Досега.Да, знам, не е особено голям плот-туист, но си струваше увода. Истината е, че Генезис си остава филм на Нолан, все така лееекинко лишен от индивидуалност и сивеещ. Но този път идеята зад него е толкова силна, че нищо не може да я засенчи. Историята ни запраща в свят, където техниката за инфилтрация и манипулиране на чуждите сънища съществува и е развита до степен да позволява индустриален шпионаж. Коб (Леонардо ДиКаприо) е най-добрият крадец на идеи в света, но не може да избяга от демоните на собствените си сънища. Когато е нает заедно с екипа си да извърши обратното на кражба – да "посее" идея в чужд ум (нещо, считано за непостижимо) – той вижда шанса да поправи грешките на миналото си.
И без да внимавам особено, Генезис е на практика невъзможно да бъде оспойлен. Сценарият е толкова добре структуриран (ако се изключи лекото развлачване в климакса накрая), че дори на второ и трето гледане удоволствието е абсолютно същото. Сюжетът на филма е игра с интелекта в стила на Филип Дик, където никоя реалност не е привилегирована и всяко събуждане може да те отведе в нов сън. Историята е страхотно динамична и действието не спира и за миг, но същевременно Нолан – с помощта на дребни детайли
, кратки ретроспекции и лесен за разчитане подтекст – е успял да развие образа на Коб до степен на зрителя истински да му пука за този измъчен тип. Което е доста важно, предвид, че прекарваме толкова много време буквално в главата му.Останалите герои са по-схематични, но това по никой начин не бива да се превежда като "недоразвити". Всеки от тях има отчетлива индивидуалност. Артър (Джоузеф Гордън-Левит, който, при все второстепенността на ролята си, успява в една от репликите си само в три думи да покаже истинска класа) е човекът без въображение, заземен в реалността, който прави проучванията за всяка задача и води пътя към събуждането. Ариадна (Елън Пейдж, силно разхубавена и доста по-женствена, отколкото я помним в Джуно) е архитектът, дизайнерът на сънищата, тласкана от желанието да твори, но и от дълбоката си човечност и загриженост към Коб. Мал (прелестната Марион Котияр) е чувствена и целеустремено демонична.И т.н. Макар и в Генезис да има само един дълбоко развит герой, във филма няма нито един слаб такъв.
Камерата си върши добре работата в повечето случаи, макар че екшън сцените са можели да се получат и доста по-добре с малко повече усет за ракурс и дължина на кадрите, защото откъм хореография са убийствени. Също така подозирам, че можех да мина без повторно използваните забавени каданси при сцената на преследването с микробуса, но сигурно съм изпуснал смисъла им... Същевременно има спиращи дъха сцени, повечето от които мисля, че ще предпочетете да видите сами.
Музиката е най-слабият елемент на Генезис. В общи линии има само три момента, където наистина работи – в сцената с преследването в Момбаса, онази с излизането на микробуса от гаража и появяването на Коб и Ариадна на плажа. И там работи страхотно. Но по някаква причина в целия останал филм Цимер (или който там е гоуст-композирал вместо него този път) е, как да го кажа, срал. Пълно безличие и безформеност, като ми суфлираха, че причината е освен в бездарието на въпросния, и в това, че Нолан не му е давал до последно да прочете сценария.
Но както казва Коб в откриващите си реплики, идеята е най-силният паразит. А идеята на Генезис е великолепна. Това е, без ни най-малко съмнение, най-силният филм за това лято, а ако не се случи някаква наистина огромна изненада – и за годината. Той е, също така, най-интелигентната фантастика от наистина ужасно много време насам, и безспорно най-"умният" летен хит, който аз си спомням да съм гледал изобщо. Интернет вече гъмжи от най-разнообразни теории, свързани с двусмислието на финала (моята любима е доста завъртяна, но с всяко следващо гледане виждам все по-силни доказателства за нея) и най-великолепното е, че Генезис дава доста явни заявки, че някоя от тези теории е вярна. Филмът е пълен с подсказки и намеци и си личи, че в ума на създателя му събитията са ясни. Историята не е "ми кой знае, може тъй, може и иначе", както например безумно фрустриращия край на Филип Диковия Юбик (може би най-близката като идеи до Генезис негова книга). И това само го прави още по-добър.