Нека си го кажем право в очите – киносезонът тази година е под санитарния минимум откъм качество. Влачещ се монотонно към своята среда, до началото на юли не беше предложил почти нито едно качествено екшън заглавие. А Отборът се оказа скучна боза и докато очаквах Агент Солт, бях изкушена да хвърля очаквания към Истинска измама. Застреляйте ме, но винаги съм харесвала Том Круз. Не толкова актьора, колкото запазената марка, носеща името; за мен Том Круз въплъщава изрядно всичко, което аз схващам като супер-звезда. Още по-важно – винаги е съумявал да ми предлага филм, който да ме забавлява по един или друг начин. Винаги ми е било лесно да дам пари за негова продукция с ясното съзнание, че дори да е аморално идиотски (и откровено тъп понякога), ще изляза от киното заредена с една целеустремена емоция и приятното чувство, че съм изгледала блокбастър. Та надъхана тъй от собствените ми субективни концепции, влязох с плам в киносалона да изгледам последното му предложение – Истинска измама. И, о Боже, колко е остарял Круз! А ведно с него и Камерън Диаз, която наричаха "момиче" неприятно често. Абстрахирайки се от тези работи, Измамата е блудкав екшън, който понякога забива към ром-
комка, но като цяло бачка. Проблемът е, че сценарият е малко ужасно пестелив откъм бозави моменти, за да е качествена ром-комка, твърде сдържан откъм екшън, за да е готин "исински" Круз филм, и адски внимава да не е до дупка смешен, което го превръща и в една леко средна комедия. Сиреч – Измамата не е това, което обещава с трейлъра си, или поне не и на макс. Ако го преживеете, убедена съм, че в крайна сметка ще останете горе-долу доволни. Сюжетът е наниз от ситуации, включващи Диаз, бягащата панически от Круз, който предполагаемо е врътнал (ха, ха! иронията…) специален агент. Круз се оказва добряк, разбира се, натоварен с тайна мисия, а Диаз нормално успява да се влюби в него (това не става много ясно как се случва, но аз го отдавам на Стокхолмския синдром). Поддържащите герои са ирелевантни, за отбелязване е, че и те го схващат, та не си дават много зор (Питър Сарсгард, гледам към теб в момента! И към теб, Пол Дано!), но у Круз и Диаз има достатъчно живец, който да гарантира някакво приковаване на вниманието. Тоест, колкото и да са одъртофели, разбирате защо някога бяха на върха.
Режисьорът се справя умело с тромавия сценарий, но това е нормално, имайки предвид, че иде реч за Джеймс Манголд (Walk the Line, 3:10 to Yuma), който е свикнал да борави точно с такива недоклатениматериали и магически да извлича най-доброто от тях. Отделни сикуънси са забавляващи и визуално удовлетворителни, като например финалното меле в Испания, което е красиво заснето и перфектно синхронизирано откъм каскади. Лошото е, че те остават сикуънси – епизодчета вътре в цялото, без да формират кохерентно цяло. А можеше…
Истинска измама е поредният филм това лято, за който ще кажа "можеше да е по-добър". Вече се превръща в скучен навик – знам! От друга страна компоненти от него работят прилично или поне достатъчно, че да му посветите 2 часа. Рискът е да похабите пари за нещо, което няма да остави траен белег в съзнанието ви и след една седмица дори няма да помните, че сте го гледали. Но пък винаги можете да вземете гаджето си, МНОГО пуканки и кола и да се отърсите за момент от филмовия си снобизъм с усмивка.
Оценка: 6.5/10