Аз, проклетникът може и да не е ОМГ!-анимационният филм на годината и със сигурност не носи катарзисния заряд на филмите на Пиксар, но определено е доста превъзходно занимание. Напоследък анимираните филми ме дразнят. Задължително всеки от тях се пробва да демонстрира "значимост" и огромно количество "послания" по един категорично тежък и претрупан начин, озвучен от сюрия звезди. Разбира се, в това няма нищо лошо, особено когато се получи. Но всички онези пъти, когато не се, са дали резултат в моята леко започваща да прикипява ненавист към съвременните анимационни филми. Предполагам, причината е, че в крайна сметка те започнаха ужасно да си приличат. Аз, проклетникът не е изключително оригинален и подобно на съотборниците си има звезди, озвучаващи героите (Стийв Каръл, когото не понасям, и Джейсън Сегъл (Сигъл??!)). Та Каръл озвучава Гру – истински старомоден злосторник, който при все мегаломанските си идеи, в момента се намира на второ място сред злодеите, изпреварен от Вектор. Вектор (Сигъл, демек) е по-свежото попълнение сред гадните типове и бъдейки такова, е логично надъхан да се доказва.
А междувременно Гру страда мъчително по отминалите дни на слава. Сиреч – имате традиционната драма, която се случва с една суперзвезда, когато остарее и вече са й намерили млад заместител. Сърцето ви започва да кърви по нещастния Гру и преди да се усетите, ще бъдете увлечени от идеята той да направи огромно престъпление, за да може да си възстанови репутацията. Не може да не сте попадали поне на едно-две промо-клипчета из мрежата на Аз, проклетникът. Също, ако ми кажете, че не сте се захильотили малоумно поне няколко пъти, ще сметна, че ме лъжете. Е, аз бях изгледала всички тези клипчета, които всъщност се оказаха доста добре изготвена маркетингова кампания, и мога да споделя с прискърбие, че те съдържат най-смешните моменти от самия филм. Не, че е задължително зрителят да е в истерия от смях през цялото време, но ми се искаше
да бяха запазили нещо свежо, а не просто да употребят всичко с цел акумулиране на максимално много зрители. Във всеки случай – колкото по-малко от промото сте гледали, толкова по-добре за вас, ако ще гледате Аз, проклетникът.Как да е, има няколко умилително сладки момента като появата на група ужасно сладурести малки момиченца около Гру (...това не прозвуча никак невинно...), а има и много добри диалози насред доста прилично написан сценарий. "Огромни" послания няма, но пък я има идеята, че злосторникът може да се превърне в добряк, което определено е едно от изконните евър-грийн послания из детските (а и не само) филми. Истината е, че при подходящото настроение филмът работи и гъделичка сантименталния ви апарат. Не очаквайте Уол-И и всичките ви спомени от Проклетникът ще са приятни, а мнението ви за тазгодишните летни филми – леко завишено.
Оценка: 7/10