Робин Худ, за да стане Робин Худ. Само дето крайният резултат е още по-невероятен и издъхнал от оригинала.Или да си го кажем с други думи, опитът на Ридли Скот да си направи легенда за легендата е тотален, омазващ, фрапиращ провал.
Като за начало, историята е изключително разфокусирана. Филмът няма ни най-малка представа дали иска да бъде средновековна епика с епични битки, водени от епични воини в името на епични идеали. Или пък приказка за храбрия крадец, борещ се за права и свободи... Или може би опит на англичаните да си присвоят Жана Д’Арк от френчитата. Освен че не е особено наясно със себе си, филмът е и изключително некохерентен. В първия час и малко действието поне има що-годе логична последователност, но оттам нататък гледаме нещо, което е накълцано по-скоро като трейлър (или
може би порно), отколкото като нормален филм. Сигурен съм, че някои хора ще обвинят лошите продуценти, които са накарали Ридли Скот да си ореже великия шедьовър. Аз обаче смятам, че щом Ридли вече втори пореден път (след леко издънилия се Небесно царство) не успява да направи качествена историческа трактовка в рамките на два часа и половина, значи проблемът си е изцяло в него. В края на Робин Худ се потурчват цели сюжетни линии, събитията прескачат едно към друго без каквато и да е логика и накрая всичко кулминира в няколко от най-нелепите сцени, които съм виждал в исторически филм.При наличието на такава черна комедия на ниво сценарий и режисура, едва ли е учудващо, че и актьорите не са много наясно какво точно правят пред камерата, дори да оставим настрана доста неавтентичните им акценти. Ръсел Кроу е долу-горе приемлив като Робин Худ, но за разлика от въздействащата си роля в Гладиатор, тук по-скоро се носи по течението. Допускам, че между него и Кейт Бланшет (в ролята на Мериън) може и да е имало химия, но последната е отрязана от финалния продукт, водейки до вероятно най-изсмуканото от пръстите "I love you", което съм виждал някъде.
Същевременно във филма са вкарани прекалено много "лошковци", които постоянно се борят за екранно време – крал Джон, злокобният двуличник Годфри, кралят на Франция, че дори и шерифът на Нотингам, който в случая се изживява като селския глупак. Единствено огромният Макс фон Сюдов (Седмият печат) остава непоклатим, вкрарвайки много характер в ролята си на Уолтър Локсли. А, и Уилям Хърт мижи благо срещу камерата, ама той толкова си може. В края на краищата, ако искаш да гледаш добър филм за Робин Худ, просто трябва да отскочиш до близката видеотека и да си вкараш една здрава доза Кевин Костнър и Крисчън Слейтър с адаптацията от 91-ва, задавайки си въпроса кому е нужно това постоянно мъчене на отдавна предъвкан и изплют материал. Кому не е писнало да гледа до безкрай историите на Робин Худ, Крал Артур, Жана Д’Арк и т.н., при положение че има толкова много исторически събития и личности, които биха дали по-добър и свеж материал за епикотворящите режисьори?
Жалкото в цялата работа е, че адски много качествени хора са си изгубили времето, работейки по новия Робин Худ. Той има страхотно заснети битки, които по никакъв начин не отстъпват на Смело сърце, автентично изглеждаща средновековна Англия, многократно доказвал се в други филми актьорски състав... Но понякога и най-правилните съставки могат да се сготвят погрешно, така че после да ти се повръща.
Оценка: 4/10
п.п. А на Ридли му е крайно време да се пенсионира или поне да укроти манията си по историческите филми. Тези негови проекти стават все по-неадекватни и скъпи, същевременно носейки му все по-малко пари и лаври. Специално Робин Худ се оформя като титаничен флоп. Един поглед към бокс офиса показва, че е на път е да изкара почти два пъти по-малко от 90-тарските долари на Robin Hood: Prince of Thieves с четворен бюджет.