Преди да се впусна в разкостването на Робин Худ на Ридли Скот, нека изброя няколко важни неща: Кроу е задоволителен Робин, филмът е дефинитивно по-добър от кино-версията на Небесно царство, но е и по-слаб от Гладиатор. Така, сега нека си поговорим малко за сюжет. Скотовият Робин се занимава с годините преди Робин Худ да се превърне в онзи Робин Худ, който маркетингово е пробутван на мало и голямо. Сиреч, това са събитията, които се случват непосредствено преди Робин да стане враг номер едно на държавата и да почне да вари супа в Шъруудския лес, заобиколен от хора невиждали баня от две десетилетия. По никакъв начин не говорим и за версия сорт "Тийн годините на младия Робин" (минимум щото Ръсел си е на възраст все пак, и колкото и да е талантлив, едва ли може да мине за свеж младеж), по-скоро е опит за философстване относно политическата и социалната ситуация в Англия по онова време, което се явява предпоставка за появата и създаването на мита за Робин. Абстрахирайки се от няколко недотам добре измислени ситуации във връзка с историческия аспект, сюжетът и диалогът, предоставени ни от Брайън Хелгеланд (автор на сценария на Реката на тайните, Поверително от Ел Ей, Мъж под прицел и дузина други яки мъжкарски филми), всъщност работят добре. Репликите не са мудни, отвреме-навреме имаме набутани и няколко шегички, а се наблюдава и доста прилично развит
женски образ – лейди Мариан, която е доволно еманципирана и дарена с леко дързък хаплив език, както и с добри бойни умения (ненапразно я играе Кейт Бланшет!).Проблемът на литературно ниво се крие в това, че истинско усещане за епичност не се получава и всичко изглежда някак рурално идилично. Не се притеснявайте, битки и мелета си има, имаме и задължителното вдъхновено слово, което Кроу дръпва пред войските малко преди Важната битка (то не остана скъпо-платен актьор в Холивуд дето да не е дръпвал поне една такава реч през изминалите 10-20 години), присъстват и големите злостни лоши (сред които основно ще разпознаете мрачния леко-приличащ-на-Анди-Гарсия злодей от Шерлок Холмс – Марк Стронг). Това, което отсъства и не благоволява да влезе през входната врата до края на филма, уви, е чувството за грандиозност, а то ми липсва твърде горчиво, когато гледам псевдо-историческа продукция. И не иде реч за грандиозност и размах на визия, тъй като добрият стар Ридли се е постарал и е заснел великолепни горски сцени, окъпани в мъгла и стелещ се мрак, а по-скоро за грандиозността, която човек почва да чувства по гръбнака си като става свидетел на онова великото, почти неземното, което го умеят героите
по филмите и в световната литература. Ето тази грандиозност липсва, а знам, че можеше да я има, защото са ми я вкарвали удачно и в Гладиатор, и в Смело сърце (на което не съм особена почитателка, всъщност). Как да е, проблемът може и да е в музиката.Дами и господа, музиката в Робин Худ е дъното на музиките, правени НЯКОГА за летен блокбастър. Едва ли има по-забравима, рециклирана и на моменти отявлено блатна тема от тази, която звучи тук. Добре, може би Троя. Но все пак! Кощунствено е да се ръгне така вкретенено невъздействащ саундтрак. Като го гледате, запушвайте си ушите отвреме-навреме, може пък така да се окаже по-въздействащ емоционално.
Изпълненията на екипа са достатъчно добри, за да не дразнят, без да има налице нещо особено открояващо се (освен Леа Сайдо, която играе любовницата на Принц/Крал Джон, тъй като е ужасно красива). Тоест, никой няма да получи номинация за Оскар за изпълнението си точно тук, но и не вярвам да ви причини драматично скубане на косите.
Като се преглътне калташкият номер с мизерната музика, остваме с отличен оператор, доста добър монтаж и чудесни звукови ефекти. Както и благоволението на Скот да ни спести (най-накрая!) забавените каданси при битки и пръскането на кал по камерата; изглежда и на него вече е почнало да му писва като похват.
Познавайки изключително добре преданията и самата легенда за Робин Худ, както и бъдейки изгледала цяла купчина исторически филми, съзнавам прекрасно, че е близо до невъзможното да се направи полу-исторически/полу-летен блокбастър филм, който да задоволи почти цялата публика сносно. И не ми се искаше чудо да бъде създадено, а по-скоро да се бяха понапънали още мъничко, тъй като този екип можеше да направи Робин Худ, за който да се говори поне 1-2 десетилетия и да се имитира занапред. Вместо това имаме филм, с който ще прекарате добре 2 часа и половина и няма да ви е яд за дадените пари като излезете от киното. Но и няма да ви е накарал да повярвате достатъчно много в легендата, или зараждането на такава.
Оценка: 7/10