Книга на броя #68

Адските машини за желания на доктор Хофман Автор: Анджела Картър Издател: ИК Алтера Цена: 20 лв. Ревю: Рандъм

     Адските машини за желания на доктор Хофман на Анджела Картър най-вероятно ще бъде една от най-добрите книги на родния пазар за тази година. И то не просто във фантастичния жанр, а изобщо на книжния пазар. Мога да си позволя да напиша това, въпреки че не следя особено зорко българското книгоиздаване, просто защото книгата е твърде, твърде добра. Картър е сред най-значимите писатели на английски език за миналия век, а тази нейна творба е смятана за един от завършените образци на сюреализма и постмодерната литература. Най-хубавото в случая е, че книгата би се харесала както на интелигентния, но непретенциозен фен на фантастиката, така и на отдадения изследовател на критическата теория. А конкретно за фантастиката, подобна книга е истинско съкровище – рядко някой автор успява да демонстрира такова умело сливане на невъзможното и странното с проницателен коментар на реалността и почти непосилна ерудиция, що се отнася до модерната хуманитарна мисъл и световното литературно наследство. Да не говорим, че смелостта на Картър наистина е стряскаща, а все пак става дума за роман от 70-те години на миналия век.
     Адските машини за желания на доктор Хофман е историята на Дезидерио и войната срещу злия гений, доктор Хофман. Някъде по време на 20 век, в неназована южноамериканска столица, цялата публика на операта "Вълшебната флейта" е превърната в ято пауни. Следва нашествие от полуистински илюзии, които преобръщат Града и хвърлят в хаос страната. Гражданите са обзети от масова параноя и страх, огромната катедрала – символ на Града – е съборена, образите на мъртвите се явяват на най-близките им, гълъби се смеят дрезгаво и цитират Хегел... Под желязното управление на Министъра, човек с колосален интелект, липса на въображение и неизчерпаема вяра в човешкия разсъдък, Града започва съпротива срещу фантомите на доктор Хофман. След поредния неуспех Дезидерио, млад чиновник с наполовина индианска кръв, е изпратен в провинцията с тайната мисия да издири доктор Хофман и да го убие. Дезидерио обаче е измъчван от образа на Албертина, който се появява ненадейно в сънищата му и за пръв път в живота му успява да го пробуди от постяннто му безразличие. А Албертина е дъщеря на не кой да е, а на самия доктор.
     Творбата на Картър следва доста ясно структурата на пикаресков роман, като най-сериозните намигвания са към Суифт и Пътешествията на Гъливер. В осемте глави на книгата Дезидерио прекосява най-разнообразни пътища, забърква се в невъобразими каши и среща едни от най-запомнящите се литературни герои. Пътешествието му е колкото търсене на доктора, толкова и търсене на Албертина, както и на собствената му самоличност. Аз-ът на Дезидерио постоянно се озовава в различни култури и семиотични системи, където бива претопяван и пресътворяван отново и отново. От сбърканата полу-реалност на Града, през призрачна готическа провинция, екзотиката на речните племена, ежедневната чудатост на пътуващия цирк, гротескната експозиция от плът в Дома на анонимността, въображаемите брегове на Африка, кентавърските царства и замъка на самия доктор. Картър умело изплита мрежи от знаци, символи, метафори и сравнения,  в които разиграва проницателен и безмилостен обществено-психологически анализ на редица централни за модерната мисъл проблеми. Романът дава поле за дебати във всяка една област на литературната и културната теория: феминизъм, пост-колониализъм, куиър теория, психоанализа, райхианство, каквото си хареса човек. Мисля, че спокойно би могла да се използва като помагало в някой университетски курс по литературознание. Литературните алюзии също изобилстват, дотолкова, че да бъда сигурен, че съм изпуснал повечето. Приликите с Конрад, Борхес, дьо Сад, Пруст, Бъроуз и неколцина други големи имена са сред по-очевидните.
     Нека обаче подобни тежкозвучащи списъци не ви стряскат. Наистина, книгата изисква много внимание и търпение, значително напъване на мозъка и страст към станното, но е написана, така че да удовлетвори и читателя без академични претенции. Световете, към които Картър ни повежда, са изумителни и многобройни, а красотата на писането й ги одухотворява върху невъобразимо ярки платна. Всяка една страница на романа съдържа многобройни перли, изречения, които бих изрисувал на стената си, само за да им се възхищавам. Майсторството на Картър й позволява само с няколко щриха да нарисува цяла една нова страна на чудесата или пък да ни запознае с поредния герой-шедьовър, а тя го прави постоянно. Няколко от тези герои са толкова живи и епични, че не се побират на страниците на книгата, илюстрирайки красноречиво мотото на книгата  – всеки завършен предмет на изкуството може да се превърне в реалност. Героите на Картър са точно такива и успяват да привнесат епичност с космически мащаби в измамно простичката линейна история. И за да не са празни тези гигантски пространства, които книгата отваря, Картър се е погрижила да ги изпълни с не по-малко мащабни идеи. Къде наука и метафизика, къде езотерика и сатира, философията на доктор Хофман и останалите герои би могла да послужи за изписването на теоретически труд, или пък за полагането на метафизическите основи на куп светове, включително нашия. Едно нещо е гарантирано – книгата ще превърне главата ви в побясняло мисловно динамо.

Плюсове:
+ Прекрасен стил и невероятна образност.
+ Пребогата и сложна палитра от критически нишки, сатира, дълбочинна мисъл и литературни препратки.
+ Световете на Анджела Картър са много и са един от друг по-интересни.
+ Героите.
+ Книгата търпи, дори по-скоро изисква, повече от един прочит.

Минуси:
– Кулите от метафори, които авторката е изградила, са на места толкова големи, че има опасността човек да загуби от поглед основите им и те да се разпаднат под краката му. Опасността обаче не е твърде голяма, тъй като в малкото моменти, когато идеите станат твърде усложнени, на помощ идва прекрасното писане, което издърпва читателя във фантастичен транс.

     Великолепна книга във всяко едно отношение. Мисля, че би се харесала на всеки непредубеден читател. Своебразен урок как се гради истински фантастична литература.

Забележка: Ревюто е писано по оригиналния текст на английски език. Българкото издание обаче е с превод на Ангел Игов, за когото съм чувал само хубави думи (наскоро излезе негов превод на Лирически балади на Колъридж и Уърдзуърт), така че би трябвало да е на нужното ниво.