Шайхче, нали ти казах, че за да ти обърнем внимание, трябва да докажеш, че знаеш. Ти НЕ знаеш НИЩО за анимето. Ако го знаеше, щеше да ти е ясно, че Нинджа Скрол филма е с култов статус в аниме средите, както Vampire Hunter D, Akira и т.н. Това, че не се разсиква много, не е щото не са го гледали хората, а защото е доста старо и не е актуално сега. Иначе всеки рано или късно стига до него.
Аз за повечето неоценени анимета пиша статии обикновено.
Но да си ги кажа и тук:
Ayakashi Samurai Horror Tales - страшно идейно, сравнително ново. Мина и си замина без никой да разбере преди година.
Beck - разкошно шоненче на музикална тематика с ебати симпатичните персонажи. И то така си замина, макар че породи малко повече шум покрай себе си.
City Hunter - то е старо колкото си иска и е култово по цял свят... но не и в България. Що ли?
Colorful - убер идеен проект. Не сте го чували, нали?
Dead Leaves - гениално по всички параграфи, но прекалено иновативно за масовия потребител.
Future Boy Conan - първото еко-аниме на дядо Миязаки. Сичко след него рециклира ли рециклира едни и същи идеи.
Golden Boy - няма човек, който да го е гледал и да не го е харесал. Но пък колко са го гледали?
Gungrave - то е доста известно, но съм виждала бая народ да го критикува. На мен лично ми е любимото мафиотско аниме.
Haibane Renmei - разкошно атмосферично аниме. Хората масово не го харесват, щото не са им наслагали кухи инфо-дъмпове наляво и надясно, за да им обяснят всичко като на олигофрени. Все едно има някво значение да знаеш всичко, за да можеш да го гледаш, ебати!
Jin Roh and the Wolf Brigade - помня, че доста ми хареса и като изключим тъпотиите за червената шапчица в него, това е един наистина страхотен филм на военна тематика, за съжаление, не особено популярен.
Kemonozume - на основната маса от хора им е прекалено грозно. Основната маса от хора може да ми го фофти, обаче.
Lupin III - The castle of Cagliostro - още един филм на дядо Миязаки, за който хората не знаят, че е на дядо Миязаки. А е едно от най-добрите му неща.
Mind Game - филм, който разби представата за аниме филмите и който в България беше гледан с озадачение и ропот срещу нестандартния рисунък. Ма да хвърляш бисери на свинете не си е работа.
Mushishi - това е толкова безподобно готино аниме, с толкова брутално яка атмосфера, а толкова малко хора се хванаха да го гледат. Но пък който го е погледнал, не е съжалил.
Otogizoushi - много идейно и интересно. Така и не доби голяма популярност.
Paranoia Agent - велик сериал, но на повечето хора шизофренията им идва множко.
Planetes - ще се съглася с Матрим тук. Това аниме ТРЯБВА да бъде вкарано в наръчник по това КАК СЕ ПРАВИ САЙ-ФАЙ. Един от най-добрите представители на жанра, да не говорим кви персонажи и прозрения има.
Porco Rosso - още един гениален Миязаки, един от най-най-добрите му, а за съжаление дори самата аз го забравям като обсъждаме филмите на Гибли. Срамота. Той Е в челната тройка просто.
Texhnolyze - на хората им е прекалено бавно, за да го гледат. Те губят. Много.
Tokyo Godfathers - доказателство, че Сатоши Кон може да прави и нормални филми. За съжаление засенчен от останалите му шизофрении.
Wings of Honneamise - наскоро го гледах и адски ме изкефи. Отново супер качествен сай-фай пълнометражен филм. Не мисля, че е особено известен.
От откровените простотии, на които съм голяма фенка -
Ping Pong Club, Oruchuban Ebichu, Ippatsu Kikimusume, Sakigake!! Cromartie High. Всичките са брутално яки, обаче масата няма чувство за хумор и иска евтин фенсървис и мелодрами. Казах ли, че могат да ми го фофтят?
