Операция Шменти капели
Режисьор: Иван Митов
В ролите: Христо Шопов, Захари Бахаров, Джеки Стоев, Джони Пенков, Константин, Малин Кръстев, Кирил Ефремов, Владислав Димитров, Стефан Щерев, Владимир Владимиров, Август Попов, Китодар Тодоров, Владислав Карамфилов - Влади Въргала, Хари Аничкин, Пламен Пеев, Георги Спасов, Огнян Панов, Велислав Павлов, Павел Митков
Автор: Морвен
Спомняте ли си Влади Въргала от Ку-ку? Ако сте дете на 80-те или на по-предишните десетилетия - вероятно. Вероятно тогава и този филм ще ви е близък. Това е филм за хората, които помнят поне малко прехода и дори комунистическия режим. За хората, които пееха "Времето е наше" по площадите в студа и вярваха, че ще променят бъдещето си. За хората, които въздишаха по времето, когато ги нямаше онези, които пееха "Времето е наше" и вярваха в идеите на чистия социализъм. За хората, които после видяха, че бъдещето им пак не е в техни ръце и че някои от най-чистите социалисти взеха от най-мръсните пари. И така.
Бих казала, че Операция Шменти капели е може би първият много добър откровено български филм, който гледам. Да, имаше и други чудесни български филми - но Мисия Лондон беше чисто холивудска комедия с български заемки, Светът е голям и спасение дебне отвсякъде беше прекрасна арт европейска копродукция, а така хваленият Дзифт (който аз дори не харесах особено) беше упражнение на тема филм ноар, по някаква приумица ситуирано в социалистическа София. Е, Операция Шменти капели е филм за българската действителност, а не просто я използва за фон. Фабулата е малко объркана и да я преразкажа ще опропасти половината от филма. Но най-общо историята се върти около Цеко Цеков (Влади Карамфилов - Въргала) – нормален средностатистически кротък българин, бивш учител по математика, понастоящем безработен, с който сякаш животът се подиграва. Не става дума само за тривиалната всекидневна каръщина, а за абсурдни стечения на обстоятелствата, които вкарват малкия човек в една голяма игра, в която той нито иска да участва, нито знае как. За мен едно от най-големите достойнства на филма е именно добре балансираният абсурдизъм. Защото абсурдът в сценария и играта едновременно прави филма уникален и е някак типично нашенски, а и не е в количества, които карат зрителя да се чувства като на постановка на свръхалтернативна театрална трупа.
Едно от решенията, които за малко да не простя на филма, беше наличието на разказвач зад кадър, който звучеше като водещият на Атлас от преди двадесет и няколко години. Но по някое време му свикнах, а и накрая имаше гениален обрат на сюжета с него, та го преглътнах.
Като актьорски състав филмът е разнороден - от нашумели звезди (Захари Бахаров, Малин Кръстев и, малко ме боли да го кажа, Константин) до позабравени стари любимци (Джони Пенков, Джеки Стоев, самият Влади Въргала). Една от големите ми болки с българското кино винаги е било театралното преиграване, но в този филм почти го няма, а където го има, е в името на абсурдизма и е преднамерено, а не защото актьорите толкова си могат. Влади Въргала изпъква в главната роля (както и в една странична) и като че ли неговият образ е най-разностранният, докато много от страничните роли са стереотипни, но пък всички (да, дори Константин) си падат на мястото с ролите си.
В Операция Шменти капели има и екшън, и преследване с коли, и експлозии, въобще въпреки политическо-човешките си послания, е и зрелищен, където е нужно.
Филмът се опитва да събере много на едно място – и абсурдна комедия, и тежка драма, и екшън, и български характери, и обществена анагажираност – и, изненадващо, в огромна част му се получава. Евентуален недостатък е, че зрителят трябва да има спомени и ангажираност към миналото, за да го разбере напълно. Операция Шменти капели е направен така, че всеки да получи от него нещо, което е търсел, и нещо, което не е очаквал. Препоръчвам го – най-малкото е различен.
Оценка: 9/10