Сигурно смятате, че се бъзикам като използвам термина "алтернативно кино" и като цяло сте прави, но също като с предния филм на Мактийг (Спийд Рейсър), случаят и тук е малко по-особен от това, което се вижда на пръв поглед. Ако подходим критично към Нинджа убиец, трябва да приемем, че това е един доста смехотворен не Би, ами Ейч мууви, претъпкан с най-долнопробните осемдесетарски и деветдесетарски клишета и най-кичозните и преексплоатирани специални ефекти (булет-тайм шурикени, копеле!), със сценарий, писан от зацапан аквариум с анемонии, и актьорска игра на ниво Йоана Буковска.
Да се подхожда с този тип "критичност" към Нинджа убиец обаче е също толкова кретенско, колкото да се разглежда по такъв начин Спийд Рейсър – това просто е пропускане на основната му идея. Защото Мактийг отново прави етюд от клишета, фокусирайки се този път върху всички възможни простотии, които сме виждали в нинджа-екшъните от миналите две десетилетия. Това е филм от типа (ако и може би не на нивото) на Планета страх – естетика на долнопробието и глорификация на кича. Едновременно отдаване на почит и подигравка с филми, оформили тийнейджърските години на една прилична част от човечеството.Защо Нинджа убиец въпреки това не е толкова велик? Ами защото е все пак твърде сходен със стилистиката, с която се ебава. Просто подигравката на моменти спира да си личи като такава. Друг сериозен проблем е разбалансираният ритъм на филма – почти до средата му ни занимават с разследвания и предистория, и едва тогава започва истинският екшън.
Същият обаче е шеметен. Нинджите се стапят в сенките, движат се със скоростта на Едуард Кълън (и абсолютно същия визуален ефект между другото), търпят някакви нечовешки количества демидж и осакатявания, и хвърлят булет-тайм шурикени! Които, апропо, пронизват бронежилетки и като цяло изпълняват ролята на снайпер във филма. Освен това някакви несметни литри нереалистична дигитална кръв се леят на гейзери, струйки, мазни големи капки, дъжд и всякакви други форми на оросяване. Култ!
За актьорска игра е трудно да се говори. Рейн си е същият джей-поп чвор, какъвто беше в Спийд Рейсър, ако и да демонстрира впечатляваща физика. Забавен момент е ебавката с професията му в една от сцените, където някакъв герой изцепва, че изглеждал като от бой-група.
Другите герои са толкова архетипни и класически, че ролите им са буквално написани и изиграни десетилетия преди актьорите да са били кастнати. Няма НИКАКВО значение кой ще сложиш в тях, стига да отговаря на базовите расови, полови и възрастови изисквания на персонажа.Въпреки тромавото начало и леките еретични намеци, че на моменти се взима насериозно, Нинджа убиец е изключително свеж, жизнерадостен и надъхан екшън, пълен с най-просташките възможни специални ефекти, най-фантастичните и кървави бойни сцени между най-нереалистичните нинджи в историята на киното, и в крайна сметка притежава една твърде, твърде готина в умишлеността си атмосфера на преднамерено долнопробие, която изисква отворен ум и предварителна нагласа, за да бъде оценена правилно. Но ако човек знае в какво се забърква, изправяйки се срещу него, Нинджа убиец е идеален начин да утрепеш два часа. С булет-тайм шурикен примерно...