Този иначе напълно безсмислен и честно казано твърде излишен абзац (както и предхождащата част от това изречение, а и текстът в скобите, ако се замислим) има простичката цел да отложи още малко момента, в който трябва да кажа нещо кохерентно и смислено. А НЕ МОГА! Аватар е убийствено страхотен филм, като всичко на Джеймс Камерън, но за разлика от всичко на Джеймс Камерън е и фантастика на извънземна планета, а това вече директно ме удря в сърцето. Първото, което те отвява, е визията. Пандора е жив, дишащ, истински, извънземен свят. Всяко растение, всяка мушица, безумен гущер с кръгло-светещо-летящо-нещо на гърба и всяко медузоподобно пухче, прехвърчащо из въздуха, са неистово реални, а благодарение на 3D-то ти си сред тях. И същевременно Камерън изпълнява на 100% обещанието си и в Аватар няма и секунда, в която нещо да ти се вре в погледа само и само да не забравиш, че филмът е 3D. Майсторство от най-висш порядък.
Технологията, с която са направени на'ви и са изразени емоциите им, е всичко, което ни обещаваха, че ще бъде, и още. Изразителността на сините гиганти е изключителна, до степен човек да може да разграничава лесно извънземните и хората в аватари само по разликата между човешките и извънземните емоции, изписани по лицата им. Аватар не ти позволява да се усъмниш в нито един момент дали това, което гледаш, е реално, или компютърно генерирано. Със съзнанието си знаеш, че всичко е направено на компютър, но сърцето ти вярва в онова, което виждаш.Започнах с визията, защото тя е най-важното в Аватар, но филмът би бил една много скъпа и претенциозна смешка, ако я нямаше историята. Джеймс Камерън винаги е бил майстор на това да хване един ужасно прост и директен сюжет и да го насити с емоция и динамика, недостижими за добро количество хитови режисьори. Това е и причината всички негови филми да са толкова размазващо добри – идеалното съотношение на комерсиални елементи и високо качество на всички възможни нива. Иди после казвай, че парите не са важни в изкуството...
Действието се развива на планетата Пандора – див свят на колосални джунгли, летящи планини, невъобразими животни... и минерала необтаний, който хората от Земята много, ама много искат да притежават. За съжаление точно над най-големия залеж на скъпоценната руда живее едно от племената на местната разумна хуманоидна раса – триметровите синекожи на'ви. И докато военната част от мисията се готви за неизбежната според тях война, паралелната програма на д-р Грейс Огъстийн (Сигърни Уийвър) има за цел учени да осъществят контакт с на'ви посредством клонирани от човешка и местна ДНК тела, неразличими на външен вид от тези на синекожите създания – така наречените аватари. Един човек на милиони има нужните гени, за да може да се свърже с аватар. Джейк Съли (Сам Уъртингтън) е морски пехотинец, останал прикован към инвалидната количка след злополука. Когато неговият брат-близнак умира, той е изпратен на Пандора, за да участва в Аватар-програмата вместо него. Като войник сред учените, Джейк не е посрещнат твърде радушно, но това е нищо пред изпитанията, които го очакват сред девствените джунгли на Пандора. Изпитания, които ще променят завинаги не само живота му, но и него самия.
Както казах – проста и ясна история, а който е гледал трейлъра, е наясно и с повечето обрати в нея. И въпреки това тя работи, и работи невероятно добре. Умишлената елементарност на Злите Хора, водени от Полковник Майлс Куарич (Стивън Ланг) и корпоративната гнида Паркър Селфридж (Джовани Рибизи), прекомерната прегръщаща дървета (буквално) идеализация на на'ви, смехотворното име на минерала "необтаний" ("недостижимий" един вид) и т.н. са напълно умишлено решение, поне за мен, на Камерън да превърне човешкия елемент от историята си в един противен фон, на който да разцъфти (пак буквално) невъобразимата
чуждоземна красота на Пандора. Даже повърхностната употреба на еко-послания и дори директни цитати, символични за Злия Западен Империализъм, са там просто за да служат на много по-базовата и архетипна история – за героя, който се опълчва срещу несправедливостта, която злоупотребява с невинността. И историята работи. Добре.Малко е сложно да се говори за актьорска игра, предвид, че главните герои почти през цялото време са синекожи извънземни, но Уъртингтън определено си затвърждава позицията на актуалния екшън-герой. Доколко Зоуи Салдана има реален принос за великолепната и екзотична жена-войн Нейтири, подлежи на спор, но ако и половината от оголените и омагьосващи състояния, които виждаме от нея във филма, са дело на актрисата, хвала просто. Ланг също е разкошен като циничния и безчувствен полковник Куорич, като ролята му е събирателна от няколко класически филмови военни изверга, докато епизодичният Селфридж на Джовани Рибизи успява да открадне всяка сцена с негово участие.
Ако Аватар има слабо място, то това е музиката. И пробойната зее като дупка от айсберг (не съм ли просто невъобразимо забавен с двусмислените си описания в това ревю?), макар и не толкова заради самата себе си, колкото заради орбиталното ниво на всичко останало във филма. Проблемът на саундтрака на Джеймс Хорнър и завършващата песен на Леона Люис е, че и двете твърде много наподобяват аналозите си от Титаник (нищо чудно за първото, след като композиторът е един и същ), но за разлика от въпросния, са тоталната безличност и забравимост. Никъде не пречат, но лично при мен имаше няколко сцени, където имах нужда от нещо повече от рандъм-индиански-напеви и някаква по-ясно разпознаваема екшън-тема.
Което означава, в превод от снобски, че Аватар е страхотен, неповторим и удивителен, а аз се ловя за глупости, които по никакъв начин не могат да развалят неистоевия кеф, който филмът носи. Който не го е гледал, да го гледа. Който го е гледал, но не на IMAX, да повтори, ако му е във възможностите.
THIS! IS! PANDORA!