук изобщо нямам представа как би могло да се подобри положението. В света на видеоигрите, добре известни гейм девелъпъри започнаха да избягват наглите и алчни диструбуторски компании, като си финансират проектите през платформи като Kickstarter. В света на музиката, вече имаме редица интернет музикални сензации, които директно стигат до феновете си и заобикалят гнусната гнила маса от музикални дистрибуторски компании и целият произтичащ от нея булшит. Но това са модели на финансиране и дистрибуция за по-дребномащабни и евтини продукти и не знам дали някой ще може да събере 100-200 млн през тях за направата на интелигентният супергеройски блокбъстър, за който си мечтаем. Отделно, аз хубаво мрънкам против блокбъстърите и се бия в гърдите, че ми се гледа качествено кино, но съвсем честно си казвам, че твърде често ме мързи да гледам такова и си намирам някоя друга забавна губи-времка-залъгалка, с която да си се лигавя. Така че на гореописания принцип съм пропуснала десетки филми, които вероятно са си заслужавали гледането, но аз съм била твърде заета с порно фенфикове по еди кое си любимо аниме в тоя момент.

Тук е време за пореден път да изрева и за цялостната цена на тези "малки" филми, за които си говорим като алтернатива на "големите", щото стигнахме до момент, в който филм с бюджет 40 млн ни се вижда "малък". Много от тези филми се оскъпяват неприлично, заради няквото там произволно известно актьорско име в тях, дето е турено не толкова щото е нужно за филма, заради епохалните му актьорски качества, а щото се предполага това име да докара зрители в киносалона, за да може филмът да заработи печалба. Което мен ме дразни прекомерно, щото считам, че масата актьори в Холивуд не си заслужават парите и съответно на мен не ми се плаща за тях. Арт киното пък го избягвам, защото досущ като инди музиката, ми изглежда претенциозно и деривативно. Гледах навремето някви трейлътри преди някъв арт филм фест тука - еми бяха горе-долу по тоя начин: драма с трансексуален, драма с хомосексуален, феминистка драма с лесбийки, драма с транссексуален, драма с хомосексуален. Всичките изглеждаха снимани и режисирани от един и същ човек.

Така че и Холивуд е виновен, и инди-филмите са виновни, и аз съм виновна и всички сме виновни, а единственият изход за мен в момента е да почна да гледам повече кино от не-англоезичната част на света, щото поне не ми е писнало от тамошните клишета все още.

[Roland]

Е то изкуството в Холивуд винаги е било последната дупка на кавала и парите са диктували всичко...

95% от холивудските блокбъстъри винаги са си били малоумни още от времето на нямото кино, идеята все пак е да се разбират изцяло от всяко полуинтелигентно 13 годишно пишлеме и от всеки тъповат реднек, нали трябва да се продадат билети на всички...А това, че от няколко десетилетия основната публика са тийновете и хора под 25 години само задълбочи проблема.

Не дъм изцяло съгласен. Добрият режисьор, работещ с добър сценарий, може да ти даде филм, който едновременно продава пуканки, но има и стойност на повече нива. Примери има немалко.

[Moridin]

Много интересна тема, поздравления, докторе! Под интересна имам предвид, че добре си я експонирал, много ми харесаха цитатите и в двете посоки, линкът, и подробността - точно както си трябва.

Писах долното преди всички останали коментари, та малко се повтаря с този и онзи, простете:

Според мен супергеройските филми не са проблем, а симптом на проблем.
Какво имам предвид. Наскоро ми се случи (познайте как) да гледам части от Бамби. Ако сравните Бамби с Frozen, няма как моментално да не ви направи впечатление колко безумно бавен е Бамби. Филм като него ще бъде гледан с искрено недоумение от днешната публика. Сега си представете някой днес да направи Сталкер или Одисея 2001. Не че няма да бъдат посрещнати с възторг от критиците, но на практика никога няма и да стигнат до киносалон.

В този смисъл, супергеройските филми са продукт на своето време. Те са бързи, с много насечени откъси, с голям каст и паралелни сюжетни линии, формулаични. Не е толкова че са супергеройски точно (със сигурност комикс-фантастичният им елемент е най-малкият им грях), колкото в това, че понеже са на мода от десетилетие и не са спрели да работят досега, привличат публика и следователно пари. Така те стават showcase за най-големите инвестиции и попадат във фокуса на поп-вниманието. Пороците, които им се приписват по-горе, са пороци на времето, а не на материята. Затова и не съм съвсем съгласен, че дихотомията е добри-лоши. Истината е, че всички супергеройски филми, дори най-издържаните супергеройски филми (ако приемем, че winter soldier е такъв, с което бтв аз изобщо не съм съгласен), не могат да избягат от капана на времето, в което се правят - и стават жертва на ниска иновативност, фокус върху технологията, познати сюжети и герои, игра с допамина, отказ от изискване на съсредоточено гледане.

Винаги е имало високо срещу популярно изкуство и винаги е имало възмута срещу най-поп екземплярите на съответното време. Но днес възможностите на популярното изкуство изцяло да заглуши високото са ненадминати, защото цялото западно(+) общество живее на по-високи обороти, търси много по-често стимулация и пазарът е достатъчно развит да му я даде.

Та в тази светлина тълкувам горната размяна на реплики между актьори и режисьори. И да, Гардианите са някакъв вид иновация откъм подход, но на практика все така имат всички черти, изброени по-горе. Трудно е да направиш нещо различно и то да стане мейнстрийм по почина примерно на грънджа от 90-те. Малко е въпрос на късмет, на мода, на неразработен пазар, не е невъзможно и днес, просто в момента сме на средата на плато.

п.п. въпреки че не харесвам особено хобит, смятам филмите по властелина за доста лейм, много зле остарели, и като цяло нищо особено. спал съм и на трите, докато ги гледам за първи път... така че чак да е всеки ;р

[Roland]

Не, че нещо, но през последните две години имахме два филма в традициите на Сталкер и Одисея 2001, ако и осъвременени с малко екшън тук-таме.

[Demandred]

Е то изкуството в Холивуд винаги е било последната дупка на кавала и парите са диктували всичко...

95% от холивудските блокбъстъри винаги са си били малоумни още от времето на нямото кино, идеята все пак е да се разбират изцяло от всяко полуинтелигентно 13 годишно пишлеме и от всеки тъповат реднек, нали трябва да се продадат билети на всички...А това, че от няколко десетилетия основната публика са тийновете и хора под 25 години само задълбочи проблема.

Не дъм изцяло съгласен. Добрият режисьор, работещ с добър сценарий, може да ти даде филм, който едновременно продава пуканки, но има и стойност на повече нива. Примери има немалко.

Може, но само ако му позволят продуцентите. А това става все по-голяма рядкост в Холивуд напоследък, защото се избягват всякакви рискове и всеки филм първо минава пред test screenings и се променя всичко, което не се хареса на поне 80% от зрителите там. Холивудските филми станаха твърде скъпи, за да може да се рискува много, а и доста малко са вече режисьорите с достатъчно сериозно реноме, че да им позволят малко повече свобода на действие.

[Roland]

Еми не съм сигурен, че споделям песимизма ти, предвид качеството на тази година - може би най-силната филмова година откак аз следя.

[tigermaster]

Ами, като огромен почитател на пуканковото съм донейде съгласен с Джоди Фостър. И с Амелия.
Харесвам екшън, харесвам и тъп екшън и ако ми бъдат дадени достатъчно надъхващи екшън сцени, съм склонен да простя ужасно много сценарни глупости. И все пак вече спрях да гледам марвелски филми и, като изключим "Логан" и "Дедпул", супергеройщини мисля, че изобщо не съм гледал миналата година. То това ми е мъката, всъщност - хич и не търся висока стойност, обаче повечето от нещата в споделената вселена на Марвел ми изглеждат напълно еднакво, а екшънът им е дървен, кекав и смешен, при все - или заради - налетите милиони. Тия на ДиСи изобщо не ги и знам какви са в последно време, стигнаха ми "Отрядът на самоубийците" и меко казано ужасните клипчета от "Жената чудо", които почти ме отказаха от филма, та още не знам дали изобщо ще го гледам някога. С което, мисля, искам да кажа, че в последно време оставам с впечатлението, че твърде често в баш блокбастъровите блокбастъри огромният бюджет и скъпите ефекти идват за сметка на творческата мисъл не само в сценария, но и в подреждането на екшъна - а това е непрятно и не би трябвало да е така, но пък е разбираемо с оглед на факта, че, особено при Марвел, за режисьори/сценаристи твърде често се вземат хора с малък или никакъв опит в правенето на екшън и допълнително им се спускат милиони не-знам-какви изисквания и ограничения отгоре. Последният Спайдърмен е писан от актьора, който играе Ланс Суитс в "Боунс", и е режисиран от човек, чийто кариерен връх преди това са епизоди на "The Onion News Network" и някакво нискобюджетно трилърче, примерно.

Съвсем отделен е проблемът със споделените вселени - и франчайзите в цялост - от който съм недоволствал вече нееднократно, но да си кажа пак. Това, което имаме в момента, е все едно "Терминатор" да е пряко зависим от филм с Джеки Чан. Тонално, жанрово и идейно различни неща зависят в прекалено огромна степен едно от друго, имат общи герои и мрежа от препратки, заради която става на практика невъзможно да гледам, примерно, тежкарски мрачноват екшън с кръв, трошене на кости и рязане на глава с врата на кола, ако не съм гледал лековата комедийка с много специални ефекти, в която единият има една армия, а другите имат един Хълк. Липсата на самодостатъчност, която вече е правило в големите филми, от много време насам ми бърка в здравето и искам с това вече да се спре. Преди не беше така, егати, преди дори франчайзовите филми можеха да се гледат самостоятелно. "Смъртоносно оръжие 3" беше първият филм от поредицата, който гледах, и го разбрах безпроблемно. "Терминатор 2" ме запозна с този франчайз. Запознанството ми с Индиана Джоунс дойде с новелизацията на втория филм. И т.н. За да гледам нещо ново, не беше задължително да съм гледал петдесет и шест милиона неща преди това. Можех просто да го гледам, без да се притеснявам, че няма да разбера какво съм гледал или че ще получа недовършена история. Имаше ги и изключенията - още си спомням колко псувах финала на "Империята отвръща на удара" едно време - но, в цялост, филмите бяха филми, а не епизоди от сериали. Големите пуканкови филми, де.
Изобщо не става дума за противопоставяне на добро срещу лошо или на арт срещу комерс. Става дума, най-общо, за това, че комерсът пренесе телевизията на киноекрана - с всичките й минуси, но без плюсовете. Сори...

[Moridin]

Не, че нещо, но през последните две години имахме два филма в традициите на Сталкер и Одисея 2001, ако и осъвременени с малко екшън тук-таме.

кои туй?

[Dr. Horrible]

Благодаря за мненията, хубаво се почна! Иска ми се да отбележа няколко неща:
1) Ще ми се обаче малко да излезем от клиширания аргумент „всички супергеройски филми са по една формула“, защото мисля, че това вече не е така и подобно мнение просто не отговаря на действителността. Може би е било вярно през 2015-та, когато излязоха Avengers 2 и Ант-мен –в една или друга степен и двата са по стандартната формула. Но определено не е вярно в края на 2017-та. Тази година имахме Логан – много различна интерпретация на Уолвърийн, Професор Х и като цяло Х-мен вселената. Имахме и Тор: Рагнарок, който също беше изключително нетипичен филм за Тор и се прие с възторг. Вторите гардиъни също не приличат на което и да било супергеройско продължение, което съм гледал някога, и не повтарят неща от първия филм. Спайдър-менчето пък беше много интересна нова интерпретация на героя (само на мен ли ми се стори любопитно от социологическа гледна точка как бяха осъвременили Спайди – героят, който трябва да говори езика на по-младата аудитория – за днешни, обсебени от технологията тийнейджъри? Именно в този контекст ми се стори много интригуващо хрумването да направят костюма на Спайдър-мен един гигантски таблет с много екстри.) Така че филми извън клишето вече се правят. Доста хора биха казали, че и Уондър Уомън е извън клишето (мнение, което аз лично не споделям, но все пак е често). А гледахме и трейлър на New Mutants, който изглежда много различно.

Трудно е да се пренебрегне връзката между количеството и разнообразието. Предишни години винаги имахме по два или най-много три супергеройски филма. И, колкото и да се налагаше този жанр, според мен лично е съвсем възможно човек да пропусне два-три филма през годината. Тази година излязоха ШЕСТ големи супергеройски филма (вторите Гардиъни, Спайдър-менчето, Тор Рагнарок, Уондър Уомън, Логан и Лигата), другата година също ще излязат шест (Черната пантера, Авенджърс 3, Ант-мен и Уосп, Нови мутанти, Х-мен Дарк Финикс, Аквамен). И като се има предвид, че всеки от тях се задържа поне месец по кината, излиза, че реално през по-голямата част от годината случайния зрител ще може да гледа поне един супергеройски филм, когато и да иде на кино. Точно това количество налага и въвеждането на разнообразие и според мен в момента наблюдаваме такъв процес.

2) Радвам се, че говорим за лични навици и споделяме личните причини за ходене на кино и т.н., но според мен няма как да видим „цялата картина“ ако приемем, че всички зрители на супергеройските филми ходят просто за да видят безмозъчно забавление с екшън и пуканки. Има един много важен фактор – страстта към приключенията на определени пресонажи, която Марвел успя да изгради, съпътствана от развиването на потребителска вярност към марката. Хората обичат тези герои – не просто този жанр, не просто лекото кино с ефекти, а конкретно тези герои, изиграни от тези актьори. Познавам поне пет жени на моята възраст, които никога не са отваряли комикс, но са обсебени от Локи на Том Хидълстън – до степен, че не просто ходят по два-три пъти на всеки филм с Локи, а дори събират Funko фигурки и всякакви други такива артикули с него. Аз без проблем бих отишъл на почти всеки филм на Марвел, но ако знам, че там участва Черната вдовица на Скарлет Йохансон или Капитан Америка на Крис Евънс, отиването ми става задължително. И най-вероятно ще отида повече от веднъж. И това е фактор, който трябва да отразим. Хората не отиват просто за мигновено забавление, незабавна емоционална стимулация, шарени картинки и екшън, който да се гледа на голям екран. Отиват заради любовта съм тези образи (любов, която в доста случаи е породена именно от филмовите версии, а не е започнала с комиксите). И е много, много важно, че това работи в двете посоки. Както хората ходят на кино, защото обичат някои герои, така и спират да ходят, ако им се предложат тъпи версии на героите, които обичат (бокс-офисът на Лигата на справедливността говори красноречиво).

3) Въпросът за обеднинената вселена и дали ни се гледат или не филми от такава вселена е много хубав и бих се радвал да чуя повече мнения по тази тема.

4) Бамби е от 42-ра. Според мен лично ако направил бърз преглед на филмите на Дисни и вземем по един от всяко десетилетие, ясно ще видим как стават все по-бързи, защото темпото на живот се забързва много. Но е факт, че супергеройските филми са по-бързи и напрегнати от повечето си съвременници, да. Не мога да се сетя съвременен комиксов филм, който да е бавен като Arrival.

5) Допада ми, когато определени аргументи се илюстрират с конкретни заглавия. Какво ви е харесало като похват в даден конкретен филм, кои блокбъстъри са ви изкефили, и кои са ви подразнили? И кои филми правят това, в което холивудските големи спектакли се провалят?

За екшънът стана дума. @tigermaster Не знам ти какъв точно екшън харесваш, но според мен показаното в Winter Soldier и Civil War e най-добрият екшън, който някога съм гледал на кино – там имах чувството, че направо усещам всеки удар, който се нанася. Екшънът в тези филми е по модела на екшъна в оригиналната трилогия за Борн с Мат Деймън. Макар Борн филмите да са доста изпразнени от смисъл, макар само оригиналните три да са добри, а допълнителните продължения и разтягания – ужасни, все пак аз лично много ги харесвам точно на екшън ниво и мисля, че по този показател нямат равни. И се зарадвах, че точно този стил проби в Марвел вселената. Друг добър пример за блобъстърски екшън, който мога да посоча, са най-новите два филма от Планетата на маймуните (режисирани от Мат Рийвс). Там също екшънът ми беше хем стилен, хем надъхващ.

А Муунлайт ми се стори доста празен филм, който работеше с някакви архетипи или скици на определени герои, но нямаше истински хора и пълнокръвни личности. От тази гледна точка е доста по-социологичен, отколкото психологически. И аз, който обикновено на неконтролирано ниво гледам филми първо заради героите и после заради историята/внушенията/концепциите, останах безумно разочарован. Голяма част от супергеройските пуканки са ми давали герои с по-интригуваща психология. Но да, съгласен съм, че двата похвата са невероятно различни. Въпросът е дали масовите блокбъстъри наистина водят до унищожението на независимото кино, дали го задушават и заличават от картата. Амелиа и tigermaster споделят, че макар да не им харесва начинът, по който са реализирани много от свърменните блокбъстъри, често ходят на кино за да видят именно такива филми. Мислите ли, че доста хора са така, че това е масово явление? И мислите ли, че по този начин спектаклите крадат публика, която иначе би била отишла на други филми? Аз си казах, че изпитвам много силна лоялност към определени персонажи - отивам на кино за да видя точно Стив Роджърс и Наташа Романова – и ако в киното не излъчват филм с тези герои, то аз просто няма да ида на кино, изключено е тази липса да ме накара да ида на друг филм, например нещо независимо по фестивалите или по-нискобюджетно, но пак разпространявано в моловете. Но аз далеееч не съм средния случай

[Roland]

@Moridin Arrival и BR2049. Два безкрайно бавни, съзерцателни, психологически, И комерсиално успешни филма.

@Dr. Horrible интензивно несъгласен съм за Муунлайт, това е филм със страшно и тензивни и комплексни образи, но допускам, че може би за човек, живеещ далеч от тези проблеми, дълбочината им може да не е лесна за разкодиране. Тук социалният елемент е неразривно свързан с изграждането на персонажите.

Иначе аз мисля, че пазарът е огромен и никой никого не задушава. Ако утре спрат да се правят блокбъстъри, пуканкоядите няма да се засилят да гледат независими и арт филми, а ще спрат да ходят на кино...

[tigermaster]

^^"Зимният войник" и "Доктор Стрейндж" са, общо взето, единствените марвелски филми, в които екшънът наистина ми харесва. Иначе, какъв екшън харесвам... Де да знам как да го обясня. От миналата година "Атомната блондинка" ми хареса най-много в това отношение - феноменална хореография, убийствено изпълнение, Чарлийз Терон изглеждаше убедително, пък и очевидно си правеше сама повечето каскади. Филмите за Джон Уик ми дойдоха като някакво откровение. Ако ще си говорим за нещо по-PG-13 от близкото минало, екшън изпълненията в "Самотният рейнджър" направо ме попиляха от кеф. (А и намирам филма за незаслужено подценен като цяло, но това е отделна тема.)

Роланд, "Blade Runner 2049" изобщо не е комерсиално успешен, дори режисьорът му потвърждава това:
https://www.cinemablend.com/news/172870 ... e-director

[Roland]

Прав си, “комерсиално” беше грешна дума. Но фактът е, че word of mouth му беше страхотен.

Бтв, забравихте Дедпуул (и Дедпуул 2 догодина).