Упражнения 1
Moderators: Trip, Random, Marfa
На мен преди откриването на трупа има два реда. Мога да напиша отначало, тъй като е прекалено кратко.Trip wrote:В тоя дух по-добре наистина да махнем изреченията, където имаме трупове, при положение, че ще обсъждаме това преди тях, а не тях При всички са максимум две изречения, тъй че няма да има проблем, мисля.
Не знам дали е прието да критикувам сам себе си, но понеже винаги се налага да се редактирам пренаписах горните си параграфи. При това отбелязах какво ме мотивира да взема едно или друго решение. Би могло и да се окаже полезно за някой, знам ли (особено ако можех по-добре да описвам причините за избора си)!
Обединих следващите два параграфа. Отстраних досадната грешка във времето на "трябваше". Изчистих и търсенето на ключа, за да не се повтарям. Изтрих последното изречение.
Текстът ми след тази редакция (още далеч от добро качество, най-малкото, защото е прекалено информативен и описва поредица действия почти без никакви бордъри) придоби този вид:
Сега, първото изречение е съвършено безсмислено и нищо не ми казва. Затова го замених с малко по-клиширан, но пък и по-съдържателен текст. Промених и края на последното изречение. "Щеше"? Как ли пък не. И стана това:Стълбите изглеждаха по-мрачно, отколкото мога да понеса. Заизкачвах се бавно, придържайки се за парапета. Спрях в края на първата редица стъпала. Сега наляво, после по коридора, а някъде в края му щеше да е целта ми.
Следващите два параграфа се опитват да наложат някакво напрежение, само дето не се съобразяват с това, че героят вече е преживял разказаното. Не че не могат да останат, но би било прекалено мързеливо. Замених ги с това:Дори при оскъдната светлина в сградата стълбите изглеждаха по-стръмни, отколкото би ми допаднало. Заизкачвах се бавно, придържайки се за парапета. Спрях в края на първата редица стъпала. Сега наляво, после по коридора, а някъде в края му трябваше да се намира целта ми.
Този параграф също трябва да се промени, най-малкото заради това нещо-нито-нищо-никакви, както и поради няколкото повторени "и"-та. И той не е избягал от фалша, но ми се вижда по-добра основа за работа.Струваше ми се, че нещо не е наред. Беше прекалено тихо и нито една лампа не светеше. Затърсих ключа по стената, но и след като го натиснах нищо не се промени. И защо по дяволите не се чуваха никакви шумове? Та тук живееха хора.
Обединих следващите два параграфа. Отстраних досадната грешка във времето на "трябваше". Изчистих и търсенето на ключа, за да не се повтарям. Изтрих последното изречение.
Текстът ми след тази редакция (още далеч от добро качество, най-малкото, защото е прекалено информативен и описва поредица действия почти без никакви бордъри) придоби този вид:
Дори при оскъдната светлина в сградата стълбите изглеждаха по-стръмни, отколкото би ми допаднало. Заизкачвах се бавно, придържайки се за парапета. Спрях в края на първата редица стъпала. Сега наляво, после по коридора, а някъде в края му трябваше да се намира целта ми.
Струваше ми се, че нещо не е наред. Беше прекалено тихо и нито една лампа не светеше. Затърсих ключа по стената, но и след като го натиснах нищо не се промени. И защо по дяволите не се чуваха никакви шумове? Та тук живееха хора.
Продължих напред, опипвайки стената с ръце. Първа врата. Още една. Ето я третата - тази, която ми трябваше. Бутнах я с ръка. Както и очаквах, не беше заключена. Въпреки това, обаче, потъна само на няколко сантиметра навътре и после опря в нещо. Направих опит да се вмъкна през пролуката.
Още не съм седнал да чета чуждите параграфи, пояснявам само каква е идеята на упраженението:
Идеята е да НЯМА откриването на трупа. Идеята е ние, като хора, които знаем, че такова СЛЕДВА, да преценим дали откъсите сами по себе си водят читателя към това откритие добре.
Идеята е да НЯМА откриването на трупа. Идеята е ние, като хора, които знаем, че такова СЛЕДВА, да преценим дали откъсите сами по себе си водят читателя към това откритие добре.
And you can't dance with a devil on your back...
Stoly wrote:Той открехна бавно вратата обзет от лоши предчуствия. Предчуствия, които го измъчваха и си играеха със съзнанието му. Дървената врата изскърца шумно и звукът го скова. Миризма на гнило и леш се прокрадна до ноздрите му. Той продължи в тъмния коридор, който се беше открил пред него. И видя нещо пред себе си. Нещо, което е било живо същество някога. Някога- вече не беше. Беше така обезобразено, че трудно можеше да се познае какво е било. Може би човек. Може би не.
Редактирам поради граматическа грешка- откриването на трупа и краткост. Както и да прибавя елементи, загатващи какво ще се случи + дължина.
Очакваше го среща в тъмните подземия на Таар-Азор, където щеше да се реши съдбата не на един човек, а на цяла нация. Съдба лъжаща тихо в ръцете му и чакаща. Факлите, наредени по стените леко пропукваха мрака и му даваха възможност да вижда. Да вижда пътеката пред себе си. Пътеката, която го водеше към главатаря Вестрок.
Плъхове тичаха по пода и стъпките и цвърченето им разкъсваха мрака като страшни чудовъщни нокти.
Пред взора му се показа вратата. Край на пътеката- време за избор. Той открехна бавно вратата обзет от лоши предчуствия. Предчуствия, които го измъчваха и си играеха със съзнанието му. Дървената врата изскърца шумно и звукът го скова. Миризма на гнило и леш се прокрадна до ноздрите му. Той продължи в тъмния коридор, който се беше открил пред него.
Сори, ма ми дойде вдъхновение за още един абзац, дано не ми се сърдите...
Знаех, че съм оставил трупа в някое от подземията, но нямах представа в кое. Мамка му и прасе! Нямаше как да е в Зандана на Злите Мъртви, защото тогава нямаше изобщо да му хвана спатиите, щеше да е избягал с някоя засукана кадавърка - не знам какво точно им прави тая част от пещерите под замъка, ама стават ужасно шавливи - пък в останалите подземия просто нямаше къде да се скрие труп.
А бях сигурен, че някой ми го е скрил, мамичката им пакостлива! на човек веднъж ще му потрябва труп - ВЕДЪЖ! - и да не може да си го намери...
В крайна сметка реших да се примиря, че вероятно икономът Бедржик го е пренесъл някъде в замъка, за да ми овони покоите, вероятно, за отмъщение, че не му вдигам заплатата. Все едно има за какво да ги харчи! С тази мисъл на ум се заизкачвах по стълбите и се устремих право към спалнята си.
Знаех, че съм оставил трупа в някое от подземията, но нямах представа в кое. Мамка му и прасе! Нямаше как да е в Зандана на Злите Мъртви, защото тогава нямаше изобщо да му хвана спатиите, щеше да е избягал с някоя засукана кадавърка - не знам какво точно им прави тая част от пещерите под замъка, ама стават ужасно шавливи - пък в останалите подземия просто нямаше къде да се скрие труп.
А бях сигурен, че някой ми го е скрил, мамичката им пакостлива! на човек веднъж ще му потрябва труп - ВЕДЪЖ! - и да не може да си го намери...
В крайна сметка реших да се примиря, че вероятно икономът Бедржик го е пренесъл някъде в замъка, за да ми овони покоите, вероятно, за отмъщение, че не му вдигам заплатата. Все едно има за какво да ги харчи! С тази мисъл на ум се заизкачвах по стълбите и се устремих право към спалнята си.
And you can't dance with a devil on your back...
Граматическа!
Всъщност, щом си 15-годишен имаш шанс - само че трябва много много да се стараеш.
Всъщност, щом си 15-годишен имаш шанс - само че трябва много много да се стараеш.
Last edited by Itilon on Tue Apr 22, 2008 6:24 pm, edited 1 time in total.
И Ръководещият рече: Да бъде редактирано! И редактирано беше...
И посочени бяха нови причини.И едитнато беше...
Влачейки крака, човекът се отправи към кладенецът под дебелия орех в края на полето.В съседното царевично поле цяло ято гарвани се бореше с огромно плашило.Докато го разкъсат Клитъс беше преполовил пътя до кладенеца.Слънчевите лъчи проникваха през продупчената сламена шапка и дразнеха голия му череп."И тая година реколтата е мижава, а лордовете ни скубят последните пера.Самодивските обещания за дъжд хич не се оправдаха.Мамка им мръсна...Разбойниците се размножават като зайци в горите.Ей го на вече трима отидоха да просят помощ в града и още ги няма."Сам не усети кога стигна до кладенеца.
И посочени бяха нови причини.И едитнато беше...
Стичащата се пот влизаше в очите на Клитъс и го караше да примигва. Шапката върху бръснатата му глава отдавна беше престанала да го пази, а обедното слънце не изглеждаше готово за залез. Надигнал коса в ръце Клитъс косеше полу-изсъхналата люцерна, която криво-ляво си беше проправила път между плевелите.След около час болката от изгорелия врат на косачът му подсказа че трябва да си почине.Стичащата се пот влизаше в очите на Клитъс и го караше да примигва. Шапката върху бръснатата му глава отдавна беше прогизнала, а обедното слънце не изглеждаше готово за залез. Надигнал коса в ръце Клитъс косеше полу-изсъхналата люцерна, която криво-ляво си беше проправила път между плевелите.След около час болката от изгорялата кожа подсказа на косачa, че трябва да си почине.
Подсвирквайки си, човекът се отправи към кладенецa под дебелия орех в края на полето.В съседното царевично поле цяло ято от гарвани се бореше с огромно плашило.Докато го разкъсат Клитъс беше преполовил пътя до кладенеца.Някакъв човек се беше излегнал на гърбом към жътваря.Когато острият, напукан ботуш го побутна, тялото му се извърна и се видя, че главата му е на попара.
Влачейки крака, човекът се отправи към кладенецът под дебелия орех в края на полето.В съседното царевично поле цяло ято гарвани се бореше с огромно плашило.Докато го разкъсат Клитъс беше преполовил пътя до кладенеца.Слънчевите лъчи проникваха през продупчената сламена шапка и дразнеха голия му череп."И тая година реколтата е мижава, а лордовете ни скубят последните пера.Самодивските обещания за дъжд хич не се оправдаха.Мамка им мръсна...Разбойниците се размножават като зайци в горите.Ей го на вече трима отидоха да просят помощ в града и още ги няма."Сам не усети кога стигна до кладенеца.
Last edited by Rayko on Wed Apr 23, 2008 9:08 am, edited 3 times in total.
Slaughter the mutant, purge the unclean, burn the heretic!
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 0 guests