Това, което най-много ме ядоса, беше, че филмът разруши част от прогреса, направен във First Class, за да може отново да започне от по-задна позиция и отново да стигне до същото място. В крайна сметка First Class свърши как Екзейвиър, вече една идея по-улегнал и по-мъдър, отваря вратите на училището си, създава някакъв вид убежище за мутантите и те си стават вече X-men.
А новият филм доста дърварски връща историята с няколко стъпки назад – неее, Ексейвиър е бил отворил училището за малко, после бързо го е затворил, трябва отново да се надъха, отново да повярва, че може да е лидер и чак тогава ще отвори отново училището, тоя път for real. Подобни неща много ме дразнят.
А Хю Джакман наистина остарява и наистина трябва да спрат с него и персонажа му, защото ми омръзна вече. Този път ролята му в сюжета беше добре, де, по-премерена и целенасочена и не чак толкова централна, колкото очаквах. Макавой ми беше сравнително безинтересен, за сметка на предишния филм, където не можех да отлепя поглед от него. Но пък Фасбендър беше изключително як тук, стори ми се доста по-вълнуващ, отколкото преди три години. И голямата награда отива при Дженифър Лорънс, естествено, която си е превъзходна и феноменална както винаги. И се радвам, че бяха дали на героинята адски важно място в историята. Може би не беше главният герой, но беше в известна степен най-ключовият герой, без който сюжета тотално пропада, малко като Роуг в първия Х-мен. В бъдещето атмосферата и ефектите бяха добри, ще ми се Блинк и Сънспот да имаха барем по една реплика, ама ще го преживея.
И най-много ме зарадва самият край, ест Ей тогава вече ми идеше да крещя и да скачам в залата.
- Spoiler: show