Морвен

 

     Е, като чуете заглавието, не очаквате оскарова драма, нали? И правилно. Имаме си тайно общество, обучаващо нинджи в отдалечен манастир. Рейзо (Рейн) е един от най-обещаващите ученици, призрак, който потапя всичко в кръв. Обаче, естествено, в един момент преживява Катарзис и се обръща на страната на доброто. Мика Корети (Наоми Харис), агент на Европол, попада на следа за нинджите и логично става движеща се мишена за тях. Само че това е моментът, в който Рейзо решава да й се притече на помощ, та двамата да видят сметката на зловещата организация...
     Сценарият е трогателно клише, но мен лично ме върна във времето, когато на стената на най-добрия ми приятел висеше плакат на Брус Лий, a видеокасетите с екшъни се предаваха от ръка на ръка. Когато Добрите бяха безусловно Добри и колкото повече Лоши избиеха, толкова по-Добри бяха. И винаги, ама винаги имаха Дълбока Тайна от миналото. С други думи, при подходяща нагласа, човек може да го хареса, въпреки че  го е гледал вече десетки пъти.
     И все пак Нинджа убиец е излишно кървав. Точно заради това е забранен за деца под 18, въпреки че те са най-логичната му публика. В първите 15 минути количеството кръв, изляло се на екрана, беше достатъчно за годишния запас на национален кръводарителски център. Тя хвърчеше на фонтани и вълни, на приливи и отливи, лееше се от срязани артерии, отсечени крайници и прободени жизнено важни центрове. Беше достатъчно бутафорна, за да не плаши, но 40 литра в минута е откровено дразнещо. Мислех да си изляза, просто защото взе да става зверски еднообразно. Освен това в доста случаи от боя се виждаше само нещо черно, минаващо пред камерата, вик и после по пода се търкаляше месо в доста червено. Все пак след преодоляването на тези 15 минути Нинджа убиец ме изненада приятно (може би защото вече очаквах само да удари дъното). В смисъл, боят стана в някакви поносими граници, имаше наченки на трилър, любовна история и въобще нещо различно от демонстрация на екшън касапница. Самата екшън касапница пък изглеждаше стилна...
     Сега е ред и на хубавите неща – има няколко чисто естетически зверски красиви сцени – боят в дъжда и битката в горящия храм. Има обрат в сюжета, макар и доста предвидим. На няколко пъти дори има незлоблив хумор. И най-вече има чист неподправен екшън в големи количества. Въобще, ако човек не се смущава от бутафорна кръв, пада си по екшън и по супергерои с чиста душа и мръсно минало... и умее да си оставя мозъка на входа на киното, това си е просто едно готино изживяване.
     
     

Оценка: 5,5/10

Обратно към Нинджа убиец