Защото, нека бъдем честни, чисто като филм Здрач беше на горната граница на "среден". Имаше някои наистина качествени попадения, особено на ниво музика, камера и режисура, но като цялостно впечатление беше повече "ок",
отколкото "уау". Та за онези от нас, които нито пищят "Анатема! Fag!" при всяко появяване на Едуард в кадър, нито им омекват колената, остана впечатлението за един кадърно направен комерсиален филм, който не би бил чак толкова успешен без шума около книгата, на която е базиран.Какво тогава може да се очаква от Новолуние? Ами за съжаление не "още от същото", тъй като твърде приличната Катрин Хардвик пое по пътя на додото и биде сменена от недоразумителния Крис Уайц – човека, засрал с дезинтерийна категоричност екранизацията на Златния компас на Филип Пулман. Изненадващо, при все този тъжен обрат в нашата история, втората част на сагата Здрач не е тъжната катастрофа, която аз поне очаквах да бъде. Вместо това филмът пак е в спектъра на "средното", но този път, уви – на долната граница.
Историята, за всички вас, жители на Алфа Кентавър. Бела (Кристен Стюарт) и Едуард (Робърт Патинсън) са си официална двойка през месеците след събитията от Здрач, и малкият облачен Форкс вече е почнал да свиква с тях. Идва, обаче, осемнадесетият рожден ден на Бела и освен нейните емо-тръшкания, че е станала по-стара от безсмъртното си гадже, светлата дата й носи и една неприятна сцена в дома на семейство Кълън. В резултат вампирският клан напуска града и тя остава неприятно зарязана и многострадающа. Време е, тоест, да въведем смелия млад индианец Джейкъб Блек (Тайлър Лаутнър), за да е любовната триъгълност тотална и бозата – гъста.
Историята всъщност работи, а което е по-странното – в качеството си на екранизация Новолуние е изненадващо добър. Всички важни моменти от книгата са на лице, представени добре и на място. Нещата, които в един филм биха били излишен баласт, са премахнати, и изобщо в това отношение сценаристите заслужават само хвалби. Проблемът е другаде – в тоталното безличие на лентата. Да, екранизацията е добра. Същевременно обаче е тотално и абсолютно забравима, лишена от всякаква идентичност, за разлика от Здрач, и правеща компромис след компромис с художествеността за сметка на фенсървис. Да, ок, Лаутнър има страхотна физика. РАЗБРАХМЕ. Можеш да се облечеш пак, мойто момче.Всъщност някакви конкретни и ясни критики за Новолуние не мога да дам. На моменти ефектите изглеждат престъпно евтини, но на други са страхотни. Екшънът е на ниво, особено сцените с вампири в тях. Актьорската игра е смехотворна, но тя беше такава и в предния филм. Историята е интересна, но нищо невероятно. Лентата разчита изцяло на фенгърлите да я извлачат от блатото на среднящината и да я обожествят. И съдейки по бокс-офиса, очевидно правилно си е направила сметката.
Дали гледането на Новолуние си струва? Все пак по-скоро да. Най-малкото защото сагата Здрач е попкултурен феномен и ако човек има минимални претенции за кино-култура, е длъжен да знае за какво иде реч. Освен това филмът е изненадващо нескучен, дори – оказва се – за хората, които не могат да го търпят.
Просто не е нищо особено. Жалко за което.
Оценка: 7/10