Гледано напоследък, Part 2
Moderator: Moridin
Tokyo Ravens ep. 6 - блях, тези хора не си дават зор да правят каквото и да е шоу. Епизодът беше директно от торбата с рециклажните простотии. За гледане ставаха само последните 2-3 минути.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Suisei no Gargantia Specials ep. 2
Идеята е много интересна. Историята през гледната точка на командир Kugel след битката с хидеасите и падането му със Striker на Земята.
Сюжетът не ми хареса толкова. Решенията на Kugel накрая, не ми изглеждат адекватни за личността му (нещо изперка от мъка и отчуждение + мания за величие, що ли?). Но пък перспективата: обикновен човек, които местните възприемат, като бог беше добра идея.
За пореден път страхотни фонове и страхотна анимация.
Хареса ми повече от предишното OVA.
Идеята е много интересна. Историята през гледната точка на командир Kugel след битката с хидеасите и падането му със Striker на Земята.
Сюжетът не ми хареса толкова. Решенията на Kugel накрая, не ми изглеждат адекватни за личността му (нещо изперка от мъка и отчуждение + мания за величие, що ли?). Но пък перспективата: обикновен човек, които местните възприемат, като бог беше добра идея.
За пореден път страхотни фонове и страхотна анимация.
Хареса ми повече от предишното OVA.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Non Non Biyori ep. 7 - епизодът беше приятен
Aoki Hagane no Arpeggio: Ars Nova ep. 7 - абсолютен brain damage. Това шоу с всеки следващ епизод става по-лошо. Да се надяваме, че по-нататък ще се сбият малко, щото това в момента e идиотизъм.
Aoki Hagane no Arpeggio: Ars Nova ep. 7 - абсолютен brain damage. Това шоу с всеки следващ епизод става по-лошо. Да се надяваме, че по-нататък ще се сбият малко, щото това в момента e идиотизъм.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Lupin III: Princess of the Breeze - Kakusareta Kuuchuu Toshi - нов Lupin III спешъл, означава и нов керъктър дизайн . Този път сюжетът беше изключително елементарен и фрашкан с изтъркани обрати и неестествени MOE герои. За сметка на това си има стандартната доза маймунджилъци на Люпен и компания, страшно красиво анимирани екшън сцени (с едно-две CGI изключения) и любимите ми визуални фетиши: сложна архитектура за фон и интересен механичен дизайн на въздушните кораби и другата механизация.
Сеютата, въпреки че не всички са оригиналните, пак си се справят прекрасно...с изключение на пискливокласните блондинки естествено.
Може да има доста дефекти, но в крайна сметка заглавието доста ми хареса.
Macross FB7: Ginga Rukon - Ore no Uta wo Kike! - както и подозирах, всичко свързано с Macross 7 смърди.
Напрактика това е recap филм на ТВ сериите (естествено пропускайки единственият арк, който за мен си струва), но с включени кратки сегменти с героите на Macross Frontier, които бяха напълно безсмислени и глупави. Истинският бонус е една от старите песни изпълнени с вокалите зад песните на Шерил и Ранка, които определено звучат по-добре от вокалите на Неки и Милен.
Имаше и една песен със смесени вокали, както и чисто нова песен на The Bomber (вече с леко продрани и одъртели гласове), въпреки че във филма изрично казаха, как нямали нови песни .
Накратко - това чудо може да се гледа само от някой мазохистично настроен комплетист на тема Macross. Почти съжалявам, че го направих, защото ми припомниха какъв несвързан идиотизъм е Macross 7.
Сеютата, въпреки че не всички са оригиналните, пак си се справят прекрасно...с изключение на пискливокласните блондинки естествено.
Може да има доста дефекти, но в крайна сметка заглавието доста ми хареса.
Macross FB7: Ginga Rukon - Ore no Uta wo Kike! - както и подозирах, всичко свързано с Macross 7 смърди.
Напрактика това е recap филм на ТВ сериите (естествено пропускайки единственият арк, който за мен си струва), но с включени кратки сегменти с героите на Macross Frontier, които бяха напълно безсмислени и глупави. Истинският бонус е една от старите песни изпълнени с вокалите зад песните на Шерил и Ранка, които определено звучат по-добре от вокалите на Неки и Милен.
Имаше и една песен със смесени вокали, както и чисто нова песен на The Bomber (вече с леко продрани и одъртели гласове), въпреки че във филма изрично казаха, как нямали нови песни .
Накратко - това чудо може да се гледа само от някой мазохистично настроен комплетист на тема Macross. Почти съжалявам, че го направих, защото ми припомниха какъв несвързан идиотизъм е Macross 7.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Detective Conan Movie 17: Private Eye in the Distant Sea - почна добре, загадките и разследването също се заплетоха и усложниха интересно...но се случи синдромът на голяма част от Conan филмите. Кефът от решението на загадката беше развален от някакво уникално и нелогично решение на извършителя, а накрая имаше задължителното over the top събитие, от което често основния сюжет няма нужда и звучи сложено адски изкуствено.
Имаше и хубави моменти - в историята бяха набъркани всички познати полицаи от Токио, Осака и Киото - т.е. множество камеота.
Хатори и Казуха също се появяват...и разбираме за една адски досадна черта на Казуха.
(Авторите толкова се гордеят с нея, че я викат на бис след финалните надписи. )
Бойният корабът беше представен под формата на грозно (за скъп филм) CGI, но ако съдим по финалните надписи, моделът му дава доста реалистична представа.
Накратко - един от среднистите Conan филми. Виждал съм и по-лоши, но и много по-хубави (този за частните детективи, Raven Chaser-а...), с по-логични загадки и по-смислено сложени кулминации.
Имаше и хубави моменти - в историята бяха набъркани всички познати полицаи от Токио, Осака и Киото - т.е. множество камеота.
Хатори и Казуха също се появяват...и разбираме за една адски досадна черта на Казуха.
(Авторите толкова се гордеят с нея, че я викат на бис след финалните надписи. )
Бойният корабът беше представен под формата на грозно (за скъп филм) CGI, но ако съдим по финалните надписи, моделът му дава доста реалистична представа.
Накратко - един от среднистите Conan филми. Виждал съм и по-лоши, но и много по-хубави (този за частните детективи, Raven Chaser-а...), с по-логични загадки и по-смислено сложени кулминации.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
И аз просто се изумявам с последните епизоди... На Фламенкото това. Предния епизод си помислих - уау, най-сетне ще става сериозно! И какво - някакви мега смешни чудовища, втф?!?
Мен ме зарибиха да гледам две простотии - NouKome и Outbreak Company... Макар и двете да са харем, което аз не мога да издържам по принцип, ми е достатъчно забавно, че да ги иззяпам
Мен ме зарибиха да гледам две простотии - NouKome и Outbreak Company... Макар и двете да са харем, което аз не мога да издържам по принцип, ми е достатъчно забавно, че да ги иззяпам
Mushu, то Outbreak Company освен харем е и отакуцентрично...затова и може би ти е интересно...последният му епизод пък беше плажен...
Yuusha ni Narenakatta Ore wa Shibushibu Shuushoku wo Ketsui Shimashita. ep. 9 - добро епизодче
Samurai Flamenco ep. 8 - безумието продължава. Да видим кога ще си признаят, че ни бъзикат или просто ще си продължи така
Log Horizon ep. 9 - wow, те вярно спасиха хлапетата, но само като бонус от цялата схема за изнудване
Kyousou Giga (TV) ep. 7 - нещо не ме радва това шоу. Не и колкото като ONA-та. Дори му свалих MAL оценката си с един пункт.
Kyoukai no Kanata ep. 9 - това извади страхотна анимация...жалко, че сюжетът е такава тъпня
Kuromajo-san ga Tooru!! ep. 42 - това отдавна не го бях гледал. Приятно си е, точно както го помня.
Kill la Kill ep. 9 - спретнаха добър епизод
Gingitsune ep. 8 - скука с кавайски картинки както винаги. Това аниме пропагандира всякакви глупави и политически некоректни модели за зараждане на романтични връзки
Aoki Hagane no Arpeggio: Ars Nova ep. 8 - аре да се сбият малко (уж в 9-ти)! Последните епизоди бяха абсолютна скука.
Fullmetal Alchemist: Brotherhood ep. 15 - това не смятах да го гледам, но заради една позната трябваше да изстрадам целия Code Geass отново и това беше следващата логична стъпка по пътя на аниме самоизтезанията, които ми причинява ходенето на гости при нея.
Преди години се опитах да следя Fullmetal Alchemist и с отвращение го захвърлих на 26-ти епизод. То не беше реване, то не беше тюхкане, то не беше самоокайване, то не беше "Оказа, оказа, оказа...". Tearjerker от висок клас.
Оказа се, че множество хора, които ми твърдяха как Brotherhood не било толкова непоносимо са били прави. Може би щях да им повярвам ако не бях наводнен с множество противоречива и понякога невярна информация. Примерно бяха ми казали, че първите 26 серии са едно към едно с по-стария сериал (т.е. там където го дропнах), а не е вярно - всъщност до тази сюжетна точка се стига за около 10-тина серии и дори са казани много повече неща.
Няма ги най-големите дразнители: tearjerker-щината и безкрайното разтягане на сюжета. Цели аркове тук се случват за едни епизод. Това е положително, защото най-накрая мога да видя нещо и от историята, а не да слушам безкрайно мрънкане.
Обаче има са оказа, че има и отрицателни неща.
1. Твърде много тъпи гегове. Хайде, лошо няма да пускат по някой, ама прекаляват.
2. Всички злодеи изведнъж са станали в пъти по-симпатични, а военните които пречеха, слагаха прътове в колелата и манипулираха главните герои изведнъж са им първи приятели и едва ли не са се присъединили към протагонистите .
3. Сега като няма шум и други смущения мога да видя сюжета...и той си е типична шоненка, а не непостижимия шедьовър, за който го водят множество аниме общества.
Анимацията също не е толкова върховна, колкото се твърди (не броя опростяването на керъктър дизайна спрямо предишния сериял). Да, прекрасна е, но е по-скоро пестелива. Да кажем Code Geass го бие по всички параметри, пък да не споменавам сериали, които наистина харесвам.
В крайна сметка Brotherhood става за гледане и дори ми е интересно, но продължавам да мисля, че е доста прехвалено.
Yuusha ni Narenakatta Ore wa Shibushibu Shuushoku wo Ketsui Shimashita. ep. 9 - добро епизодче
Samurai Flamenco ep. 8 - безумието продължава. Да видим кога ще си признаят, че ни бъзикат или просто ще си продължи така
Log Horizon ep. 9 - wow, те вярно спасиха хлапетата, но само като бонус от цялата схема за изнудване
Kyousou Giga (TV) ep. 7 - нещо не ме радва това шоу. Не и колкото като ONA-та. Дори му свалих MAL оценката си с един пункт.
Kyoukai no Kanata ep. 9 - това извади страхотна анимация...жалко, че сюжетът е такава тъпня
Kuromajo-san ga Tooru!! ep. 42 - това отдавна не го бях гледал. Приятно си е, точно както го помня.
Kill la Kill ep. 9 - спретнаха добър епизод
Gingitsune ep. 8 - скука с кавайски картинки както винаги. Това аниме пропагандира всякакви глупави и политически некоректни модели за зараждане на романтични връзки
Aoki Hagane no Arpeggio: Ars Nova ep. 8 - аре да се сбият малко (уж в 9-ти)! Последните епизоди бяха абсолютна скука.
Fullmetal Alchemist: Brotherhood ep. 15 - това не смятах да го гледам, но заради една позната трябваше да изстрадам целия Code Geass отново и това беше следващата логична стъпка по пътя на аниме самоизтезанията, които ми причинява ходенето на гости при нея.
Преди години се опитах да следя Fullmetal Alchemist и с отвращение го захвърлих на 26-ти епизод. То не беше реване, то не беше тюхкане, то не беше самоокайване, то не беше "Оказа, оказа, оказа...". Tearjerker от висок клас.
Оказа се, че множество хора, които ми твърдяха как Brotherhood не било толкова непоносимо са били прави. Може би щях да им повярвам ако не бях наводнен с множество противоречива и понякога невярна информация. Примерно бяха ми казали, че първите 26 серии са едно към едно с по-стария сериал (т.е. там където го дропнах), а не е вярно - всъщност до тази сюжетна точка се стига за около 10-тина серии и дори са казани много повече неща.
Няма ги най-големите дразнители: tearjerker-щината и безкрайното разтягане на сюжета. Цели аркове тук се случват за едни епизод. Това е положително, защото най-накрая мога да видя нещо и от историята, а не да слушам безкрайно мрънкане.
Обаче има са оказа, че има и отрицателни неща.
1. Твърде много тъпи гегове. Хайде, лошо няма да пускат по някой, ама прекаляват.
2. Всички злодеи изведнъж са станали в пъти по-симпатични, а военните които пречеха, слагаха прътове в колелата и манипулираха главните герои изведнъж са им първи приятели и едва ли не са се присъединили към протагонистите .
3. Сега като няма шум и други смущения мога да видя сюжета...и той си е типична шоненка, а не непостижимия шедьовър, за който го водят множество аниме общества.
Анимацията също не е толкова върховна, колкото се твърди (не броя опростяването на керъктър дизайна спрямо предишния сериял). Да, прекрасна е, но е по-скоро пестелива. Да кажем Code Geass го бие по всички параметри, пък да не споменавам сериали, които наистина харесвам.
В крайна сметка Brotherhood става за гледане и дори ми е интересно, но продължавам да мисля, че е доста прехвалено.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Amelia
Вторият...може би по инерция от първия .
Както и да е. Главният ми проблем си остава - аз обичам шоненски сапунки, въпреки че не ги смятам за връх на цивилизацията...но никога не мога да позная от хорските приказки, коя ще ме радва и коя не.
Примерно шумът около FMAB и Jojo е един и същ. Първото за голяма моя изненада се оказа поносимо, второто от най-противните.
Явно само емпиричните методи работят. Никакви там теории и апроксимации към познати заглавия.
Claymore47_Fen ако четеш това - ето защо не обичам списъци с препоръки. Непрактични са ми. Така или иначе ми се налага да гледам и тези в него и тези извън него.
Той си е експлозия от странни и оригинални идеи. Пък и не е много ясно от къде се появиха тези ютии, метли и столове (може би от клуба по нудистко шивачество ).
Първият ми е ясен - колкото повече рев, толкова "по-сериозно" било. А който не харесвал тяхното "сериозно" си падал само по "лигави" неща. С други думи - аргументация от детската градина.и на първия, и на втория
Вторият...може би по инерция от първия .
Както и да е. Главният ми проблем си остава - аз обичам шоненски сапунки, въпреки че не ги смятам за връх на цивилизацията...но никога не мога да позная от хорските приказки, коя ще ме радва и коя не.
Примерно шумът около FMAB и Jojo е един и същ. Първото за голяма моя изненада се оказа поносимо, второто от най-противните.
Явно само емпиричните методи работят. Никакви там теории и апроксимации към познати заглавия.
Claymore47_Fen ако четеш това - ето защо не обичам списъци с препоръки. Непрактични са ми. Така или иначе ми се налага да гледам и тези в него и тези извън него.
Same here.Любим засега си ми остава 5ти епизод обаче.
Той си е експлозия от странни и оригинални идеи. Пък и не е много ясно от къде се появиха тези ютии, метли и столове (може би от клуба по нудистко шивачество ).
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Fair enough. Мен ме кефят, щото аз принципно на всичко съм навит, и дори и в най - голямата тъпотия намирам по нещичко. Това се отнася до всичко - филми, игри, книги, анимета. Просто имам много помиярски вкус и рядко съм твърде разочарован от нещо.
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
Дрън-дрън...
Самият факт, че го казваш говори наопаки.
Пък ако говорим за количество изконсумирана аниме помия и услаждане от нея, мисля че съм доста по-напред от теб.
Самият факт, че го казваш говори наопаки.
Пък ако говорим за количество изконсумирана аниме помия и услаждане от нея, мисля че съм доста по-напред от теб.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Някой е шумял по Jojo?????????? Алшу, где попадаш на таквиз феномени?
Помня, че го раздуваха някога, ама чак пък хайп като по Алхимика не си спомням. Нда, определено е едно от най-скапаните анимета дето съм гледала.
Клеймор, то и на мен ми харесва (Брадърхуда тва), но не го намирам за някъв шедьовър. А много хора го по някаква причина.
Помня, че го раздуваха някога, ама чак пък хайп като по Алхимика не си спомням. Нда, определено е едно от най-скапаните анимета дето съм гледала.
Клеймор, то и на мен ми харесва (Брадърхуда тва), но не го намирам за някъв шедьовър. А много хора го по някаква причина.
Last edited by Amelia on Mon Dec 02, 2013 6:45 pm, edited 1 time in total.
Come again? Не ти схванах първата част от мисълта, не друго. А че си гледал повече е така, аз имах предвид че имам изключително безкритичен към нещата и освен ако нещо не е брутално зле, дори забелязаните недостатъци не ми пречат. Ако седна да пиша ревю, очевидно ще ги напиша, но мен самия рядко ме дразнят и поради т'ва не претендирам за никакви опити за обективност, когато където и да е сложа оценка (цифрова или звездички) на някакъв медиен продукт.alshu wrote:Дрън-дрън...
Самият факт, че го казваш говори наопаки.
Пък ако говорим за количество изконсумирана аниме помия и услаждане от нея, мисля че съм доста по-напред от теб.
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
Amelia
(Би SAO по фенбойщина, ето ТОВА е постижение.)
Claymore47_Fen
Е па спечели престижните награди на ААА .где попадаш на таквиз феномени
(Би SAO по фенбойщина, ето ТОВА е постижение.)
Claymore47_Fen
Ако имаше наистина помиярски, нямаше да имаш критерий, по който по който да го определиш, че е такъв, нали? Просто нямаше да правиш разлика или нямаше да ти пука.Не ти схванах първата част от мисълта
Не това ми беше мисълта, а че съм гледал много повече помиярщини и при това съм им се кефил .А че си гледал повече е така
А мен като ме дразнят, що ги гледам? Нещата май намирисват на някакъв извратен фетишно мен самия рядко ме дразнят
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 3 guests