цинизъм, с който той ни въвежда в постапокалиптична Америка, превърната в зомби-прерия от някакъв заразен хамбургер. И усещането не напуска зрителя през целия филм.Адски трудно е да направиш зомби-комедия. Не, че нямаме добри примери, че е възможно, просто е трудно. Зомби-филмът по дефиниция е нещо сравнително долнопробно, до степен всеки наистина добър такъв да е спряган за бахмуиявлението. Качествената комедия пък, когато не е отявлена пародия (а е трудно да пародираш нещо, което само не се взима чак толкоз насериозно), има нужда от малко по-тънки методи от предлаганите от точно този жанр. Зомбиленд обаче не само се справя с тежката задача да бъде тънка комедия със зомбита, но успява да бъде и тънка умна комедия със зомбита, която тържествува на полето на поп-културните заемки с наглата усмивка на някой, който наистина е много наясно точно откъде да цитира и с какво да се заиграе. От правилата на Кълъмбъс, през неотразимата селения на Талахаси (Уди Харлсън), та до изместващата налягането гениалност на Камеото® (за което всички знаят, но аз ще поддържам все пак рецензионно достойнство),
филмът е разходка из сегашна Америка, правейки си добродушна, но и безкомпромисна гаргара с комерсиалната култура на Запада.Наред с разкошните визуални похвати – като убийствените начални надписи или начина, по който правилата за оцеляване на Кълъмбъс падат с неонови букви по екрана всеки път, когато стане дума за тях – основната сила на Зомбиленд е във великолепния каст. Джеси Айзенберг твърди, че се чувства по-комфортно в сериозни роли, но това не променя факта, че комедийният му тайминг е безупречен, а излъчването на "Майкъл Сера, ама не толкова задръстен" е просто перфектно за главния герой на този именно филм. Уди Харлсън пък прави поредната роля на живота си като нахиления кръвожаден реднек Талахаси. Ема Стоун и Абигейл Рослин като сестрите Уичита и Литъл Рок също са чудесни, ако и да не могат да откраднат сцените с тяхно участие. Камеото® рути, ама то винаги рути, така че...
Вкратце, Зомбиленд е умен, находчив, задъхан и умилително енергичен филм, който комбинира нужните дози претенция и автоирония, за да те подкани да го обожаваш от първия до последния кадър. И повярвайте ми, да се поддаде човек на това подканване е ГРУБА политическа грешка!
Оценка: 9.5/10