Четвърти конкурс - Елизабет Джоунс и Сестрите харпии

[Dark-_-Witch]

Феникс Грейнджър
/ Христо Лъчезаров Давидов
гр . Пловдив, 19 години /


Елизабет Джоунс и
Сестрите харпии

"По-добре да си обичал и да си загубил,
отколкото никога да не си обичал."
Свети Августин

"Този, който често се обръща назад,
може лесно да се препъне и да падне."
Ерих Мария Ремарк

Поредният дъждовен следобяд в градчето ми Блек Форест... Небето бе покрито със сиво-бяло одеало от различни по големина облаци. Вятърът си играеше с короните на дърветата, а дъждът се пръскаше по моя прозорец, докато аз стоях на широкото си буково бюро и пишех в своя дневник, поредния сън от снощи:

„Озовах се изправена пред църквата Св. Катерина... Дъждът валеше силно и безмислостно ме мокреше цялата... Усещах, че трябва да вляза вътре... Сякаш нещо ме дърпаше и крещеше : „Влез! ВЛЕЗ ! ...’’
Послушах гласа в главата си и закрачих смело в дъжда, към входа на църквата.. Тя бе близо до гората, а около нея нямаше никаква циментова настилка или асфалт... От дъжда всичко бе станало кал и тиня...
Независимо от калта обаче, аз крачех с черните си ботуши на висок ток през нея...
Бях облечена със стилна черна рокля, която беше като бална... Имах черна ръкавица на едната ръка, а в косата си усещах брошка... След като я опипах с пръсти, усетих формата й... Бе голяма роза...
Сигурно е черната брошка с форма на роза... Семейно наследство... Имах дълги обеци на двете си уши... На краката бях с тъмно черните си ботуши, които естествено са на висок ток... Единственото нещо, което не можех да разбера бе защо съм облечена с бална рокля, а стоях пред църква в такъв дъждовен ден...???
Тътенът на една светкавица проряза мислите ми и закрачих бързо към вратите на църквата... Не бе много голяма, но не бе и малка... Имахме четири църкви, а Св. Катерина бе най-красива и най-голямата от всички... Само в нея се правеха сватби... Даже сватбата ни с Джейсън планирахме да правим тук...
Вече бях пред дебелите и плътни врати на църквата... Отвътре се чуваха проповедите на отчето... Орденът свиреше .. Сигурно имаше някаква церемония... Понечих да отворя вратите... Трябваше да вложа повечко сила, за да успея да ги отворя, но успях и влезнах вътре....
На всички пейки имаше хора... А в края на дългата пътека, стояха двама младоженеца... Булката бе с пищна бяла рокля с воал, до колкото можех да видя... Младоженецът бе с доста къса коса... Даже едва я виждах от толкова далече... Мускулесто тяло...
- О, Боже мой !!!! – изрекох възмутена...
Та това бе Джейсън... Моят Джейсън...!!!
- Джейсън !!! Джейсън !!! – крещях, но нито той, нито който и да било ме чуваше... Сякаш за първи път ме игнорират в сънищата ми... Нищо ново...
Закрачих с бойна крачка към младоженците и отчето, който ги караше да повтарят след него обетите.... Доближих се до тях и се опитах да дръпна воала на булката, но ръката ми мина през нея... Все едно бях някакав призрак....
- Джейсън О’Брайън, взимаш ли ...... за твоя съпруга в .... – името се смотолеви или се заглуши, но не можах да го чуя... Не можах...
- Взимам я – с усмивка на лицето Джейсън даде положителен отговор...
Очите ми бяха насълзени.... Или просто мокри от дъжда.... Имаше вероятност да бъда аз булката... Тази мисъл ме накара да се заслушам още по-внимателно и съсредоточено...
- А ти ...... взимаш ли Джейсън О’Брайън в ... – пак не чух името....
Поклатих ядосано глава....
- Взимам го... – каза различен от моя глас....
Присвих очи и нервно заклатих глава, отказвайки да приема, че Джейсън се жени за друга, като имахме годеж??? Имахме годеж, който разтрогнахме заради онази куха лейка – лидерката на мъжоретките.....
- Можете да целунете булката... – бяха последните думи на отчето....
Джейсън протегна ръце към булката... По-скоро към воала и го вдигна...
В гърлото ми заседна нещо... Все едно бях глътнала огромен бонбон, който не можех да преглътна... Задушавах се....
Публиката бурно ръкопляскаше и се смееше ехидно, сякаш знаеше че съм там...
Рязка болка проряза стомаха ми и се прокара през цялото ми тяло, стигна до гърлото като отприщи цялата ми ярост....
- КУЧКАААА !!!! – изкрещях с цяло гърло....
Това бе Шери Донълд.... Шери Донълд се омъжваше за Джейсън... Не можеше това да се случва... Не можеше да се случва...
Безсилна се свлякох на пода, гледайки ги как се целуват.... Сега определено очите ми бяха навлажнени, не от дъжда, а от много сълзи, които извираха като фонтан...
След страстната им целувка, Шери сведе глава надолу и ме погледна със злобния си поглед...
- Ти не го заслужаваш идиотке... ! Аз спечелих, ти загуби... – каза със самонадеяния си глас, като си придаваше важност и се изсмя ....
Изведнъж се озовах аз, на булченското място и се омъжвах за Джейсън.... Той държеше пръстена в ръка, очаквайки да кажа заветното „Да” и да се омъжим... Всички тръпнеха в очакване...
Джейсън погледна към публиката и намигна на някой... Проследих погледа му и видях Шери на третия ред ... Усмихна се, присви поглед и прокара езика си по горната устна... Той й отвърна с умисвка...
Всичко ми стана ясно .... Били са любовници.... Взех пръстена и го захвърлих с всичка сила надалеч... Тръгнах да бягам към изхода... Като стигнах при Шери я хванах за косата и дърпах силно... Дърпах с цялата си сила и гняв... Дойдоха непознати за мен хора да ни разтървават...
Пуснах я, след което бутах непознатите хора, застанали на пътя ми към изхода.... Проправих си път и излезнах.... Спънах се по стълбите и се търколих надолу, падайки в калта... Дъждът все още валеше, а аз бях потънала в калта... Цялата бях в кал, а булченската ми рокля не оставаше по назад...
Всяката една капка дъжд бе като острие по гърба ми... Плачех и се самосъжалявах... За първи път бях допуснала някой до сърцето си, а той се подигра с мен и с чувствата ми.... Постъих наивно да вярвам в съвършенната любов и в щастливия край от приказките... Нищо не бе така розово както изглеждаше...
Позволих му да завземе моето сърце. Дори не се съпротивлявах. Крепостните му стени бяха лесно повалени. Бях се влюбила. И все още го обичах. Удрях главата си в земята, пръскайки се допълнително с кал. Жалка история! Ясно ми стана, че ме е използвал. Използвал за парите, които притежавах...
Никога повече нямаше да се влюбя... Никога повече нямаше да допусна до сърцето си някого.... Никога повече нямаше да се поддам на романтиката и лъжливите думи за щастлив съвместен живот. НИКОГА .... !!!„


След което се събудих ....
Не знам, как можех да сънувам за пореден път Джейсън О’Брайън. Мъжът, с когото бяхме сгодени, но уви преди сватбата ни реши да ми изневери. Простак !! Това бе преди доста време, но все още ме тресе мисълта за него. Дали защото не мога да го превъзмогна и все още бях влюбена в него или просто защото бях унижена ?! Не знам ... Може би и от двете по малко ...
Огледах се за котката си Линда – сива персийка с бяло коремче, която обичах много. Докато се оглеждах да я издиря с поглед обаче, лека вълна от тръпки се прокара по тялото ми... Само след миг телефонът звънна...
„Аби !” – изрекох на глас и се втурнах към коридора, където беше единият от телефоните в къщата ...
- Да ! – казах с разтревожен глас ..
- Лиз ? Аби е ... – каза най-добрата ми приятелка с още по – притеснен тон..
- Какво е станало ?? – попитах.
Ала предчувствах, че не е нищо свързано с нея, а е открила или някой нов демон за унищожаване, или нещо друго е изникнало в тази насока...

- Незабавно ела у нас ... – отсече тя.
- Какво е станало Аби!? Отговори ми! – настоявах аз.
- Още един човек е изчезнал ... Това прави трима за едно денонощие ...
- Идвам веднага ... ! – след което затръшнах телефона.

Отидох в стаята си и се отправих към трикрилния си гардероб. Отворих го и започнах да ровичкам измежду закачалките .. Най – накрая си харесах една лилава тениска, нахлузих и едни черни дънки и се затичах към изхода...
Баба ми бе на долния етаж в кухнята и готвеше ...
- Бабо излизам !! – казах на висок глас, за да ме чуе, а през това време си обувах черните ботуши на висок ток...
- Успех, дъще! – се чу от кухнята ...
Взех от закачалката лилавия си балтон, който стигаше до колената ми, грабнах чадъра и излезнах от вкъщи ... Явно баба ми е предчувствала това, което и аз .. Определено имаше нов демон в града ни, който не знае в какво се е забъркал ...
По принцип всеки град си има пазители... Група от хора със специални дарби, с които да пазят равновесието между доброто и злото ...
Аз бях една от тях.. Моята сила е телекинезата и съм призвана да пазя малкото си градче – Блек Форест... Аби, Фил , Моли и Джейсън са останалите „надарени”, с които се борим със злото ... Аби е моята най-добра приятелка, тя владее елемента въздух.. Фил е нейната половинка, той можеше да превърне както себе си, така и другите, в което си животно пожелае... Моли вижда бъдещето, докато Джейсън бе „коронован” с честта да властва над елемента огън...
Така, петима близки приятели, още от детството, се борехме срещу всеки вид зло, което се осмели да напусне подземния свят и реши да убива невинни жители на Блек Форест ...
След изневярата на Джейсън преди 3 години, се дистанцирах от него.. Отношенията сега са ни хладни и студени, което е съвсем нормално. Провали ми живота... Разби ми сърцето на малки парченца, без да му мигне окото.. Бях потресена, разочарована и крайно унижена. Но всичко е минало... Всичко е минало, ала все пак още го сънувах ..
Още си спомням как нямаше смелостта да ми го каже в очите, а ми написа писмо, оставяйки го на входната ми врата ... А аз малко след като го прочетох, хукнах боса под дъжда да го гоня ... Каква глупачка съм била!!
Сега всичко е различно... ! Вече не се поддавам на такива емоции... Разсъждавам трезво и недопускам никакви любовни пулсации в своя живот... Приключих с тях, сега съм се отдала само и единствено на задълженията си като убийца на демони ...
И в този ред на мисли, вече бях пред къщата на Аби ! Звъннах на звънеца, след като извървях малката пътечка от речни камъни в разкошната им градина. Сгънах чадъра и го изтръсках ...
Миг след това се отвори катраненочерната входна врата, а от нея се показа слабичко и русоляво момиче, с дълга и права коса, маслиненозелени очи и се втурна да ме прегръща ...
- Радвам се, че дойде ! – въздъхна Аби.
- Бързо долетях... Все пак имаме демон на свобода ... – казах аз, след което влезнахме вътре и се саблякох ..
- Как разбра ? – попита ме учудено ...
Аз само я погледнах изпод веждата си уверено ...
- Ясно .. ! Да се качваме нагоре ... – набързо ме инструктира и се качихме по дървеното стълбище до тавана, където беше нашата „база” ..
Там се събирахме, разучавахме врага, сглобявахме стратегии и упражнявахме уменията си ...
Като влязохме вътре видях Фил ... Едър и мускулест, късо постриган. Синя тениска с теси по него дънки.. С Аби се целунаха ...
- Здрасти, Фил ! – усмихнах му се и отидох да го гушна ..
- Как си дребосък? – пак се пошегува с мен.
Като се имат в предвид неговите габарити, аз наистина бях като мравчица пред него..
- Хора, хора ... !!! – прекъсна ни Аби ... – Имаме по важна работа да вършим! – напомни ни ..
- Ок .. ! Какво имаш ? – попитах я и скръстих ръце ...
Пресегна се до трикраката масичка до нея и взе днешния вестник и ми го подхвърли... Беше отгърнат на една статия , която ми се наби на очите веднага .. Гласеше следното :

„ Миналата вечер, мистериозно изчезна поредният жител на градчето Блек Форест... Името му е Зандър Ландерсън – 49 г. Има съпруга с две момчета на по 20 и 25 години.. Висок 1,78 см., с къса коса и плешиво теме... Облечен с тъмносин пуловер, кафяв панталон и черни обувки... Последно е бил забелязан на ул. Ролънд, по път за вкъщи, около 23 часа и 45 минути.. Той е петият жител, който изчезва в рамките на 2 седмици... И третият в рамките на едно денонощие..
Безопасен ли градът ни вече? Можем ли да се разхождаме нощем без нещо лошо да ни се случи?
Местаната полиция не може да направи нищо по въпроса, понеже липсват улики, които могат да доведат до разрешаването на случая...
Психопат, бивш затворник или сериен убиец?? Никой не може да каже...
Полицаите предупреждават всички жители на Блек Форест, да се прибират по домовете си навреме, ако все пак се наложи да вървите през нощта, ви молят да не го правите сами и носете защитни средства...
Всички инстанции работят усилено по този случай, но за сега не е открит нито един от изчезналите жители.. И все пак семействата им не губят вяра...
Ако имате полезна информация или сте свидетел на нещо, което може да се окаже от полза за решаването на тази заплетена мистерия, моля свържете се с полицията... „

- Уау !!! – възкликнах ... – Защо не съм чула нищо до сега ?? – учудих се и погледнах Аби , след което Фил, чакайки отговор ..
- Гледала ли си телевизя ?? Вестници чела ли си ?? – Попита ме Фил.
- Не ... – отговорих студено и намусено...
- Как да е разбрала, като и ние разбрахме днес !?! – защити ме Аби.. – Явно полицията го е пазела в тайна, мислейки си, че може да овладее положението, но след като е излезнало извън контрол са го публикували в пресата ... – довърши тя.
- Оу .. Извинявам се. – извини се Фил и се почеса по главата.
- Въпроса е какво ще правим сега ?!?! Къде са изобщо Моли и Джейсън ??
- Извън града са ... Ще се върнат другата седмица ... – отговори ми Фил.
- Естествено аз пак не знам ! – тръшнах се на диванчето до мен.
- Няма значение ... Не можем да ги чакаме .. – отсече, след което ми подаде огромно сиво-черно перо в ръката ...
- Днес отидох до тази улица, и намерих това перо !! Не може да е от птица .. – беше сигурна в думите си..
- Хаприя ! – изстрелях веднага, след като го огледах ...
- Хаприя ? – учуди се Фил ..
- Да ! Как ще е хаприя ?? Те живеят в джунглите на Южна Америка ?! – все още бе объркана ... – Пък й дори да има хаприи при нас, те нямат силата да отвлекат 50-годишни мъже, например ..
- Ммм мислиш в грешна посока .. – казах аз, замислена .. – Не говоря за птицата харпия !
- Ми ? – вдигна вежди Фил ...
- Говоря за легендарните, митични харпии ....
- Моля ? – възкликна Аби..
- Няма никакъв шанс това перо ... – размахах го пред лицата им - ... да бъде от която и да било птица .. Прекално голямо е .. Това първо, и второ харпиите са отвличали хората във въздуха и са ги пренасяли някъде .. Ето защо няма улики, няма доказателства, няма нищо ... Правели са го по тъмно, все пак са добри ловци и при това с човешки разум ...
- Много лошо .. – остана втрещена Аби .. – Много лошо ...

Фил се настани на тапицирания стол до трикраката масичка и се замисли , докато аз отидох при Аби до огромната библиотечка на тавана ... Бе пълна с много окултни книги, митове и легенди, психология, магии, астрология и тн ... Започнахме да издирваме из книгите информация за хаприите, след което попаднахме на това, което търсим:
- Харпия в буквален превод означава похитител... Били зли и жестоки богини на вихъра и смъртта в древногръцката митология. – започна да чете Аби. – Представяни са като красиви крилати жени с орлови нокти ...Притежавали нечовешка сила, независмо, че били слаби и стройни жени.. В средновековието харпиите се използвали като символ на алчност и ненаситност... В Дантиевата „Божествена комедия” харпиите живеят в седмия кръг на ада ... – довърши. – Това пише само . – след което затръшна книгата.
- Значи, трябва да вкараме тази харпия обратно в седмия кръг !- закани се Фил.
- Да, съгласна съм !! – почесох се по челото и оставих перото на масичката.. – Какъв е планът? – погледнах ги..
- Мислех си, довечера да се поразходим на Ролънд .... – поклати глава Аби..

***

Нощта бе спуснала тъмната си пелерина, а лунната светлина осветяваше иначе мрачната улица Ролънд ... Тишината бе много зловеща и имахме чувството, че някой ни наблюдава ... С Аби вървяхме хванати за ръка по улицата... Токчетата на ботушите ми издаваха сташен звук , когато се удряха в паветата на улицата ...
Фил дебнеше в засада, скрит в клоните на една топола ....

- Какво става ..? Защо се бави толкова ?? – разтревожено прошепнах на Аби... Тя ме стисна за ръката и промълви
- Спокойно.. Дишай .. Усещам нещо ..

Спряхме се за секунда и започнахме да се оглеждаме ... Само след секунда по тялото си усетих вълна от тревога и притеснение ... Изведнъж нещо изтропа зад нас, а аз инстиктивно с обръщането да видя какво стана, запратих контейнера за боклук в стената на близката изоставена сграда... Издишах тежко..
След като се обърнахме вече напред и тъкмо да продължим да вървим, забелязахме нещо в далечината.
Към нас вървеше силует на младо момиче... Все още бе в сянка и не се виждаше добре коя е, но вървеше грациозно ... След секунди вече можехме да отсъдим, че е с доста висок ръст и носеше дълъг шлифер до глезените, но все още не виждахме лицето й ...
Аби ме сръчка в ребрата да се успокоя...
Момичето се доближи до нас и видяхме лицето й .... Беше покрито с латексова маска тип „Батман” , благодарение на която се виждаха само зелените й очи и малко от кървавочервените й устни ....
- Не ви ли е страх момичета, да се разхождате сами по това време ? – попита тя с дрезгав глас ...
- Мисля, че ще се справим, благодарая много ... – отговори Аби и се усмихна
Тя се усмихна пренебрежително и изръмжа ... Мигновено очите под маската светнаха в ярко зелено ... С Аби отстъпихме крачка назад ...
- Не трябваше да идвате тук, госпожици !!! – изсмя се истерично ...
- А ти, очевидно не знаеш с кого си имаш работа... ! – отвърнах яростно...
Пуснах ръката на Аби и замахнах ... Момичето се превъртя няколко пъти във въздуха и падна на няколко метра от нас ...
Изправи се разярена и разкъса шлифера ... Разпери огромни крила ... Издаде някакъв птичи звук ... Бе облечена с черен латексов клин, кожен корсет и на едната си ръка имаше черна латексова ръкавица до лакътя …
С невероятна скорост се засили към нас ... Аз протегнах ръка и блокирах атаката ...
Аби се издигна във въздуха, завъртя се като вихрушка и се опита да я удари с десен крак, но уви бе повалена .. Затичах се към нея, но нещо ме сграбчи за косата и ми нанесе удър в ребрата... Изкълчих си единия глезен и паднах на земята ... Ударих си главата, а зрението ми започна да се влошава ...


***


Влагата зад гърба ми и острите камъни, които се забиваха в него, ме накараха да се свестя .. Докато зрението ми се оправяше усещах, че ръцете са ми завързани за нещо и не можех да помръдна...
След няколко секунди маене, зрението ми се подобри и се огледах .. Ръцете ми бяха разпънати и завързана с вериги за стената на ... На ... Май се намирах в пещера ...
Обърнах се наляво и видя Аби, в същото положение като моето ...
- Аби !! АБИ.. – крещях й, докато не се свести ...
Размърда главата си и ме погледна изненадана от гледката ..
- Къде за Бога се намираме ??? – попита тя...
- Мисля, че сме в пещерата на харпията ...
- Заковани сме и не можем да се измъкнем. – съжали като се опита да се оттърве от веригите ...
- Спри ! Спри, да се дърпаш, да не си нараниш още повече ръцете ... – помолих я..
- Как се озовахме в тук !??! Какво стана ?!?! – зачуди се и ме погледна с изтощения си поглед ...
- Не знам ... Последното нещо, което си спомням е, че се втурнах към теб да ти помогона, а нещо ме сграбчи в гръб и ме повали на земята ... От удара в главата започнах да губя съзнание... Малко преди да припадна видях как Фил скача от дървото превърнат в огромен вълк ... След което вече нищо не си спомням ...
- А къде е Фил ?? – притесни се и започна да оглежда по – щателно ...
- Няма го ... – казах с равен тон на гласа ...
- Сигурна съм, че е добре .. А как така някой те е сграбчил отзад, като харпията беше далеч от теб .. ??
- Не знам... Това което ме сграбчи беше много силно .. Не можах да се измъкна от хватката ... След което усетих удар в ребрата, после в кръста ...
- Да, разбрах те . !! Как ще се измъкнем ?? – попита Аби..
- О, да ... Отнесох се ..

Насочих погледа си към веригите на Аби ... Наклоних главата си на едната страна, а те се изкъртиха, освобождавайки я ...
- Сега е мой ред .. – погледнах своите вериги и естествено само с поглед ги скъсах и се освободих ...
- Охх китките ми .. ! – разтри ги, понеже бяха зачервени от опитите й да се измъкне ...
- Какво ще правим сега, Лиз ..?? – хвана ме за ръката ...
- Първо да намерим изхода, преди да са е върнала харпията ... – предложих и я стиснах по-силно за ръката и тръгнаме по скалите в пещерата да търсим изхода ...
- Да следваме светлината .. Тя ще ни изведе – предложи Аби, а аз се съгласих
..
Вървяхме известно време след което стигнахме някакво помещение, което изглеждаше като ритуална зала ... Имаше рисунки по скалите, рафтове с буркани пълни с човешки органи... Прилоша ми само като ги гледах ... Кокали по земята, изсушени билки по каменни плотове, както й доста ками, ножове и малки брадвички...

- Какво по дяволите става тук ..? – изумих се ..
- Сигурно тук харпията си води жертвите и .... – сложи ръка на устата си.. – Дори не ми се мисли ..
- Да .. По – добре да се махаме.. Ще се приберем и ще измислим как да я убием и ще се върнем ... – малко преди да довърша изречението на скалата срещу мен се отрази сянката на харпията ...
- Оле идва ... Да се скрием тук ... – сгушихме се зад една скала ..
Само че се чуваше повече от 1 глас .. Погледнахме пак към стената със сянката, този път бяха две, а след около секунда само станаха три ...
- Хаприите са 3 ??? – ужаси се Абигейл ..
- Шшт .. Тихо ... Ще се опитаме да ги убием ...
- КАКВО ?? С 1 не се справихме, та с три!! – погледна ме с уплашен поглед ..
- Борели сме се с много по-зли и могъщи демони ....
- Е, и ? – попитах уверена в себе си ... – Няма да се предам без бой ! – бях решена ...
- Добре ... С теб съм !!! – съгласи се с Аби, въпреки че виждах страха в погледа й ...
- Клекни !!! – скарах й се, понеже харпиите вече бяха при нас ..
- Как ще ги убием сестри мои ...?? – попита едната с прегракналия си тежък глас...
- М-м-м ... Искам да им изтръгнем сърчицата ...... – се дочу друг глас ..
- А може да им отрежем главите и да пием кръвта от нея .. – се изказа третата, грарнирана с истеричен смях ...
Изправих се внезапно ...
- А какво ще кажеш да гориш в ада кучко ? – изкрещях, след което замахнах с ръка към една от камите и я запратих в сърцето на една от харпиите... Тя започна да пищи, да се гърчи по пода и да скубе косите си, след което се превърна в прах ...
Замахнах към другите две харпии, блъскайки ги в скалите ...
- Бягай Аби ... – наредих, а тя изкочи отзад скалата и побягнахме към изхода...
Навън все още бе нощ, но поне лунната светлина ни упъти към изхода... Миг след като излезнахме от пещерата се дочу стенещ и същевременно разярен писък ...
- Ядосахме ги ... – обърнахме се назад и видяхме как като стрели излетяха двете харпии от пещерата , в небесата ..
- Дали сме ги прогонили ..?? – зачуди се Аби ...
- Може.. Може би не .. ! Да се прибираме ...
- Не бързай толкова ... – побутна ме за ръката и ми посочи небето ...
Тъмни, мълниеносни облаци покриха иначе чистото небе... Звездите и луната потънаха в мрак ...
- И таз добра ... – издишах ...
Светкавици пронизваха небето, а ветровете носеха писъците на харпиите ...
- Не можеш ли да направиш нешо по въпроса ??? – попитах я ..
- Не.. Има достатъчно силен вятър .. Не мога да обърна посоката му ... – погледна ме в очите, но миг по – късно погледна зад мен и изкрещя – Внимавай !!! – Бутна ме на земята и се търколих ...
Хаприите летяха към нас ....
- Ще ви убием за това, което сторихте на сестра ни ... ! Ще ви убием по най-бруталния възможен начин, така че да страдате и да се молите за смъртта ...
- Е тук не си познала ... ! – като че ли , Аби преодоля страха си и осъзна, че по – добре да умрем в битка, отколкото да се предадем без да сме се опитали да се зашитим ...
Разпери ръце настрани... Събра краката си и полетя.... Издигна главата си в небето и призова още по-бурни ветрове , които насочи към летящите към нея харпии...
Аз от своя страна се опитвах да ги отклоня от нея с телекинезата си, но не ставаше нищо .. Прекално бързи бяха, не можех да се концентрирам ... Огледах обстановката около себе си, след което погледнах отново към Аби, а от небето започваше да се оформя хобот ...
О Боже .. ! Призоваваше торнадо , което се спусна бързо до земята и го наклони към харпиите, които очевдино бяха кралици в летенето ...Миг след като избягаха от траекторията на торнадото полетяха към мен с невероятна скорост ...Затворих очи и се успокоих ... Броях до три .. Отворих очите си, а те бяха на сантиметри от мен и само миг преди дългите им остри нокти да се доберат до мен, се блъснаха в невидима сетна ....
Изведнъж едната харпия се подпали и изгоря ....
- Какво по дяволите ... ?? – останах втрещена ...

Обърнах се назад и видях Фил, заедно с Моли и Джейсън да идват към мен ....
Джейсън насочи ръката си към небето.. Издигна другата към торнадото ...
- Готова ли си Аби..? – изкрещя ..
- Да .. Давай ..

Миг след това, огнена струя се спусна от небесата и се сля с урагана на Аби, превръщайки го в мощно огнено торнадо...
Последната харпия се опита да избяга от него, но аз впрегнах всички сили, за да успея да я контролирам , така че да я пратя в торнадото .. Както й стана ...
Писъците на последната харпия бяха ужасяващи...
След като Аби се увери, че и последната харпия е мъртва се приземи на земята ...

- Има ли ранени ..? – попита Моли ..
- Не.. Няма .. – казах .. Вие нали бяхте извън града ?? – погледнах към Джейсън..
- Върнахме се, след като Фил ни се обади ... – побърза да ми отговори .. - Виж се, направо кървиш .. – докосна ме Джейсън, а аз се дръпнах ..
- Може да не ме пипаш !!! – изсъсках ..
- Аби!! Как си Аби ..? – прегърна Фил, Аби с огромните си ръце ...
- Да се прибираме .. – предложих ...
- Да, съгласни сме .. – каза Моли ..
- Фил , какво стана с теб на Ролънд ..?? – зачудих се и вдигнах едната вежда ..
- Ще ти разказвам утре сутринта ...
- Да, добре.. Нека тръгваме, че баба ми е полудяла сигурно .. – другите се засмяха..

[Dark-_-Witch]

Очаквам критики и препоръки .. Дано не ме съсипете с тях .. Мерсаж, ще съм ви благодарен, ако се изкажете ...