Сексистки хроники

[Alexis]

"Не" се казва на много неща, но това не означава, че ако си казал "да" на едно, това автоматично значи, че трябва да се съгласиш и на всички останали. Дразни ме идеята, че след като не съм се опазила трезва (което може да е резултат на сто неща), то едва ли не трябва да приема, че това някой да прави секс с мен, докато съм полуприпаднала е нормално. Или че понеже съм отишла някъде (дискотека, бар, дори неговия дом), това значи, че едва ли не вече нямам право да кажа "не".

Морви, в по-ранен пост адресирах именно това, че изнасилване може да има дори между брачни партньори именно защото едно "да" не е равно на вечно и за всичко "да".

Но от моя гледна точка, борове и дискотеки, които са априори места за ако не чифтосване, то поне публични mating ritual за мен са в групата на рисковите такива да попaднеш на по-голямо количество стaтистически вероятни сексуални агресори/използвачи от различен вид отколкото да кажем в библиотеката, болницата, пощата или кварталния супермаркет. От тази гледна точка е разумно да имаш груба идея колко носиш, да не пиеш до степен да не можеш да стоиш на краката си (и отново, не говоря за случаи, в които се пробутва рохипнол или други вещества, влияещи на задръжките) или да не месиш екстази и алкохол и всякакви други неща, които често са директен резултат на поредица от лоши лични решения. Защото ако сам си се довел до състояние братът на Баба Яга да изглежда секси и да си ОК да се изчукаш с него, сори, ама това не е изнасилване (дори да е форма на възползване, но и сексът коейто мн. жени разменят за дрънкулки/кино/ресторант също е такова възползване) а резултат от лична глупост. Това е като да те блъсне кола, защото си пиян и се разхождаш по на пътя. Да, шофьорът би следвало да те види и да успее да спре, но може и да не му се получи.

Освен това както има designated driver може като се излиза на групи да има и някой, който има идея на кой къде му е дозата/личния лимит за интимно общуване/решение докъде иска да стигне в конкретната вечер и да е пастир на останалите, които явно не могат да се грижат за себе си или да следи дали Мери не е по-отнесена отколкото 3-те изпити маргарити предполагат. И все пак аз считам, че всичко започва с възпитаването на лична отговорност за действията на всички участници, без значение от пол още от ранни години в семейството. Не може да се очаква, че някой мъж, отгледан с идеята, че всяка жена е потенциална жертва и сексът освен след споменатото минаване през кръвен тест, психиатър и адвокат е потенциално дело за изнасилване, някога ще изпитва уважение към жените като равни и ще ги третира кто такива. Нито жена възпитавана да мисли като потенциална жертва, която не може да направи нищо, за да се защити, защото това видиш ли е отговорност на заобикалящите я мъже/общество и т.н. е личност, която за мен заслужава респект.

[Morwen]

Морв напиването до припадък изисква целеустремено многочасово усилие - имаш поне 2-3 масивни драйфания преди да стигнеш дотам. А и когато си припаднала или някой ти е помогнал да припаднеш без да знаеш - ситуацията е ясна. Тук говорим за ситуации в които не си припаднала - че ако Марийка отиде при Иванчо пияна и му предложи да му направи една свирка - е изнасилена от него. Че ако Марийка се напие заедно с Иванчо и се изчукат, Марийка е изнасилена. Че ако Иванчо предложи на Марийка да се чукат и тя е пийнала и приеме - тя пак е изнасилена. Или че дори и марийка изобщо да не съществува, някой да си я измисли, да измисли изнасилване всички са длъжни да и повярват защото иначе са rape apologists (rolling stone UVA rape story). И това важи само за единия пол - ако Иванчо е отбягвал набезите на Марийка 6 месеца, пък Марийка се напива заедно с него и се изклаща отгоре му - пак той е изнасилвач.

Въпросните Джезебелки и идеолозите около тях представят жената като перманентна жертва независимо от ситуацията. И по този начин успешно се опитват да върнат времето назад и да инфантилизират жените които смятат, че всъщност могат да пият и да се чукат и да носят отговорност за действията си, дори и тези действия да са грешка, че могат сами да решат дали да се изчукат с шефа, подчинения, колегата ако въпросния ги кефи без да са жертва на патриархията и с промити мозъци. И изобщо имат контрол над живота си. И да бъдат сексуални ловкини.

А в момента пък Иванчо трябва да ходи до себе си с дрегер, адвокат, психолог и медицинско лице, и като бонус да чете мисли. Преди години като наратива беше - не, значи не - това беше логично. Като липсата на да стана не - също. Ама когато и да-то се изяснява чак след две седмици дали е да - вече е прекалено.

Значи, аз нямам огромен опит с пиенето, но смея да твърдя, че при всеки е различно. Повръщала съм само веднъж и много силно допускам, че беше хранително отравяне, защото алкохолът беше малко, но имаше подозрителна храна. От друга страна най-голямото количество алкохол, което съм изпивала бяха три бутилки афтършок, заедно с още четирима човека, като някъде на втората останахме двама. Доста съм сигурна, че това беше над половин литър силен сладък алкохол за няколко часа. Тръгнах си напълно на собствен ход и в сравнително права линия. Сериозно твърдя, че ако човек не ме познава дори не би ме заподозрял в пиене. Тъй като на другия ден трябваше да пътувам, в стаята си имах куфар и купчини дрехи около него. Реших да си пъхна вътре чорапите, защото по някаква причина винаги ги забравям. Няколко часа по-късно се събудих в странно изглеждаща поза с глава върху купчина тениски, запалена лампа и чорапи до куфара (малко преди Жоро да ми се обади да ме пита дали не си изпускам самолета, което все още силно оценявам). Твърдя, че нямах за цел да се напивам и определено не изглеждах пияна на кирка, но в момента, в който бях стигнала до някаква равна повърхност бях припаднала там. Това за две-трите драйфания и целенасоченото напиване.

Иначе, да, това което описваш, не е честно . Но то никога не би минало пред съда, а Джезебелките доколкото разбирам срещат разбиране в някакви много ограничени среди.
Както казах, тук и двете страни сме съгласни за крайните случаи явно, въпросът е, че има и други.

[The Dragon]

Проблема е, че нещата на Джезебелките хващат traction във времената на социалната мрежа.

[Demandred]

За мен лично проблемът е, че някои неща от mainstream феминистките идеи, които са били приложими за западноевропейското общество през 60-те и началото на 70-те години, когато са създадени като концепции, сега се прилагат по инерция и понеже са станали част от основната идеология на фвижението, въпреки че ситуацията в реалността се е променила коренно и те вече не я отразяват. Rape Culture е типичен пример. Когато това понятие е популяризирано, не е имало закони против marital rape, не е имало rape shield laws, да се осъди някой за date rape е било много трудно, голяма част от хората са считали, че изнасилените са "си го търсели" и сами са си виновни заради това, че са носели къси поли или са ходили по барове посред нощ и т.н. Сега положението е съвсем различно. Да, все още се случват изнасилвания нерядко, което е ужасно, обаче да кажеш, че това е нормализирано и масовата култура не демонизира изнасилвачите, за мен е тотално невярно за съвременна Америка, Канада, Западна Европа и т.н. Сега повечето хора веднага демонизират обвинените за изнасилване без въобще да чакат съда да се произнесе, дори и когато доказателствата, изнесени в медиите, са доста мижави. А в популярната култура е много по-често срещано убиец да бъде представен по начин, който подтиква хората да не го виждат в тотално отрицателна светлина, отколкото изнасилвач.

[Lord]

Позачетох тия дни shadowdance и конкретно тази тема и ми направи впечатление начинът, по който някои хора се изразяват за sexual harassment-а към жените в България, по-конкретно Litz, ако не се лъжа - че всяко момиче в Бг е опипвано и са му дишали във врата, и т.н.

Без никакви претенции да влизам в дискусията, но ми направи впечатление, че общи приказки много, а изследвания и факти - малко. Днес пък ми попадна това и го споделям без да имам някаква конкретна теза, освен може би, че тук (във форума) масово се преувеличава статута на България като някаква държава от третия свят, щом стане въпрос за равенство межу половете:

http://fra.europa.eu/sites/default/file ... e_en_0.pdf

[Amelia]

Lord, това за сексуалния тормоз над жените в България тука си го говорим по този начин, защото поне доколкото ми е известно всяка една от пишещите в темата жени е преживяла такъв. Нееднократно. И сме се нагледали на това какво става с други жени около нас. Факт, анекдотични доказателства са.

И в същото време, поне за мен нещата стояха по следния начин - осмислих това дето ми се е случвало на мен по разни рейсове като реални сексуални посегателства чак като дойдох тука в Канада и видях как местната култура третира тея неща. Преди това те бяха просто ужасно неприятна част от ежедневието ми, която някак успявах да изтърпя с голямо омерзение. Щото поне по мое време в България не се говореше за тея неща кой знае колко много. Сега, аз не съм в България от над 8 години вече и за това време тука на Запад се появиха разни феминистки тенденции, дето може да са стигнали и до Бг-то. Но манталитетът на българката все още е различен от този на западноевропейката. Така че всякакви такива статистики ги поемам с по една лъжица сол и докато не видя конкретните въпрроси, които са били задавани и обяснение как са си набрали представителната извадка, нямам доверие на никви числа.

Морве, Джезебелските изпълнения обаче минават пред университетските власти доста по-лесно. То затова университетите трябва да спрат да се занимават с тея неща. Уж им дадоха тая власт, за да може повече жертви да сдобиват нужната смелост, за да си търсят правата, ама май-май не се справят много добре с раздаването на правосъдие.

[Litz]

Lord, това за сексуалния тормоз над жените в България тука си го говорим по този начин, защото поне доколкото ми е известно всяка една от пишещите в темата жени е преживяла такъв. Нееднократно. И сме се нагледали на това какво става с други жени около нас. Факт, анекдотични доказателства са.

И в същото време, поне за мен нещата стояха по следния начин - осмислих това дето ми се е случвало на мен по разни рейсове като реални сексуални посегателства чак като дойдох тука в Канада и видях как местната култура третира тея неща. Преди това те бяха просто ужасно неприятна част от ежедневието ми, която някак успявах да изтърпя с голямо омерзение. Щото поне по мое време в България не се говореше за тея неща кой знае колко много.

+1

И аз не съм го възприемала като сексуален тормоз, което ме навежда на мисълта, че и другите жени в България не биха го възприемали като такъв, щото като това нещо ти се случва поне веднъж месечно, ти го приемаш като част от пейзажа. Верно, че е някъв супер страшен пейзаш, ама ако ми бяха дали анкетата преди няколко години, нямаше да пиша, че съм жертва нали. Но мога да кажа, че това се е случвало на всяка една от жените, които познавам и за всяка една тях това си беше нормализирано. В тия ситуации обаче винаги ме е тормозила реакцията на околните или липсата на такава. Смисъл виждаш някво момиче, което се е стъписало от страх, щото някъв си търка оная работа в нея, ми направи нещо бе. Същите обаче с пълна сила се карат с 15 годишни, щото говорили по-силно в рейса.

[Lord]

Така че всякакви такива статистики ги поемам с по една лъжица сол и докато не видя конкретните въпрроси, които са били задавани и обяснение как са си набрали представителната извадка, нямам доверие на никви числа.

Отдолу в пояснението са посочени конкретните въпроси, на които са отговаряли жените, както и кои от тях на коя линия от диаграмата съответстват. Струват ми се пределно конкретни, особено тези в тъмно синьо.

Spoiler: show

Box 4: What the survey asked –
sexual harassment
Some questions about experiences that women
may have.
At times you may have experienced people
acting towards you in a way that you felt was
unwanted and offensive. How often have you
experienced any of the following? How often has
this happened to you in the past 12 months?
• Unwelcome touching, hugging or kissing?*
• Sexually suggestive comments or jokes that
made you feel offended?*
• Inappropriate invitations to go out on dates?
• Intrusive questions about your private life that
made you feel offended?
• Intrusive comments about your physical
appearance that made you feel offended?
• Inappropriate staring or leering that made you
feel intimidated?
• Somebody sending or showing you sexually
explicit pictures, photos or gifts that made you
feel offended?*
• Somebody indecently exposing themselves to
you?*
• Somebody made you watch or look at
pornographic material against your wishes?*
• Unwanted sexually explicit emails or SMS
messages that offended you?*
• Inappropriate advances that offended you on
social networking websites such as Facebook,
or in internet chat rooms?
The asterisk (‘*’) indicates six items which
could be considered as the most serious (out
of the total list of 11  items asked about). The
results concerning these six items have been
analysed separately in order to assess the effect
of the selection of items to the extent of sexual
harassment, as measured in the survey.

Отделно:

This report is based on interviews with 42,000 women across the 28 Member States of the European Union (EU).

Women aged 18 to 74 years took part in the survey. To
distinguish incidents that took place in childhood, and
based on established survey practice, the survey questions
gave the age of 15 years around which women
were asked to think about incidents that had occurred
before and after this age.
Different surveys select different cut-off ages for framing
survey questions. In this regard, the FRA survey is
in line the World Health Organization  (WHO) survey
on women’s health and domestic violence which also
selected 15 years as the cut-off age.
The FRA survey asked women to distinguish between
incidents that have occurred since the age of 15 (covering
a lifetime period) and in the twelve months before
the survey interview. Asking women to think about
the last 12 months helps them to distinguish between
recent and possibly distant events. It also provides data
that are of direct policy relevance with respect to current
practice, such as policing responses to victims.

В крайна сметка дори в самото изследване се посочва, че културата на някои страни по отношение на gender свързаните проблеми може да доведе до по-ниски стойности по графата harassment или точно това, което вие изтъкнахте. Факт е обаче, че се намираме в дъното на класацията, а не по средата или в горната трета, което би могло да покаже, че ситуацията не е толкова апокалиптична, макар и подценена именно поради съответния фактор култура. Нещо, за което не възнамерявам да влизам в спор (тъй като трябва да си чекна привилиджа преди това - бял мъж, все пак), просто ми се щеше в темата да има и малко различни мнения, защото четейки я като външен човек, на моменти у мен се заражда усещането за някакъв балон на ужаса, в който за съжаление сте побаднали по време на живота си в България.

[Alexis]

Lord, мерси за цитираното проучване. И само като пример. Не знам дали е било късно възрастово спрямо останалите, но за сефте ми се изпери един, тогава ми се видя дядка, но вероятно е бил около 40, когато бях на 13 и седях с приятелка на седалка от онези единичните една с/у друга в старите дълги Чавдар-и. Както си лафим в един момент на нивото на лицата ни се появява една ръка и в нея нещо, което със сегашния си опит мога да определя като жалък мек член. Дори не знаехме как да реагираме. Не се уплаших, знех какво е това, знаех и че има такива хора, но някак се стъписахме. Никой в автобуса не реагира, не знам дали някой го е видял. Най-накрая се сетих, че в чантата си имам макетен нож и го изкарах с повече бравадо, отколкото каквото и да било друго. Той се разкара. Имало е и др. подобни случаи. И въпреки това не бих описала себе си като жертва на сексуално насилие. Но съм убедена, че това е било ежедневие за мн. жени от моето поколение, за сегашното не мога да говоря. Поопипвали са ме из транспорта.

Това попада сред въпросите от цитираното от теб проучване. И ако бях попитана дали се виждам като жертва на каквото и да било сексуално насилие бих отговорила отрицателно, ако липсваха допълнителните уточнения. И с тях, въпреки че мога да отговоря положително на поне един-два въпроса, не бих се класифицирала като жертва.

Но на фона на описаното мога да кажа, че и аз веднъж съм "harass-вала" така да се каже мъж , защото на бас, че ще намеря къде да седна в препълнен рейс (от спирката от даскалото), понеже нямаше място, питах един младеж (предполагам около 15-16, аз съм била на 13 или 14) може ли да седна в него. Той каза "да", явно не очаквайки да действам, ама аз взех че го направих. И пътувах в него поне 6-7 спирки. Евала, не ми е пускал ръце. Сега няма как да се върна назад и да питам дали се е чувствал насилен.

Откровено казано, сега си ги спомням тия неща по-скоро като комични моменти от тийн-ежедневието ми, а не като някакъв епичен стрес.

[Amelia]

Лорд, сега нямам време да чета целия документ, но на прима виста от това, което прецъках на диагонал и това, което си пуснал забелязвам следните проблеми:
1. Не се знае по колко жени са били интервюирани от всяка страна (и България в частност).
2. Как е правено интервюто? По и-мейл? На случаен принцип хванати лица от улицата? Специално организирани събития по темата? Как са подбрали жените за него?
3. При така широкия възрастов диапазон, не се знае колко жени са препитани за съответна възраст (ако разбием 18-74 на нещо като 18-20, 20-30, 30-40, етц.) Не знам за Западна Европа, но положението в България се промени ДРАСТИЧНО след падането на комунизма и това трябва да се вземе предвид.
4. Не се знае как са били преведени въпросите на български - ние нямаме доста от лексиката, която запада ползва, за да опише тея неща и съответно може да са ползвали думи, които нямат нужната негативна конотация. Насложи към това културните особености на едно общество обръгнало на тоя тип чикибойски изпълнения и лишено от институции към които да се обърне в случай, че реши да си търси правата.
5. Не се знае в каква среда са живяли попитаните българки. Щото, примерно, софиянките трябва да се разправят с едни проблеми, а ломчанките - с други (ползвам София и Лом като пример, щото майка ми е от София (голям град, много населен, никой никого не познава, тъпкан градски транспорт, бурен нощен живот), баща ми от Лом (малък град, почти никой не ползва рейса, всички се знаят, няколко кръчми и дискотеки за целия град) и съм прекарала много време и в двата града).
6. При така зададените параметри (28 МНОГО различни страни, с МНОГО различни езици и МНОГО различни хора като си говорим дори за една и съща страна, в МНОГО широк възрастов диапазон), тея 42000 интервюирани жени всъщност ми се струват недостатъчни за направата на свястна статистика.

Алексис, и на мен първата ми близка среща от третия вид с жалък мек член беше като бях на 13. В трамвая, който беше бая празен, та не знам дали някой от другите пътници изобщо видя нещо. Иначе допреди това, майка ми настояваше да ме води до и прибира от Алианса, та тоя тип приключения ми бяха спестени. Да, до 13-годишна възраст мама ме водеше на Алианс... Срам ме беше, че не ме оставя да ходя сама, знаех как се ходи до там, знаех как да пресичам. Карали сме се многократно и т.н. Ама като тоя ми налетя и си допря неприятната паламарка до задника ми, съжалих, че мама не е с мен мигновено.

И знаете ли кво направих? Избягах от задната част на трамвая в предната, където имаше малко повече хора и не казах и гък. Що не казах гък - срам ли ме беше, мозъкът ли ми спря в момента, ненам. После се прибрах в нас и цялата треперех. Като взе да ми се случва по-често, на принципа на пробата и грешката и след обсъждане на стратегии и тактики с приятелки, установих, че на тея им е кеф като не им кажеш гък и като се изплашиш от тях. Та спрях да им мълча и на висок глас така че да ме чуе целия рейс им нареждах да си разкарат ръката от задника ми. Или пък ги заплашвах с насилие. Или директно прибягвах до насилие - ритници в пищяла, настъпване... На един почти му счупих пръстите като му усетих ръката да лази по бедрото ми нагоре. Ма това с насилието пък взе, че backfire-на в Париж при оня дето се въодушеви като му казах, че ще го ударя... А пък с пияниците дето са ме заговаряли по късна доба по спирки и трамваи пък си беше изцяло ново преживяване - щото там си като сапьор. Не го знаеш тоя на къв акъл е в момента, кво му е пиянството и коя дума ще го взриви. Не върви нито да му говориш, нито да не му говориш. И двете могат да го ядосат или окуражат. Абе ебало си е капаците.

Трябва да взема да питам майка ми що я беше толкова страх да ме пуска сама на Алианс. Може и тя да е имала някакви подобни изпълнения на моя възраст, въпреки че е расла в друго време. Ломската ми баба нонстоп ми цитираше черна хроника кой кого как изнасилили и примерно неща като лежерни излети до река Лом не се правеха никога без да имаме възрастен с нас. До Дунава ни пускаше и сами като попораснахме, щото е съвсем до центъра на града и не се минава през безлюдни полета и цигански махали. Ама Лома съм го виждала 3-4 пъти в живота си само.

[Xellos]

Да си призная и аз нещо.

Spoiler: show

[Litz]

Изказвания на някой феминистки икони относно изборите в САЩ:
http://www.theguardian.com/us-news/2016 ... ry-clinton

Стайнем твърди, че жените подкрепят Сандърс не защото са способни на собствени решения, а за да впечатлят мъжете. Да вече съм сигурна, че те наистина смятат жените за безмозъчни същества.
http://www.independent.co.uk/news/world ... 58811.html

Албрайт пък заяви в подкрепа към Хилари, че в ада има специално място за жените, които не покрепят други жени.. и се сетих за тази реплика от Скандал, писана от чернокожата жена Шонда Раймс относно точно този цитат.

[Вашта леля]

Само да кажа, че и моите преживявания в градския транспорт са в унисон с казаното от Лиц и Амелия, ама айде да не сипвам и аз, че вече сигурно става досадно. Пък и дори всички жени на тоя форум да си разкажем историите на харасмънт, пак ще сме непредставителна извадка.
За изследването - на по-предпоследната страница има линк към сайта, на който е публикуван техническия доклад. Доколкото виждам, на местна почва всички изследвания са проведени от НПО-та, които се занимават с насилието срещу жени. В България са били Фондация "Анимус" и фондация "Надя". Нямам впечатления от тях, затова не мога да твърдя нищо за способността им да организират ефективно теренно проучване. По принцип дори най-прецизното самплиране може да се омаже на терен (знам как мързеливи анкетьори сами си попълват отговорите) и как може да се избегне контрола. Знам и как културата на средата влияе върху откровеността на респондентите. Както и как толернтността към насилието в някои среди (например цигани, ниско образовани, ниски доходи и пр.) влияе върху идентифицирането на насилието като проблем. Така че да не бързаме да викаме "браво!". Щом три рандъм български жени, събрани на някакъв форум, който няма нищо общо с темата, споделят факти, които влизат в противоречие с резултатите на изследването, това е повод за размисъл (не непременно за отричане на изследването). Чудя се дали в Бг-мама ще се намерят други жени, които да споделят такива истории.

[Amelia]

@Litz
Нда. Тва си плаче за малко #NotYourShield.
Мен случващото се в САЩито за пръв път от много време насам ме вкарва в някво по-оптимистично настроение, щото явно количествата народ, на които НАИСТИНА им е писнало от порочната им система, са нараснали достатъчно, че няква реална промяна да е възможна. И лагерът на Хилъри, която е част от порочната система, сега газ пикае.

Еми не може, кака, да обслужваш само интересите на 1% от обществото и като дойде времето разделно да очакваш безапелационната любов на останалите 99%. Докато системата ти се осланя на все още функциониращи демократични избори, ще се наложи от време на време все пак да понаправиш нещо и за 99-те процента, нали.

Отделно, Хилъри почва да ми мяза на Мит Ромни. 180 градусовите промени в позицията й толкова зачестиха, че скоро ще могат да й вържат едно динамо и да захранят поне един щат с ток.

И да резюмирам всичкото това с едно мим-че, което една от американските ми приятелки постна на Фейсбук стената си:
https://scontent.xx.fbcdn.net/hphotos-x ... e=57361B92

[Demandred]

Бая рано е да отписване Хилъри, в американската политика в 99% от случаите всичко опира до това кой има повече кинти, повече мощни компании и сериозни богаташи зад себе си и повече приятели сред най-влиятелните, а в това отношение Клинтън има огромно предимство пред Сандърс.

Еми не може, кака, да обслужваш само интересите на 1% от обществото и като дойде времето разделно да очакваш безапелационната любов на останалите 99%. Докато системата ти се осланя на все още функциониращи демократични избори, ще се наложи от време на време все пак да понаправиш нещо и за 99-те процента, нали.

Както множество предишни избори в САЩ или където и да е другаде са показали многократно, това въобще не е наложително, ако имаш достатъчно кинти, за да си купиш медиен комфорт и екип от специалисти в промиването на мозъците на електората.