фентъзи хит – по съвместителство и поредният опит за качествена адаптация на популярен гейминг франчайз – няма как да бъде вземан достатъчно насериозно, за да го критикуваме за безбройните му явни дефекти, така че ще фокусирам ревюто си върху това дали постига целта си да бъде забавен и разпускащ адвенчър. Краткият отговор е "горе-долу да". Сега по-дългия:Принцът на Персия: Пясъците на времето следва две свещени холивудски традиции: 1) гаври се с всяка възможна легенда и исторически факт, които биха могли да имат Персия в съдържанието си; 2) прави всичко възможно да няма НИЩО общо като сюжет с гейм-първообраза си. Първата се прощава лесно – в крайна сметка жанрът е такъв, а предният мега-хит в него беше базиран на атракцион в увеселителен парк. Втората е малко по-дразнеща, осо
бено за фенове на игрите. Аз не съм от тази група (за съжаление първият ми досег с трилогията за PS2 се случи около десет минути преди първия ми досег с God of War и съответно остана последен), но поназнайвам достатъчно, за да си мисля, че ако сценарият се придържаше малко по-плътно към оригиналните истории, филмът щеше да се получи по-силен.Историята накратко. Дастан (Джейк Джиленхол) е принц на Персийската империя. За разлика от двамата си по-големи братя, той не се е родил в кралското семейство, а е сирак от улицата, осиновен от краля. Когато персийската армия завладява с негова помощ свещения град Аламут, той попада на мистичен кинжал, който съхранява в себе си Пясъците на времето. Скоро след като го открива, кралят
умира от предателство и всички са убедени, че Дастан е виновникът. Преследван от собственото си семейство, той бяга в пустинята с принцесата на Аламут, Тамина (Джема Артъртън) – пазителката на кинжала, която няма да се спре пред нищо, докато не му отнеме оръжието и не го скрие на сигурно място. Защото Пясъците на времето могат да унищожат света, ако бъдат използвани от неподходящия човек.Известно още като "бла бла бла, давайте екшъна!" А екшънът е на ниво. На прилично средно ниво. Акробатиката на Принца на моменти е като взета от игрите, и го казвам в добрия смисъл. Има зашеметяващи моменти, въпреки че най-добрите са в трейлъра. Същото важи и за сцените с Пясъците, които също, уви, до една ги има в трейлъра. Що се отнася до битките, там ситуацията е по-неприятна. Хаосът е хаотичен и често не си съвсем сигурен кой какво прави. Не е ПЪЛНА мърлящина ала Борн или последния Бонд, но подчертано не е и на достатъчно добро ниво, предвид, че е фокусът на филма.
Принцът обаче компенсира с много добър ритъм и успява да създаде усещане за мащаб и за много събития, при все, че е под два часа (слава богу, че все още има хора, които не считат че мегаломания от два часа и половина автоматично
им прави члена с пет санта по-дълъг). Лично аз не изпитах скука в нито един момент, макар и да не съм сигурен, че ще търпи второ гледане.Това, в което филмът се дъни и не съумява да се издигне до нивото на, да речем, първите Карибски пирати, са героите и по продължение – хуморът. Докато в лентата на Гор Вербински имахме един куп качествени съпорт-персонажи (двамата войници, двамата пирати, маймунката и Джефри Ръш, и т.н.), които придаваха колорит на начинанието, в Принцът на Персия разполагаме с буквално един запомнящ се такъв – шейхът-търгаш на Алфред Молина – и той просто не е нищо особено забавно. Разбира се липсва и ярка централна роля като онази на Джони Деп и неговия Джак Спароу, но пък аз съм с особено мнение за въпросната личност и подбора й на роли, та ще си затрая. За сметка на това Джиленхол се оказва изненадващо успешен Принц (макар и поради очевидни причини (цитат на Трип: очите му са като на плюшено мече) да е доста по-малко мрачен персонаж), а Джема Артъртън е зашеметяващо грациозна и по някаква причина пискливият й глас работи. Химията между двамата е идеална като за такова ниво филм и не мисля, че има място за особени критики в това направление.
В крайна сметка Принцът на Персия: Пясъците на времето страда от същия грях, от който страда и вторият Железен човек – твърде е забравим. Забавен и приятен филм, който те оставя с добро настроение и никакви спомени. Давам си сметка, че почти всичко, което имам в главата си от него в момента (няколко часа след като съм го гледал), е от многократно повтаряните сцени в трейлъра.
Но ако ви се гледа качествен адвенчър и подходите без очаквания за нов Индиана Джоунс (той и новият Индиана Джоунс не ги покри де...), шансът да ви допадне е много голям.
Оценка: 7.5/10