Кретенското име се дължи на титулния разказ, The Island of Doctor Death And Other Stories – история по-скоро в жанра на магическия реализъм, отколкото на фантастиката или фентъзито, в която героите от евтина пълп книжка се явяват пред малкия си читател, за да му помагат в тежък период от живота му. Джийн Улф е майстор на изграждането на праволинейна история с още една праволинейна история, скрита между думите й. Способността му да ти казва всичко в прав текст, така че да пак да трябва да си блъскаш главата, за да уловиш всички нюанси, които разкриват истинския блясък на произведението, е удивителна и граничи с гениалността. Неслучайно мнозина автори твърдят, че Улф е най-добрият жив американски стилист.
При него късият разказ е формата, в която е най-трудно да засечеш всички мистерии от първия път. Много от историите в сборника предлагат множество интерпретации, при това понякога едва на второ и трето четене. Има и теми, които се простират между повече от една история. Най-яркият пример, разбира се, е цикълът от четири разказа – три от които са публикувани тук – наречен "Wolfe's Archipelago". Започнал с The Island of Doctor Death And Other Stories, той съдържа още три истории, в чиито имена има "Island", "Doctor" и "Death". Втората от тези е и – лично мнение – най-добрият разказ в сборника. Заглавието на The Death of Doctor Island е подвеждащо и изобщо не означава това, което читателят би си помислил. Действието се развива в далечното бъдеще, където някъде из пренаселената Слънчева система се носи изкуствен спътник. Доктор Остров е сфера, чиято вътрешност е покрита с вода, сред която се носи малък остров. Там ИИ-то на станцията използва всякакви болни номера и нечовешки методи да "лекува" своите пациенти от психичните им разстройства.
Множество теми от The Island of ... са пренесени с обратен знак в The Death ... Симпатичното и свястно момче Таки от първата история тук е заменено от свирепият и неуравновесен шизофреник Никълас. Злодеят Доктор Смърт, който всъщност помага на героя да намери пътя си, сега е привидно помагащият Доктор Остров, чиито цели от самото начало видимо не са задължително добруването на всичките му пациенти. Истинският остров е сменен с изкуствен спътник. И т.н.
Третата история от цикъла – The Doctor of Death Island – не е толкова лесна за дешифриране, и макар Улф да твърди, че същите теми са залегнали и в нея, приликата с предните два разказа е доста трудна за откриване. Тук човечеството е постигнало безсмъртие на цената на загуба на всякакви стремежи, амбиция и желания. За сметка на това доживотната присъда все още си е доживотна, а главният герой е убиец...
Специално споменаване заслужава и другата ми любима история от сборника – Seven American Nights. Една от най-майсторските мистерии на Улф, които съм чел, действието в нея се развива няколко века в бъдещето. Америка е била унищожена от генетичен апокалипсис, предизвикан от чудовищните количества химия, използвани от американците, и от нея е останала жалка черупка, населявана от физически изродени хора. Превърната в страна от третия свят, тя крие безброй тайни и един мъж пристига с кораб във Вашингтон, за да ги разкрие. Надан води свой дневник и именно него четем ние. И точно тук започват проблемите. Защото в дневника има само шест нощи. И несъответствията се трупат. Надан е суетен човек, който знае, че дневникът му ще бъде четен от годеницата му и от майка му. Той премисля думите си внимателно и далеч не всичко, написано в дневника, е задължително истина. Нещо повече, в един момент събитията го забъркват в конспирация, която може и да съществува, а може и да не съществува. В параноята си той започва да къса страници и читателят не е сигурен каква информация се е съдържала там. В даден момент – напълно неопределен във времето – е възможно да е бил отровен или дрогиран и нещата, които е видял в този период, да са били халюцинация. И за да се изгаври докрай с нас, Улф дава ясно да се разбере, че от един момент нататък вероятно някой друг е довършил дневника от името на автора му. Накрая нощите не само не са шест, но вероятно са и доста повече от седем. Подсказки за всяко от тези неща, както и за грешките, които Надан допуска, има в несметни количества, но това не прави Seven American Nights по-лесен за дешифриране разказ. Същевременно обаче той е една от най-силните кратки истории, които съм чел някога.Сборникът буквално изобилства от качествени разкази и е немислимо да ги изброявам всичките. Ще спомена само страхотния The Hero As A Werwolf (грешката в правописа не е грешка, идва от саксонското "wer", което значи "човек", и означава "човек-вълк"), където човечеството се е превърнало в Господарите – създания, които не познават глад, болести или състрадание – докато малцината оцелели обикновени хора се хранят с тях; а също и Hour of Trust, където свирепа гражданска война е превърнала Америка в бойно поле и малкото останала армия е в ръцете на корпорациите, които устройват парти в Европа с надеждата, демонстрирайки с видео-връзка очакваната си победа над анархистите в Детройт, да привлекат спонсори и съмишленици във войната.
Всяка история в The Island of Doctor Death And Other Stories And Other Storiesе един малък шедьовър – завършено произведение, пълно с филигранен детайл, загадъчност и очарование.
Плюсове:
+ Малко автори са в състояние дори да достигнат писателското майсторство на Джийн Улф. До момента не съм чел нищо, което да го е минало.
+ Както вече споменах, способността му да изгражда мистерия, която се крие буквално пред очите на читателя, е зашеметяваща. При Улф никога няма дума, сложена "просто така", и ако човек съумее да фокусира вниманието си на 110%, ще извлече двойно и тройно повече от всеки разказ.<
+ Всяка история в сборника има своя уникална атмосфера. Разбира се, почеркът на автора е ясно разпознаваем, но въпреки това усещанията, които будят разказите, са безкрайно разнообразни.
+ В сборника има огромна концентрация на страхотни научнофантастични идеи. Много от тях дори не са централни за историите, развиващи се на техен фон, но са там.
Минуси:
– Четенето на Джийн Улф изисква усилие и абсолютна концентрация. И препрочитания. Не, че човек не може да извлече удоволствие и от един разсеян прочит, но първо това не е сто процента гарантирано, и второ пак ще се чуди какво му е толкова специалното на този пич. Така че, ако не сте готови да се отдадете на четенето на кое да е негово произведение като към религиозен ритуал, изобщо не си правете труда.
Не обичам да си играя на изкуствена обективност. Вероятно, ако разчепкам много надълбоко, ще изровя достатъчно дефекти, за да събера още два-три минуса. Истината обаче е, че няма смисъл. The Island of Doctor Death And Other Stories And Other Stories безкрайно ясно и без никакво усилие демонстрира колко точно монументален автор е Джийн Улф, и независимо дали това е конкретно вашият тип литература, страхотното качество е абсолютно неоспоримо. А аз се чувствам щастлив от факта, че това определено е моят тип литература.
Оценка: 10/10 Роланд