Интересно нещо е сюжетът при игрите – за някои това е просто начин да се оправдаят действията на героите и екшъна на монитора, за други – основната мотивация да играят. Ние двамата (Роланд и Моридин един вид) сме от вторите. Определено и подчертано. И беше крайно време да има и такава рубрика защото от реплики от сорта на "Оня се е каширал отзад!" и мили абревиатури в стил "четири-петица"... кръвта кипи, сърцето се бунтува и така нататък, разбирате за какво става дума. Някак набързо отметнат, прелъстен и изоставен настрани остава фактът, че освен "баси якия мултиплейър", някои игри имат и сюжет. В Матрицата няма да я чуете тая думичка, но някои наистина сме достатъчно сбъркани, че да ни вълнуват такива глупости. Съмнително е дали дори половината майстори на Starcraft имат и бегла представа от великолепната история, около която е изградена играта. Наистина, има игри, които притежават такива невероятни сюжети, че повечето писатели би трябвало да потънат в земята от срам и тъй като подобни бисери все пак са голяма рядкост, те определено заслужават внимание..
Та, целта на тази рубрика е да ви запознаем подробно и в детайли с историите на най-добрите образци в това направление. За съжаление това означава, че тя ще е изградена изцяло от спойлери, затова който иска да играе игрите, за които ще пишем, и да се наслади изцяло на историята, е по-добре да не чете статиите тук, а само да им гледа заглавията :). За останалите – надявамe се, че ще ви бъде поне малко интересно. От една страна, сюжетите сами по себе си са достатъчно затрогващи, от друга – може би следващия път, когато се потопите в някоя игра, ще им обърнете повече внимание. Приятно четене!
Gazing out across the planes of possibility, do you not feel with all your soul how we have become like gods!? And as such, are we not indivisible? As long as single one of us stands, we are legion...
Blood Omen
Soul Reaver
Soul Reaver 2
Blood Omen 2
Персонажи
Tази статия е посветена на eдиния от двата доказано най-добри сюжета в цялата игрална индустрия – 4-те (дoсега) игри от поредицата Legacy of Kain. Историята им надвишава като качество повечето от издаваните у нас (че и на запад) фентъзита и можем само да съжаляваме, че никой не се е сетил да напише книга по тях (всъщност има доста fan fiction, но нищо официално). Въпреки че сюжетът им е доста комплексен и части от първата игра например не могат да бъдат разбрани, без да сте играли четвъртата, ще се опитаме да систематизираме всичко, доколкото е възможно. За съжаление (или за радост) поредицата все още не е довършена, но се носят слухове, че от Eidos официално са обявили PS2 версията на следващата игра за 2003, така че скоро би трябвало да можем да се насладим за пореден път на магията на LOK. Остава ни да вярваме и да се надяваме, че разработчиците няма да изневерят на себе си и ще ни зарадват с поредната порция гениалност..
Blood Omen: Legacy of Kain
The world had changed to my eyes. I had not expected such cruelty from the light. For in the embrace of the sun I could find no comfort – only malice.
Създадена през далечната 1996 година, играта се отличава с безобразната си грознота, еднообразност и безброй многото тайни места. За половината от творческия ни колектив (Рол) единствено цялостното разбиране на останалите 3 игри оправдава губенето на времето с нея. За другата половина (изключително изненадващо, Мор) игрицата е изключително зарибяваща аркадка с незначителни но трогващи РПГ елементи, чиято грозота се компенсира частично (нищо не може да я компенсира напълно :) от оригиналността и перфектното озвучаване на Кейн. Разбира се, след като сте чули бойния му вик “Vae victus” поне 7 пъти за около..7 секунди, тази теза започва да става все по-съмнителна.. Да се върнем обаче на сюжета.
В света на Носгот се издигат 9 стълба, известни като "Стълбовете на Носгот" (“The Pillars of Nosgoth", оригинално, нали?). Те са материалното проявление на силата, крепяща баланса и реда в света. Всеки от стълбовете е посветен на дадена Сила и има свой Пазител, който му служи. В мига, в който пазителят умре, се ражда нов, който да заеме мястото му. И всичко това работи чудесно, докато не се случва непоправимото – Ариел (пазителката на най-важния стълб – този на Баланса) е убита от сила, чието естество разбираме чак в края на четвъртата игра. И това задейства верижна реакция, която ще засегне съдбата на цял Носгот. В момента на смъртта на Ариел се ражда нов пазител, но ще минат години докато той бъде готов да поеме ролята си. Когато нейният любовник Нупраптор, пазител на стълба на Ума, открива трупа й, полудява в яростта си и лудостта му засяга всички други Пазители, които са симбиотично свързани, включително и току що родения нов Пазител на баланса. С това започва и бавната поквара и смърт на Стълбовете.
30 години по-късно, дребният благородник Кейн е убит от разбойници в засада. В смъртта му се явява Пазителят на стълба на Смъртта – некромантът Мортаниус, – който му предлага нов живот, за да отмъсти за убийството си. Без да е наясно до какво ще доведе това, и обзет от гняв и желание за мъст, Кейн приема, след което се събужда в една крипта и разбира, че цената на отмъщението е превръщането му във вампир. Оттук започва метаморфозата на героя и превръщането му в най-значимата фигура за Носгот, както и в жестокия и безкомпромисен Кейн, когото познаваме от следващите игри. В началото го виждаме неохотен и подозрителен към новото си битие, но желанието да отмъсти заличава всико останало. Първото, което Кейн прави, е да издири и унищожи убийците си, а след това, под ръководството на Мортаниус, поема към Стълбовете. Там вампирът среща духа на умрялата преди 30 години Ариел, която му поверява задачата да избие оцелелите Пазители, за да възстанови стълбовете им и да могат да се родят нови Пазители. Кейн приема, с обещанието на Ариел, че след като изпълни молбата й, ще му бъде дарено освобождение от съдбата му на вампир, и малко по малко успява да намери и избие всички.
Заразени от лудостта на Нупраптор, останалите Пазители са извадили на показ най-лошото от себе си и буквално съсипват поверения им свят. Те призовават демони, превръщат животните в изроди и изкривяват природата на Носгот в чудовищна гротеска на някогашния й облик. При това вътре в Кръга на Пазителите, още от преди убийството на Ариел се оформят дълбоки противоречия и интриги. По време на преследването им, Кейн се усъвършенства в магическото изкуство, а накрая открива и могъщ меч, известен като Душегубеца (The Soul Reaver, сори за преводите, ама си е тъпо да се пише всичко на български, а имената на английски) – древен артефакт, обладан от демонична сила, който изсмуква душите на убитите с него жертви. Кейн среща и древния вампир Ворадор, който някога е избил голяма част от Пазителите и сега помага на героя да преодолее пазителят на стълба на Конфликта – Малек, безсмъртната душа на провалилия се някога да спре Ворадор рицар. Срещата с Ворадор променя нещо у Кейн. Отначало той е отвратен от декадентския характер на легендарния вампир и от отношението му към хората като към незаслужаващ нищо добитък. Постепенно обаче героят приема новата си природа и у него се прокрадва уважение към Ворадор.
Някъде към края на играта Пазителят на времето – Мобиъс – нагласява така нещата, че Кейн да се върне 50 години назад в миналото, за да убие крал Уилям "Справедливия", който в настоящето се е превърнал в жесток тиранин и поробител на Носгот – "Немезисът". Уилям също държи в ръцете си Душегубеца, тъй като мечът е принадлежал на него, преди Кейн да го убие, но въпреки това губи битката. Убивайки Уилям, Кейн поставя началото на нова вълна на омраза срещу вампирите, довеждаща в крайна сметка до смъртта на всички вампири с изключение на него самия, включително и на Ворадор. Тогава той разбира, че е бил предаден от Мобиъс, когото е мислел просто за тайнствен Оракул, и въпреки капаните на Пазителя на Времето, успява да го хване и унищожи.
След като избива всички Пазители, включително и подвластния на същата демонична сила, убила Ариел, Мортаниус, Кейн възстановява стълбовете, с изключение на този на самата Ариел. Тогава тя му разкрива, че самият той е Пазителят на Стълба на Баланса, но поради покварата от лудостта на Нупраптор, не би могъл да възстанови стълба по друг начин освен чрез смъртта си. Оказва се, че бившата Пазителка също се е възползвала от Кейн и освобождението, което му е обещала, е единствено смъртта. Пред него се поставя избор – или да се жертва и с него да умре вампирската раса, или да обрече Носгот на смърт, създавайки своя вампирска империя. И уморен и разгневен от манипулациите на всички, той избира...
{към началото)
Legaсy of Kain: Soul Reaver
– How could you profane a priest by turning him into a vampire?!
– How could I not? One must keep his friends close, Raziel, and his enemies – even closer!
Излязла през 1999, играта се отличава с невероятна за времето си графика, споменатия вече страхотен, макар и за съжаление твърде кратък сюжет, с оригиналната и разнообразна структура на нивата и с невероятно сложните си и многобройни загадки.
Изминали са хиляди години от смъртта на Пазителите и колапса на Стълбовете на Носгот (всъщност в края на първата игра имаме възможност за избор, но цялата поредица се гради на отказа на Кейн да се жертва. Истината е, че по времето когато е правена все още не са знаели, че няма да е единствена. За това и доста неща са недоизяснени и объркани в нея). Кейн е господар на огромна и всевластна империя от безсмъртни вампири. Хората са или избити, или използвани за добитък. С течение на времето, вампирите започват да еволюират, превръщайки се в нещо все по-различно от човешкия си първообраз и все по-могъщо. Винаги Кейн се променя първи, а години след него и останалите…
Докато един ден Разиел – неговият пръв генерал – се сдобива с крила. В яростта си от "предателството" и "наглостта" на своя слуга, Кейн хвърля провинилия се генерал в Бездната – огромен водовъртеж, смъртоносен за вампирите (всъщност самата вода е смъртоносна за вампирите на Носгот – действа им като киселина – бел. на Носготския фолклорист Роландо ди Гилес).
Падайки, Разиел изпада в невъзможна агония и загубва съзнание... Векове по-късно обаче той се събужда в приисъствието на гигантско октоподоподобно създание, наричащо себе си Древния. Тялото на вампира е абсолютно обезобразено, половината му лице липсва, а на гърба му висят жалките останки на някогашните му огромни криле. Древния казва на Разиел, че го е върнал към живот, и се представя като силата, която върти колелото на съдбата и завърта душите на умрелите в него. Казва му още, че заради вампирската напаст душите на хората не стигат до него и и без това нарушеният баланс в природата е все по-близо до абсолютното унищожение на Носгот. Давайки му нов живот, Древния иска от Разиел да избие вампирите, за да може смъртта на Кейн да възстанови равновесието в света. Превърнат в чудовище и изгарян от желанието си за отмъщение, Разиел приема без да се замисли и се впуска в преследване на досегашните си братя. Ситуацията в общи линии напомня и прераждането на самия Кейн, а и Древния също съпътства с гласа си вампира през цялото време, както и Мортаниус – господаря му. И все пак с течение на играта Разиел придобива свой собствен облик и се превръща в главния герой на поредицата.
Тръгвайки от леговището на Древния, той вече не е просто вампир, а нещо различно – създание, свободно преминаващо между отвъдното (наречено в играта spectral realm) и реалността, хранещо се с не с кръв, а с душите на избитите противници.
И така, Разиел се връща в родния си свят, само за да види, че той се е превърнал в пустош, още по-обезобразена, сива и самотна, отколкото е била по негово време. Тук проличава гениалността на дизайнерите. Играта наистина внушава чувството на обреченост и самота с всички възможни средства и по много! Огромни и безцветни празни коридори, по които отекват само стъпките на Разиел и тук-таме тихия ромон на капеща вода. После внезапно изскачат двойка бързи вампири, без да ви дадат никакъв шанс да се защитите. Опасно и мъртво място... Някога вампирите били организирани в огромни кланове, начело на които били шестте братя-генерали, първите вампири, които Кейн вдигнал от гроба и влял в тях част от собствената си сила и душа. Сега, векове след това, Разиел разбира, че клановете са разпръснати и намалели, вампирите – еволюирали до непознати нему същества.
Първото място, което той посещава, са земите на собствения си клан, само за да ги намери напълно изоставени. Древния грижливо му разказва за геноцида, който Кейн е наложил над цялото потомство на Разиел, разпалвайки по този начин още повече омразата у вампира. След това той се среща с Мелкая, най-слабия от братята си, превърнал се в безформена огромна маса плът и странно примирен пред смъртта. Неговият клан е западнал до трупоядни зомбита, които едва се крепят на краката си. Последните му думи: “Сега съм свободен”, оставят у Разиел горчивото чувство на братоубийството, но само затвърждават омразата му към Кейн. Той се връща на мястото на някогашното Светилище на Клановете – тронната зала на Кейн, построена върху умиращите Стълбове – намирайки го в руини. И там, разбира се, го чака бившият му господар. След кратка размяна на обвинения, Разиел напада побеснял Кейн. Но архивампирът държи в ръце Душегубеца и в края на двубоя го стоварва върху гърба на Разиел. Вместо да го унищожи, обаче, мечът се строшава, освобождавайки духа, затворен в него. Тази нематериална есенция се слива с Разиел и той получава способността да призовава меча под формата на енергийно острие от ръката си в случай на нужда. Думите на Кейн, обаче – "Сега сме с една стъпка по-близо до съдбата си" – показват, че той е знаел какво ще се случи с меча.
Унижен, Разиел вижда около Стълбовете все още обитаващия ги дух на Ариел, крепена хилядолетия от омразата си към Кейн заради неговия отказ да се жертва и да я освободи от битието й на призрак. Заедно с Древния тя го насочва към древна катедрала, където сега живее кланът на друг от братята му – Зефон. Вампирите му са се превърнали в насекомовидни изчадия, а той самият – в гигантско насекомо-майка, което снася яйца, от които се излюпва потомството му. Твърде малко е останало от някогашния Зефон, а Разиел довършва и него.
Навлизайки все по-дълбоко в тайните на Носгот, Разиел разкрива и своя произход. Разбира, че той, както и братята му, преди да бъдат превърнати във вампири от Кейн, са били някога пълководци в ордена на Сарафаните – паладини посветени на изтреблението на вампирите, ръководени от Малек и разгромени от Ворадор столетия преди събитията в Blood Omen. И знанието за гаврата на Кейн разпалва още по-силно гнева му. Следва среща с поредния брат – Рахаб – който, заедно с клана си, е овладял способността да плува във водата, на цената обаче на занижената си устойчивост към слънчевата светлина, което причинява и смъртта му (Между другото, един от големите плюсове на играта е доста оригиналния поглед към вампирите, който дълбоко се различава с клишираните и използвани навсякъде идеи). A убивайки братята си, Разиел се сдобива с уменията, които те са развили в еволюцията си, включително и със споменатата способност да плува (забавно, а? На това му викат "горчива ирония"). По пътя си той обогатява и магическите си сили, намирайки изоставени тайнствени олтари, които му дават възможност да управлява елементалните стихии.
В крайна сметка вампирът стига и до заснежените земи на Дюма, който заедно с последния и най-могъщ след Разиел брат – Турел – е хвърлил самия Разиел в Бездната. Кланът на Дюма обаче е избит, изненадан от хората, обединени в последното им останало градче, недосегаемо за вампирите. Останките от него са разпръснати по цял Носгот, а самият Дюма е само дух, обитаващ отвъдния свят и затворен физически в тронната си зала от коловете, пронизали тялото му. Разиел го съживява и изгаря, а после се насочва към близката пещера на Оракула, където някога Кейн за първи път е срещнал Мобиъс.
В края на играта, точно преди да достигне Кейн за втори и последен път, Разиел разбира, че всичко, което му се е случило до сега, а и много неща, които още не е преживял, са били предсказани от самия Пазител на Времето и Кейн е знаел всичко това предварително. Архивампирът го очаква, отговаряйки спокойно и арогантно на обвиненията му, разкривайки визиите си за вампирите и Носгот, за фалшивото благочестие на Сарафаните, за предрешената съдба и илюзиите за свободна воля. Разиел отказва да го слуша, обзет от жаждата за отмъщение и гняв, който самоувереността на Кейн само подклажда, докато накрая те отново се сбиват, но този път Душегубеца, макар и само нематериален, е у Разиел и Кейн не представлява трудност за него. Точно преди да бъде победен, обаче, врагът му отваря портал към миналото и избягва през него, оставяйки поредната тайнствена реплика да виси във въздуха...
{към началото)
Legacy of Kain: Soul Reaver 2
– You said it yourself, Kain – there are only two sides to a coin.
– Apparently so. But suppose you throw a coin enough times... Suppose one day, it lands on its edge.
Излязла през 2001 година, играта има още по-невероятна графика от предшественика си, ала поема по съвсем друг път – почти напълно лишена е от загадки в полза на чистия екшън, но за това пък историята за първи път се разгръща в пълния си блясък. За това сме й обърнали особено голямо внимание и сме я разгледали в детайли. Оттук обаче идва и един от малкото й дефекти, а именно – безкрайните като количество и дължина кът-сцени, които не могат да се прескачат, но пък са жизнено важни за развитието на сюжета.
И така, прекрачвайки портала, Разиел попада в миналото на Носгот, 30 години преди събитията от Blood Omen. Там среща Мобиъс, който все още не е убит от Кейн, но знае за бъдещата си смърт. Оказва се, че точно Пазителят на Времето ръководи новосформирания поход срещу вампиризма, възникнал вследствие смъртта на Уилям от ръката на Кейн. Мобиъс предлага съюз на недоверчивия Разиел, искайки от него единствено това, което и самият вампир желае – да види Кейн мъртъв. В крепостта, където някога са живели Серафаните, Разиел открива древния близнак на Душегубеца, върху гроба на Уилям. Въпреки, че е строшено, острието все още съдържа в себе си по-ранно копие на духът, който сега се помещава у бившия вампир. Докосвайки меча, Разиел несъзнателно изсмуква двойника на нематериалното острие и двете се сливат. Така нематериалният Душегубец в него става цял и по-силен, но и по-опасен за него самия. Мобиъс се появява на сцената, но не отговаря на въпросите на Разиел и когато вампирът го напада, се опитва да се оправдавае, давайки да се разбере, че и той служи на същия Бог, т.е. Древния. На излизане от крепостта, вампирът за пръв път вижда и статуя на предишното си сарафанско Аз. Очарованието от благородството, което се излъчва от лика на Разиел, бързо се заменя с мъката от това, в което Кейн го е превърнал..
Знаейки от Мобиъс, че Кейн го очаква при Стълбовете на Носгот, той се втурва към тях. Открива ги все още неопетнени и здрави, но е свидетел на момента, в който Ариел умира и се ражда новият пазител – Кейн. Заедно с Кейн от бъдещето става свидетел на покварата на стълбовете вследствие лудостта на Нупраптор. Тогава Кейн разкрива трудността на избора си и защо не е можел да се жертва и подсказва, че самото присъствие на Разиел в миналото на Носгот крие тайната на спасението на света – третата възможност или както казва Кейн: "Приеми го като двете страни на монета – или се жертвам и с мен расата на вампирите умира, но Носгот е спасен, или отказвам и Носгот умира, но се ражда бъдещето на нашата раса... Но представи си, че хвърляш монетата достатъчно пъти. Представи си, че някой ден тя падне на ръба си..." Но той отказва да обясни на Разиел как неговото присъствие ще промени историята и му казва, че това е тайна, която той трябва да разкрие сам. И преди обърканият и вече не толкова уверен Разиел да реши какво да предприеме, Кейн изчезва.
Продължавайки пътешествието си, вампирът среща Древния, увил пипалата си в основата на Стълбовете. Там за първи път вижда, под формата на фрески на стената, древната история на Носгот. Разбира, че някога светът е бил обитаван от две могъщи раси – крилати, подобни на ангели, същества, със синя кожа и три пръста, силно приличащи на него самия, и още една чуждоземно изглеждаща, но все пак хуманоидна раса. Разбира също и за апокалиптичната война между двете раси и че крилатите създания построили Стълбовете на Носгот, за да победят враговете си, които от своя страна им отвърнали, проклинайки ги с жаждата за кръв, присъща на вампирската раса. Вижда и как по-късно, вече деградирали заради жаждата, крилатите създават и Душегубеца.
Малко след това Разиел среща вампира Ворадор, който също говори за него като за нещо много по-важно от обикновен вампир, но не му разкрива какво е то и само му казва, че отговорите, които търси, е можел да му даде единствено убитият от Сарафаните преди 500 години Янос Одрон – последният от древните крилати същества и баща на вампирската раса – създателят на самия Ворадор. Разиел разбира, че се налага да се върне в още по-далечното минало на Носгот, за да разбере истината за себе си от Янос.
Попадайки отново в крепостта на Сaрафаните, където се намира устройството на Мобиъс за пътуване във ремето, Разиел среща Кейн за втори път при гроба на Уилям. Архивампирът му разкрива, че тяхното пътуване обратно във времето всъщност не променя историята, защото вече се е случило така или иначе. Казва му, обаче, че ако бъде създаден парадокс, историята може да бъде променена, поне частично. Именно осигурявайки на Кейн и Уилям Душегубеца едновременно, Мобиъс е успял да измени историята, превръщайки убийството на краля в причина за похода си срещу вампиризма някога (всъщност след 30 години, ама да не задълбаваме във времевите парадокси, че ще се загубим). Кейн връчва истинския материален меч на Разиел и историята се опитва да го принуди да изпълни предназначението си – да убие Кейн на място, както е ставало винаги, от по-общия момент, в който Мобиъс е променил истинската история. Разиел, обаче, съумява да победи сякаш оживелия меч и, забивайки го вместо това в гроба на Уилям, изменя завинаги бъдещето (все още незнаейки как). Така, според Кейн, и двамата получават възможността да изживеят истинската си съдба.
Разиел принуждава Мобиъс да активира машината на времето, за да го върне 500 години назад в миналото преди походът на Сaрафаните, но Пазителят на времето го предава и го запраща вместо това в бъдещето, което е потънало в разруха и населено с демони. Там Разиел среща духа на отдавна умрелия Пазител на Времето, който се опитва да го убеди, че отказът му да убие Кейн е това, което е превърнало бъдещето в адът пред тях. Вампирът отказва да го послуша и напуска крепостта на Серафаните в търсене на път към миналото.
Посещавайки за втори път Стълбовете на Носгот – отдавна срутени от покварата – Разиел почва да се пита дали наистина само отказът на Кейн да се жертва е могъл да причини тяхното унищожение или и друга сила е била замесена. Там среща духа на Ариел, която потвърждава подозренията му, че срутването на Стълбовете е било дирижирано от тъмни сили и че Кейн също е бил пешка в плана им.
Следва нова среща с Древния, където Разиел вижда как създанието е увило пипалата си още по-здраво и хищно около Стълбовете и започва да се пита дали не е възможно Древният да е просто поредният паразит, с нищо неразличаващ се от вампирите, опитващ се да изсмуче живота на Носгот. Самият Древен изглежда все по-ядосан от държанието на Разиел и макар че се опитва да изглежда заплашително тайнствен и достолепен, за вампирът става очевидно, че той всъщност не е в състояние да му причини нищо.
Достигайки до кулата на Янос Одрон, Разиел вижда, че наистина е дошъл прекалено късно – кулата е разрушена и необитавана. Отново се появява Кейн и му казва, че цялата постановка на Мобиъс е единствено целяща да не позволи на Разиел да се срещне с прародителя на вампирите. И въпреки това дори той не знае каква е тъмната сила, която контролира всичко това.
След като, в крайна сметка, намира средството да пътува във времето, Разиел най-сетне попада в древното минало на Носгот, във времето когато походът на Сарафаните срещу вампиризма е бил в разцвета си.
Най-накрая, той се среща с Янос в кулата му сред планинските върхове. Древният вампир му разкрива истината за Стълбовете и Пазителите – как те са били създадени от вампирите и отначало само те са били техни Пазители, но откак вампирите не се раждали, а се създавали, Стълбовете, избиращи пазителите си от рождение, избирали хора. Казва му също, че той е десетият пазител – Пазителя на Кръвопиеца (Blood Reaver), най-могъщото отъжие създавано от вампирите и древното Аз на Душегубеца. Но когато му предлага оръжието, Разиел е потресен от мисълта, че не усеща изкривяването на реалността, спохождащо срещата на две инкарнации на меча и отказва да го вземе. Янос му обяснява, че "Стълбовете са ключалката, а мечът – ключа", но преди да му разкрие още, в стаята нахълтват серафаните и Разиел рабзира, че отново е бил изигран от Мобиъс защото те са го последвали, докато той е проправял пътя към кулата на Янос. За да предпази Разиел, древният вампир го телепортира надалеч и преди той да успее да се върне и да се намеси, предводителят на рицарите – не друг, а самият Разиел от далечното му минало на Серафан – изтръгва сърцето на Янос от тялото му (което, между другото, във времето на Кейн е известен артефакт, даващ на вампирите възможността за мигновенна регенерация). После нападателите се оттеглят, взимайки все още пулсиращото сърце и Кръвопиеца със себе си.
В последните мигове от живота си, Янос моли Разиел да си върне меча, защото той е създаден специално и единствено за него и да приеме съдбата си на месия на Носгот. Разиел, обаче, е изпълнен с омраза към някогашното си Аз, толкова хладнокръвно и жестоко отнесло се към древния вампир и се зарича да отмъсти жестоко на Сарафаните и да върне сърцето на Янос, за да може чрез неговите сили да вдъхне отново живот в тялото му.
По пътя си обратно към Сарафанската крепост, Разиел отново се сблъсква с демоните от бъдещето на Носгот. Така разбира, че тези създания не са просто резултат от отказа на Кейн да се пожертва, а са слуги на тъмната сила, целяща да го спре.
При последната си среща с Древния под Стълбовете, Разиел най-накрая решава, че е разкрил истината – че създанието (което той вече нарича демон) изобщо не го е съживило, а просто е било там когато той сам се е върнал към живот и го е използвало за собствените си цели. Древният не отговаря и Разиел го напуска за последен път.
В крепостта на Сaрафаните, вампирът намира Кръвопиеца, кротко поставен на лесно за вземане място. И точно както подозира, в стаята влиза Мобиъс, а с него и сарафанът Малек. Силите на Пазителя на Времето отнемат на Разиел нематериалното острие на Душегубеца. През цялото време досега Мобиъс е изглеждал изплашен от силите на Разиел, но сега разкрива истинската си същност и самоуверено и с насмешка той му казва, че е предвидил всяко негово действие и че нищо не може да промени съдбата, която той е предвидил за него. В този момент се случва друго важно събитие – Ворадор нахлува и атакува Кръга на Пазителите – събитие, което във времето, от което идва Разиел, е отдавна легенда. Но Мобиъс спира Малек, който иска да им помогне, с което предрешава смъртта на останалите Пазители, обяснявайки, че Разиел е по-голямата опасност. Обладан от ярост поради безсилието си, вампирът посяга към Кръвопиеца въпреки силното усещане за опасност, излъчващо се от меча, с което отново попада в капана на Мобиъс и Пазителят напуска доволен. Разиел открива, че не може да пусне меча, колкото и да се опитва, а също така и че той е отнел способността му да влиза в Нематериалния свят, но за сметка на това го зарежда с неизчерпаема енергия, която да поддържа съществуването му в Материалния.
И тогава той се сблъсква с някогашните си вампирски братя Зефон, Мелкая, Дюма, Рахаб и Турел, все още Сарафани, и разбира иронията на съдбата – че е предопределен, убивайки ги, да даде на Кейн телата, от които да създаде вампирските генерали на империята си, които по-късно да се превърнат в негови смъртни врагове.
Накрая, в последната битка, последния щрих в картината на пълната гавра, която съдбата си прави с него, Разиел се изправя срещу някогашното си Аз и с твърдото "Отричам се от теб!" го убива, оставяйки сам себе си в ръцете на Кейн от бъдещето. Създавайки пълен кръг на историята си.
И в този момент нематериалното острие на Душегубеца се връща в него, но само за секунди, преди по своя воля да изостави тялото му, сливайки се с Кръвопиеца, с древното си материално Аз. И тогава мечът, останал без други врагове, обладан от демоничната си жажда за смърт, се обръща срещу самия Разиел и той разбира, ужасен, че Душегубецът никога не е бил предвиден да изсмуква душите на другите, че единствената причина това да е така, е, че демоничния дух затворен в него, е всъщност самият Разиел. За това острието се е разбило когато Кейн го е ударил с него – защото то не би могло да убие само себе си и парадоксът го е унищожил. И точно когато е на ръба на отчаянието, съзнавайки, че съдбата му е да повтаря този кръг – умирайки да дава душата си на Кръвопиеца, превръщайки го в Душегубец, да се преражда като Вампир в ръцете на Кейн, после да се обръща срещу него, да се връща отново в миналото, убивайки сам себе си и после отново умирайки от меча и така до края на вечността – изведнъж в залата се появява Кейн. Архивампирът му крещи да се поддаде на атаката и да остави острието да изсмуче душата му, моли го да му повярва, но Разиел така или иначе няма избор. И тогава се появява парадоксът – душата на Разиел, която е едновременно в тялото му и в меча, – който Кейн е чакал през цялото време. Единственият момент, когато историята може да бъде променена, възможен единствено заради предишната промяна – отказа на Разиел да убие него. Той се хвърля напред и изтръгва меча от тялото на някогашния си слуга с думите "Сега вече си свободен да откриеш ИСТИНСКАТА си съдба!". Но в този момент спомените за новосъздадената история нахлуват в главата на Кейн и той изпада в ужас. С последните остатъци от съзнанието си, Разиел разбира, че е възможно този път парадоксът да е бил фатален, да са променили историята твърде много. Кейн изкрещява "О не! Хилдените! Попаднахме точно в капана им! Разиел! Янос трябва да остане мъртъв!", но другият вампир е твърде слаб и пропада в Нематериалния свят. Където от ръката му отново изпълзява Душегубецът – неговата собствена душа, завинаги обвързана с него. И той разбира, че не е променил съдбата си, а само я е отложил. Играта свършва с последните му думи – "Историята мрази парадоксите...", последвани от пълна тишина...
{към началото)
Legacy of Kain: Blood Omen 2
There were cities to be rebuilt and order to be restored and a new rule, my rule, would then begin. To the victor go the spoils. At last... Nosgoth would be mine!
Излязла през 2002, играта поставя поредната недостижимо висока граница за графична прелест и продължава идеята на Soul Reaver 2 за пълно премахване на загадките в полза на чистия екшън. Върнати са битките с босове и специалните умения от първата част на сагата за Разиел. Така както SR2 е най-интересната откъм сюжет, игра от поредицата, Blood Omen 2 има най-страхотната атмосфера. Упадъчната красота на Меридиан, мрачната технологичност на Индустриалната част, мистичната готика на Вечния Затвор, мистериозните и футуристични комплекси на Хилдените... неописуемо! А моментът, в който Кейн тича сред мрака, около него стени падат от нищото, а във въздуха се носи отчаян детски писък "Vampire! Vampire!" ще ви преследва, докато сте живи. Добре де, нещо такова ;) Но за съжаление, качеството на историята спада сериозно, в сравнение с високите стандарти, наложени от Soul Reaver 2.
Според едно интервю с авторите на играта, действието й се развива в промененото от финала на Soul Reaver 2 минало на Носгот – стотина години след падането на Стълбовете и събитията в Blood Omen и хиляди години преди събитията в Soul Reaver. Това би обяснило защо Ворадор е жив 200 години след като трябва да е бил убит от насъсканите от Мобиъс тълпи (другият вариант е просто немарливост и несъобразителност от страна на създателите, което не е желателно). Кейн е събрал огромна вампирска армия и опустошава всичко по пътя си. Но този път го довежда до град Меридиан, където загадъчен магьосник, наричащ себе си Господарят на Сарафаните (The Sarafan Lord) е възстановил древния орден на рицарите и се подготвя да даде отпор на вампирите. Той побеждава Кейн в битка и му отнема Душегубеца.
Вампирът е на прага на смъртта, но е спасен от себеподобните си. 200 години по-късно, той се събужда, възстановен, за да открие около себе си свят, напълно ралзичен от онзи, което е напуснал – Сарафаните са заробили цял Носгот и го държат в желязната хватка на деспотичното си управление. Повечето вампири са избити, а малкото, които са останали, или са се обединили в Кабал – съпротивителното движение, намиращо се в столицата на Сарафанския орден (Меридиан), ръководено от някогашния познат на Кейн – Ворадор, или са застанали на страната на безсмъртния Господар, за да запазят живота си. Кейн приема предложението на загадъчната Ума, да помогне на Кабал да унищожи ордена и Господаря и поема на поредния си кръстоносен поход за завладяване на света.
По пътя си той се сблъсква с някогашни свои съмишленици, присъединили се към каузата на Сарафаните, и безмилостно ги избива, асимилирайки специалните им умения. Натъква се и на загадъчната Глифова енергия – магическа сила, която е смъртоносна за вампирите и се контролира от тайното общество на "Глифовите духовете".
Още в началото на приключението си, Кейн е разделен от Ума и се налага сам да намери пътя към Убежището – тайното сборище на Кабал. Веднъж стигнал дотам, той разбира, че Ума е била пленена от Сарафаните, точно когато е направила важно откритие, което би могло да обърне хода на войната. Но ако не бъде спасена преди да бъде екзекутирана, тази тайна ще умре с нея. Кейн прониква в Сарафанската крепост и я спасява, срещайки се отново с Господаря на Сарафаните, държащ в ръцете си Душегубеца. С помощта на магиите на Ума, двамата се спасяват, защото Господарят все още е твърде силен за Кейн.
Когато се връщат в Убежището, Ума разказва на Ворадор и Кейн, че точно преди да я заловят в индустриалната част на града, открила магически портал към непознато място и че този портал бил задействан от камъка Нексус. Ворадор разказва на Кейн за камъка – че е способен да изкривява пространството и времето и да отваря портали към всяка част на Носгот. Казва му още, че който носи Нексуса на врата си, е недостижим за силата на Душегубеца и че именно с негова помощ, Господарят на Сарафаните е победил Кейн преди 200 години. Той открива камъка и убивайки пазача му – друг негов познат от миналото – вампира Себастиан – разбира, че магическият портал, който зарежда камъка, води до древна машина под земята. Себастиан не знае какво прави тази машина, но е убеден, че тя ще унищожи вампирите и ще донесе пълно господство на Господаря. Преди да умре, му казва, че устройството се намира под Меридиан. Обратно в Убежището, Кейн разказва на Ворадор за откритието си и разбира, че вампирът е чувал за машината. Ворадор го изпраща да открие в пустошта извън Меридиан загадъчна гадателка, която може да му разкаже повече за нея. Минавайки през опасните и пълни с демони каньони извън града, той открива гадателката. Тя е странно същество, притежаващо черти на вампир, но и на нещо друго, и отначало отказва да му каже каквото и да било. После, обаче, размисля и му казва, че за да бъде "излекуван" Носгот, машината трябва да бъде унищожена. Казва му как да намери входа към нея, намиращ се в Меридиан и още, че тя ще донесе нечувана разруха на Носгот, ако бъде активирана. Дава му да пие от кръвта й, за да получи способността да манипулира предмети от разстояние само с волята си – умение, което му е от голяма полза по-нататък, но преди да му каже повече, Господарят на Сарафаните ги открива и напада. Гадателката пренася Кейн обратно в града и остава сама срещу яростта на врага.
Oбратно в Меридиан, Кейн нахлува в загадъчния комплекс на Глифовите духове, водещ към машината, където среща демонично създание, което не му казва името си, но го познава и знае всичко за него. Създанието му каза, че е пленник на същите демони, построили някога машината, и е затворен там, за да я зарежда с кръвта си. Казва му, че само древният създател на устройството може да му обясни как да го унищожи. Разказва, че далеч на север има място, където времето е спряло – Вечния Затвор – място където най-жестоките престъпления са наказани с безкрайно страдание. Мястото, където е затворен създателят на машината. Кейн няма друг избор, освен да проникне в Затвора и да го издири. Преодолявайки призрачните пазачи на Затвора, той открива и строителя. Но съществото не е нито човек, нито вампир, а принадлежи на някакъв странен, но въпреки това хуманоиден, непознат вид. Създанието му казва, че машината е била създадена преди хилядолетия, когато две древни раси воювали помежду си (спомняте ли си Soul Reaver 2?) и в нея било затворено огромно създание, способно да унищожава живота във всичките му форми само с мисъл. Но преди да бъде завършена машината, той бил затворен във Вечния Затвор, а неговата раса – прогонена в друго, "много по-ужасяващо" измерение. Казва му още, че създанието не може да концентрира смъртоносната си енергия без специална мрежа, която да я канализира. Кейн разбира, че Глифовата енергия на Духовете е мрежата, която канализира енергията, и Господарят на Сарафаните ще я използва точно за това. И накрая създателят на машината му казва, че само кръвта на "Старите раси" може да унищожи иначе безсмъртното създание и да разруши машината. После го моли да го избави от вечното му страдание, отнасяйки кръвта му в себе си, за да я използва за отравянето на съществото. Кейн с радост изпълнява това желание и продължава по пътя си. Връщайки се при демона, изпратил го във Вечния Затвор, Кейн научава, че същата раса, създала някога машината и затворила го като неин енергиен източник, сега държи в ръцете си Меридиан с Глифовата енергия и дърпа конците на Сарафаните под маскировката на Глифовите духове. Това е древният враг на прародителите на вампирите – расата Хилден. Водени от Господаря на Сарафаните, Хилдените искат да се върнат в Носгот, откъдето някога са били прогонени от крилатата вампирска раса, и да унищожат сегашните му обитатели – хората и техния смъртен враг – вампирите.
Kейн се спуска в дълбините на комплекса, достига създанието и го убива, вкарвайки малко от своята кръв във вените му. Връщайки се за втори път при затворения демон, той открива, че създанието се е преобразило. Сега пред него стои не друг, а древният вампир Янос Одрон. Той му разкрива, че когато Сарафаните изтръгнали сърцето му, той не умрял, а бил затворен от Хилдените на това място, където кръвта му да храни машината (леко нелогичен момент – как отровната за създанието кръв на древните раси може и да го захранва?). Той се впуска в разказ за древността, когато богоподобните крилати вампири владеели Носгот. Тогава, срещу тях се възправила друга раса, не по-малко могъща от тях, но съвсем различна по природа. Войната между вампирите и Хилдените продължила столетия, но накрая крилатите създания победили и прогонили враговете си извън този свят. И сега Хилдените се завръщали, за да изтребят остатъците от някога гордата вампирска раса и носели със себе си демоните и Глифовата енергия. Кукловоди и манипулатори, те са, според Янос, виновни за всяко зло в Носгот. Въпеки че били прогонени от това измерение, един от тях успял да се върне през портала, отворил се, когато Кейн отказал да се жертва за Стълба на Баланса. Този Хилден, който щял да се превърне в Господаря, разбрал за древния орден на Сарафаните, отдавна унищожен и забравен, и го възстановил, за да го използва за собствените си цели.
Така Кейн разбира, че всяка негова стъпка, от самото му раждане до сега, е била внимателно дирижирана от Хилдените. Че те са направлявали съдбата му още от убийството на Ариел. Разбира, също, че отговорността за сегашния ужас е изцяло негова – пряко последствие от отказа му да се пожертва.
Накрая Янос му разкрива, че единственото, което поддържа Хилдените в Носгот, е магически портал, водещ до техния свят, и че без него те не биха могли да съществуват тук. След това, с помощта на магията си, ги пренася в Убежището при Ворадор. Там Янос отново разказва историята за древния враг и казва, че Градът на Хилдените отвъд океана, е мястото, където се намира портала към тяхното измерение. Но някаква сила му пречи да проникне в града.
Кейн и Ума тръгват към пристанището на Меридиан с целта да проникнат на някой от корабите, плаващи към хилденския град. Но още на входа, Ума сграбчва Нексуса от врата на Кейн и го обвинява, че когато победи Господаря на Сарафаните, ще се превърне в не по-малък деспот от него и ще преследва вампирите с не по-малка страст. След това казва, че тя ще е тази, която ще унищожи Хилдените и Господаря и преди той да успее да я спре, изчезва заедно с камъка. На Кейн не му остава друг избор, освен да проникне сам в пристанището и да се надява, че ще успее да я хване и да си върне Нексуса. Накрая я открива – заобиколена от труповете на избитите Сарафани, но и самата тя умираща. В последните й мигове той може да я спаси, давайки й от кръвта си, но вместо това я пита дали вече разбира, че Носгот му принадлежи по право. Тя е готова на всичко, за да спаси живота си и му казва, че вижда, но той само я довършва с един удар, казвайки й, че сега може да умре, знаейки истината. Никой не може да предава бъдещия господар на Носгот и да живее... дори жената, която тайно обича.
Навлизайки дълбоко в Хилденския град, Кейн унищожава устройството, което блокира магията на Янос и древният вампир се появява заедно с Ворадор. Преди обаче да успеят да направят нещо, Господарят на Сарафаните се появява и ранява Ворадор. Янос остава да се погрижи за него и телепортира Кейн в близост до портала, казвайки му, че хвърляйки Нексуса в него, ще го затвори завинаги.
Накрая Кейн стига до финалния си сблъсък с Господаря. Но точно преди да започне битката се случва нещо странно – обяснявайки му как е избил всички предатели и шпиони, той включа и името на Ума в списъка и когато хилденът отрича, го нарича лъжец...
Още в началото на двубоя, Кейн хвърля Нексуса в портала, с което започва верижната реакция, която ще доведе до унищожението му. Но така става уязвим за Душегубеца. В решаващия момент на помощ на вампира се появява Янос, но Господарят е твърде силен за него. Въпреки това, докато хилденът изхвърля крилатия вампир в портала, водещ към неговото измерение, Кейн взима меча и с негова помощ бързо побеждава Господаря.
Сега пътят към богоподобното господство на вампирската му империя е открит.
Така завършва историята на Кейн и започва тази на Разиел. И ако историята на архивампира вече е разказана, тази на носителя на Душегубеца все още не е достигнала развръзката си. Има твърде много неизяснени въпроси. Какво се е променило в миналото на Носгот, когато Кейн спаси Разиел от смърт? Защо архивампирът толкова отчаяно искаше да го предупреди по никакъв начин да не съживява Янос, ако си е спомнял и победата си над Хилдените? Каква връзка имат Мобиъс и неговият господар – Древният – с Хилдените. Техни агенти ли са и демоните, и по-специално Хаш’ак’гик – демонът, стоящ зад убийството на Ариел? И те ли са наистина най-голямото зло? Ако пък е така, как тогава плановете им набират сила хилядолетия след като Кейн би трябвало да е затворил портала завинаги? И какво искаше да каже, наричайки Ума шпионин на Хилдените (Лично предположение – когато тя изтръгва Нексуса от гърдите му, казва, че тя ще убие Господаря и ще прогони Хилдените. А до тогава никой не беше споменавал това име, специално следях за това. Но защо тогава Господарят отрече?)? Как е възможно Янос да е познавал Разиел (което става ясно от думите му), ако историята се променя на края на SR2 и преди това вампирът винаги е умирал и не би могъл да се върне в миналото на Янос? А какво представлява Гадателката? В играта е представена с черти на вампир, но има и особени костни израстъци, като на Хилден...
И още много други въпроси чакат отговори. А ние чакаме Soul Reaver 3, която да даде тези отговори...
{към началото)
– You must tread carefully, Raziel. There are dark
forces at work in this world, bent on subverting your true destiny.
– I have no doubt of that. The question is: am I in their presence right
now?
Някога Сарафан – ревностен защитник на човешката раса от вампирската
чума, някога вампир – верен генерал на Кейн и негов слуга, някога Отмъстител
и поглъщач на души – вярно оръжие в ръцете на Древния, насочено срещу вампирите,
Разиел е изморен да бъде верен и вече не е ничия пионка. Или поне така вярва,
но винаги, когато е сигурен, че се е измъкнал от нечия власт, той открива, че
отново е попаднал в капан. Образът, който търпи най-голяма еволюция в поредицата,
Разиел е, в началото на Soul Reaver, мрачен, мислещ само за отмъщението си и
изпълнен с горчивина. Малко по малко, обаче, виждайки колко сложна и многопластова
е мрежата, в която е бил оплетен, той започва да се надсмива над съдбата си
с горчива ирония. Въпреки че болката му остава до края, той малко по малко започва
да приема тайнственото си и неясно предназначение, макар и по своя си, бунтовен
и недоверчив, начин.
Отношението му към околните също се променя неусетно. Раздиран от омразата
си към Кейн, в началото той се подчинява сляпо на напътствията на Древния без
да си задава въпроси. Малко по малко, обаче, със знанието, което натрупва, той
започва да вижда, че Кейн не е толкова еднопланов образ, колкото той е мислел,
и че жестокостта, с която се е отнесъл към него, може би е имала по-дълбока
и сложна цел. И макар че никога няма да му прости за извършеното, това че Кейн
поне привидно му предлага да му помогне да поеме по свой собствен път, вместо
да бъде нечия пионка, го кара да започва донякъде да се вслушва в думите на
Архивампира и по този начин губи вярата си в Древния, който, за разлика от някогашния
му господар, не му предлага нищо друго освен разпалване на омразата му към Кейн.
И все пак, доколко чисти са подбудите на Кейн? И дали в крайна сметка Разиел
отново няма да се окаже оръжие в нечии изкусни ръце? Само времето (както и Soul
Reaver 3 евентуално ;)) ще отговори на тези въпроси.
Кейн
I make no pretense to justify my killing – yet these vampire
hunters would cloak their bloodlust beneath a veil of righteousness! Hypocrites!
They would make themselves judge and jury! Very well, then... Let us see how
they take to my role as executioner...
Великият господар на вампирската империя е свиреп и безкомпромисен тиранин.
Никой не може да застане на пътя му и да оживее, никой не може да го предаде
и да разказва после за това. Но той държи в ръцете си не само цял Носгот, a
и съдбата му, защото под повърхността се крие много повече, отколкото се вижда
над нея. Кейн не е просто свиреп мегаломан, той е нещо много повече. Предопределен
от рождение да бъде пазител на Стълба на Баланса, той има роля в съдбините на
Носгот, която е може би не по-малко важна от тази на "месията" Разиел. След
убийството на Мобиъс, той получава неговите тайни, вижда предсказанията му за
бъдещето и научава много повече за реалността, която обитава, и нейната съдба.
Като единствен останал Пазител и с течение на времето и собствената си вампирска
еволюция, по времето на Soul Reaver Кейн владее наистина огромни сили, но с
тях идва и размисълът за отговорността, подклаждан от умиращия около него Носгот,
чието равновесие е роден да пази. И сега той е решен да спаси света, който някога
е обрекъл на гибел, заклел се е да чака завръщането на Хилдените, за да им даде
повторен отпор, и се опитва да води Разиел по пътя, който ще го отведе до спасението
на Носгот. Но дали наистина това е целта?
Макар и да не търпи голямо развитие подобно на Разиел, образът на Кейн
има много по-голяма дълбочина от този на някогашния му генерал. И тази дълбочина
ни се разкрива малко по малко. В Blood Omen го виждаме като отвратен от съдбата
си жесток благородник, превръщащ се в жаден за власт (но самият той подвластен
на манипулация) психопат. В Soul Reaver изглежда, че той наистина е такъв, но
в края на играта ни се показва, че истината явно е по-дълбока. Това усещане
се засилва в Soul Reaver 2, където Кейн подчертано не е Голямото Зло, за което
се е представял до сега. Всъщност той е единствената причина Разиел да е още
жив в края на играта. В Blood Omen 2 пък, виждаме, че дори в жестокото му минало
на завоевател на Носгот, той не е бил абсолютно безскрупулен, а се е водел от
свой странен, но посвоему справедлив морален кодекс.
И все пак, какъв е наистина Кейн? Дали целта му е да помогне на Разиел,
или да го използва за собствените си цели и после да го унищожи? И колко точно
знае той за бъдещето и миналото на Носгот? Дали наистина е движен от грижа за
света и желание за справедливост или манията му за власт и величие е не само
повърхностна, но и в дъното на замислите му?
Ворадор
Once I embraced my powers, I realized that Vorador was correct – we
are gods, dark gods, and it is our duty to thin the herd.
Най-древният вампир в Носгот по времето на Кейн започва съществуването
си като такъв благодарение на Янос, когато прародителят на вампирите вижда,
че расата му е обречена. Векове наред Ворадор еволюира и почти загубва човешкия
си облик, както и човешката си същност. Постепенно той започва да възприема
хората като стадо животни, съществуващи единствено, за да хранят и почитат вампирите
– боговете на мрака. Презрението му към хората се смесва с чиста омраза, когато
започват зверствата на Сарафаните, кулминирали в убийството на Янос. Вампирът,
обзет от жажда за отмъщение, напада Кръга на Деветимата и заради намесата на
Мобиъс успява да убие шестима от тях, а после побеждава и Малек. След това Ворадор
се оттегля в имението си, в тъмна и блатиста местност насред Носгот, и се отдава
на разврат и пируване с кръвта на смъртните, заричайки се повече да не се намесва
в техните дела. Така го заварва Кейн, но въпреки отказа на Ворадор да има каквото
и да било общо с хората, той успява да го убеди да му помогне в битката срещу
неунищожимия Малек. Младият вампир е ужасен от визията, която се разкрива пред
него, от представата, че и той ще се превърне в нещо подобно, но по-нататък
бавно започва да приема природата си и накрая разбира, че Ворадор е бил прав.
Убийството на Уилям, обаче, оркестрирано от Мобиъс, причинява смъртта на древния
вампир, оставяйки Кейн единственият оцелял представител на расата им. Малко
преди това Разиел го заварва странно примирен, решен да остави света на хората.
След промяната на историята в края на Soul Reaver 2, Ворадор, неизвестно как,
се оказва отново жив в годините след избора на Кейн. Събитията, спасили живота
му, са все още неизяснени, но се знае, че, с помощта на силите, получени от
Янос, е създал огромна вампирска армия за Кейн по времето, когато той превзема
Носгот. В Blood Omen 2 се разкрива и другата страна на вампира – той е изключително
лоялен към расата си и приема ролята на техен водач и покровител. От няколкото
срещи между Кейн и Ворадор, разбираме, че той не притежава жестокостта и алчната
жажда за власт на Кейн и го смята за неморален предател, особено след убийството
на Ума. Каквото и да се случи оттук нататък, едно е сигурно – от него можем
да очакваме още, ролята му в голямото представление все още не е изиграна докрай
и какъвто и да е финалът, Ворадор ще има участие в него.
Древния
And if I tell Moebius that he's worshipping a giant squid, do you think
his faith will falter?
Почти нищо не се знае за създанието, наричащо себе си Древния. Разиел
го среща за първи път в Бездната, след връщането си към живота, и приема думите
му, че той му е дал нов шанс, за да изпълни мисията си на спасител на света,
унищожавайки вампирската напаст и най-вече Кейн. Възприеман първо като покровител
от Разиел, Древния иска от вампира да унищожи всички свои братя и най-вече Кейн,
нарича го свой Ангел на Смъртта и го напътства в течение на цялото му пътешествие
из разрушения и самотен Носгот. Създанието прилича на огромен октопод и изглежда,
че живее в Отвъдния свят. Представя се за божество, което стои в центъра на
световното равновесие и което завърта душите в колелото на съдбата, осъществявайки
цикъла на живота и смъртта. Когато Разиел прекрачва портала към миналото, Древния
го предупреждава, че там няма да може да му помага, но след това Разиел го среща
отново, обвил гигантските си пипала около Стълбовете. Съмнението, подхранвано
от признанието на Мобиъс, че и той служи на Древния, разцъфва в душата на Разиел
и той отказва повече да изпълнява напътствията на съществото. Постепенно се
уверява, че то не е в състояние да му причини нищо и решава, че не Древния го
е върнал към живот в Бездната. През цялото време октоподът не прави нищо, за
да разсее съмненията му и сякаш потвърждава подозренията на вампира, че е просто
един паразит, който при това най-вероятно е същинската причина за покварата
на Стълбовете. Може би именно Древния призовава демоните, които нападат Разиел
по пътя му обратно към крепостта на Сарафаните в края на Soul Reaver 2. Може
би Древния е свързан с Хилдените, а може би е някаква независима сила. Вероятно
Soul Reaver 3 ще хвърли повече светлина върху произхода и естеството му...
Янос
At the time of the Binding, nine guardians were called to serve the
Pillars. And I was summoned as the tenth guardian – the keeper of the Reaver,
the weapon of our salvation. Over time, our race died out. Until I alone remained...
sustained only by my obligation to you, and by my guardianship of the blade.
Прародителят на новата вампирска раса и създател на първия изкуствен вампир
– Ворадор, Янос е последният представител на единият от два велики народа, обитавали
някога Носгот. Богоподобните вампири, издигнали Стълбовете, за да прогонят Хилдените
от света си, пропаднали, подтиквани от жаждата си за кръв и малко по малко потънали
в забвение. Оставен да бъде десетият Пазител – този на Душегубеца, той е единственият,
който помни какво е била някога вампирската раса. И, притежавайки познания,
които никой друг в Носгот няма, той е единственият знаещ тайната, която ще спаси
света. Тайната, която включва в себе си Стълбовете като ключалка, меча като
ключ и Разиел като негов носител. Уви, преди да разкрие тайната, той е убит
(Soul Reaver 2), а векове по-късно – захвърлен в чудовищния свят-затвор на Хилден
(Blood Omen 2). И все пак е малко вероятно историята на Янос да свърши така.
Все още нямаме представа какво ще направи Разиел. Дали ще го върне към живот,
променяйки тотално бъдещето, или ще послуша предупреждението на Кейн, че Янос
трябва да остане мъртъв? Така или иначе, той все още е единственият, който притежава
отговорите на въпросите на Разиел, единственият, който наистина знае предназначението
му и единственият, който може да хвърли светлина върху миналото му.
Кръгът на Пазителите
Nupraptor was but the genesis. Forever tainted by his madness, the
Circle was beyond redemption. For them absolution lay only in death.
В далечното минало на Носгот, крилатите богоподобни вампири издигнали
Стълбовете, за да спрат Хилдените и да ги изпратят в друго демонично измерение.
Девет Пазители били призовани и свързани симбиотично със Стълбовете, за да ги
пазят завинаги и да не позволят на враговете да се върнат обратно. Ключът към
Стълбовете – мечът Кръвопиец – бил поверен на десети Пазител – Янос. Пазителите
не остарявали и връзката им с артефактите им давала големи магически дарби,
които те използвали, за да пазят равновесието в Света. Бавно и постепенно обаче
вампирите започнали да намаляват, измъчвани от проклятието на жаждата за кръв,
неспособни повече да раждат. Не се знае как са загинали Пазителите, но Стълбовете
ги избирали при раждане, а вампирите вече не се раждали. Така Пазители започнали
да стават хора и хората постепенно забравили истинското предназначение на Стълбовете,
забравили крилатите същества, забравили собствената си история. Деветимата Пазители
се превърнали в нещо като върховни управници на Носгот.
По времето на Кейн Пазители са Нупраптор (на Стълба на Ума), Малек (на
този на Конфликта), Мобиъс (на Времето), Бейн (на Природата), Дежул (на Енергията),
Анакрот (на Състоянията), Мортаниус (на Смъртта), Азимут (на Измеренията) и
Ариел (на Баланса).
Като Пазител на Баланса, Ариел е свързващото звено в Кръга на Деветте
и убийството й довежда до катаклизмите, които виждаме в БО1. Много точно е пресметнато,
че именно пазителят на Стълба на Ума – Нупраптор, е неин любовник и лудостта
му, усилена стократно от силата на Ума, ще доведе най-бързо до краха на Пазителите.
Кейн заварва Ариел при Стълбовете – безутешен призрак, обречен да обитава злокобното
място на смъртта си, докато някой не я освободи, като убие останалите Пазители
и “излекува” Стълбовете от покварата, която ги е обхванала. Тя успява да убеди
Кейн да й помогне, обещавайки му освобождение от вампирската му съдба, и го
напътства през целия му път, докато накрая е принудена да му разкрие истината,
че той е призован да я наследи като Пазител на Баланса и че освобождението,
което му е предлагала, е всъщност неговата смърт, необходима за възстановяването
на Стълбовете и призоваването на нови Пазители. Кейн обаче отказва да се жертва
и обрича Ариел на вечно лутане. Така я намира векове по-късно Разиел, прехвърлен
от Мобиъс във времето след отказа на Кейн. Ариел е отчаяна и не иска да приеме
аргументите на демоничния вампир, че най-вероятно не Кейн е виновен за съдбата
й и че дори саможертвата му не би я спасила. Хилядолетие по-късно тя отново
среща Разиел, сега като току-що загубил битката с Кейн, и заедно с Древния го
насочва към убийството на архивампира, но отново не постига своето.
Пазителят на Ума, Нупраптор, е любимият на Ариел. Когато тя е убита, той
пръв намира тялото й и полудява от мъка. Вследствие на дарбите му и на симбиотичната
връзка между Пазителите, лудостта му поразява всички останали, включително новородения
Кейн, което предизвиква покварата на Стълбовете. Нупраптор се състарява неимоверно,
зашива очите си и се затваря в своята крепост, където го убива Кейн, избавяйки
го от бремето на лудостта и ужаса.
Малек е рицар-свещеник, предводител на създадения векове по-рано от Кръга
на Деветте орден на Сарафаните. Дал обет да избави Носгот от вампирската напаст,
той е също така призован да бъде Пазител на Стълба на Конфликта и верния телохранител
на Деветимата. Когато обаче Ворадор напада Кръга, Мобиъс спира Малек и той не
успява да им помогне. Затова е наказан от Мортаниус, който извлича душата му
от тялото и я слива с рицарската му броня, правейки го, по този начин, почти
неунищожим. Оттогава Малек не е допускал някой от Деветимата да падне. Не се
намесва единствено в убийството на Ариел, извършено най-вероятно от някой друг
от Кръга. Кейн не успява да победи рицаря и се налага да прибегне до помощта
на Ворадор.
Азимут е начело на религиозен матриархат в градчето Авернус. Там тя използва
дарбите си, за да призовава демони от други измерения и да ги разпраща по краищата
на Носгот. Загива в катедралата си в Авернус, от острието на Душегубеца. Друидът
Бейн и Дежул, заедно с алхимика Анакрот, се оттеглят в долина, която наричат
Тъмния Еден. Там те обединяват способностите си, превръщайки природата в абсолютен
ад на бушуващи вулкани и гниеща растителност. Животните мутират до абсолютни
изроди, а тъмни облаци скриват слънцето в небето. Кейн убива Бейн и Дежул, но
Анакрот избягва. По-късно вампирът става свидетел на спор между Мортаниус и
Анакрот. Анакрот обвинява Пазителя на Смъртта, че е предал Деветимата, съживявайки
и напътствайки Кейн. Мортаниус отговаря, че това е бил единственият възможен
начин за спасението на света, който са се клели да пазят, но Анакрот не иска
да го слуша. За него Стълбовете съществуват, за да служат на Пазителите, и Носгот
им принадлежи по право. В разразилата се схватка алхимикът загива от магията
на Мортаниус.
Самият Мортаниус се оказва най-лоялният член на Кръга. Единствен той не
се поддава на лудостта на Нупраптор и успява да използва Кейн за спасението
на Носгот. Оцелял векове на поста си, Мортаниус разбира тънкото равновесие,
на което се крепи целия им свят и иска да го запази. Именно той обаче е обладан
от жестокия демон Хаш’ак’гик, който завладява ума му, позволявайки единствено
кратки периоди на съзнателност, в един от които Мортаниус успява да изпълни
замисъла си с Кейн. Най-вероятно демонът го принуждава да убие Ариел, разрушавайки
по този начин всичко, за което някога се е борил. Мортаниус се оставя да бъде
убит от Кейн, който после успява да победи и Хаш’ак’гик. Остава неизвестно,
обаче, дали Хаш' ак' гик не е просто поредното оръжие в ръцете на Хилдените.
Moбиъс
Poor, deluded Raziel... did you somehow imagine you had the guile to
change history on me? I'm the Time-Streamer – I knew your every intention before
you did, you imbecile.
Пазителят на Времето е най-потайната и лукава фигура в Носгот. Въпреки
че се представя за слуга на Древния, той вероятно е нещо много повече. Имащ
силата да вижда бъдещето и да пътува във времето, за него никога не е сигурно
какво точно знае и кои от нещата, ставащи в един или друг момент, са предвидени
и част от сложната и невидима за никой друг схема, която той контролира. Голяма
част от действията на двамата главни герои – Кейн и Разиел, са манипулирани,
пряко или не, от Мобиъс и все още е неясно каква е целта му. Макар и убит от
Кейн, той е знаел за смъртта си още преди вампирът изобщо да е бил роден и вероятно
е включил и нея в цялостния си план. Дори когато изглежда сякаш е хванат натясно
и плановете му са провалени, отново се оказва, че всичко е просто част от нещо
по-голямо. Мрежи, оплетени в по-големи мрежи, които от своя страна са част от
други... Мобиъс е майсторът на измамата и манипулацията и последните му думи
в Soul Reaver 2 показват, че плановете му отново се развиват според очакванията.
Каква е целта му, обаче, все още не ни е разкрито.
Братята на Разиел
And you are not his handsome Raziel anymore. His precious first-born
son turned betrayer.
Малко ни се разкрива за петимата други генерали на Кейн. Всички те са
Сарафани, вдигнати от гроба от архивампира и постепенно еволюирали до създанията,
които виждаме в Soul Reaver.
Мелкая е най-малкият от шестимата и получава най-малко от есенцията, която
Кейн влива в своите творения. По тази причина той не е в състояние без допълнителни
усилия на волята да задържа плътта на тялото си. Този недъг се предава и на
поколението му. Вероятно Мелкая е бил неуверен и много по-слаб от братята си.
Когато Разиел се завръща от смъртта, той заварва брат си, превърнал се в огромна
чудовищна маса плът, а децата му – хранещи се с мърша зомбита. Мелкая е развил
единствено способността да преминава през плътна материя, вероятно дължаща се
на ефирността на плътта му. Вампирът изглежда отчаян, но все още сляпо вярващ
в Кейн, и все пак, в сравнение с останалите, сякаш е запазил най-много от човешката
си същност.
Зефон ни се представя като завистлив, арогантен и зъл, което най-вероятно
е важало и за живота му на Сарафан. С постепенното разпадане на империята на
Кейн, той се оттегля в една огромна катедрала, планирана някога от хората за
унищожаване на вампирите чрез звукови приспособления. Там Зефон постепенно еволюира
до огромно насекомо-майка, чието тяло става самата катедрала. За разлика от
останалите си братя, неговото поколение се излюпва от огромни яйца, разпръснати
навсякъде из дома му. Самите вампири са инсектоцидни, и много бързи, със способнността
да се катерят по всякакви повърхности. Съдбата на Зефон според Разиел отразява
и душата му. Докато той убеждава себе си, че се е затворил в крепостта си, откъдето
да манипулира света, големият му брат го разобличава просто като страхливец...
Третият брат, Рахаб, се държи още по-странно с Разиел. Той и поколението
му са преодолели непоносимостта на вампирите към водата и обитават едно потънало
абатство, физически заприличали на огромни земноводни. За съжаление обаче с
това те са изгубили дори малкото си имунитет към слънчевата светлина и тя става
абсолютно смъртоносна за телата им. Самият Рахаб посреща Разиел със знанието,
че вампирът ще го убие, но изглежда не се бунтува срещу съдбата си. Изглежда
той, също като Мелкая, все още вярва на Кейн и го боготвори. Научавайки за Сарафанския
си произход, Рахаб отговаря, че това няма значение и Кейн ги е спасил...от самите
тях.
Дюма Разиел описва като силен и могъщ воин, арогантен и властен. Еволюцията
му след хилядолетия го превръща в огромен великан, а вампирите му – в чудовища.
Дюма избира за свой дом голяма крепост в заснежените земи около пещерата на
Мобиъс, но надменността му изиграва лоша шега. Последните хора се обединяват,
изненадват целия клан и избиват голяма част от вампирите, а самия Дюма приковават
с колове в тронната му зала. Оцелелите се разпръсват из цял Носгот, а безсмъртната
душа на Дюма остава да обитава отвъдното, където според неговите думи постепенно
натрупва сила. Когато Разиел го съживява, огромният вампир изглежда напълно
непобедим, но в крайна сметка огънят го унищожава.
Последният брат, Турел, избягва отмъщението на Разиел в Soul Reaver, но
го виждаме в Сарафанския му облик във втората част на играта. Разиел коментира
неговата вярност и лоялност, която най-вероятно е накарала брат му да изпълни
безусловно заповедта на Кейн и заедно с Дюма да го хвърлят в Бездната. В Soul
Reaver виждаме само неговите вампири, които се явяват най-силните от всички
и са хуманоидни, но с дълги уши и способността да изстрелват енергийни заряди
от ръцете си. Нищо друго не ставя ясно за Турел, но според създателите на играта
те “определено не са забравили за него” и може би ще го видим отново, най-вероятно
използвал порталите в пещерата на Мобиъс, за да се върне и той в миналото, или
пък застанал начело на вампирите в далечното бъдеще на Носгот, след като Кейн
и Разиел напускат онзи свят..
Хилден
You understand nothing! You are a degenerate remnant of a cursed race,
doomed to walk the night as a parasite! Your life is as easily snuffed out as
thoseyou feed on to survive! My race is but a warped parody of our former beauty.
We are like you – fallen gods scratching for our former power. But we will prevail!
We will cleanse this world of your kind and bring about a new glorious age!
Някога, в древното минало на Носгот, две могъщи раси воювали за власт
над света. Едната била расата на приказно красивите вампири, а другата – на
мистериозните Хилдени. Равни по могъщество, двете раси коренно се различавали
във всичко останало – докато крилатите вампири били свързани с природата и разчитали
на магическата си сила, Хилдените вплитали магиите си в странната си технология
и разчитали повече на машините. Войната продължавала хилядолетия, но накрая
вампирите надделяли и прогонили враговете си от света, заточвайки ги в създадено
от тях измерение-затвор. След това създали Стълбовете на Носгот, които да държат
Хилдените затворени завинаги.
Сега, хилядолетия, след като крилатата раса е отдавна забравена, а наследилите
я вампири са само жалка останка от някогашния си блясък и могъщество, Хилдените
кроят планове за завръщане в Носгот. Планове, които включват в себе си пълното
поробване на хората и тоталното унищожение на вампирите. В следствие на оркестрирания
от тях отказ на Кейн да се пожертва за Стълба на Баланса, дисбалансът в хармонията
на Носгот отваря малък процеп към измерението, където са заточени. През този
процеп прониква един от по-силните Хилдени, след което бързо успява да разшири
портала и да призове чрез него други. Наричащ себе си Господаря на Сарафаните,
той съживява наново древния орден на рицарите и започва да вкарва в действие
плановете си за завладяване на Носгот.
Неизвестно е, все още, дали Хилдените стоят зад абсолютно всичко, случило
се до момента в поредицата. Дали Древният им служи? И наистина ли, както казва
Кейн, "Дори великият кукловод на Носгот – Мобиъс – е техен инструмент"? И какъв
е капанът, в който са успели да вкарат Кейн и Разиел в края на Soul Reaver 2,
когато Кейн спасява синия вампир от вечно повтарящият се цикъл на смъртта му?
Но независимо дали наистина те са най-голямото зло в Носгот, ролята им в цялата
история е значителна и последната битка с тях все още предстои.
{към началото)
Roland&Moridin
