Но стига горчилка. Неслучайно описах Where The Wild Things Are като "история за деца", а не "детска история", защото той е всичко друго, но не и детски. Или поне не за всяко дете. В него има страх, ужас, опасност, агресия, сложни и конфликтни емоции и сиви избори. Но същевременно това е едно от най-чистите, искрени и деликатни произведения, посветени на детската психика и свят, които някога съм виждал.Where The Wild Things Are е историята на малкия Макс (Макс Рекърдс) – неразбрано дете с богато въображение, което прекарва ежедневието си в отнесена игра, но същевременно копнее за близост и се чувства отхвърлено
от отчуждената си голяма сестра и преработената си майка. След една сцена пред новия приятел на майка му, Макс бяга от къщи, намира лодка, прекосява с нея океана и след много дни стига до остров, където огромни и добродушни човекоядни чудовища го правят свой крал. Скоро обаче момчето осъзнава, че да запазиш едно семейство цяло и да не изгубиш онези, които обичаш, е много по-трудно и сложно от това да махнеш с ръка и нещата просто да се оправят. И че някои чудовища могат да те наранят.Макс Рекърдс играе великолепно. Процесът по намирането на идеалния Макс е бил много трудоемък и си личи, че за изработването на толкова сложен и същевременно изчистен детски образ е работено ужасно много както в сценария, така и със самото дете. Е, резултатът е шедьовър – Рекърдс е убедителен във всяка секунда, а сцената, в която разказва история на майка си, докато си играе с чорапа й, е една от най-сърцераздерателните и истински детски сцени в историята на киното.
Филмът е заснет почти документално и изобщо не се опитва да ти демонстрира по някакъв конкретен начин кога реалността прелива в измисленото пътешествие на Макс до несъществуващия остров, пълен с различни проявления на собствената му личност и представите му за собственото му семейство. Това по някакъв начин още повече засилва усещането за интимност, което Where The Wild Things Are създава. Ти не просто гледаш случващото се с главния герой, но можеш да го почувстваш,
защото то е толкова непосредствено и искрено, че просто нямаш друг избор.При все, че става дума за детска фантазия, във филма на Спайк Джоунз няма нищо черно-бяло. Макс е самотно дете, изпълнено със страх, несигурност и агресия без втори план – директни и непосредствени. И когато се изправя срещу тези свои качества, въплътени в привидно безобидни, но всъщност невероятно опасни създания, той може би успява да ги разбере, а може би не успява. Но зрителят със сигурност не остава безразличен към тях.
Вече споменах стила на снимане. Камерата се люшка както си иска около героите, но това не е произволната и дразнеща треперливост на филми като Борн, а осмислен художествен похват, който само доразвива усещането за дивашкия и невинен вътрешен свят на Макс. Това ме води обаче до един лек недостатък на Where the Wild Things Are, а именно – неговата арт-насоченост. Не се залъгвайте, той е арт-кино. Но това негово качество на моменти малко пречи на непосредствеността, която се опитва да изгради. Друг очевиден недостатък е, че доста хора биха го пуснали на децата си, което е груба грешка. Определено не
бих го препоръчал на невръстна публика, освен ако човек няма дете като Ендър Уигин, нали... Без да е по никакъв начин гнусен, кървав или по някакъв друг начин повърхностно "неподходящ", според мен той просто би разтревожил по-младата публика.Но това са бели кахъри. Where The Wild Things Are е, повтарям, великолепен филм. Чист, искрен, проблемен, очарователен и въздействащ. Това, че Александра го махнаха от програмата си (вероятно от страх, че няма да има публика, който страх, уви, не е съвсем лишен от основание в България), е углавно престъпление и трябва да бъде последвано от цялата тежест на закона. И тук ще си позволя два призива, които досега не съм правил и едва ли скоро ще имам повод да го направя:
1. Свалете си този филм в мига, в който се появи DVD или BD рип (не преди това, да не бъдем вулгарни все пак). Той трябва да бъде гледан и след като не се осигурява по законен път, за мен никой няма основание да каже копче на онзи, който си го е набавил по друг.
2. Ако го гледате и ви хареса, или не дай си Боже това ревю ви е инспирирало достатъчно, изпратете един мейл на Александра. Кажете им, че искате да видите една от най-добрите ленти за 2009 г. на голям екран, както е редно. Кой знае, и по-големи чудеса са ставали.
Но най-важното – намерете начин и го гледайте. Много отдавна не е имало филм, който толкова силно да заслужава да бъде обичан...