Пеещият проход - Rayko (OLD 4)
Moderators: Trip, Random, Marfa
(Важни пояснения за оценките ми)
Както и при grellian: вмъквам похватите, които ползвам, докато пиша, с ->
1. Фантастичност
Впечатления: За мен „Пеещият проход“ е уестърн с елементи на фентъзи - „уестърн“ в смисъл на история на границата между „цивилизованата“ и незавладяната земя. Фантастичното в него – присъствието на джуджетата – не движи сюжета, а само го украсява. Дори когато Нярк разсъждава за „натрапчивостта и наглостта на човешкия род“, той разсъждава в чисто човешки понятия (студ, глад, нищета); в мухабета с Мют и Скрез после тримата пак се държат и приказват като хора, въпреки заигравките с дълголетието си (освен споменаването му, по какви техни качества и постъпки можем да заключим, че са живели много повече от нормалния човек?) Спокойно можем да сменим героите джуджета с някакъв човешки род, да махнем закачките на тема дълголетие - и историята да не изгуби нищо от това.
Интересни фантастични моменти се промъкват в разговорите на джуджетата – идеята за талантите и за Рогачите.
-> Наблягам точно върху тия моменти - върху чертите на джуджетата, които ги отличават от хората. Може ли зад лавината накрая да се крие някаква друга сила (не просто законите на природата)? Може ли проходът да пази някаква по-необичайна тайна (не просто богатствата на джуджетата)?
Оценка: 2
2. Оригиналност
Впечатления: Темата за конфликта между алчни авантюристи и пазители на съкровището/препитанието си е добре позната. Образите на хората и джуджетата също не се открояват от масата вече създадени. Великите таланти ме заинтригуваха, не помня да съм ги виждал поднесени точно като „Майсторлък“, „Сила“ и „Вяра“ – но пък те са споменати само един път, и то в скоби. Финалът успя да ме изненада (без да бъде необоснован), което ми вдига оценката за оригиналност.
-> Наблягам върху ролята на талантите в живота/поведението на джуджетата. Виж при grellian и принципните ми предложения за развиване на оригинални аспекти
Любим момент: „Казваха че дори огледалата гледал накриво“
Оценка: 2
3. Логика на повествованието
Впечатления: Действията на персонажите и самото развитие на историята са обосновани – никъде не почвам да се чудя как така изведнъж решиха това (или не се сетиха за онова). Финалът е изненадващо рязък - но като се върна и си припомня подсказките, които си дал по-рано, напълно логичен.
За да можеш да задълбаеш още в мотивацията на участниците (откъдето пък могат да ти дойдат идеи за повече обрати – сюжетът все пак е доста праволинеен), ти трябва повече пространство. При тази дължина много действия и мисли остават само щрихирани.
? Ако наистина „Доста от думите в езика им бяха кратки и ясни“, май ще е по-удачно джуджетата да не използват „драгоценни“ и „удоволствие“ - нито в разговорите, нито в мислите си.
Оценка: 3
4. Емоционален заряд
Впечатления: В рамките на толкова къс текст – и при толкова много герои – не е лесно да се вживея в ситуацията им дотолкова, че да ми остави някакво емоционален отпечатък. В „Прохода“ обаче вътрешните мисли на Торвин и забавните разговори между джуджетата създават настроение – на места дори се подхилквах; така че общото ми впечатление е неутрално.
-> Бих вмъкнал още щрихи от миналото/характерите на авантюристите, за да усетя колко е важен за тях тоя проход... и да ме боли повече, когато ги зарие лавината. Същото за джуджетата – те пък защо толкова си го кътат? Ако мога, ще засиля и будалкането във всички разговори – резкият контраст между смешно и трагично удря читателя здраво, забелязал съм.
Оценка: 3
5. Динамика
Впечатления: В разказа не се случват много неща, но пък и не ни разтакава в излишни умувания и самоцелни описания. Диалозите от средата нататък помагат на темпото да живне. Финалът е страшно динамичен – още се колебая дали не е прекалено светкавичен; дали нямаше да ми въздейства повече, ако имаше още едно-две изр. м/у началото на лавината и погребването. Специално последното изречение (което може и без „смаза“ или „притисна“, за още динамика) е най-внезапният край, който съм виждал скоро – без да е нелогично или неубедително.
-> За да е още по-задъхващо, добавям още случки; или диалози като във втората половина.
Оценка: 3.5
6. Структура
Впечатления: Основният проблем, който ми пречи на удоволствието, са инфодъмповете:
- „показвайки силата и могъществото което само природата може да сътвори“ е излишно – редно е авторът да ме накара да го усетя чрез самото описание на планината, не като ми го каже в прав текст (а специално в този начален абзац описанието е достатъчно силно)
- „Скрежоград - последния бастион на човешка цивилизация в това отдалечено кътче на света“ - пак няма нужда от обясняване
-> ако е важно за разказа, тоест ще играе някаква роля по-нататък, нека се появи в момента, в който идва на фокус за първи път
- „Доста от думите в езика им бяха кратки и ясни.Дори и собствените им имена-само благородниците си слагаха по някое „иъс” или „ий”.Погледнато от практическа страна много по лесно е да крещиш в битка някое кратичко двусрично име отколкото такова,което ти преобръща езика наопаки докато го изречеш.“ - обяснението за късите имена е чудесно, но нека бъде размесено с мислите на Нярк, или дори се мерне в някой диалог между него и другите джуджета. Така изглежда сякаш авторът ми говори директно
- „(Това се равнява на човешкото „сякаш са ти потънали гемиите”.От незапомнени времена Пантеонът на боговете беше дарил всяко едно джудже с един от Великите таланти- Майсторлък, Сила и Вяра.В зависимост от това доколко джуджето упражнява своя талант,той се разрастваше и разсрастваше.Понякога се случваше талантите да се смесят-такъв бе случаят при Рогачите,верски фанатици готови да умрат в битка за боговете на планината.Някои казваха че те дори не се бият за крал и родина,а по скоро угаждаха на Кървавия Пантеон.)“ - сигурен съм, че другите са те нахокали вече
-> всяко от тия обяснения може да се прокрадне в реплика или мисъл на някой герой – и то САМО АКО е важно за историята. А важно ли е? Понеже нищо повече не научаваме за талантите, нито ги виждаме в употреба...
- „Старият се постара Крейг да забележи този определено красноречив жест“ - авторът се престара читателя да забележи този определено вечепоказан жест
А ми харесаха:
+ „Да,бе така като ви гледам без шейни и само с три товарни коня до две седмици ще сте подвили опашки в посока Скрежоград“ – ето за такова вмъкване на информация говоря по-горе
+ Добро изграждане на описание: „По големите очи и леко заострените уши лесно се разбираше,че в тоя преобладаваше самодивското.“ - казваш хем как изглежда конкретният герой, хем какви отличителни белези имат самодивите. Обожавам две(или повече)-в-едно
+ Диалогът м/у Нярк, Скрез и Мют също тече живо и естествено, закачките го освежават.
+ Чудесно са подредени и репликите тук – всяка следва от предишната и ме ухилва все по-широко:
„-Вятърът не ще да ги е продухал чак толкоз добре,синко.
-Не съм ти син.
-Може да не си извадил късмет с баща като мен,но съдбата очевидно е с вас.“
Оценка: 2.5
7. Стил
Впечатления: На места се препъва, на други се лее. Харесва ми, когато има мелодия („краткотрайните лета идваха и си отиваха без да оставят своя отпечатък върху земята“). Оценявам и стремежа към по-нестандартен поглед (представяш хълмовете като братовчеди на планините, боровете като армия). Диалозите звучат съвсем естествено, браво.
Общи проблеми:
- излишни думи: чукарите са диви и непристъпни по подразбиране; „кончета“ значи малки (= дребни) коне; двусричното име обикновено е кратичко
-> Виж препоръките ми към grellian
- повторения: възвишението се извисяваше; „Заплащането си беше добро,пък и траперът познаваше добре горите“; „само редките поляни позволяваха някакъв ориентир.Мъхът по скалите,доколкото ги имаше позволяваше на ловецът“
-> Моля някой приятел, който чете внимателно, да провери дали нещо го дразни.
- тромави фрази (рядко, със сигурност не повече от „леещите се“ моменти): „Нярк се беше разположил удобно в едно „гнездо” в клоните на громна елха,кацнала на една от скалите,съставляващи Каменния водопад.“; „Изумлението пробяга по лицето на Торвин, а последвалото го намръщено изражение стресна младия Мейкън,дошъл да попита защо пак се бавят.“
-> Разделям в по-къси изречения. Премахвам излишна информация.
Оценка: 3
8. Граматика и правопис
Впечатления: Ех, тия запетайки. И аз не съм им голям поддръжник (нищо, че знам какво да ги правя) – но има места, на които липсата им в първия момент ме обърква и трябва пак да чета, за да разбера какво става. Примерно „Казвам ти Крейг има предчувствие“.
Оглеждай се и за излишни пълни членове.
И една препоръка, която не е граматическа – слагай празно място (интервал) след всеки пунктуационен знак. Така улесняваш четенето.
По-нестандартни проблеми:
- пред „без да“ по принцип има ,
Оценка: 3
9. Общо впечатление
И този разказ няма да се върна да препрочета, значи няма да надскочи 3. Геноцидът на финала ме смущава: вярвам, че всяка смърт в един текст трябва да бъде много солидно обоснована, иначе се получава писане наизуст, такова, каквото сме взели от други книги, не от собствения си опит, и което обезценява самия живот – а тогава почва все по-малко да ни пука и за героите, губи се емоционалната връзка. Като цяло обаче „Проходът“ ме развесели не един път, а и ми допадна желанието на автора да пише по-оригинално и мелодично, така че го закотвям в златната среда.
Оценка: 3
Обща оценка: 55
Общи препоръки: Разработи фантастичните идеи и оригиналните моменти (талантите, навярно нещо за Рогачите). Ако удължиш историята, можеш да вкараш повече случки, от което ще спечели и динамиката, и мотивацията на героите, и начина, по който ни ги представяш (няма да има нужда от инфодъмпове). Когато ме накараш „да поживея“ по-дълго с тях, ще ме направиш и по-съпричастен към съдбата им; но поддържай темпото, да е като в диалозите, които цитирах – иначе може да ми доскучае, вместо да се вживея повече.
Някой каза ли вече „пиши! (и редактирай!)“?
Както и при grellian: вмъквам похватите, които ползвам, докато пиша, с ->
1. Фантастичност
Впечатления: За мен „Пеещият проход“ е уестърн с елементи на фентъзи - „уестърн“ в смисъл на история на границата между „цивилизованата“ и незавладяната земя. Фантастичното в него – присъствието на джуджетата – не движи сюжета, а само го украсява. Дори когато Нярк разсъждава за „натрапчивостта и наглостта на човешкия род“, той разсъждава в чисто човешки понятия (студ, глад, нищета); в мухабета с Мют и Скрез после тримата пак се държат и приказват като хора, въпреки заигравките с дълголетието си (освен споменаването му, по какви техни качества и постъпки можем да заключим, че са живели много повече от нормалния човек?) Спокойно можем да сменим героите джуджета с някакъв човешки род, да махнем закачките на тема дълголетие - и историята да не изгуби нищо от това.
Интересни фантастични моменти се промъкват в разговорите на джуджетата – идеята за талантите и за Рогачите.
-> Наблягам точно върху тия моменти - върху чертите на джуджетата, които ги отличават от хората. Може ли зад лавината накрая да се крие някаква друга сила (не просто законите на природата)? Може ли проходът да пази някаква по-необичайна тайна (не просто богатствата на джуджетата)?
Оценка: 2
2. Оригиналност
Впечатления: Темата за конфликта между алчни авантюристи и пазители на съкровището/препитанието си е добре позната. Образите на хората и джуджетата също не се открояват от масата вече създадени. Великите таланти ме заинтригуваха, не помня да съм ги виждал поднесени точно като „Майсторлък“, „Сила“ и „Вяра“ – но пък те са споменати само един път, и то в скоби. Финалът успя да ме изненада (без да бъде необоснован), което ми вдига оценката за оригиналност.
-> Наблягам върху ролята на талантите в живота/поведението на джуджетата. Виж при grellian и принципните ми предложения за развиване на оригинални аспекти
Любим момент: „Казваха че дори огледалата гледал накриво“
Оценка: 2
3. Логика на повествованието
Впечатления: Действията на персонажите и самото развитие на историята са обосновани – никъде не почвам да се чудя как така изведнъж решиха това (или не се сетиха за онова). Финалът е изненадващо рязък - но като се върна и си припомня подсказките, които си дал по-рано, напълно логичен.
За да можеш да задълбаеш още в мотивацията на участниците (откъдето пък могат да ти дойдат идеи за повече обрати – сюжетът все пак е доста праволинеен), ти трябва повече пространство. При тази дължина много действия и мисли остават само щрихирани.
? Ако наистина „Доста от думите в езика им бяха кратки и ясни“, май ще е по-удачно джуджетата да не използват „драгоценни“ и „удоволствие“ - нито в разговорите, нито в мислите си.
Оценка: 3
4. Емоционален заряд
Впечатления: В рамките на толкова къс текст – и при толкова много герои – не е лесно да се вживея в ситуацията им дотолкова, че да ми остави някакво емоционален отпечатък. В „Прохода“ обаче вътрешните мисли на Торвин и забавните разговори между джуджетата създават настроение – на места дори се подхилквах; така че общото ми впечатление е неутрално.
-> Бих вмъкнал още щрихи от миналото/характерите на авантюристите, за да усетя колко е важен за тях тоя проход... и да ме боли повече, когато ги зарие лавината. Същото за джуджетата – те пък защо толкова си го кътат? Ако мога, ще засиля и будалкането във всички разговори – резкият контраст между смешно и трагично удря читателя здраво, забелязал съм.
Оценка: 3
5. Динамика
Впечатления: В разказа не се случват много неща, но пък и не ни разтакава в излишни умувания и самоцелни описания. Диалозите от средата нататък помагат на темпото да живне. Финалът е страшно динамичен – още се колебая дали не е прекалено светкавичен; дали нямаше да ми въздейства повече, ако имаше още едно-две изр. м/у началото на лавината и погребването. Специално последното изречение (което може и без „смаза“ или „притисна“, за още динамика) е най-внезапният край, който съм виждал скоро – без да е нелогично или неубедително.
-> За да е още по-задъхващо, добавям още случки; или диалози като във втората половина.
Оценка: 3.5
6. Структура
Впечатления: Основният проблем, който ми пречи на удоволствието, са инфодъмповете:
- „показвайки силата и могъществото което само природата може да сътвори“ е излишно – редно е авторът да ме накара да го усетя чрез самото описание на планината, не като ми го каже в прав текст (а специално в този начален абзац описанието е достатъчно силно)
- „Скрежоград - последния бастион на човешка цивилизация в това отдалечено кътче на света“ - пак няма нужда от обясняване
-> ако е важно за разказа, тоест ще играе някаква роля по-нататък, нека се появи в момента, в който идва на фокус за първи път
- „Доста от думите в езика им бяха кратки и ясни.Дори и собствените им имена-само благородниците си слагаха по някое „иъс” или „ий”.Погледнато от практическа страна много по лесно е да крещиш в битка някое кратичко двусрично име отколкото такова,което ти преобръща езика наопаки докато го изречеш.“ - обяснението за късите имена е чудесно, но нека бъде размесено с мислите на Нярк, или дори се мерне в някой диалог между него и другите джуджета. Така изглежда сякаш авторът ми говори директно
- „(Това се равнява на човешкото „сякаш са ти потънали гемиите”.От незапомнени времена Пантеонът на боговете беше дарил всяко едно джудже с един от Великите таланти- Майсторлък, Сила и Вяра.В зависимост от това доколко джуджето упражнява своя талант,той се разрастваше и разсрастваше.Понякога се случваше талантите да се смесят-такъв бе случаят при Рогачите,верски фанатици готови да умрат в битка за боговете на планината.Някои казваха че те дори не се бият за крал и родина,а по скоро угаждаха на Кървавия Пантеон.)“ - сигурен съм, че другите са те нахокали вече
-> всяко от тия обяснения може да се прокрадне в реплика или мисъл на някой герой – и то САМО АКО е важно за историята. А важно ли е? Понеже нищо повече не научаваме за талантите, нито ги виждаме в употреба...
- „Старият се постара Крейг да забележи този определено красноречив жест“ - авторът се престара читателя да забележи този определено вечепоказан жест
А ми харесаха:
+ „Да,бе така като ви гледам без шейни и само с три товарни коня до две седмици ще сте подвили опашки в посока Скрежоград“ – ето за такова вмъкване на информация говоря по-горе
+ Добро изграждане на описание: „По големите очи и леко заострените уши лесно се разбираше,че в тоя преобладаваше самодивското.“ - казваш хем как изглежда конкретният герой, хем какви отличителни белези имат самодивите. Обожавам две(или повече)-в-едно
+ Диалогът м/у Нярк, Скрез и Мют също тече живо и естествено, закачките го освежават.
+ Чудесно са подредени и репликите тук – всяка следва от предишната и ме ухилва все по-широко:
„-Вятърът не ще да ги е продухал чак толкоз добре,синко.
-Не съм ти син.
-Може да не си извадил късмет с баща като мен,но съдбата очевидно е с вас.“
Оценка: 2.5
7. Стил
Впечатления: На места се препъва, на други се лее. Харесва ми, когато има мелодия („краткотрайните лета идваха и си отиваха без да оставят своя отпечатък върху земята“). Оценявам и стремежа към по-нестандартен поглед (представяш хълмовете като братовчеди на планините, боровете като армия). Диалозите звучат съвсем естествено, браво.
Общи проблеми:
- излишни думи: чукарите са диви и непристъпни по подразбиране; „кончета“ значи малки (= дребни) коне; двусричното име обикновено е кратичко
-> Виж препоръките ми към grellian
- повторения: възвишението се извисяваше; „Заплащането си беше добро,пък и траперът познаваше добре горите“; „само редките поляни позволяваха някакъв ориентир.Мъхът по скалите,доколкото ги имаше позволяваше на ловецът“
-> Моля някой приятел, който чете внимателно, да провери дали нещо го дразни.
- тромави фрази (рядко, със сигурност не повече от „леещите се“ моменти): „Нярк се беше разположил удобно в едно „гнездо” в клоните на громна елха,кацнала на една от скалите,съставляващи Каменния водопад.“; „Изумлението пробяга по лицето на Торвин, а последвалото го намръщено изражение стресна младия Мейкън,дошъл да попита защо пак се бавят.“
-> Разделям в по-къси изречения. Премахвам излишна информация.
Оценка: 3
8. Граматика и правопис
Впечатления: Ех, тия запетайки. И аз не съм им голям поддръжник (нищо, че знам какво да ги правя) – но има места, на които липсата им в първия момент ме обърква и трябва пак да чета, за да разбера какво става. Примерно „Казвам ти Крейг има предчувствие“.
Оглеждай се и за излишни пълни членове.
И една препоръка, която не е граматическа – слагай празно място (интервал) след всеки пунктуационен знак. Така улесняваш четенето.
По-нестандартни проблеми:
- пред „без да“ по принцип има ,
Оценка: 3
9. Общо впечатление
И този разказ няма да се върна да препрочета, значи няма да надскочи 3. Геноцидът на финала ме смущава: вярвам, че всяка смърт в един текст трябва да бъде много солидно обоснована, иначе се получава писане наизуст, такова, каквото сме взели от други книги, не от собствения си опит, и което обезценява самия живот – а тогава почва все по-малко да ни пука и за героите, губи се емоционалната връзка. Като цяло обаче „Проходът“ ме развесели не един път, а и ми допадна желанието на автора да пише по-оригинално и мелодично, така че го закотвям в златната среда.
Оценка: 3
Обща оценка: 55
Общи препоръки: Разработи фантастичните идеи и оригиналните моменти (талантите, навярно нещо за Рогачите). Ако удължиш историята, можеш да вкараш повече случки, от което ще спечели и динамиката, и мотивацията на героите, и начина, по който ни ги представяш (няма да има нужда от инфодъмпове). Когато ме накараш „да поживея“ по-дълго с тях, ще ме направиш и по-съпричастен към съдбата им; но поддържай темпото, да е като в диалозите, които цитирах – иначе може да ми доскучае, вместо да се вживея повече.
Някой каза ли вече „пиши! (и редактирай!)“?
Аз съм мазохист. От грубостта и агресивната глупост ме боли ужасно, но нещо ме кара да продължавам...
Ако не харесваш думите ми, спомни си: винаги можеш да ми спретнеш бан.
Ако не харесваш думите ми, спомни си: винаги можеш да ми спретнеш бан.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 0 guests