такива), великолепен саундтрак, пълен с песни за тананикане, и ужасно красива анимация. Може да се твърди, че всичките им подобни филми са някак правени "по калъп", но в началото на 90-те те работеха доста добре, твърде често по-добре дори от игралните филми (ненапразно Красавицата и Звяра има номинация за Оскар за най-добър филм). После Пиксар роди съвсем друго измерение на анимация и стандартната, олд скуул, беше загърбена, предимно поради по-лошите бокс-офис резултати, които започна да генерира. Тази година Дисни реши да направи опит да възвърне малко чара на анимацията си от периода преди Пиксар, като си избра класическа приказка и заложи кукичка с цел зрителски интерес, а именно – главната женска героиня е чернокожа. Имаме си първата чернокожа Дисни принцеса!!! Да... Истината е, че Принцесата и жабокът можеше да бъде доста над "просто приятен филм", ако сценаристите и режисьорите не бяха обсебени от идеята, че трябва обезателно да маркират произведението с характерни, политически коректни културологични белези и мотиви от Ню Орлиънс (и етносът, обитаващ мястото). И ако не бяха ангажирали брутално скучния Ранди Нюмън за музиката.
Основният проблем в Принцесата и жабокът е саундтракът. Всяка една от "Дисни класиките на 90-те" – Малката русалка, Красавицата и Звяра, Аладин, Цар Лъв – са твърде силно маркирани от отличен саундтрак, в който всяка песен има своя индивидуалност и допринася драстично за историята и развитието й. Музиката и песните в Жабокът са скучни, празни, уеднаквени и толкова... ненужни. Вторият минус в продукцията е липсата на каквато и да е многоизмерност или живост при образите и особено при второстепенните такива, а това лишава Жабокът от есенциална доза хумор. Именно тези два минуса осакатяват филма и го правят муден, твърде повтарящ се, недотам нещото, което можеше да бъде (в български вариант трябва да се отбележи, че третият минус дефинитивно е КОШМАРНОТО озвучаване!!!).
И все пак...Коледа наближава и ако сте в сантиментално настроение, както и ако гледате филма с компания, то можете да си го причините. Жабокът е разтоварващ и предимно удовлетворително приятен, без да дразни, колкото и да липсва достатъчен емоционален заряд и така необходимата заразителна музика.
Оценка: 5.5/10