Гледано напоследък, част III

[alshu]

Tenchi Muyou! Ryououki 4th Season ep. 2 - малко по-детайлно нарисувано и анимирано от предната серия.
Този път почнаха за разнообразие със Сейна.
Голяма част от информацията, която избълваха зрителят на поредицата трябва да я знае, но имаше много допълнения и дори известно количество retcon.
Най-основното е, че семейство Мисаки и кралската фамилия Джирай са огромни, влиятелни и невъзможно преплетени едно с друго. Аз уж съм наясно, но всеки път се шашвам и оплитам във връзките им.


Detective Conan ep. 851-852 - време за туристическа реклама в Конан. Този път минералните извори на Беппо и всички атракции свързани с тях: нахрани хипопотам с моркови, крокодилите са хем ковай, хем кавай, остави се маймуна да ти открадне портфейла...
Загадките са условни и очевидни. За жалост за пореден път в AO изкарват Такаги пълен идиот, а той е само малко дървен и несхватлив.
Следващият път почва арката с Шиничи и Ран (и Соноко, и родителите) от детската градина. Отдавна пуснаха сцени от нея, но доста я забавиха. Дори си помислих, че ще я прескочат, защото истинската история зад нея е доста зловеща, не е съвсем за семейна публика, освен може би като предупреждение.


Kono Subarashii Sekai ni Shukufuku wo! 2 ep. 10 - епичен финал (е, почти). Последната арка според мен спаси целия сезон на шоуто. Дори дигнах оценката си за него с един пункт на 6/10.


Akiba's Trip The Animation ep. 11 - ооо, клифхенгър в който "катерачът" не остава да виси, а пада.

[alshu]

Ginga Kikoutai Majestic Prince Movie: Kakusei no Idenshi - леко излишна добавка към френчайза, най-вече защото боевете не са толкова много и не са чак такъв спектакъл, а това е единственият плюс на поредицата.
Сюжетът е по-елементарен от този в сериала, а репликите още по-кухи. Общо взето появява се нов лошко и докато нашите стигнат до него, за да го набият, ръсят обичайните простотии. Има и известно количество нови герои, които са точно толкова досадни и неадекватни, колкото старите. Филмът е кратък за аниме стандартите (към 77 минути), но си позволява лукса да убие известно време в пресъздаване на моменти от сериала. Можеше спокойно да прибавят към него и телевизионния спешъл, защото е част от историята, но от друга зрителите наистина имат нужда от напомняне, какво е това Majestic Prince и защо трябва да отидат на кино (или по-скоро не) за да видят филма му.
Да кажем 1/3 от битките са пълнеж с грацията на аркадна игра от 80-те години. Останалото са опит да се надскочи многоцветния кич, който беше екшънът в ТВ сериите. На места е толкова идиотски, че е достатъчно забавен, но на други са прекалили, примерно upgrade-на на Тошиказу, който му позволи да "скейтва" в небето .
В крайна сметка боклук, но характерен за поредицата. Забавляваше ме по силно идиосинкратични причини.


Tales of Zestiria the X 2nd Season ep. 11 - замръзналият град беше красив, видяхме очите на Дезел, но пък той се капична, след толкова тийзване Кроу се появи, но само за секунди.


Chain Chronicle: Haecceitas no Hikari ep. 11 - ъъъ, всичко е толкова лилаво. Друго не знам, какво може да се каже за серията.


Sengoku Choujuu Giga: Otsu ep. 10 - поуката: престорената братска любов е страшно досадна.


Shouwa Genroku Rakugo Shinjuu: Sukeroku Futatabi-hen ep. 11 - не най-логичната серия, но красиво нарисувана и изиграна. Мечтата на Якумо за мир и разбирателство между най-любимите му хора.

[alshu]

Gintama. ep. 11 - скука с изключение на отхвърлянето на молбата за платен отпуск на Кагура.


Little Witch Academia (TV) ep. 11 - най-накрая развитие по централния сюжет.
Потвърдиха се неща намекнати по-рано: световната магия намалява, съответно и влиянието на хората, които могат да я ползват и се препитават с нея.
Още не всички владеещи магия са толкова добронамерени и етични.
А дааа и голямото разкритие: Урсила-сенсей не се нуждае от очила.

[alshu]

Yakushiji Ryouko no Kaiki Jikenbo ep. 5-9 - голям голяма глупост се оказа. Прекалено много абсурдни неща, за да мине дори за детективско.
Ще го догледам само защото е кратко.


Onihei ep. 11 - май Хейзо нарочно подбира близките и подчинените си измежду хора с проблеми. Спасява ги и така те са му верни, като кучета.
Може да е ефективно, но е малко гадно.


ACCA: 13-ku Kansatsu-ka ep. 11 - на нашият човек му писна от рефрена "Не ща бе, не ща да ставам цар!" и мина на "Аз пак не ща, но ще се жертвам заради любимата си бюрократична машина, пък и ми свършиха бодигардите, които да се хвърлят пред куршумите заради мен.".


Nobunaga no Shinobi ep. 25 - очаквано неочаквания антиклимакс на сблъсъка с нинджите Кога.

[alshu]

Yakushiji Ryouko no Kaiki Jikenbo ep. 10-13 - ъххх, много е зле това аниме. Като оставим настрана сексизма и елементарния фенсървис, сюжетът е пълна глупост, а загадките и решаването на проблемите, които стоят за тях абсурд.
Излишно е да изпадам в детайли - как пуснаха гигантския саламандър да си ходи, или как унищожиха горната част на токийската кула, а щом е мангрово дърво, трябваше да се целят в корените, или deus ex machina моментите с разпадането на самата кула и въобще маса глупости.
Основната идея не е лоша, но разработката и е ужасна.
Ginga Eiyuu Densetsu си остава единственото свястно аниме по книги на Yoshiki Tanaka.

[Killua]

Kimi no na wa
Окей беше, но очаквах повече. Сега си пуснах два от филмите на Шинкай, които бях пропуснала - The garden of words & 5 centimeters per second и те носеха точно това, с което съм запомнила Шинкай, но което липсваше в последния му филм. Мисля, че просто е много по-добър в по-кратки и лишени от крещяща драма и излишен хумор меланхолични истории, в които героите говорят с приглушен и тъжен глас.
В Kimi no na wa не ми хареса и

Spoiler: show

категорично заявеният хепи ендинг

Музиката, така де, песните, също не ми харесаха и целият тоз джей попрокец не ми се връзваше като усещане с филма, а оупънингът е като на второразрядно серийно аниме.
Анимацията обаче е просто феноменална!
Сигурно ще си драсна по-обширно мнението в ревю скоро време.

[alshu]

Shouwa Genroku Rakugo Shinjuu: Sukeroku Futatabi-hen ep. 12 - подобаващ финал на прекрасно аниме.
Реалистични и добре изпълнени герои, с които може да съпреживяваш, красив арт и анимация, интересна информация за обществените нрави отпреди войната до наши дни и най-вече запознаване със спецификата на ракугото.


Mobile Suit Gundam Thunderbolt 2nd Season ep. 1 - epic Gundam is epic.
Историята почва малко преди края на филма December Sky и анимира по-добре сцените, които бяха загатнати там.
Не се случи, кой знае какво в епизода, само разбрахме за новите дислокации на главните герои. Между хубаво анимираните битки имаше една калпаво нарисувана между самолетчетата на Федерацията и Зеон (може би препратка към такава от оригиналния Gundam?), въпреки това епизодът ми хареса, защото mecha porn и безброй препратки към UC.


Tales of Zestiria the X 2nd Season ep. 12 - речи, флешбеци и накрая за пореден път отложиха каквито и да е развития за следващия път.
Интересно дали в 13-та серия ще ги отложат за следващия сезон.


Chain Chronicle: Haecceitas no Hikari ep. 12 - миии набиха лошите с речи, магически цици, стандартния обрат "добрите, които са станали лоши, стават отново добри", j-pop и дракон. Това заглавие беше порой от герои и елементи заимствани от други места. Може да са се бръкнали (съвсем малко) повече от стандартния бюджет за аниме, но безличието убива всеки кеф.
Основата на шоуто беше размотаване между локации и богата реколта от стандартни шонен монолози "мамору".


Sengoku Choujuu Giga: Otsu ep. 11 - важно е да не предизвикваш истериците.


Akiba's Trip The Animation ep. 12 - хайде да го приключват това вече, напълно е изпразнено от съдържание.
И какви са тези измислени заяждания с политиците? На никой не му дреме за отакутата стигат да си бачкат безропотно и да си плащат за всичките скъпи и прескъпи хобита.


Megazone 23 ep. 1-2 - за това бях чувал добри неща, но се оказа пълно безумие. Произволно нахвърляни идеи, някои от тях добри, които не се навързват в цялостна картина. Артът и анимацията варират. Тук таме са доста добри, но през голяма част от времето - никак.
Втората серия е затрупана с абсурдно количество продуктово позициониране. Героите нямат време да изпият и изпушат вече отворените кутии и започват нови.


Kindaichi Shounen no Jikenbo (TV) ep. 102 - продължава арката с фестивала на светкавиците. Следващият път разкритието.
Не е ясно кога ще е този път. Между превода на 101 и 102 минаха месеци.

Kindaichi Shounen no Jikenbo: Shinigami Byouin Satsujin Jiken - нелоша загадка с ексклузивно задокеанско включване на Акечи и крадлата.
За съжаление, както често се случва при Киндайчи драмата в края на историята е изключително глупава и разваля атмосферата и удоволствието.

[alshu]

Little Witch Academia (TV) ep. 12 - Акко знаела какво да направи...е, сега вече се притесних за нея.
Най-вероятно ще се опита да екзорсне духа, на който се предполага да са жертви, като му разреши проблема, подобно на случката с бащата на директорката.
В тази серия Диана за пореден път демонстрира класа - веднага съобрази, какво се е случило, а и не се ядоса особено на Акко, защото си знае, че е местният идиот.


Gintama. ep. 12 - еее, най-накрая свърши. Голяма мъка беше този сезон и предполагам ще продължи по същия начин.
Естествено традиционно за машинациите на главния злодей се оказва не тактически гений, а пълна лудост, пък главните герои са изправени пред ново, още по-невъзможно предизвикателство.

[alshu]

Urusei Yatsura ep. 30-32 - в тази част на шоуто вече и забравиха за какво става дума, а вадят произволни истории от типа на "Света на книгите прониква в реалния.". Поне си спомниха, че Шинобу е част от каста.


Onihei ep. 12 - отново машината за генериране на абсурдни истории...тази дори се падна да я помня и от live action-а.
Надявам се следващия път за финала на сезона да пуснат нещо по-човешко.


ACCA: 13-ku Kansatsu-ka ep. 12 - Мов и Гросулар надиграха всички, за което се радвам, защото са свестни хора, но малко или много Джийн си остана безгласна буква.
Цялата история беше за това, как разни хора се опитаха да го ползват за политическа маша, но той се промъкна между капките и си продължи безгрижния живот на висш бюрократ.
Шефът му най-вероятно е бившият бодигард на майка му, щом периодично се налага да се боядисва блондин.


Nobunaga no Shinobi ep. 26 - сезонът приключи, което е странно, защото следващият почва веднага през април. Същият странен подход, като при Sengoku Choujuu Giga. Може би е причинено от някакви големи промени в графиците на ТВ излъчванията?

[alshu]

Detective Conan ep. 853-854 - арката с Шиничи и Ран (и Соноко) в детската градина закъсня доста, но за сметка на това е доста добре нарисувана, анимирана и режисирана. Нищо общо с тромавото шоу, в което се е превърнало напоследък Detective Conan. Най-забавна ми беше Соноко особено в момента, в който се нахвърли да бие гадните хлапенца, които тормозеха Ран.
Чудя се, защо се получи забавянето - ending-ът с детския керъктър дизайн се появи преди доста време и после го скриха, затова предполагам че епизодите са били готови още тогава. Във втория от тях има мрачни детайли около детския възпитател - че може лесно да манипулира и откъсне някое дете от средата му, като в същото време използва съвсем валидни и благовидни доводи за действията си. Мислих си, че точно заради това няма да адаптират историята - хвърля известни съмнения върху професията, а Conan за разлика от мангата е семейно шоу и може някой да се психира излишно (я детенцето, я бабата).
Сега, като я излъчиха нямам никаква хипотеза.
Следващият път история със Соноко и гаджето и каратист...само дето е някакъв тъп филър.


Akiba's Trip The Animation ep. 13 - random anime BS is random BS.

[ProxyFantasy]

Изгледах и аз няколко неща между цялата дандания, която се превръща живота ми.

1во - Hunter X Hunter официално му стигнах края години след четенето на мангата. Мога официално да заява, че това е може би най-добрата аниме адаптация на манга, която някога съм виждал. Идеално направена във всеки един момент (разбира се, имаше тактически филърчета, които ми бъркаха в здравето), но битката на Нетеро и Кралят - феноменална. Изобщо бях забравил колко плътна е вселената на Хънтър Хънтър и колко добре е навързано всичко. Големият победител в мангата, който успя да се докопа до селекцията ми от любими герои и супер сили, е определено Knuckles. Анимацията му беше груба, видът му беше остър, но вътре пълна душичка. А силата му, комшарът на всеки, който има да изплаща ипотека. Страхотно измислена. 10.0
2ро - След Хънтър Х Хънтър нямаше как да не поискам още от Тогаши, така че скочих направо с лупинг към Yu Yu Hakusho, доста стара анимация и като цяло доста бавна, но самите герои и може би ретро артът много ме грабна. Имаше някаква доза първичност и грубост в цялото нещо. 14 епизода - мога да кажа, че официално грабна 8.0 оценка, което последно време е доста трудно да дам, главно защото, ако е по-ниско просто дропвам самото аниме.
3то - Stein's gate го изгледах цялото. Почти на един дъх да съм честен и в някакъв много странен аспект го свързвам с Дурарара! заради онзи фантазъм от 2000ната и следващите 10 години за image блоговете и тяхната употреба за инициализиране на нова властова структура. Все едно знанието е налично и то вече не може да бъде "крито" от обикновенните хора, а и от другата страна, че всеки може да е замесен и никога не знаеш. Основната сила на това аниме беше фактът, че до края на анимето успяха да държат нещата в много минимални пропорции и реално почти (разбира се) нямаше огромно количество ненужни персонажи. Разбира се, това чувство може да се е затвърдило главно заради повторното преминаване през поддържащият каст, което ги направи доста повече от просто стереотипни пионки, които имат някаква връзка със самият сюжет. В заключение бих казал, че си заслужава мястото в топ 10 в МАЛ и нито място по-ниско. Идеално аниме. За жалост имам чувството, че продължението няма да е толкова добро колкото оригинала. 10.0
4то и последно е Dragon Ball Kai, от което изгледах няколко епизода, но както си трябва в DB anime, нищо не се случи още. Кежуъл 7.0

[Killua]

wait wait
ти си фен на хънтър хънтър?????
и кво новата адаптация все пак е яка?
чакай че се развълнувах ))))

[alshu]

Kaguya-hime no Monogatari - бях се подготвил за арта и за основната тема - оковите на обществените порядки, които са особено тежки за Кагуя, нищо че е принцеса, но филмът е много повече от тези качествени ингредиенти.
Подобно на Tonari no Yamada-kun той е съставен от кратки случки, които имат свой собствен живот и значение. Някои от тях тръгват в различна посока и отразяват живота на съвсем различни персонажи.
Така е хем по сценария, хем е подсилено от керъктър дизайна и играта на сеютата. Хлапетата от началото на историята, учителката по маниери, велможата който прие Кагуя във висшето общество и избра името, а най-вече героят, който за мен открадна филма - прислужницата, всички те не са толкова важни, но се открояват ярко и са част от преживяването.
Кандидатите за женитба са една от пречките пред свободата на Кагуя и нямат нужда от детайлна характеризация, но всеки от тях получава своя любопитен и запомнящ се missadventure, включително императора.
Главните герои са представени страхотно и особено противоречивия образ на бащата, който донякъде е главният злодей, но действията му са продиктувани от любовта му и от сбърканата ценностна система наложена му от обществото.
Майката пък е почти пълно копие на баба ми (лека и пръст) и физически, и със здравомислието си. Разциврих се докато я гледах, а не съм толкова емоционален и чувствителен.
Самата Кагуя е символ на свободата. Каторгата в която е живяла японската жена по онова време, не е за нея и не може да я задържи. Образът на нейният любим нии-чан иде малко плосък (нищо, че и той получи достатъчно екранно време) и може би е сложен само, за да покаже, че и тя има собствени предпочитания.
Сцената с отвеждането на Кагуя на луната е изключително странна, хем комична заради карикатурното безсилие на земните жители пред небесните, хем трагична. Значението и също е противоречиво - събитието е против желанието на главната героиня, но наистина мястото и не е на Земята.

В крайна сметка най-интересното в Kaguya-hime no Monogatari се детайлите и отклоненията от главното русло на историята. Дори един от ключовите моменти е претупан. При дължина 2 часа и 17 минути сякаш нещо липсва структурно...но не и на зрителя, той вече знае всичко, което му трябва.

Прекрасен филм.
Гледам, че някои зрители са се оплакали от мелодраматизма му, което ми звучи абсурдно. В океана от необуздани (и откровено нелицеприятини) емоции, който в момента са киното и телевизията, да се заядат точно с филм, който ги представя толкова адекватно и човешки.

[Killua]

Много як коментар
Къде горе-долу ти се нарежда в личната класация спрямо други пълнометражни/любими анимета?

Образът на нейният любим нии-чан иде малко плосък (нищо, че и той получи достатъчно екранно време) и може би е сложен само, за да покаже, че и тя има собствени предпочитания

Дам, това е добавка, няма го в оригиналната приказка. На мен не ми пречеше особено, но като цяло не ми се стори много необходим и мисля, че можеше да се мине и без него.

Гледам, че някои зрители са се оплакали от мелодраматизма му, което ми звучи абсурдно.

Не съм попаднала на такива коментари, но втф???
Критиките, които аз чух, бяха преди всичко, че е много дълъг, протяжен и бавен. Един познат не беше впечатлен от анимацията(май?) и каза, че подобни неща Дисни били правели още 40-те.

[alshu]

як коментар

Ъх, видях си маса грешки...чак сега...както и да е.

Къде горе-долу ти се нарежда в личната класация спрямо други пълнометражни/любими анимета?

Въпрос с повишена трудност, защото не ги редя.
Много от тях харесвам по различни причини.
Не съм гледал и чак толкова много филм.
Дадох му 9/10 (защото съм строг и несправедлив), но няма начин числово да изразя кефа и естетичното удоволствие, което ми донесе.

Някъде над:
Uchuu Show e Youkoso, Tokyo Godfathers, Summer Wars, Ghost in the Shell (първия филм) и Tonari no Yamada-kun,
но под:
Paprika, Ghost in the Shell 2: Innocence, Akira и Ouritsu Uchuugun: Honneamise no Tsubasa.

Абе, голяма работа...и го постига с измамно минималистични изразни средства.

че е много дълъг, протяжен и бавен

Може би защото хората са свикнали с някакви 70 минутни детски?
Пък за мен, не само че няма нищо излишно, но и щеше да е по-добре за още 2-3 минути, за да обяснят връзката с луната по-ясно (не че японците имат нужда).
В никакъв случай не е протяжен или бавен - вечно се случва нещо, но може би зрителите са се интересували само от централната история и множество странични случки са им били безинтересни. Примерно проваленото гледане на цъфналата вишна - пък там се случиха две важни неща, а как по-обратния път прислужницата и майката набиваха мощно от неизядената храна, беше черешката на тортата.

Един познат не беше впечатлен от анимацията(май?) и каза, че подобни неща...

Ъх, не само в Дисни, но и по цял свят.
Дори в Бояна се правеха подобни (но много по-кратки) арт анимации.

Да, техниката и стилът не са иновативни (че кой го е твърдял?), но в случая важното е, как с тях се постига уникална експресивност и че са в ръцете на велики артисти. Този твоя човек е miss-нал point-а с няколко морски мили.
А и щом Дисни го могат това, защо не правят повече арт, ами ни засипват само с реклами за играчки?