Пауърс е препоръчван и възхваляван от кой ли не във фентъзи средите на запад и въпреки това като че ли е леко недооценен. А съдейки по отзивите за книгите му, това си е странно. На човек му стига да се разрови около пет минути, за да придобие представа колко изчанчени истории и идеи е способен да изплете. Тhe Drawing of the Dark се отнася за магическа битка, водена паралелно с обсадата на Виена; The Anubis Gates, най-известната му творба, разказва за пътуване във времето, египетски богове, върколаци, рицари-тамплиери и лорд Байрон; Declare е смесица между фентъзи и шпионски трилър по време на Студената война. Списъкът продължава.On Stranger Tides не звучи чак толкова завъртяна откъм история, но все пак количеството ефекти в нея са достатъчни, за да задоволят повечето фенове. Кукловодът, Джон Шанданяк, пътува от Европа към Хаити, за да отмъсти на лишилия го от наследство чичо. Корабът му обаче бива пленен от пиратите на легендарния Ед Тач, известен още като Черната брада, най-страховития пират в карибските води. Тач е обединил сили с чудатия бивш професор от Оксфорд, Бенджамин Хърууд, за да извърши незнаен ритуал, чийто успех зависи изцяло от намирането на митичния Извор на живота. Шанданяк няма друг избор освен да се присъедини към пиратите и някак да се опита да спаси от мрака себе си и дъщерята на Хърууд, в която бързо се влюбва. Скоро обаче събитията се изкривяват в плашещите краски на могъщата вуду-магия, която все още е жива в Новия свят.
На Пауърс никак не му липсва въображение. Въпреки сравнително простата история е успял да вкара многобройни елементи, от които днешните кинаджии не се свенят да гребат с пълни шепи. Концепцията за магията в книгата изненадва приятно с оригиналност, че дори и с правдоподобност след цели двадесет години. Морските битки и приключенията също изобилстват, а екшънът е комбиниран с доста прилично и образно писане, което превръща книгата в много приятно лятно четиво.
Не и в нещо повече, за съжаление. Пауърс така и не си е позволил да навлезе няколко нива по-навътре и да изследва повечето истински интересни концепции и герои в романа. Нито магията, нито пиратският живот получават истинска искра
на живот. Пресъздадени са правдоподобно и служат за основа на наистина впечатляващи бойни сцени, но все пак си остават твърде двуизмерни. Някакси нито единият от тези два елемента не получава пълно развитие, а това неизменно пречи на книгата да заживее истински пълнокръвен живот. Навярно това се дължи на не съвсем подходящия подход към героите от страна на Пауърс. Шанданяк на практика е единственият герой, който се радва на сравнително добре изградена гледна точка; всички останали, макар и доста интересни, получават откъслечно развитие и обосновка. А в историята на цивилизования Джон Шанданяк, който постепенно се променя в обръгналия пират Джак Шанди, има огромен потенциал и това се вижда ярко на немалко места в книгата. Пауърс демонстрира систематично, че владее много качествени писателски номера и че вероятно знае добре как да гради герои. Лично аз обаче останах с чувството, че или е бързал с тази книга, или нарочно не си е позволил да й придаде повече дълбочина. И в двата случая загубата е голяма, защото On Stranger Tides, с острия си аромат на магия, ордите божества-духове, живи трупове и дръзки пирати, лесно можеше да се превърне в нещо много по-впечатляващо. Но и в този си вид е добра занимавка за часовете под чадъра на плажа.Плюсове:
+ Голямо разнообразие от магия и екшън.
+ Стилът на Пуърс е много лек, като в същото време е ефективен и някак добре пасва на повествованието.
+ Героите са пъстри и поне като идея доста интересни.
+ Няколко приятни чехови пушки гръмват към края на книгата. Нищо кой знае какво, но все пак демонстрират, че Пауърс разбира от работата си и е поне с класа над повечето писачи в жанра.