Преди две години полуобожествяваните сред RPG феновете Bioware получиха доста овации за своя иновативен хибрид между RPG и екшън от трето лице Mass Effect (линк към ревюто). Играта имаше прекрасен сай-фай сетинг, интересни герои, изпипана атмосфера и до голяма степен иновативен геймплей. Сега, след много рекламен шум и огромни очаквания налице е и втората част от планираната трилогия. Тя ни пренася две години след края на първата част. Командир Шепард пак ще трябва да спаси галактиката от Reaper-ите, докато властниците из галактиката си правят оглушки и претендират, че такова животно няма.Плюсове:
+ Красива графика, която върви страшно гладко и на не чак толкова модерен компютър. Началното зареждане на двойката е даже по-бързо от това на първата част. Терените и сградите са разнообразни, вече ги няма така любимите ми от единицата три вида сгради, които се намираха из цялата галактика.
+ Съекипниците ти са поумнели – прикриват се почти постоянно по време на битка, добре си използват уменията, даже и те предупреждават понякога, когато някой враг се промъкне твърде близо до теб, и т.н. Противниците също са повишили AI-то си, при все че се набива в очи неистовото им желание да стрелят почти само по теб, ако ще и съотборниците ти да ги точат здраво, а ти да си се скрил на топло зад някой кашон.
+ Феноменална атмосфера. Ако обичате космическа опера, трябва да изиграете Mass Effect 2, дори само заради света й. Многократно се хващах как само се разхождам из коридорите и площадите на няколкото градове, които
мога да се посетят, просто за да се наслаждавам на разговорите на NPC-тата.+ Може да посетите родната планета на кроганите, куорианската Флотилия и една асари колония. Явно Bioware са слушали исканията на феновете.
+ Тонове качествен хумор. Някои неща просто трябва да се видят и чуят – например барманката асари с баща кроган или гениалният учен Мордин, който постоянно ръси бисери като "Currently investigating STD afflicting several crew members. Normally only carried by varren. Implications disturbing." Дори и рекламите, звучащи на планетите, които посещавате, къртят отвсякъде. Без преувеличение мога да заявя, че Mass Effect 2 по отношение на хумора може да се мери с култови поредици като Fallout и Grand Theft Auto.
+ Диалозите като цяло. Особено със съекипниците – голям кеф е просто да обикаляш кораба и да си лафиш с тях. Всеки от тях ти дава и важна странична мисия, която също е пълна с интересни разговори покрай битките.
+ Много качествени кът-сцени и брилятно озвучаване на героите. Самият факт, че в каста личат имена като Мартин Шийн и Кери-Ан Мос, говори достатъчно. Дори и това, че ключовите кътсцени не могат да се прескачат, не дразни много, защото са истинска радост за окото и ухото.
+ Цялата игра създава усещането за нещо полирано до блясък, повечето проблеми са помоему концептуални, а не при изпълнението на поставяните цели. Ако се кефите на наблягането на шутър елементите в битките за сметка на статистиките, предметите и развиването на умения, спокойно може да игнорирате половината минуси по-долу. Играта постига каквото е целяла, това, че някакви досадни писачи на ревюта като мене може би биха предпочели нещо друго, едва ли е проблем на Bioware.
+ Битките са адски динамични. Вече се налага да се координираш повече със съекипниците, а прикриването е задължително. Поне с Vanguard-а го няма характерното за единицата абсолютно газене на вразите от средата на играта до края, дори и на най-високата трудност. Трудността не е кошмарна, но трябва тактика, пестене на муниции за най-ефективните оръжия, повече от преди да се разчита на уменията на двамата съотборници, които влачиш със себе си на бойните мисии, и т.н.
+ Страхотна музика.
+ Ъпгрейдването на екипировката става след здрава работа в лабораторията на кораба и изразходване на бая ресурси, което, комбинирано с усиленото търсене на най-подходящите съекипници, наистина дава усещането, че сте най-елитната команда в галактиката.
+ Съекипниците ти са добре развити като личности, а куестовете, които трябва да минеш, за да ти станат верни, са прекрасни и пълни с любимите на Bioware морални избори. Което е и жизненоважно за качеството на играта, защото въпросните мисии са буквално две трети от нея.
+ Mass Effect 2 е фрашкана с препратки към първата част. Най-кефещото следствие от това е фактът, че може да си продължите със стария герой и решенията, които сте взели в единицата, се отразяват на събитията в двойката. Не толкова на основният сюжет, защото това би било кошмар за разработчиците – тонове различни кътсцени и диалози – но е абсолютен кеф да видиш последствията на действията си – например, ако си пощадил кралицата на ракните, тя ти праща съобщение, загатващо, че може би ще ти дойде на помoщ в трета част. Също така "случайно" срещаш кой ли не от познатите NPC-тата – от Насана до Конрад. Което е повече от чудесно, ако сте фенове на единицата, но ако не сте я играли, подозирам, че може да се поизнервите от всичко това.
+/- Mass Effect 2 е в доста по-голяма степен TPS, отколкото Mass Effect 1. Вече има лимит на патроните, вразите точат доста по-скоростно, има и значение дали ще ги целите в главата, или в крака и т.н.
Минуси:– Някой "гений" е решил почти всички биотични умения да не действат на врагове, които имат действаща броня, щитове или бариера. Но понеже това са на практика всички врагове на по-високите нива на трудност, стига се дотам, че доста умения са почти безполезни и играта с Adept или Vanguard (магическите класове, ако въобще може да си говорим за такова нещо в космическа опера) се свежда до спамване постоянно на едно-две умения, като останалите са общо-взето зрелищни fatalities.
– Отново скипването на реплики и избирането на отговор са с един и същи клавиш. Защо бе, джанъм? Същото важи и за залягането зад прикритие и тичането – сещате се какво става, като сте на малко кръв, гони ви лошковецът, а вашия герой вместо да заобиколи с тичане кашона, вземе, че приклекне до него, нали?
– Главната сюжетна линия е доста бозава. Краят е толкова отворен, че чак зее, а колектърите, основните врагове в тази част, са скучни и лишени от индивидуалност до такава степен, че и след като ги отупаш, усещането е по-скоро на облекчение, че си минал това изпитание, отколкото на кеф, че си им наритал задниците. Също така, фактът, че Cerberus е главният ти спонсор и поддръжник в играта, е доста странен. Тук ги изкарават сиви, а в единицата те бяха по-черни и от дявола. Даже и властите ги толерират, нищо, че преди те подкрепяха в опитите ти да ги изкорениш.
– Забравете за волното бродене по планетите. Вече направо се каца до обекта, който те интересува, а препятствията тип непреодолимо гъста гора или скала, която не мога да прескоча, защото е цели пет санта висока, са навсякъде, сигурно да не вземе някой да обърка посоката и да се загуби. Като гледам отзивите из нета, май съм един от тримата, на които им липсва култовият всъдеход-танк Мако от първата част, но поне за мен разходките и битките с него много допринасяха за епичното усещане на играта.
– Към една четвърт от уменията са различни видове амуниции. Едно на ръка, че това е дълбоко нелогично, защото от какъв зор ти трябват специални умения, за да сложиш различни патрони в пушкалото си, второ, че броят умения и без това е малък – по четири за съекипниците ти и шест плюс едно бонус за главния герой.
– Липса на инвентар. Да, в първата част той беше доста кретенски направен, но това не значи, че трябваше задължително да го махнат. Малко като да си изхвърлиш фолксвагена, защото видите ли не е мерцедес, и да почнеш да вървиш пеша.
– Има по около три вида от всеки вид оръжие и това е, намира се всеки път на едни и същи места, така че забравете за какъвто и да е елемент на случайност при екипировката.
– По време на битките радарът се показва само като затиснете бутона за пауза, което принуждава играча да паузира безкрай, ако не иска да бъде изненадан от някой промъкнал се наблизо враг. Туториал надписите не могат да се изключват и до самия край играта ще ви подсказва да си съживявате съотборниците или да си включите специалните патрони и т.н. Бутони за изваждане на точно определено оръжие няма, което доста учудващо, защото тук това се налага далеч по-често, отколкото в първата част, където ги имаше. Сега трябва всеки път да скролирате из оръжията си, за да изберете това, което ви трябва.
Дреболии, да, но на фона на усилията, хвърлени за почти всичко останало, това са наистина учудващи пропуски. Но, и искам да подчертая това дебело – не се подлъгвайте по количеството минуси. Mass Effect 2 е чудесна и те изпъкват не защото са чак толкова големи, а защото очакванията към нея бяха огромни и защото личните ми предпочитания не са в посоката на развитие на франчайза. Потапянето във вселената на Mass Effect 2 е пълно, щом дори и аз, с всичките минуси, които напрасках я превъртях три пъти за по-малко от месец преди да й се наситя и планирам скоро пак да се пробвам. Но ако не сте играли първата част, силно препоръчвам да почнете с нея.