Psycho-Pass е Уау. Не е новото пришествие, за което доста хора явно го смятат и далеч не е новият бибоп, но въпреки това е качествено заглавие и то от типа, дето рядко получаваме. Има типични аниме глупости, най-вече в структурата на диалозите и реакциите на героите, но дори и това бързо бива изтикано назад. Целият екип е мега симпатичен, държат се като възрастни, взаимоотношенията са им рилейтабъл и не очаквах връзката баща-син да удари толкова мощно като чук на финала. Както вика амелията (когато ѝ хареса произволна банда измислени чиляци) обичам ги тия човечета.
И действието, човек, въобще не ти губи времето, кара се бързо с умисъл и цел, пък и в повечето случаи го прави доста елегантно. Анимацията също беше безупречна, рядко кадърната комбинация от традиционно 2д с 3д модели за фон и превозни средства, пасва на идеята за бъдещето и не вадеше очите. Плюс че текстурите изглеждат великолепно. Въобще - стойностна работа.
Гледано напоследък, част III
Moderator: Moridin
Re: Гледано напоследък, Part 3
Heisei Tanuki Gassen Ponpoko - подхванах го по две причини. Първо във връзка с Исао Такахаши, чието Kaguya-hime no Monogatari гледах наскоро, второ заради предстоящия втори сезон на Uchouten Kazoku 2 с което го свързва митологичната представа за танукита.
Филмът идва надъхващо и енергично, после няколко пъти внезапно сменя посоката и ти скроява номер досущ тануки.
Не че зрителят не знае предварително колко обречена е войната, но изненадите идват от непостоянството и странните идеи на самите главни герои. Накрая естествено протагонистите възприемат решението на лисиците, но никога не биха признали, че би било по-добре за тях, ако бяха постъпили така още в началото.
Филмът е и измамно миловиден, защото колкото и да са сладки и пухести танукитата те убиват, като в истинска война, а някои от лидерите взимат глупави решения, които водят до смъртта на собствените им хора. Друга "изненада" в естетиката - ключов момент в сюжета е магическата сила на танукиевите тестиси.
Може да изглежда правен за деца, но най-вероятно няма да схванат половината работи. Доста японско заглавие, пълно е с необичаен хумор и препратки към японската митология и култура.
Най-ценното за мен бяха традиционите за студиото красивите фонове и анимации, както и характерните за Такахаши шантави визуални гегове. Пак характерно за него е и че най-голямата силата е в епизодичните сценки, а не в цялата история.
Музиката и играта на сеютата е на убийствено ниво.
Между другото сюжетът много ми прилича на този от трилогията на Тери Прачет за номите - и ситуацията и хумора, но е може би е по-реалистична интерпретация на темата.
Alice to Zouroku ep. 1 - нещо, като смесица между Zettai Karen Children и Mahou Shoujo Madoka. Свежият елемент е дядката, чиято праволинейност граничи с пълна глупост.
Идва ми тъпо, но ще се задържа още епизод-два.
Gin no Guardian ep. 1 - евтина тъпня. Дроп.
Sengoku Choujuu Giga: Otsu ep. 12 - евентуално апетитът (за власт) идва с яденето.
Филмът идва надъхващо и енергично, после няколко пъти внезапно сменя посоката и ти скроява номер досущ тануки.
Не че зрителят не знае предварително колко обречена е войната, но изненадите идват от непостоянството и странните идеи на самите главни герои. Накрая естествено протагонистите възприемат решението на лисиците, но никога не биха признали, че би било по-добре за тях, ако бяха постъпили така още в началото.Филмът е и измамно миловиден, защото колкото и да са сладки и пухести танукитата те убиват, като в истинска война, а някои от лидерите взимат глупави решения, които водят до смъртта на собствените им хора. Друга "изненада" в естетиката - ключов момент в сюжета е магическата сила на танукиевите тестиси.
Може да изглежда правен за деца, но най-вероятно няма да схванат половината работи. Доста японско заглавие, пълно е с необичаен хумор и препратки към японската митология и култура.
Най-ценното за мен бяха традиционите за студиото красивите фонове и анимации, както и характерните за Такахаши шантави визуални гегове. Пак характерно за него е и че най-голямата силата е в епизодичните сценки, а не в цялата история.
Музиката и играта на сеютата е на убийствено ниво.
Между другото сюжетът много ми прилича на този от трилогията на Тери Прачет за номите - и ситуацията и хумора, но е може би е по-реалистична интерпретация на темата.
Alice to Zouroku ep. 1 - нещо, като смесица между Zettai Karen Children и Mahou Shoujo Madoka. Свежият елемент е дядката, чиято праволинейност граничи с пълна глупост.
Идва ми тъпо, но ще се задържа още епизод-два.
Gin no Guardian ep. 1 - евтина тъпня. Дроп.
Sengoku Choujuu Giga: Otsu ep. 12 - евентуално апетитът (за власт) идва с яденето.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Little Witch Academia (TV) ep. 13 - първият успех на Акко, въпреки че я дисквалифицираха...и всъщност не е неин успех.
Идеята и беше безкрайно безумна, да разсмеят призрачното чудовище, защото плачело. Урсула-сенсей преведе тази глупост в рационални действия - да се пречисти духа. Дори издири практическия начин това да бъде извършено.
Не бих казал, че одобрявам педагогическите и методи. Според мен трябваше да обясни на Акко, къде и е грешката в подхода, да я научи на екзорсизъм, пречистване и пр. гонене на духове и да и покаже къде да се рови за нужната информация.
Е, ако не друго развеселиха гостуващите сенсейки с некадърните магии на Акко.
Идеята и беше безкрайно безумна, да разсмеят призрачното чудовище, защото плачело. Урсула-сенсей преведе тази глупост в рационални действия - да се пречисти духа. Дори издири практическия начин това да бъде извършено.
Не бих казал, че одобрявам педагогическите и методи
. Според мен трябваше да обясни на Акко, къде и е грешката в подхода, да я научи на екзорсизъм, пречистване и пр. гонене на духове и да и покаже къде да се рови за нужната информация.Е, ако не друго развеселиха гостуващите сенсейки с некадърните магии на Акко.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Onihei ep. 13 - от по-поносимите истории. За финал бяха запазили guest staring за две яки сеюта. Артът и анимацията бяха доста bump-нати.
Хаотично заглавие. Имаше много добри черти, но някак не разви потенциала си. Предполагам проблемите идват от самия source. Джаз opening-ът остава най-якото нещо в анимето.
Rokudenashi Majutsu Koushi to Akashic Records ep. 1 - изглежда, като тъпа ечи комедия. Някой е видяла Mahous Sensei Negima и е решил, че ако изсипе в калъпа му боклучави идеи от други места и ще се поличи нещо свежо...е, не се.
Да видим, кога ще го дропна.
World Fool News (TV) ep. 1-12 - доста странно short-че. Хуморът е базиран на това, колко схванато и неадекватно реагират японците, когато попаднат в неловка ситуация или когато на другия събеседник тотално не му пука за правила и деликатност.
Другата част от шоуто е пародия на новинарско предаване - сериозността с която се рапортуват идиотски събития (титуларните Fool News), безумните коментари на гостуващите анализатори, паникьосването на екипа от рисковете на живото предаване и пр.
Доста евтино и грозно, а майтапите не са толкова смешни, но ми дойде по-свежо от ечи простотиите на Rokudenashi Majutsu Koushi to Akashic Records.
World Fool News (TV) Part II ep. 1 - като първи сезон. Надявам се сегментът с метеороложката да го разкарат, защото не е смешен. Дъртите синоптици са страшно добри в предвиждането на времето - просто факт. Не знам защо са ги взели на мушка тук.
Хаотично заглавие. Имаше много добри черти, но някак не разви потенциала си. Предполагам проблемите идват от самия source. Джаз opening-ът остава най-якото нещо в анимето.
Rokudenashi Majutsu Koushi to Akashic Records ep. 1 - изглежда, като тъпа ечи комедия. Някой е видяла Mahous Sensei Negima и е решил, че ако изсипе в калъпа му боклучави идеи от други места и ще се поличи нещо свежо...е, не се.
Да видим, кога ще го дропна.
World Fool News (TV) ep. 1-12 - доста странно short-че. Хуморът е базиран на това, колко схванато и неадекватно реагират японците, когато попаднат в неловка ситуация или когато на другия събеседник тотално не му пука за правила и деликатност.
Другата част от шоуто е пародия на новинарско предаване - сериозността с която се рапортуват идиотски събития (титуларните Fool News), безумните коментари на гостуващите анализатори, паникьосването на екипа от рисковете на живото предаване и пр.
Доста евтино и грозно, а майтапите не са толкова смешни, но ми дойде по-свежо от ечи простотиите на Rokudenashi Majutsu Koushi to Akashic Records.
World Fool News (TV) Part II ep. 1 - като първи сезон. Надявам се сегментът с метеороложката да го разкарат, защото не е смешен. Дъртите синоптици са страшно добри в предвиждането на времето - просто факт. Не знам защо са ги взели на мушка тук.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Вторият псайхо пас се развива доста добре, въпреки липсата на основни кадри от първия сезон. Освен новата инспектора, която е правена по абсолютен шаблон да е най-голямото лайно на планетата. Останалите са куул, злодеят е интригуващ, въобще качествена работа се засега. По-кратък сезон, скоро ще му видя края, че да скачам на филма.
Re: Гледано напоследък, Part 3
Леле как се наака накрая си психо паса 
Направо не знам дали да гледам сега филма. Вървя добре 7 епизода и после като се почна "вади от гъза с мощ" наратива
Направо не знам дали да гледам сега филма. Вървя добре 7 епизода и после като се почна "вади от гъза с мощ" наратива
Re: Гледано напоследък, Part 3
Според мен се нааква още във втори епизод на първи сезон (където го дропнах).
Филмът не се ли развива между двата сезона? А и май втори си го бяха изстисквали много набързо от пръстите без помощта на главния сценарист - Ген Уробочи.
Fuyu no Hi - колекция от експериментални анимационни short-ове, вдъхновени от renku (навързани едно след друго хайку създадени от различни автори) колекцията Fuyu no Hi на японския поет от 17-ти век Башо. Подобно на поетичната форма всяко филмче е от различен автор и представя по едно от веригата стихотворения. Стиловете, анимационните техники и начина на интерпретиране на хайкуто се сменят драстично. Понякога то е най-буквално представяне, понякога е индиректно, а на няколко места не открих връзка, може би защото аниматорите не са само японци, но руснаци, канадци, белгийци, англичани, чехи и холандци. Предполагам всеки от тях е имал превод на хайкуто на собствения си език и е работил със символиката на собствената си култура.
Имаше елементарни и не особено красиви сегменти, но имаше и няколко страшно красиви и идейни работи.
След анимацията следва документален филм съставен от интервюта с авторите и демонстрация на някои от техниките им. За съжаление без превод (всъщност имаше - китайски), а гласът на чужденците беше припокрит с японски дублаж.
Urusei Yatsura ep. 33-34 - даскалът и водният йокай са забавни личности. Капитанката на волейболния отбор е епична в спортната си злоба, но май си намери майстора.
Sakura Quest ep. 1 - това е красиво нарисувано, но защо концепцията трябваше да бъде толкова тъпа? Поредно аниме на тема "Гражданин попада насила на село и местните го научават на ум и разум.". Ма тия сериозно ли?
Ще се задържа още епизод-два, за да видя дали ще вземе да се развива или ще си остане такова.
Филмът не се ли развива между двата сезона? А и май втори си го бяха изстисквали много набързо от пръстите без помощта на главния сценарист - Ген Уробочи.
Fuyu no Hi - колекция от експериментални анимационни short-ове, вдъхновени от renku (навързани едно след друго хайку създадени от различни автори) колекцията Fuyu no Hi на японския поет от 17-ти век Башо. Подобно на поетичната форма всяко филмче е от различен автор и представя по едно от веригата стихотворения. Стиловете, анимационните техники и начина на интерпретиране на хайкуто се сменят драстично. Понякога то е най-буквално представяне, понякога е индиректно, а на няколко места не открих връзка, може би защото аниматорите не са само японци, но руснаци, канадци, белгийци, англичани, чехи и холандци. Предполагам всеки от тях е имал превод на хайкуто на собствения си език и е работил със символиката на собствената си култура.
Имаше елементарни и не особено красиви сегменти, но имаше и няколко страшно красиви и идейни работи.
След анимацията следва документален филм съставен от интервюта с авторите и демонстрация на някои от техниките им. За съжаление без превод (всъщност имаше - китайски), а гласът на чужденците беше припокрит с японски дублаж.
Urusei Yatsura ep. 33-34 - даскалът и водният йокай са забавни личности. Капитанката на волейболния отбор е епична в спортната си злоба, но май си намери майстора.
Sakura Quest ep. 1 - това е красиво нарисувано, но защо концепцията трябваше да бъде толкова тъпа? Поредно аниме на тема "Гражданин попада насила на село и местните го научават на ум и разум.". Ма тия сериозно ли?
Ще се задържа още епизод-два, за да видя дали ще вземе да се развива или ще си остане такова.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
-
ProxyFantasy
- Paragon
- Posts: 615
- Joined: Tue Jul 19, 2011 12:59 pm
- Contact:
Re: Гледано напоследък, Part 3
Новата адапция е повече от добра! В момента е на 6то място в MAL с 9.13 средна оценка. Струва си всяка минута!
))))
А иначе аз съм луд Хънтър фен.
Все още смятам, че начинът по, който Тогаши създава арки, поставяйки условията в началото и бутайки сюжета от последния етаж на Токио tower, е може би най-интересният стори developing tool изобщо.Re: Гледано напоследък, Part 3
Seikaisuru Kado ep. 0-1 - неочаквано получаваме сейнен на тема политика и sci-fi. Ако не друго сетингът е любопитен, обаче асистентката по научните въпроси все едно е взета от съвсем друго аниме и дразни. Може би се предполага, че тя ще привлече повече отаку публика, ама те сериозно ли?
Както и да е, да видим как ще се развие.
Renai Boukun ep. 1 - тъпа ечи комедийка, но засега компенсира с интензитет и игра на сеюта. Kiss Note-то е забавно дебилна идея.
Да видим как ще се развие (ако въобще).
Clockwork Planet ep. 1 - clockworks are magic!
Подозирах, че ще е зле, но идиотските диалози познати от други места, малоумният апломб с който са произнесени и ужасният кичозен керъктър дизайнът...не бях готов за толкова лошо аниме.
Дроп със замах.
Както и да е, да видим как ще се развие.
Renai Boukun ep. 1 - тъпа ечи комедийка, но засега компенсира с интензитет и игра на сеюта. Kiss Note-то е забавно дебилна идея.
Да видим как ще се развие (ако въобще).
Clockwork Planet ep. 1 - clockworks are magic!
Подозирах, че ще е зле, но идиотските диалози познати от други места, малоумният апломб с който са произнесени и ужасният кичозен керъктър дизайнът...не бях готов за толкова лошо аниме.
Дроп със замах.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Mobile Suit Gundam MS IGLOO: The Hidden One Year War ep. 1-3 - поради примитивния CGI, това аниме изглежда стряскащо грозно, особено кърактър дизайнът и керъктър анимациите. По атмосфера най-много ми напомня за Votoms: Pailsen Files, което обаче е една идея по-красиво, защото е комбинация от 2D и 3D. Пак подобно на там често логиката и физическите закони са изкривени (а уж главния герой е инженер), само за да се случи историята, която сценаристите са си наумили.
Въпреки тези проблеми сериалът е достатъчно интересен. Първо представя набор от главни персонажи, които са взети не от mecha shounen клишетата, а по-скоро от live action drama-та. Съответно динамиката между е с по-различен привкус. Друг плюс е, че историята се развива на фона на едногодишната война в UC вселената на Gundam, което и придава допълнителна дълбочина. Често в тази поредицата, въпреки че са представени гледните точки и на двете страни от конфликта (понякога има и повече) все пак преобладава тази на Федерацията. Тук главните герои са от Зеон и виждаме абсурдите на войната само през техните очи. Забавен момент са пропагандните филмчета и незабавното опровержение на лъжите в тях, което следва в епизода. Последната основна съставка е формулата: експериментално оръжие + тест пилот/боец. Всяко едно от оръжията е представител на някаква линия във въоръжението на Зеон и носи своя история: предимства и проблеми, които са резултат от съревнованието между различните производители и стоящите за тях политически фракции. Всеки един от войниците, които ги тестват също са представени с историята им, често обвързана със самото оръжие и желанието им да покажат истинските му качества.
Визуално и анимационно MS IGLOO е неравномерно. На места отвратително, на места поносимо, а в изключително редки случаи може да мине и за красиво. Силата му обаче е на друго място - интересен поглед към събитията в Gundam UC.
Mobile Suit Gundam MS IGLOO: Apocalypse 0079 ep. 1 - продължава започнатото в The Hidden One Year War, но с известни подобрения в керъктър дизайна и анимациите му.
Alice to Zouroku ep. 2 - вместо развитие на събитията неочаквано преминаха в DL. Малко лигаво дойде епизодчето. Ако не друго, анимето е с перфектните керъктър дизайни и сеюта за това, но понеже е с очевидната цел за mood whiplash идва и леко досадно.
Uchouten Kazoku 2 ep. 1 - сериалът продължава по същия приятен и характерен за танукитата пълен с неочаквани отклонения път. Най-добрата шегичка за мен бяха картичките на Бентен.
Ghost in the Shell (2015) - не знам защо се забавих с гледането му, може би защото не ми пука за него. В по-голямата си част е типичен Arise. Т.е. ако игнорираш, че има нещо общо с Ghost In The Shell всъщност е динамичен, добре нарисуван и добре анимиран киберпънк екшън, без амбиции са дълбочина и философщина. Тук обаче във филма има голям проблем, точно защото са се опитали да го направят една идея по-амбициозен.
Кой се оказа главният злодей (реткон и преструвка, че това е развитие от сериала), странните му цели, идиотските му методи и как накрая се оказа едва ли не благодетел е пълно безумие.
Та филмчето се гледа заради пуцалките и толкоз.
World Fool News (TV) Part II ep. 2 - гавра с японската документалистика, но малко досадна и репететивна, а и субер-бебето не ми е от любимите герои.
Shingeki no Bahamut: Virgin Soul ep. 1 - продължава подобно на стария сериал, но с нов главен герой. Мяркат се някои и от старите. Започна добре с доста екшън и разрушения, но сякаш бюджетът им е малко по-тънък от преди.
Да видим как ще се развие.
Kabukibu! ep. 1 - твърде лигави са тези момченца, но поне ще научим нещо за кабуки театъра, а и тук-таме има по някоя успешна шегичка.
Re:Creators ep. 1 - типично за TROYCA. Красиви картинки и анимации, но героите и сюжетът са безразборно струпани клишета комбинацията от които е пълен non sense.
Ще се задържа още малко, но глупостите му дори не са ми забавни.
Nobunaga no Shinobi: Ise Kanegasaki-hen ep. 1 - продължава в познатия забавен стил. В случая подхода "още от същото" е добро решение.
Въпреки тези проблеми сериалът е достатъчно интересен. Първо представя набор от главни персонажи, които са взети не от mecha shounen клишетата, а по-скоро от live action drama-та. Съответно динамиката между е с по-различен привкус. Друг плюс е, че историята се развива на фона на едногодишната война в UC вселената на Gundam, което и придава допълнителна дълбочина. Често в тази поредицата, въпреки че са представени гледните точки и на двете страни от конфликта (понякога има и повече) все пак преобладава тази на Федерацията. Тук главните герои са от Зеон и виждаме абсурдите на войната само през техните очи. Забавен момент са пропагандните филмчета и незабавното опровержение на лъжите в тях, което следва в епизода. Последната основна съставка е формулата: експериментално оръжие + тест пилот/боец. Всяко едно от оръжията е представител на някаква линия във въоръжението на Зеон и носи своя история: предимства и проблеми, които са резултат от съревнованието между различните производители и стоящите за тях политически фракции. Всеки един от войниците, които ги тестват също са представени с историята им, често обвързана със самото оръжие и желанието им да покажат истинските му качества.
Визуално и анимационно MS IGLOO е неравномерно. На места отвратително, на места поносимо, а в изключително редки случаи може да мине и за красиво. Силата му обаче е на друго място - интересен поглед към събитията в Gundam UC.
Mobile Suit Gundam MS IGLOO: Apocalypse 0079 ep. 1 - продължава започнатото в The Hidden One Year War, но с известни подобрения в керъктър дизайна и анимациите му.
Alice to Zouroku ep. 2 - вместо развитие на събитията неочаквано преминаха в DL. Малко лигаво дойде епизодчето. Ако не друго, анимето е с перфектните керъктър дизайни и сеюта за това, но понеже е с очевидната цел за mood whiplash идва и леко досадно.
Uchouten Kazoku 2 ep. 1 - сериалът продължава по същия приятен и характерен за танукитата пълен с неочаквани отклонения път. Най-добрата шегичка за мен бяха картичките на Бентен.
Ghost in the Shell (2015) - не знам защо се забавих с гледането му, може би защото не ми пука за него. В по-голямата си част е типичен Arise. Т.е. ако игнорираш, че има нещо общо с Ghost In The Shell всъщност е динамичен, добре нарисуван и добре анимиран киберпънк екшън, без амбиции са дълбочина и философщина. Тук обаче във филма има голям проблем, точно защото са се опитали да го направят една идея по-амбициозен.
Кой се оказа главният злодей (реткон и преструвка, че това е развитие от сериала), странните му цели, идиотските му методи и как накрая се оказа едва ли не благодетел е пълно безумие.
Та филмчето се гледа заради пуцалките и толкоз.
World Fool News (TV) Part II ep. 2 - гавра с японската документалистика, но малко досадна и репететивна, а и субер-бебето не ми е от любимите герои.
Shingeki no Bahamut: Virgin Soul ep. 1 - продължава подобно на стария сериал, но с нов главен герой. Мяркат се някои и от старите. Започна добре с доста екшън и разрушения, но сякаш бюджетът им е малко по-тънък от преди.
Да видим как ще се развие.
Kabukibu! ep. 1 - твърде лигави са тези момченца, но поне ще научим нещо за кабуки театъра, а и тук-таме има по някоя успешна шегичка.
Re:Creators ep. 1 - типично за TROYCA. Красиви картинки и анимации, но героите и сюжетът са безразборно струпани клишета комбинацията от които е пълен non sense.
Ще се задържа още малко, но глупостите му дори не са ми забавни.
Nobunaga no Shinobi: Ise Kanegasaki-hen ep. 1 - продължава в познатия забавен стил. В случая подхода "още от същото" е добро решение.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Little Witch Academia (TV) ep. 14 - твърде много и твърде интересни неща са случиха в тази серия. Едно от най-интересните е употребата на магия в комбинация с технология. Това ми е любима тема: най-ценното нещо свързано с The Legend Of Korra, едно от малкото хубави неща в Mahouka Koukou no Rettousei, едно от трудно забележимите достойнства на Mahou Sensei Negima + UQ Holder поредицата и ядрото на Toaru Majutsu no Index. Възможните приложения и комбинации са ограничени само от фантазията на автора, която в случая е бая буйна.
За съжаление тук най-вероятно ще бъде представена в лоша светлина, понеже Кроа-сенсей намирисва на супер-злодей (супер-секси супер злодей!). Интересно защо тя прилича толкова на Диана? Дали са роднини или това е с цел да се подсили паралела между двойките съпернички Кроа vs Урсула и Кавендиш vs Кагари.
Във връзка с имената се чудя ако Урсула е Голямата мечка (или пък Малката, а от там и връзката с Поларис - Северната звезда), то може би Кроа се предполага да е нейният надир, съзвездието Южен кръст?
Още множество любопитни неща в епизода, включително и как Урсула-сенсей набираше смелост да се разкрие на Акко - толкова човешко от нейна страна.
Друг интересен момент - закостенелите реакции на учителския съвет. В крайна сметка те са най-вече даскалки и пазителки на традицията, политиката не им е силна страна.
Присъединяването на Акко към протестиращите беше толкова характерно, докато изтърваването на нервите от страна на Диана беше донякъде изненада и знак, че и пука повече отколкото показва.
Zero kara Hajimeru Mahou no Sho ep. 1 - дойде неочаквано детинско, може би и заради керъктър дизайна.
Общо взето Тора се сдружава с една от по-малко аутистичните Чайки.
Sengoku Choujuu Giga: Otsu ep. 13 - сезонът приключи с този тип епизоди, които не обичам: песен. Вярно, че беше леко гадничка и майтапчийска на тема ревност. Предполагам това е опитът им да разчустват зрителя, защото определено никой няма да се просълзи заради самия Нобунага.
За съжаление тук най-вероятно ще бъде представена в лоша светлина, понеже Кроа-сенсей намирисва на супер-злодей (супер-секси супер злодей!). Интересно защо тя прилича толкова на Диана? Дали са роднини или това е с цел да се подсили паралела между двойките съпернички Кроа vs Урсула и Кавендиш vs Кагари.
Във връзка с имената се чудя ако Урсула е Голямата мечка (или пък Малката, а от там и връзката с Поларис - Северната звезда), то може би Кроа се предполага да е нейният надир, съзвездието Южен кръст?
Още множество любопитни неща в епизода, включително и как Урсула-сенсей набираше смелост да се разкрие на Акко - толкова човешко от нейна страна.
Друг интересен момент - закостенелите реакции на учителския съвет. В крайна сметка те са най-вече даскалки и пазителки на традицията, политиката не им е силна страна.
Присъединяването на Акко към протестиращите беше толкова характерно, докато изтърваването на нервите от страна на Диана беше донякъде изненада и знак, че и пука повече отколкото показва.
Zero kara Hajimeru Mahou no Sho ep. 1 - дойде неочаквано детинско, може би и заради керъктър дизайна.
Общо взето Тора се сдружава с една от по-малко аутистичните Чайки.
Sengoku Choujuu Giga: Otsu ep. 13 - сезонът приключи с този тип епизоди, които не обичам: песен. Вярно, че беше леко гадничка и майтапчийска на тема ревност. Предполагам това е опитът им да разчустват зрителя, защото определено никой няма да се просълзи заради самия Нобунага.
Last edited by alshu on Tue Apr 11, 2017 9:49 am, edited 1 time in total.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Почнах филма на псайхо паса и е доста тъпо, засега съм час ин и не знам дали ще го догледам. Вместо яка детективска история ни занимават с тъпа политическа обстановка и нефелна гражданска война, освен това целият екип е сведен до някакво камео в началото и останаха само когамиту и мацката...
Re: Гледано напоследък, Part 3
Mobile Suit Gundam MS IGLOO: Apocalypse 0079 ep. 2-3 - от свръх-емоционална драма премина на мега-свръх-ултра , но понеже е кратко става за гледане.
Парадоксално главните герои оцеляха. Не е много логично, защото причината да са живи дотук беше, че са изследователски инженерен екип и не участват директно в бойни действия, а тук бяха насред мелето. Спасиха ги психопатът милитарист и амбициозната кучка, които вгорчаваха живота на всички останали, но пък бяха адски забавни докато се дърляха един с друг.
Mobile Suit Gundam MS IGLOO 2: Gravity of the Battlefront ep. 1 - ако Apocalypse свърши в началото на 80-та година, тук връщат календара на април 79-та. Действието е на Земята и от гледната точка на Федерацията. Няма го елементът с тестване на нови оръжия.
Не разбирам каква е IGLOO връзката, освен че е правен от същия анимационен екип.
Този сезон е с много по-детайлни модели, много по-добра анимация...и въпреки това хората пак са жители на Uncanny Valley . Ефектът е дори по-смразяваш, в сравнение с преди, защото са се опитали да изобразят още по-емоционални сцени (не мислех, че е възможно), с много повече крещене, напъване и пулене. При това имаме имаме европеидни и африкански персонажи, но с японски театрални мимики и жестове. Получава се комично и нелепо.
Епизодът е с неравномерно темпо. Някои сцени са предадени с ненужни детайли, а други са прибързани. Флешбеците се появяват в неподходящи моменти. Най-странно ми е шинигамито. Може би тя е легенда изражение на страховете и психозата на войниците?
Идеята на епизода е интересна - екип за унищожаване на танкове е преквалифициран в такъв за борба с mobile suit-овете на Зеон. Оборудването им изглеждаше смислено, но не съм сигурен за реалистичността на битката.
Natsume Yuujinchou Roku ep. 1 - известни подобрения в арта спрямо предния сезон, а музиката са по-малко употребяваните парчета в различен аранжимент.
Епизодът ми дойде скучен. Не научихме нищо ново нито за Нацуме, нито за приятелите му, а йокайът на деня не беше интересен. Забавен беше само моментът с гърнето сякаш взет от Мечо Пух.
Rokudenashi Majutsu Koushi to Akashic Records ep. 2 - епизодът беше малко по-интересен от предния. Поне даскалът се стегна и показа известни умения.
, но понеже е кратко става за гледане.Парадоксално главните герои оцеляха. Не е много логично, защото причината да са живи дотук беше, че са изследователски инженерен екип и не участват директно в бойни действия, а тук бяха насред мелето. Спасиха ги психопатът милитарист и амбициозната кучка, които вгорчаваха живота на всички останали, но пък бяха адски забавни докато се дърляха един с друг.
Mobile Suit Gundam MS IGLOO 2: Gravity of the Battlefront ep. 1 - ако Apocalypse свърши в началото на 80-та година, тук връщат календара на април 79-та. Действието е на Земята и от гледната точка на Федерацията. Няма го елементът с тестване на нови оръжия.
Не разбирам каква е IGLOO връзката, освен че е правен от същия анимационен екип.
Този сезон е с много по-детайлни модели, много по-добра анимация...и въпреки това хората пак са жители на Uncanny Valley
. Ефектът е дори по-смразяваш, в сравнение с преди, защото са се опитали да изобразят още по-емоционални сцени (не мислех, че е възможно), с много повече крещене, напъване и пулене. При това имаме имаме европеидни и африкански персонажи, но с японски театрални мимики и жестове. Получава се комично и нелепо.Епизодът е с неравномерно темпо. Някои сцени са предадени с ненужни детайли, а други са прибързани. Флешбеците се появяват в неподходящи моменти. Най-странно ми е шинигамито. Може би тя е легенда изражение на страховете и психозата на войниците?
Идеята на епизода е интересна - екип за унищожаване на танкове е преквалифициран в такъв за борба с mobile suit-овете на Зеон. Оборудването им изглеждаше смислено, но не съм сигурен за реалистичността на битката.
Natsume Yuujinchou Roku ep. 1 - известни подобрения в арта спрямо предния сезон, а музиката са по-малко употребяваните парчета в различен аранжимент.
Епизодът ми дойде скучен. Не научихме нищо ново нито за Нацуме, нито за приятелите му, а йокайът на деня не беше интересен. Забавен беше само моментът с гърнето сякаш взет от Мечо Пух.
Rokudenashi Majutsu Koushi to Akashic Records ep. 2 - епизодът беше малко по-интересен от предния. Поне даскалът се стегна и показа известни умения.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Gintama°: Aizome Kaori-hen ep. 2 - не ми хареса този арк. Предположително трябваше да шипне Гинтоки и Цукио, но реализира нещо съвсем неочаквано Гин-чан и Гори-чан . Та хуморът беше тъпичък, историята - мелодрама по калъп и въобще нищо интересно.
Uchuu no Kishi Tekkaman Blade ep. 6 - ъх, това ми е такава мъка. Оригиналът дето е грозновато и малоумно детско ми беше 10 пъти по-забавен.
Още две серии и ако не тръгне в нова посока го дропвам.
Mobile Suit Gundam MS IGLOO 2: Gravity of the Battlefront ep. 2-3 - явно каквито пари са имали по проекта, са ги похарчили за финалната битка, а тя е впечатляваща, масивна и се развива на много етапи.
Така и не получихме обяснение за шинигамито. Друг сюрреалистичен момент е, че главният герой от втора серия я виждаше, както и духовете на загиналите войници.
Определено най-интересното тук, както и в цялата поредица са механичният дизайн и разнообразните оръжия. Друго забавление е образът на Микеле Корематта - командирът във всичките серии на MS IGLOO 2. Арогантен, надменен и винаги говори с подигравателен тон. Въпреки това притежава някакъв животински чар, разбира от военно дело, умен и страшно съобразителен е. Праща хората си на сигурна смърт, но не като да има избор, а по време на битка стои под обстрел без да му мигне окото.
Един от най-любимите ми моменти с него е, как докато се подиграва на Guntank пилотите, колко боклучави и ретроградни са машините им, един минаващ наблизо чисто нов Gundam аварира и се срутва почти отгоре му. В първият момент нашият човек пищи от ужас, после се осъзнава и почва да се смее, а след секунди му няма нищо и е обичайното нагло копеле.
ID-0 ep. 1 - артът е грозен, концепцията му е странна, а историята се стрелка в произволни направления.
Ако не знаете (т.е. не сте гледали Mouretsu Pirates) кавай МОЕ лигавите момиченца са най-добрият материал от който излизат най-коравите космически пирати.
Ще се задържа известно време, но отива към дроп.
Sakura Quest ep. 2 - дотук SOL на тема туристически бизнес в затънтената провинция. Иде ми скучно, кефи ме само мегане-мацката.
. Та хуморът беше тъпичък, историята - мелодрама по калъп и въобще нищо интересно.Uchuu no Kishi Tekkaman Blade ep. 6 - ъх, това ми е такава мъка. Оригиналът дето е грозновато и малоумно детско ми беше 10 пъти по-забавен.
Още две серии и ако не тръгне в нова посока го дропвам.
Mobile Suit Gundam MS IGLOO 2: Gravity of the Battlefront ep. 2-3 - явно каквито пари са имали по проекта, са ги похарчили за финалната битка, а тя е впечатляваща, масивна и се развива на много етапи.
Така и не получихме обяснение за шинигамито. Друг сюрреалистичен момент е, че главният герой от втора серия я виждаше, както и духовете на загиналите войници.
Определено най-интересното тук, както и в цялата поредица са механичният дизайн и разнообразните оръжия. Друго забавление е образът на Микеле Корематта - командирът във всичките серии на MS IGLOO 2. Арогантен, надменен и винаги говори с подигравателен тон. Въпреки това притежава някакъв животински чар, разбира от военно дело, умен и страшно съобразителен е. Праща хората си на сигурна смърт, но не като да има избор, а по време на битка стои под обстрел без да му мигне окото.
Един от най-любимите ми моменти с него е, как докато се подиграва на Guntank пилотите, колко боклучави и ретроградни са машините им, един минаващ наблизо чисто нов Gundam аварира и се срутва почти отгоре му. В първият момент нашият човек пищи от ужас, после се осъзнава и почва да се смее, а след секунди му няма нищо и е обичайното нагло копеле.
ID-0 ep. 1 - артът е грозен, концепцията му е странна, а историята се стрелка в произволни направления.
Ако не знаете (т.е. не сте гледали Mouretsu Pirates) кавай МОЕ лигавите момиченца са най-добрият материал от който излизат най-коравите космически пирати.
Ще се задържа известно време, но отива към дроп.
Sakura Quest ep. 2 - дотук SOL на тема туристически бизнес в затънтената провинция. Иде ми скучно, кефи ме само мегане-мацката.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Mobile Suit Gundam Movie I-III - реших да не се мъча с целия сезон на оригиналния Gundam, защото не съм фен на Томино, но пък исках да придобия груба представа, как е изглеждал сериала. С тази цел опуках рекапитулационните филми и определено ми беше доста интересно. Не заради историята, която е почти същата, като в Seed, не и заради картонените изрезки, които са главните герои...е, с изключение на Шар и Кай, които притежават определена харизма. Впечатлен съм от това, какъв мащабен анимационен ТВ проект е бил за времето си. Впечатлен съм, колко добре е замислен света и всичко свързано с него: колониите, транспортните им системи, космическите апарати и други съоръжения и естествено мековете, колкото и смешно да изглеждат. Въобще всичко, което уважавам в поредицата си е в нея още от самото начало. Сюжетът колкото и да е досаден, лъкатушещ и сапунджийски е добре планиран и само в 43 серии са успели да вмъкнат страшно много събития, обрати и интересни сблъсъци.
Ретрозрителят в мен е доволен.
Mobile Suit Zeta Gundam Movie I-II - въпреки, че голяма част от анимацията е пресъздадена наново през 2005-та, използваните оригинални кадри дават представа за развитието на анимето между 1979 и 1985-та. Zeta е нова генерация мека - дизайнът е по-реалистичен, няма я и дървената анимация позната от класики, като Uchuu Senkan Yamato [1974] (част от епизодите там са дело на Surise). Сюжетът също е претърпял еволюция. Вместо да извади още от същото се развиват такива теми, като последствията от събитията в предния сезон, промените в главните герои и това как newtype способностите се отразяват на психиката на следващото поколение. За съжаление, както в оригиналния Gundam, въпреки че "пътната карта" е добре замислена: смяна на перспективата, маса нови герои, променени отношения между старите и т.н. реализацията е отвратителна и непоносимо емоционална. Персонажите вършат глупости само, за да се вкарат в идиотска ситуация от която да се измъкнат с личен растеж. Аз си мисля, че по време на война се случват достатъчно идиотски неща без да има нуждата човек да си ги създава сам...ма това явно си е класическият подход на Томино.
Отново смятам, че компилационните филми са по-добрият вариант за запознаване с Universal Century. В сериализиран вариант това не бих го изтраял.
Mobile Suit Gundam: Char's Counterattack - страшно красиво нарисуван и анимиран филм. Визуалният еталон по който се равняват всички съвременни Gundam заглавия (е, поне добрите). Дори идеята не е съвсем лоша, но тук се включва лудостта на Томино и вместо да се насладиш на битки и фантастични идеи трябва да те е яд, да ругаеш и да крещиш срещу екрана... Предполагам това трябваше да правя, ако ми пукаше за героите.
Случва се и една непонятна промяна. Шар някак не е на себе си и от харизматичния супер антагонист се е превръща в супер злодей от типа на Лекс Лутър (във версията си докато беше президент на Щатите).
Други досадни моменти - рециклаж на идеята да се предизвика апокалипсис на Земята, както и безброй камеота от познати герои, които дори не са важни за историята.
В крайна сметка изкефих му се, но омразата ми към Томино се затвърди.
Shingeki no Bahamut: Virgin Soul ep. 2 - нещо ги избива на драма. Рита е най-якият герой, както винаги.
Kabukibu! ep. 2 - стана ми тъпо. Дроп.
Nobunaga no Shinobi: Ise Kanegasaki-hen ep. 2 - лек бъзик на тема политика и то вижте кой говореше най-много за морал и лоялност.
Seikaisuru Kado ep. 2 - малко муден епизод.
Не знам защо, но дотук ми напомня за един стар руски фантастичен филм - пак имаше самолет и първи контакт с извънземни.
Renai Boukun ep. 2 - сблъсъка с банковите обирджии - епичен. Драмата между даскала и ученичката - никак.
Kindaichi Shounen no Jikenbo (TV) ep. 103 - добър арк се получи, особено с неочаквания обрат на накрая, в който Киндайчи съвсем нехарактерно си замълча и остави престъпниците да правят, каквото си искат.
Atom: The Beginning ep. 1 - артът е странен, сюжетът е странен и дори светът е странен и детински, което е разбираемо имайки предвид на какво е prequel това аниме.
Въпреки това има интересни идеи и потенциал за развитие.
Uchouten Kazoku 2 ep. 2 - характерните идиотски перипетии, в които се вкарва главния герой. Годеницата му (бившата) го спаси за пореден път.
Alice to Zouroku ep. 3 - неочаквано разшириха света и се оказа, че доста повече хора и организации са въвлечени в употребата на есперски способности.
World Fool News (TV) Part II ep. 3 - основният проблем е водещата, но никой няма да я обвини нея, нали?
Re:Creators ep. 2 - идея на серияла: сблъсък между реалността и фикцията не е толкова зле, но реализацията е глупава и излишно разточителна. Направо се бяха олели с това махо-шоджо детенце. Стандартните аниме такива не са толкова досадни колкото нея, пък и винаги техните заглавия съдържат драматична нишка. Не може героиня идваща от подобен свят, да е чак толкова застреляна.
Granblue Fantasy The Animation ep. 3 - неочаквано серията беше гледаема, а и зрителят можеше да се наслади на основният плюс - арта.
Little Witch Academia (TV) ep. 15 - най-накрая kickass версия на Урсула-сенсей, само дето нейният задник беше сритан. Изясниха главната задача на Акко и целта на антагонистка - да заграби силата за себе си. Отново интересни идеи за интеграция между магия и технология.
Lupin the IIIrd: Chikemuri no Ishikawa Goemon - неочаквано яко, неочаквано брутално, но и за съжаление неочаквано кратко. Мислех, че ще е към 90 минути, а е сякаш предвиждано за OVA и са реализирани само два епизода с ТВ дължина.
Като история не е никак оригинално, някакъв вид якудза драма, но артът е готин и екшънът макар и семпъл изпълнен доста впечатляващо. Хвърчат крайници на поразия, а в един момент Фуджико пушеше нещо, което може и да е било опростено наргиле....ма не ми се вярва. Определено не е за деца.
По един или друг начин доста забавни 50 минути.
Ретрозрителят в мен е доволен.
Mobile Suit Zeta Gundam Movie I-II - въпреки, че голяма част от анимацията е пресъздадена наново през 2005-та, използваните оригинални кадри дават представа за развитието на анимето между 1979 и 1985-та. Zeta е нова генерация мека - дизайнът е по-реалистичен, няма я и дървената анимация позната от класики, като Uchuu Senkan Yamato [1974] (част от епизодите там са дело на Surise). Сюжетът също е претърпял еволюция. Вместо да извади още от същото се развиват такива теми, като последствията от събитията в предния сезон, промените в главните герои и това как newtype способностите се отразяват на психиката на следващото поколение. За съжаление, както в оригиналния Gundam, въпреки че "пътната карта" е добре замислена: смяна на перспективата, маса нови герои, променени отношения между старите и т.н. реализацията е отвратителна и непоносимо емоционална. Персонажите вършат глупости само, за да се вкарат в идиотска ситуация от която да се измъкнат с личен растеж. Аз си мисля, че по време на война се случват достатъчно идиотски неща без да има нуждата човек да си ги създава сам...ма това явно си е класическият подход на Томино.
Отново смятам, че компилационните филми са по-добрият вариант за запознаване с Universal Century. В сериализиран вариант това не бих го изтраял.
Mobile Suit Gundam: Char's Counterattack - страшно красиво нарисуван и анимиран филм. Визуалният еталон по който се равняват всички съвременни Gundam заглавия (е, поне добрите). Дори идеята не е съвсем лоша, но тук се включва лудостта на Томино и вместо да се насладиш на битки и фантастични идеи трябва да те е яд, да ругаеш и да крещиш срещу екрана... Предполагам това трябваше да правя, ако ми пукаше за героите.
Случва се и една непонятна промяна. Шар някак не е на себе си и от харизматичния супер антагонист се е превръща в супер злодей от типа на Лекс Лутър (във версията си докато беше президент на Щатите).
Други досадни моменти - рециклаж на идеята да се предизвика апокалипсис на Земята, както и безброй камеота от познати герои, които дори не са важни за историята.
В крайна сметка изкефих му се, но омразата ми към Томино се затвърди.
Shingeki no Bahamut: Virgin Soul ep. 2 - нещо ги избива на драма. Рита е най-якият герой, както винаги.
Kabukibu! ep. 2 - стана ми тъпо. Дроп.
Nobunaga no Shinobi: Ise Kanegasaki-hen ep. 2 - лек бъзик на тема политика и то вижте кой говореше най-много за морал и лоялност.
Seikaisuru Kado ep. 2 - малко муден епизод.
Не знам защо, но дотук ми напомня за един стар руски фантастичен филм - пак имаше самолет и първи контакт с извънземни.
Renai Boukun ep. 2 - сблъсъка с банковите обирджии - епичен. Драмата между даскала и ученичката - никак.
Kindaichi Shounen no Jikenbo (TV) ep. 103 - добър арк се получи, особено с неочаквания обрат на накрая, в който Киндайчи съвсем нехарактерно си замълча и остави престъпниците да правят, каквото си искат.
Atom: The Beginning ep. 1 - артът е странен, сюжетът е странен и дори светът е странен и детински, което е разбираемо имайки предвид на какво е prequel това аниме.
Въпреки това има интересни идеи и потенциал за развитие.
Uchouten Kazoku 2 ep. 2 - характерните идиотски перипетии, в които се вкарва главния герой. Годеницата му (бившата) го спаси за пореден път.
Alice to Zouroku ep. 3 - неочаквано разшириха света и се оказа, че доста повече хора и организации са въвлечени в употребата на есперски способности.
World Fool News (TV) Part II ep. 3 - основният проблем е водещата, но никой няма да я обвини нея, нали?
Re:Creators ep. 2 - идея на серияла: сблъсък между реалността и фикцията не е толкова зле, но реализацията е глупава и излишно разточителна. Направо се бяха олели с това махо-шоджо детенце. Стандартните аниме такива не са толкова досадни колкото нея, пък и винаги техните заглавия съдържат драматична нишка. Не може героиня идваща от подобен свят, да е чак толкова застреляна.
Granblue Fantasy The Animation ep. 3 - неочаквано серията беше гледаема, а и зрителят можеше да се наслади на основният плюс - арта.
Little Witch Academia (TV) ep. 15 - най-накрая kickass версия на Урсула-сенсей, само дето нейният задник беше сритан. Изясниха главната задача на Акко и целта на антагонистка - да заграби силата за себе си. Отново интересни идеи за интеграция между магия и технология.
Lupin the IIIrd: Chikemuri no Ishikawa Goemon - неочаквано яко, неочаквано брутално, но и за съжаление неочаквано кратко. Мислех, че ще е към 90 минути, а е сякаш предвиждано за OVA и са реализирани само два епизода с ТВ дължина.
Като история не е никак оригинално, някакъв вид якудза драма, но артът е готин и екшънът макар и семпъл изпълнен доста впечатляващо. Хвърчат крайници на поразия, а в един момент Фуджико пушеше нещо, което може и да е било опростено наргиле....ма не ми се вярва. Определено не е за деца.
По един или друг начин доста забавни 50 минути.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: Ahrefs [Bot] and 1 guest