В случая иде реч за Девет. Мюзикъл, който съм гледала няколко пъти и който замен, въпреки че не е най-доброто нещо в жанра обективно погледнато, субективно възприето е потенциално най-докосващия ме, както и най-удачно емоционално заредения от всичко, което съм гледала (а аз съм изгледала добро количество от по-известните заглавия). Базиран върху шедьовъра на Фелини 8 ?, Девет разказва малко или много същата история, дори някои от конкретните кадри са идеално копие на класически Фелини кадри. Режисьорът Гуидо Контини (Даниел Дей-Луис) се намира на творчески кръстопът, или по-точно в творческа дупка. Докато целият снимачен екип тръпне в очакване на сценарий, Гуидо няма написана дори страница от него. В напразни усилия да се "излекува" от творческата си криза, той се среща с разнообразие от хора (повечето, от които, разбира се, жени) и сменя ландшафта на няколко пъти. Всичко това обаче е напразно, тъй като на Гуидо му убягва централнияt проблем, а именно твърде крехката му вече връзка със собствената му съпруга Луиза (Марион Котияр).
Дей-Луис е възхитителен в ролята на Гуидо. Точно 3 минути са необходими на зрителя, за да осъзнае колко точно, ясно и мощно ирландецът е успял да закове правилната тоналност на ролята и да изстиска максимално образа. Образ, който всеки един зрител би намразил с лекота, ако беше в неопитните ръце на някой друг. Но за всеобща радост Гуидо, попаднал в прегръдката на Дей-Луис, е именно идеалният, заразително очарователен, дълбоко погрешно разбран и твърде зашеметяващ и сложен човек на изкуството. Най-общо казано, Дей-Луис е взел ходещо клише и му е придал толкова човешки облик с такава лекота, че едва ли ще остане невпечатлен човек в киносалона.
Равно прекрасна, при все с леко осакатен образ във филмовата версия, е Котияр в ролята на Луиза, която тук напомня на младата Одри Хепбърн. Вероятно най-сложният образ в Девет, Луиза на Котияр е вълшебна. Съвместните сцени между Дей-Луис и нея са изпълнени с истинска екранна магия, когато си прехвърлят актьорски топката. Събирайки ги на екран, режисьорът Роб Маршъл е подарил на зрителите една от най-идеалните филмови двойки, допълващи се в перфектен синхрон.
Лошото в случая е, Маршъл не ни е подарил много други работи. Бидейки част от малцинството, което не хареса чак толкова екранизацията на Чикаго и ненавижда Мемоарите на една гейша, категорично намирам, че продуцентите трябва да го дават малко по-кротко винаги, когато решат да му поверяват финанси за дадена продукция. Девет е претъпкан с ужасни и алогични режисьорски хрумвания, които потенциално биха работили на сцена, но нямат място във филмова среда. Единственото, което го спасява като филм, е че оригиналният материал е достатъчно силен, за да не се удави дори под дирижирането на кофти режисьор.
Останалите изпълнители от плаката, на който преливат звездни имена, доставят изпълнения, които са доста добри, но така и не се докосват до стратосферата на Луис и Котияр. Музикалният момент на Пенелопе Круз е прилично изигран от нея с новооткрита гъвкавост, а Кидман е достатъчно изтънчена и излъчваща грация, за да не съсипе най-силната балада с кратката си поява в Девет. И докато Джуди Денч прави поредната си добра роля, а София Лорен е чудесна в това просто да бъде София Лорен, то Кейт Хъдзън е… кошмарна. С роля, разтегната и допълнително писана за филмовия вариант, Хъдзън изглежда неопитна, зле координирана и толкова "поканена" в цялата продукция, че ако не се дразнех на развалянето на мюзикъла с ненужни добавки, сигурно щях да я съжаля. Изпълнението на Фърги планирам да го оставя без коментар…Както сами можете да се досетите, декорите и костюмите в Девет са главозамайващо разкошни, а операторската работа – наслада за окото. Хубаво би било ако монтажът беше на същото ниво, но предполагам няма перфектно щастие, а и това, уви, е аспект, твърде подчинен на режисьорската визия, която както вече споменах, не е от силните страни тук.
И така, в крайна сметка Девет по-скоро "става за гледане", ако и да бледнее на фона на сценичния си предшественик и да е категорично по-скован в ръцете на Маршъл. Просто твърде много си струва човек да се докосне до музиката, химията между Котияр и Дей-Луис и да надникне по неповторим начин за кратко в доста разбъркания, но и дълбоко примамлив свят на твореца.
Оценка: 7/10