Шерлок Холмс вероятно е най-не-Ричи филмът, който той е режисирал, като изключим няколко от моментите на забавен каданс, както и някои леко характерни улични сцени. Сякаш невидим и неупоменат продуцент на Холмс е бил Джери Брукхаймър, в резултат на което продукцията би накарала по-традиционно мислещите Холмс-фенове и англофилите да се почувстват омерзени, след като я изгледат. Аз, обаче, очевидно се оказах не чак такъв "традиционен" фен на оригинала и филмът ми подейства доста като глътка свеж въздух около празничния сезон. А може би просто винаги ми се е отдавало да съзнавам добре, че медиумите "литература" и "кино" твърде често изискват доста различни подходи и най-добре е произведения, вързани от общ сюжет, герои и т.н., също да бъдат поддържани маркирано различни. Основната сила в Шерлок е закодирана във възхитителната двойка Дауни Джуниър/Лоу, които функционират като перфектно смазана немска машина, когато си разменят хапливи реплики. Те са вероятно и най-добре функциониращата семейна двойка, която съм виждала на голям екран от много време насам. Истината е, че двамата успяват да са на една и съща дозирана вълна, като ведно с това демонстрират великолепно допълване. Изненадата ми тук дойде от Лоу, който
при все че е чудесен драматичен актьор, рядко притежава добър тайминг за комедия, но в Холмс е толкова важен и есенциален за продукцията, че не съм убедена, че Шерлок на Дауни би бил същият без Уотсън на Лоу. Уви, репликите, които си обменят Лоу и Дауни, не винаги са на отлично ниво, кореспондиращо с таланта им, а сюжетът е не особено вдъхновяващ. Злодей (Марк Стронг) има за цел да господства над света посредством помощта на черните сили и върлува насам-натам из Лондон, причинявайки хаос. Мистичният елемент донякъде работи, въпреки че тайните общества и предатели, които се весват тук-таме из Холмс, малко напомнят за присъствието на Дан Браун в съвременната поп-култура, а не мисля, че са ни необходими повече припомняния, освен последния му бестселър.
Абстрахирайки се от сценария (който все пак може да носи етикета "приличен"), Шерлок може да се похвали с идеален технически екип и чудесни пост-продукционни елементи. Декорите, дело на Сара Грийнууд (която беше работила върху Изкупление), са ужасно подходящи и ненетрапчиво атмосферични, а операторската работа допълва усещането за много
старовремска, сивкаво-кафява Англия ужасно удачно. Монтажът е оставил две излишни сцени, но за сметка на това е категорично успешен през по-голямата част от продукцията, тъй като екшън-темпото е добро и зрителят понякога може да се почувства на ръба на седалката. Любимият ми технически аспект, свързан с Холмс, е музиката на Ханс Цимър, който е създал няколко неприлично приятни темички, сред които и основната.Много напомнящ като усещане на Мумията и Карибски пирати, Шерлок Холмс в крайна сметка е успех. Да, в Конън Дойловия Холмс центърът на вселената е дедукцията и логическото мислене, както и криволичещите пътечки, по които броди мисълта на един гений, докато Холмс на Ричи е по-скоро твърде близо до съвременна рок-звезда, но не трябва да се забравя нещо изключително важно. Навремето историите за Холмс са създадени с едничката цел да забавляват и тук доста стиймпънк повлияната версия на Ричи съумява да намери верен подход и да ангажира вниманието на публиката. Ако желаете да надникнете в перспективата на Дойл, то ви препоръчвам да изчетете всичките му произведения за приключенията на Холмс, струва си! Ако, обаче, искате да погледнете върху героя от различен ракурс и да се насладите на кино-версия, заредена с енергия, не позволявайте на дребни предразсъдъци да ви попречат на двучасово удоволствие.
Оценка: 8.5/10