Когато отворих новия роман, сърцето ми беше малко свито. След като бях чел "Nation", написана в съавторство със жена му, и книгата ми се беше сторила малко необичайна, малко твърде мрачна, доста различна от всичко преди; след като бях чул и чел всякакви не много хубави неща за здравословното състояние на автора и за необходимостта някой да му помага, докато пише; след като видях посвещението към човек, който е набрал цялата нова книга… признавам, доста се бях притеснил за това, което ще прочета — дали ще успее да достигне качеството на предишните?
Оказа се, че притесненията ми са били съвсем, ама
съвсем неоправдани. Unseen Academicals има всичко, което
човек може да очаква от роман на Тери Пратчет — под крилото на
фентъзи-стила си той отново е събрал толкова хумор, сатира и забава, колкото
може изобщо да се побере. Както обикновено, действието се развива
едновременно по няколко линии, коя от коя по-разклонени, преплетени, слети и
разлети не само из Анкх-Морпорк, а чак до Далечния Юбервалд. Магьосниците,
събрани на игрището, които получават кратка и точна команда, изказана с
висок и ясен глас, правят единственото, което им остава — започват да
се карат един с друг как да постъпят вместо това. Свещарите, обикалящи из
целия Невидим университет, се чудят какво е прихванали господарите им и
каква част от него ще се стовари върху техните собствени глави — дали
като полилей, чиито свещи трябва да бъдат запалени, дали като огромна свещ,
която не е гаснала от стотици години, но около нея се търкалят
запалки… Готвачките от Нощната кухня на университета, на които им е
забранено изобщо да стъпват на тревната площ, вместо това четат модни
списания и ходят на изложения на джуджешки микроризници, които Не Жулят!
Футболните запалянковци в града, бягащи от Стражата и от местопрестъплението
след всеки мач, внезапно узнават, че тиранинът на града, вместо най-накрая
да забрани напълно играта и да я направи още толкова по-интересна, ще вземе
да дойде да ги гледа. Бившият Декан, примамен от финансова и политическа
изгода, напуска университета, а след няколко месеца идва в Анкх-Морпорк като
Архиканцлер на друг университет в съседен град и едва не докарва неразделния
си приятел от студентските години, Муструм Ридкъли, Архиканцлер на Невидимия
университет, до сърдечен удар.А през цялото това време лорд Ветинари и юбервалдската лейди Марголота, насред най-пикантни слухове за отношенията си, са силно заинтересовани и разтревожени от един нищо и никакъв гоблин-свещар, който знае повече езици, отколкото му се полага, прочита книга за броени минути, говори като член на висшето общество и на въпроса "Ти всичко на тоя свят ли знаеш?" отговаря искрено и чистосърдечно "Някои детайли все още ми убягват…"
Всичко това, разбира се, е поднесено с добре познатия ни хаплив език на Тери Пратчет, който не пести сарказъм нито към свещения за родината му футбол, нито към висшата мода, която управлява света — а под блясъка се крият разпътен живот и непрестанни оргии ("Оргия?! Ех, дори не си спомням кога за последен път съм правила оргия!" "Във вторник." "Стига бе, една кутия шоколадови бонбони не е оргия!"). Повечето от прекрасно развитите герои са нови, но затова пък са от всички класи в обществото, макар че някои се чудят как са попаднали там. Както и друг път, почти всичката магия е в отношенията между хората (и орангутаните), а не в прелитащите огнени кълба и внезапно материализиралите се идеални футболни топки, които да заместят дървените. А отношения между хората има, и още как!
Като цяло, не се сещам за нито едно оправдание да не излезете сега — веднага — на бегом — и да си купите списание Bu-Bubble, от което ще научите всичко за новата микроризница, във всички цветове, която Не Жули! Ааааа… Не, да си купите Unseen Academicals и да разберете защо един Игор би казал на един свещар "Когато Ви потрябвам, тър, фтичко, което трябва да направите, е да итзкретзтите. Зъдзалявам, че зте го кадза, но зте Ви бъде много лезно да итзкретзтите."
Плюсове:
+ сюжетът, предисторията и следисторията;
+ изграждането на героите;
+ езикът;
+ изящните игри на думи;
+ осмиването на основите на съвременното общество;
+ всичко друго в книгата :)
Минуси:
- фактът, че това вероятно ще бъде последният роман на Тери Пратчет. От друга страна пък, точно този роман е достоен за тази чест.
Оценка: 9.5/10. Може би най-добрата сатира на съвременното общество, която съм чел напоследък, изкусно дегизирана като фентъзи-историйка за магьосници и млади девици.