Играта е "psychological thriller action-adventure" и ни запознава с едноименния си герой – супер успешен автор на трилъри, който от две години не е написал и думичка поради причини, които не са ясни дори на него. Алан пристига заедно с жена си Алис в малкото градче Брайт Фолс (между другото, Бог убива котенце всеки път, когато американците кръстят малко градче в хорър игра/филм с някое зловещо природно име) на почивка. Броени часове след пристигането им обаче, Алис изчезва, а Алан губи съзнание. Събужда се седмица по-късно в потрошената си кола насред гората около града, без и най-бегла идея как се е озовал там и какво се е случило в липсващите седем дена. Нещо повече – още с излизането си от колата, той се натъква на страница от книга, написана от него. Книга, която няма спомен да е писал. Алан трябва да разкрие мистерията на Брайт Фолс и да открие Алис, преди свръхестествената сила, която пристигането му е събудило, да е успяла да се освободи от оковите си.Alan Wake е доста кадърна в геймплейно отношение. Действието е от трето лице, а бойната система е проста, но зрелищна. Тъй като враговете ти са хора, обладани от Тъмнината (бууу) и защитавани от нея, за да можеш изобщо да ги нараниш, трябва първо да унищожиш защитата им. Това става с насочване на фенера ти към тях. Когато сенките, които ги пазят, се разпръснат, вече можеш да ги отстреляш с пистолета си, няколкото вида пушка или флеър-гъна. Играта предлага разкошен набор от забавени каданси и ефекти на светлини и сенки, които превръщат геймплея в нещо
убийствено красиво и атмосферично, особено предвид, че по-голямата част от действието се развива сред горите на северозападна Америка.Проблемът е, че враговете ти са общо взето два-три вида без съществени разлики помежду си и единственото, което спира геймплея от това да стане болно репетитивен, е постоянната смяна на локациите, добрият тайминг на кът-сцените, движещи историята, и наличието на скрити неща, които да търсиш – страници от романа на Алан, които доразвиват случващото се с него в момента (и си имат готин войс-оувър), радио-програми, в които можеш да се насладиш на нормалното ежедневие на Брайт Фолс, развиващо се понякога на броени метри от мястото, където се бориш за живота си; и най-качествената екстра – епизодите на ТВ-шоуто Night Springs, пародия на Зоната на здрача, но много психарски направена и изключително радваща.
Визията на Alan Wake е чудна на ниво околна среда – вече споменатите игри на светлосенки, черните мъгли, които се вихрят из горите посред нощ, движенията на противниците и т.н. – но плачевна откъм керъктър дизайн. Тук за съжаление си личи, че играта е правена дълго време, и особено нормалните хора (с изключение на главния герой) изглеждат като нещо, излязло от мъглите на Silent Hill. Жената на Алан прилича на особено зловещо обгорена жаба, но дори това щеше някакси да се трае, ако лип-синкът не беше още по-плачевен от физиономиите на NPC-тата. Устите извършват някакви движения, но съвпадение с говора – нъц.
Което ме насочва към звука. Войс актингът е убийствено добър – всички реплики в играта са майсторски изиграни. Вече споменатият глас на Алан, докато чете страниците от книгата си, пък и през останалото време, също е на страхотно ниво. Още по-яки са гласовете на противниците ти, които са изкривени от Тъмнината и обикновено изговарят някаква пародия на нормални делнични реплики, тип условия за наемане на хижа, правила за поведение в резерват и т.н. Музиката е на добро ниво и макар че по време на игра няма твърде запомнящи се теми, всеки епизод (забравих да спомена, че Alan Wake е разделена на шест "епизода" с цел създаване на усещането за ТВ-сериал – всеки си има рикап на предния и въобще всичко както си трябва) завършва с някоя готина песен, най-често в кънтри стил, супер подходяща за свръхествествен трилър в затънтено американско градче.Това, в което Alan Wake наистина блести, е сценарият. Сюжетът е невероятно силен, с плот-туистове на подходящите места и разкошна хорър история, инспирирана от Стивън Кинг (на когото Remedy не пропускат да отдадат почит във всяка втора сцена от играта, даже името му е първото нещо, което чуваш в интрото) и донякъде заемаща концепции от Сияние и То, макар и да не прилича особено много на нито едната от двете. Всеки от важните герои е силно развит и особено Алан е толкова пълнокръвен образ, че си съперничи дори с някои от най-добрите книги в жанра, а какво остава за игри. Атмосферата на Брайт Фолс и околностите му също е силна, но за нея вече говорих достатъчно по-рано.
В крайна сметка, Alan Wake е леко репетитивна и лишена от разнообразие на ниво геймплей, но зверски добра откъм история, свят и герои. Освен това, ако изключим дървените лица, визуално също е много силна. За мен изиграването й е абсолютно задължително, както и, прочее, закупуването й, защото като повечето наистина добри игри на пазара, които не са екшъни, ММО-та или някаква форма на спорт/състезание, Alan Wake се представи плачевно в продажбите и засега Microsoft не са дали на Remedy зелена светлина за плануваното продължение. Аз им стискам палци да го получат, а дотогава ни очакват епизоди за сваляне през XBox Live.
Оценка: 8.5/10