много лошо също така. Прехваленият ни Дзифт ме е срам, че някой го е гледал извън България, а повечето ни останала продукция е някаква толкова жалка бюджетна имитация на западното кино, че само като си помисля за нея, ми се доревава.Същевременно изключения все пак има. Светът е голям и спасение дебне отвсякъде е едно такова, говори се (аз гледам да нямам много общо с тази индустрия, та логично се случват пропуски), а и на Мисия Лондон трейлърът изглеждаше повече от обещаващ. След като филмът излезе и пожъна такъв успех по родните екрани, реших да се жертвам и рискувах.
Истината, както обикновено става, е някъде по средата, но с удоволствие трябва да отбележа, че в тоя конкретен случай е в горната й част. Мисия Лондон е ситуационна комедия от класически тип (от много класически тип, т.е.
аналогичните западни филми в тоя жанр са черно-бели), където поредица от грешки, двусмислици и недоизказвания води до тотална обърквация, хаос и анархия по време на прием, организиран от българската Президентша в бг-посолството в Лондон, където е поканена самата английска кралица. Историята е свежа, забавна и приятно енергична, някои от героите са големи образи и цялостното впечатление е за много добре свършена работа.Режисурата и камерата са на абсолютно конкурентно спрямо западното кино ниво, с няколко наистина разкошни къта между сцените, които имат страхотен комедиен заряд. Честно казано в техническо отношение (ако изключим липсата на кадърен саунд-режисьор, който да не дъни музиката три пъти по-силно от говора) на
Мисия Лондон почти не му се налага да бъде третиран с "като за бг-филм" отношението.Лентата се дъни на две места. Първо, сценарият е забавен, но недоизведен. Половината странични линии, които в подобна история е задължително да се концентрират в общото меле накрая, всъщност не само не го правят, ами и изфъстяват като мокър фитил в нищото. Някакси обещанията не водят до мощното натрупване, нужно за реализацията на експлозивния финал, задължителен за жанра. И не, нямам предвид, че сценаристите са избрали някакви алтернативни подходи. Просто работата е половинчата.
Вторият проблем на Мисия Лондон е в каста. Уви, България изглежда продължава да няма добри драматични актьори. Комиците са зверове – Любомир Нейков си върши работа
та на сто процента и краде екрана във всяко свое появяване. Същевременно обаче всички роли, които имат да изиграят нещо реалистично и премерено, се провалят с гръм и трясък в море от театрална рецитация, която е толкова неестествена, че унищожава всякакъв шанс на филма да се дореди до конкурентно ниво. Абсурдното е, че Юлиан Вергов например има страхотно излъчване за ролята си и докато просто стои, гледа и ходи е абсолютна десятка. В комичните си прояви също няма слабо. Отвори ли си устата за сериозна реплика обаче, неубедителността започва да капе на мазни зелени буци. Въпреки липсата на добра актьорска игра в сериозните си моменти и на разфокусирания сценарий обаче, Мисия Лондон просто има твърде много добри попадения, за да не го хареса човек. Факт е, че ако го сравняваме с представители от жанра му от Англия или САЩ да речем, той няма да се класира по върховете. Но няма да се класира и на дъното, а това не е малко.
Оценка: 8/10