Войната на боговете

Режисьор: Тарсем Сингх
В ролите: Джон Хърт, Исабел Лукас, Келън Луц, Мики Рурк, Питър Стебингс, Фрида Пинто, Хенри Кавил

Автор: Морвен

     В началото беше 300 – ужасно прехвален, тъпкан с тестостерон, хайпван и цитиран до абсурдност, и въпреки това – добър филм. Последва го недоразумението Сблъсъкът на титаните,  който нямаше нищо общо нито с митологията, нито с добрия вкус и успя да опропасти играта дори на такива актьори като Рейф Файнс, Лиъм Нийсън и Сам Уъртингтън. Като негов достоен наследник се появи и  Войната на боговете, като единствените му предимства пред предишния са по-красивичките сцени и това, че опропастява играта само на Мики Рурк и Фрида Пинто.
    Общо взето, Войната на боговете се получава като вземете 300  и ампутирате и малкото мисъл, вложена в него. Филмът се състои от кръв, гръцката митология през погледа на деветгодишен двойкаджия, Атина, богинята на мъдростта и войната, като плиткоумен модел на Плейбой, куп неща, които се случват без никаква логика, кръв, а единственият главен женски персонаж има само функцията да бъде осеменен; следва още кръв, много високопарни, но пък нелогични приказки, завършек, който крещи "чакайте втората част", и споменах ли за кръвта?
     Заварката е следната – Тезей е избран (понеже е готин) да се опълчи срещу Хиперион – зъл владетел, който иска да се добере до магически лък, който ще му позволи да освободи титаните и да накаже боговете за това, че не са спасили семейството му от тежка болест (което боговете винаги, ама задължително правят, както знаем, и при неизпълнение хората си искат данъците и жертвоприношенията обратно, нали...). Та, някъде насред това войските на Хиперион пленяват Тезей, а с него и някакви редови (но симпатични, разбира се) престъпници и девойката Федра, която е Оракул (и много красива, естествено), заедно с обкръжението й.  Федра е нужна на Хиперион, защото чрез пророческите си дарби може да види къде е легендарният лък.

*** Спойлери от тази точка на ревюто нататък – ако искате да не губите от изненадващо изненадващите обрати на филма, не четете. Според мен няма много какво да се губи, но все пак... ***

     Интересна подробност е, че Федра явно си общува с висшите сили чрез девствената си ципа, защото, щом загуби девствеността си, ще престане да може да пророкува. (Това всъщност е верен исторически и митологически детайл – бел. досаден ред. (Ще ме прощаваш, младежо, ама детайлът е виждал вярност, история и митология само по телевизията – бел. педантичен авт.)) Не че маститата жрица дори се поколебава, разбира се... След Епични Геройства нашите хора избягват и намират лъка, но преди още да са му се порадвали и да са си поиграли с него, лошите им го взимат и освобождават титаните. А титаните – нямам думи – са нещо като малки мургави пакостливи духчета. Общо взето биха приличали на коренното население на Столипиново, ако то се състоеше само от джуджета с вкус към носене на смешни надбедрени препаски и малки шлемчета. Не е ясно защо олимпийските богове се страхуват от тях – единственото обяснение, което можах да докарам е, че Хелиос го е страх да не му гепят колелата на колесницата по тъмна доба. За другите обаче не знам. През цялата драма споменатите олимпийски богове главно си гризат ноктите и си организират семейни скандали в стил „Аресчо, няма да помагаш на Тезейчо! Щото така казах пък! И нидей ми рива сега!” „Няма пък, ще му помогна! Няняняня!” . Нещата завършват с убийството на един от безсмъртните богове, въпреки че това само по себе си е оксиморон. И накрая идва най-големият ужас – ясно и еднозначно ни показват, че ще има втора част, а нищо чудно и трета, осма...

     Образите във Войната на боговете са трогателно еднопланови, за актьорска игра няма и смисъл да се говори, защото сценарият не дава възможности за такава. Хиперион е самоцелно и психопатично зъл садист до степен, непредизвикана от изтезания и концлагери – само защото боговете са имали наглостта да не му пратят чудо. Тезейчо пък е самото клише за смелия сирак. По някаква ирония обаче през целия филм се проваля епично именно във висшата си цел – да защити хората, които обича. Федра, главният женски персонаж, стои като кръпка, сложена само за да има с кого да преспи главният герой. Единственият герой, който се опитва да мисли, а не само да крещи епично и да млати всичко, е брутално наказан от сценаристите и убит по особено жесток начин.

     Сега да споменем и добрите неща. Те са две. Визията и пак визията, ама в 3D формат. Няма съмнение, че екипът по специалните ефекти си е поиграл и също както и в 300 има кадри, които сами по себе си изглеждат като картина от скъпа частна колекция. При все това манджата е малко пресолена, доколкото като че ли няма и един кадър с естествена светлина и контраст. Също така това е може би първият филм, в който 3D-то не ми беше нито излишно, нито прекалено, нито стоеше изкуствено, а само подобряваше филма.
     Войната на боговете е произведение, което силно не препоръчвам за малки деца, впечатлителни тийнейджъри и логично мислещи възрастни. Той е нещо като филмова чалга – няма мисъл, посланията и логиката му са сбъркани  на няколко различни нива, но за сметка на това има хубави мацки в разгърдени тоалети и яки пичове, които дори не си дават усилието да се разгърдват, а си се развяват полуголи принципно. Бла.

Оценка: 2.5/10 (от тях +2 заради хубавата визия)