Точно това се случи с моя милост и Madlax. Един от първите аниме сериали, които гледах беше Noir (ревюиран преди години от колегата Роланд). След като разбрах, че Madlax се явява духовният му наследник, скоро реших да пробвам и него. Двайсетина минути, включващи една изумително надъхваща бойна сцена, по-късно реших, че това е то, светкавицата е ударила два пъти на едно място, или с други думи Коичи Машимо и екипът му хич не са случайни хора, а напротив напълно способни са да повторят успеха на Noir.Но стига съм ви отегчавал с личните си преживелици, да се концентрираме върху Madlax. Действието в сериала се развива на практика в нашия свят, но в измислени държави, базирани на реални такива. Повечето събития се случват в
Газат-Соника, южноазиатска държава раздирана от гражданска война. Както си му е редът, такива конфликти са рай за наемниците, а най-добрият агент за специални поръчения сред тях се явява тийнеджърка с доста странното име Мадлакс. В началото тя няма особени угризения да убива хора за пари, но след няколко странни случки по време на изпълнение на задачите й, Мадлакс започва да осъзнава, че това не е поредната гражданска война, а нещата са далеч по-заплетени. В същото време другата главна героиня – Маргарет, разглезена европейска аристократка, си живее живота, но неясното й минало ще я отведе в Газат-Соника и тя ще се сблъска с неща, които е може би най-добре да останат забравени...Окей, признавам, че горното звучи леко дебилно. Но в случая е много трудно да да се даде информация за сюжета, без да ви оспойля здраво, затова ще ви призова да ми се доверите и да му дадете шанс, стига идеята за древни мистерии и заговори със значителен фентъзи елемент да не ви е съвсем противна. Сериалът почва доста бавно, но лека полека
набира скорост, като в последните пет-шест епизода следват обрат след обрат и постепенно всички парчета от мозайката си идват на мястото. Мога уверено да заявя, че това е една от най-силните поредици от епизоди, които въобще съм гледал. Личи си, че всичко е планирано отначало, а не е натъкмявано впоследствие, в резултат на което почти всички обрати са смислени и оставят у човек приятното впечатление "Ей, да бе! Как не се сетих по-рано!", вместо усещането, че е излъган.Героите като цяло са интересно, но има един голям проблем – Маргарет. Това момиче просто дразни мощно. Да, търпи развитие и накрая всичко си идва на мястото (вервайте ми, както би казал поетът), но докато се стигне дотам, човек наистина почва да се питат какво толкова специално намират у нея голяма част от останалите персонажи. Маргарет има твърде досадния навик да зарява поглед в про
странството, да помълчи напрегнато десетниа секунди и накрая да изтърси някоя глупост с тон все едно е разгадала смисъла на живота. И това в почти всеки епизод. Затова пък останалите герои компенсират. Мадлакс е прекарасно изградена антигероиня, със странности и грешни решения, но и огромно обаяние, смелост и развитие от първия до последния епизод. При все свръхчовешките си бойни умения, тя не се държи като скучен супергерой, който си върши работата и това е – Мадлакс е изпълнена с интерес към света около нея, което в крайна сметка й навлича доста неприятности. Ванеса, която е нещо като неофициален настойник на Маргарет, пък е една от адски редките аниме героини, които имат сравнително главна роля, интересни са, не са просто там, за да бъдат спасявани през епизод и най-вече не са тийнеджърки. Същото важи и за Римелда, която е снайперистка натоварена със задачата да спре Мадлакс, което води до тотална обсебеност от нейна страна не само с ликвидирането й, но и с Мадлакс като личност. Злодеите също имат добре обоснована мотивация за действията си.
Екшънът... спира дъха. Не мога да го опиша другояче. Да, не е на корем, но аз поне предпочитам качество пред количество. Хореографията на престрелките, съчетана с гениалния саундтрак, ме е карала да гледам някои сцени отново и отново и отново. И после още веднъж. Само да предупредя, че още в първия епи
зод виждаме как Мадлакс съвсем сама вижда сметката на куп войници, танк и хеликоптер, така че ако искате реализъм при екшъна, това не е вашият сериал. Понякога го има, но по-често куулнес факторът е по-важен, някои от битките са направо като смъртоносен танц, а тези между Римелда и Мадлакс понякога са направо като свалка. Въобще целият сериал е фрашкан до козирката с намеци за романтични чувства между някои от главните героини.Анимацията едва ли ще ви впечатли чак толкова, но като цяло е доста добра, особено околната среда – джунглите, градовете и т.н. Може да се желае малко повече от дизайна на героите, осбено този на Маргарет, който е откровено копие на този на Кирика от Noir, но общо взето сериалът радва окото.
Музиката е изумителна. Прекрасна. Феноменална. От изпълващите с адреналин парчета за екшън сцените, до лиричния опънинг и ендинг. Ако сте запознати с почерка на композиторката Юки Каджиура вероятно ще откриете известна повторяемост с други нейни творби, но да не бъдем максималисти все пак. Огромна част от сюрреалистичната и леко мистична атмосфера на сериала идва от силата на сандтрака. Съдейки по работата им в Noir, Madlax, .hack//sign и El Cazador явно Kоичи Машимо умее да "изцежда" най-доброто от Каджиура, а нейната музика от своя страна пасва прекрасно на неговите сериали.
В сею каста личат имената на Кувашима Хоуко, Ая Хисакава и Юкино Сацуки, но може би най-доброто изпълнение е това на Санае Кобаяши в ролята на Мадлакс. В нечии други ръце (или по-точно уста?) Мадлакс като нищо би звучала твърде лигаво или твърде, как да се изразя, супергеройски. В случая имаме точната смесица от човечност и героичност, която ролята изисква. Ая Хисакава също прави запомняща се роля, а екзотичният й глас пасва идеално на ролята й. Атмосферата, както стана вече дума, е доста сюрреалистична. В един момент е възможно патосът да ви дойде малко много, немалко от героите имат лошия навик да се взират в далечината и да прозинасят тежко-тежко фрази, които за момента нищо не ви говорят, но накрая всичко се изяснява. Все пак сериалът има сериозен фентъзи елемент, така че може да се твърди, че мистицизмът поне донякъде е на място. А той предоставя и чудесна възможност на героите да пофилософстват на воля. При все, че философските дискусии не са на нивото на Ghost in The Shell: SAC (но то пък в кой ли сериал са?), Madlax има какво да предложи и в това отношение, макар че това става ясно едва накрая, когато разбираме мотивацията на главния лошковец. Покрай сюрреализма, сериалът е пълен и с качествен символизъм, което на мен не ми е чак толкова по вкуса, но в случая нещата не са насилени, а и ако зрителят ги игнорира пак може да остане
доволен. Символизмът е по-скоро бонус, а не главната цел на сериала.Освен качествения екшън и сюжет, силата на Madlax е и в драмата. Сценаристите хич не се свенят да убиват важни герои, отношенията между персонажите са заплетени и нееднозначни, а и до голяма степен липсва разделение на добри и лоши. Има морални дилеми, предателства, любов, приятелство, саможертви и въобще какви ли не силни чувства. Честите обрати в мотивацията и поведението на героите са повече от добре обосновани.
Като недостатък бих споменал най-вече мудното развитие на действето. Ако се съди по мненията из интернет, точно този фактор е отказал не един и двама зрители от сериала. Вече споменах и за Маргарет, която наистина може да ви вбеси понякога. Двете главни сюжетни линни се развиват съвсем отделно една от друга през голяма част от сериала, и тази на Маргарет на моменти изглежда съвсем като пълнеж. Финалът на сериала пък е леко мъгляв.
В заключение, ако си търсите добре написано аниме, създателите на което уважават интелигентността на зрителите, но пък искате и качествен екшън в добавка към това, трудно бих могъл да ви препоръчам нещо по-добро от Madlax.
Оценка: 9/10