Преди малко над 10 години се разминахме в Австрия. През 2004 имах билет за юбилейното им шоу, с което честваха 20 години на сцената. Имах и самолетен билет за братска Германия. Отложиха първия полет с 4 часа заради кофти времето. После го отмениха. Презавериха ми билета за друг полет, който също отмениха. С триста зора стигнахме до трета опция, която също се издъни. Примирих се. На следващата година се оказах в командировка в Берлин. Оказа се, че и RAGE са имали подобни планове, но в крайна сметка финалното тур-разписание го пропуска. Шанс. Може да се каже, че се бях примирил с идеята така и да не ги видя на живо. Е, четвъртия път се оказа късметлийски, а допълнителният бонус беше присъствието на SABATON. Но да подкараме по същество.
За разлика от обичайните за подобни мероприятия неуредици с организацията (справка предишното гостуване на SABATON, като съпорт на HAMMERFALL, когато над 70% от публиката изпусна първата подгряваща група), този път нещата протекоха по план от самото начало. Обявеният час за отваряне на вратите бе 19:00, но се оказа, че родните промоутъри даже са избързали с десетина минути. Направо да не повярваш. Факт е, че от пристигането ни пред зала "Христо Ботев" (в състав Гибли, моя милост и Термит, да е жив и здрав, че осигури транспорта) до влизането изминаха не повече от 10-15 минути. Дай боже повече такива изпълнения. За жалост тъй като групите не пътуваха с тур бусове и концерта не бе част от основния маршрут на турнетата им, мърчандайзът бе повече от трагичен. Някак преглътнахме разочарованието си и се вмъкнахме в залата. При което се сблъскахме с първия шок – разположението на сцената. Няма какво да се лъжем, има доста мазета в София, където човек може да извади по-добър звук отколкото в зала "Христо Ботев". Когато разположиш сцената срещу едната трибуна (т.е на дълго) думичката "доста" от предишното изречение спокойно може да се замени с "всички". Втория негативен сюрприз се изразяваше в апаратурата, която повечето чести посетители на подобни мероприятия разпознават без особени усилия. Някога вероятно е била нелоша, но когато я ползваш на практически всеки концерт, резултатът е... тъжен. Щом се посъвзехме от шока, се инсталирахме на централни места и зачакахме. За огромна (и за радост приятна) изненада минута след 20 часа зазвуча интрото на SABATON и шведите завладяха сцената.Който е бил на предишния концерт, знае, че дори и когато имат ограничено време на сцената, SABATON-ци се раздават до дупка. В случая обаче си говорехме за пълен 90 минутен сет и публиката буквално беше отнесена. Йоаким и компания свириха като за последно, не спряха да се движат по сцената и се постараха да обхванат почти цялото си творчество. Не мисля, че накрая имаше разочаровани. Е, за втори път не чухме Stalingrad, но пък няма как да получим всичко. Както вече споменах, за съжаление "Христо Ботев" продължава да е едно от най-ужасните места за концерти и комбинацията с избушената апаратура си каза думата. Звукът в най-добрия случай можеше да се нарече компромисен, клонящ към ужасен. (Самите SABATON обещаха, че при следващото посещения просто ще дойдат със своя апаратура и пиротехника, за да можем да се насладим пълноценно на шоуто, което правят.) Е публиката знаеше повечето песни наизуст, така че се постара да компенсира. Някъде към 21:30 след традиционното комбо Metal Crue/Metal Machine шведите благодариха на публиката и се оттеглиха в посока афтър партито.
Сетлист SABATON:
вокали, Victor Smolski китара и Andre Hilgers барабани. И да имах някакви съмнения как ще се справи Andre с нелеката задача да замести напусналия през 2007 г. Mike Terrana, те се изпариха още с първото парче. Харесвам SABATON, но за мен вечерта определено принадлежеше на RAGE. Сетлистът обхващаше добра част от 25 годишната им творческа история, Peavy беше в отлична форма, а Victor Smolski е Господ с китарата. Няма такава енергия и такова свирене. Като се замисля, Victor е най-хубавото нещо, което се е случвало на групата през последните 10 години – страхотно присъствие на сцената и много, много сериозен творчески потенциал. За съжаление дори и доста патилия технически екип на RAGE не успя напълно да пребори злото в лицето на зала "Христо Ботев", при все че пооправи малко звука. Независимо от техническите проблеми обаче RAGE показаха защо и до ден днешен са една от най-обичаните германски групи. Пълно раздаване, контакт с публиката и здраво свирене. За жалост родните "фенове" пък за пореден път доказаха, че не са дорасли за подобни концерти и една прилична част от публиката си тръгна веднага след SABATON. Както се казва: "Тяхна загуба". Останалите си прекарахме страхотно.