Сюжетният скелет, измислен и сглобен, по думи на Камерън, още преди 15 години, разчита на отлично структурирана история за пътуването на млад мъж към един нов свят, а и към себе си. Препратки към мита за Покахонтас и Новите земи на Колумб, опасявам се, са неизбежни. Идеи и концепции, асоциирани с други филми, които се занимават с "покоряване" и в грозен, и в прекрасен смисъл на думата, също ще изпъкнат в съзнанието ви, но нито за момент няма да почувствате историята като нещо, което ви е до болка познато. Причината за това е изключително проста – нито един от другите такива филми не си е дал труда наистина да ви покаже света, така че физически да го усетите. И нито един от тях не е бил визуално толкова фотореалистичен. Това, което отличава Аватар като кино-преживяване, е че той съумява да изтръгне от зрителя физическа реакция на сцените, които вървят пред същисаните му очи. Така несъзнателно, някъде след първите 30 минути от филма, зрителят се чувства "изгубен" и напълно потопен в реалност, дело на технически магьосници. Томове могат да се изпишат (а и вероятно вече се изписват към този момент) с описания и анализи на спец-ефектите и новата 3D технология, разработена от Камерън. На мен не ми се ще да задълбавам, защото описването й винаги ще бъде увенчано с провал; тя просто трябва да се види и почувства. Единственото, което мога да кажа, е че половината милиард долара, похарчен за филма, е бил оползотворен добре, а всичко, изписано като реклама за ефективността на въздействие, което въпросната 3D технология произвежда, категорично е истина.
Ведно с отличните визуални ефекти, Аватар е белязан от така характерния за режисьора съвършен монтаж, който създава много силно пулсиращ вътрешен ритъм във филма и няма нито една излишна сцена, нито един натрапващ се, натоварващ кадър. А всички моменти, които са съспенс/екшън-ориентирани, наистина биха могли да поставят и най-презадоволения зрител на ръба на седалката.
Художниците на продукцията и небезизвестният оператор Мауро Фиоре са съчетали някои от най-неповторимите цветови комбинации по начин, който не претоварва окото и не изморява съзнанието. Всъщност това, което обезателно трябва да бъде отбелязано, е че Аватар вероятно е най-малко изтощаващият сетивата съвременен блокбастър, който Холивуд е произвеждал. При все константното движение на екран, яркост на образа, плътност на детайла и невиждани операторски перспективи, сетивата ви няма да са обтегнати и натоварени, а ще са просто напълно задоволени.
Най-разочароващ технически аспект на продукцията се корени в донякъде стандартно добрата музика на Джеймс Хорнър. За мен и моето непрофесионално ухо в саундтрака се съдържат две основни теми, които да се отличават и да могат да бъдат окачествени като "много добри". Това, което ме кара да искам повече от Хорнър, е че той е доказвал неведнъж, че наистина може да създаде изцяло нова мелодия, което подчертано не е случаят с музиката му за космическата опера на Камерън.
Изключително внимателно подбраният актьорски екип представлява един от най-задоволителните тактически ходове при правенето на безкомпромисен титаничен хит, тъй като в крайна сметка, ако в центъра на историята няма достатъчно
добре залегнал човешки фактор, никой зрител не би се почувствал съпричастен. Нека го кажем в самото начало: австралиецът Сам Уъртингтън е родена звезда. Неговата самоувереност и самоконтрол са видими във всеки кадър, а играта му е така естествена, че сякаш е бил lead-man във всеки един Холивудски блокбастър през изминалите 10 години. Както винаги, Камерън не прави грешка и при избора на главната женска роля. Зоуи Салдана (и техническият екип, безспорно) пресъздава перфектно прототипната Камерънова силна алфа-жена, която в много отношения е не само равностойна на мъжа, но и превъзхождаща го (отдавна бях установила за себе си, че Камерън е вероятно най-феминисткият режисьор в кино-индустрията (е Джос Уидън къде го забрави?! – бел. Роланд). Сред много задоволителните членове на каста са Сигорни Уийвър (с превъзходна роля), Мишел Родригез и Стивън Ланг (с отлично злодейско превъплъщение).Като за десерт в ревюто си оставих мнението за режисурата (не, че не си е проличало буквално навсякъде дотук). Всички решения на Камерън относно Аватар, всеки един творчески ход, безлязал епоса му, заслужават хиперболизиране сред фенове и критици, почит у колеги и вписване в учебници, които да послужат за образоване на следващото поколение филммейкъри. От години не си е личал толкова синтеизран, автентичен кеф при произвеждането на филм, а именно тази есенциална съставка е онова, което завлича масите хора в киносалона и ги заразява с все по-рядко срещаната магия. И да, за мен Аватар е дефинитивно магия; не просто късче, а огромна порция, поднесена ми с твърде много екстри.