След известни перипетии около взимането на отпуска, набавянето на билет за Гибли, събирането на багаж и цялостната организация по пътуването, в крайна сметка на 29.06 около 7:30 потеглихме към заветната цел. Пътуването варираше от полузаспало към интересно до "о, господи, тук е горещо като в ада!". Нейде в ранния следобед се озовахме в Балчик, който за втора поредна година щеше да ни приюти за времетраенето на "Калиакра Рок Фест". Хотелът имаше много готин басейн и сюрия русначета на възраст между 10 и 15 години, които се погрижиха следобедите да са шумни и изпъстрени със славянска реч.Първоначалният план беше 29-ти и 30-ти да са дни за релаксиране и плаж, но едно съдбовно обаждане на 29-ти вечерта предреши съдбата ни! July morning! Шкорпиловци! Концерти на живо и посрещане на изгрева!
Около 19 часа на 30-ти се натоварихме на колата и се отправихме на среща със съдбата. Съдбата се оказа на около
40 километра от Варна в обратна на нашата посока и вероятно е едно от последните райски кътчета по родното Черноморие, които са останали незасегнати от бетонната лудост. Зове се Music beach Шкорпиловци и разполага със сцена за музика на живо (и една от най-качествените апаратури, вадещи звук, способен да засрами родните промоутъри) и почивна база от бунгала. Поради щото бяхме връзкари, имахме запазено сепаре, хапнахме вкусна храна и се настанихме набързо в бунгалото. Тайм мениджмънтът леко ни куцаше (пък и решихме да се върнем пеша до бара, а той се оказа по-далече, отколкото изглеждаше) така че пропуснахме първите няколко песни на Блус трафик, но пък тази част, която гледахме, определено ни впечатли доста. Много приятна музика, изпълнена с хъс и ентусиазъм.Последва кратка почивка за настройване на апаратурата и на сцената се качиха Gabana. Определено не са моят стил музика, но направиха доста добро шоу, а и както споменах вече, звукът беше изключително качествен. Някъде около техния сет се мъчех да издебна и докопам песа, който се мотаеше в бара, с надеждата да го снимам и помачкам. Успях частично само със снимането, но гадинката упорито се пускаше само на разните мацки наоколо. Трети на сцената
излязоха Odd Crew и ни размазаха (странен факт – майка ми им се изкефи страшно много, на Гибли й бяха тежки). Стилово приличаха на Pantera и Down, свириха основно техни неща и малко кавъри и, признавам си, ошашках се, като разбрах че имат 4 албума (3 под името Каскадьори (да, онези Каскадьори)) и са на сцената от 10(!) години. Всичко това на фона, че са с по 5-6 години по-малки от мен. След тяхното изпълнение умората взе да си казва думата и двамата с Гибли се оттеглихме в бунгалото с идеята да станем да посрещнем изгрева. Планът беше добър, но се провали зловещо. За радост майка ми и баща ми останаха да нощуват в бара и на тях се дължи снимковия материал от изпълнението на Силует и съответно от изгрева на слънцето. Шоуто, по думите им, е било много добро и е включвало изпълнения на July morning от всички групи заедно (без Блус трафик, които бяха потеглили за друг ангажимент).В ранния следобед, след като успешно изгорях на плажа, се отправихме обратно към Балчик за похапване и зареждане с енергия преди първият ден Калиакра Рок Фест 2009.
Ден 1
We are the saints…
Очакванията към първия ден на Калиакра Рок Фест ’09 бяха най-скромни и може би поради тази причина останахме приятно изненадани от представянето на двете групи. Lauren Harris се е поочупила доста от предишното си гостуване в
България и излезе на сцената с много хъс и желание. Личеше си, че групата се е сработила добре, а новият материал беше приятен. Основният проблем е, че гласът й не е нищо особено. Това до някъде се компенсираше от факта, че мацката е много готина и постоянно чупеше стойки, но пък в крайна сметка бяхме отишли на концерт. Тук е момента да направя една вметка за публиката – за моя радост беше адски ентусиазирана и аплодираше всяко изпълнение. Нямаше ги грозните изпълнения от софийските концерти, където разни индивиди упорито демонстрираха, че са хванати от гората, но интелектуално отстъпват на обитателите й. След около 45 минути стегнат сет Lauren Harris ни благодари и се оттегли от сцената. Беше ред на одисеите с търсене на вода (за втора година ни конфискуваха нашата и ни принуждаваха да си купуваме на завишени цени 
от вътре) и позициониране на подходящо място, че да виждаме добре основната атракция.Motley Crüe се появиха на сцената с гръм и трясък и шоуто започна. Признавам си, че не съм особен фен на групата, при все че се оказа, че всъщност са ми познати повече от половината парчета, които свириха. От гледна точка на музикантско изпълнение им се израдвах, но Vince Neil определено не беше в перфектна форма. Имаше няколко коментара, че звучи като нагълтал се с хелий. Кой знае, може и така да се подготвя човекът. Tommy Lee направи добро впечатление с опитите си да каже на български "Обичам те" (докара го до нещо подобно на "Обицам те") и ме изненада с уменията си на рояла (дам изкараха на сцената и роял, горките техници...). Определено всички от групата се радваха на публиката и публиката им отвръщаше със същото. За наше съжаление, това бе последния концерт от европейската част на турнето им и в резултат бяха посъкратили сетлиста. В крайна сметка след около 80 минути Motley Crüe ни пожелаха лека нощ, но обещаха, че ще се върнат.
Ден 2
Welcome to Valhalla We Will Rock You Like a Hurricane
Германската вечер в Каварна. По странно стечение на обстоятелствата закъсняхме с тръгването, едва си намерихме място за паркиране, но пък нямахме никакъв проблем да се набутаме сравнително близо до сцената (благодарение на
Пещерската агитка, с която се засякохме още предния ден). Edguy вече ни бяха размазали веднъж с участието си на 20 Years Nuclear Blast при все малоумията на част от публиката. Сега имаха шанса да са откриваща група в тематична вечер и се раздадоха до дупка. Тъй като концертът беше част от турнето по повод новия албум, в сетлиста преобладаваха парчета от него, но все пак ни зарадваха и с някои стари класики. Енергията на Тоби сякаш нямаше край, то не беше въртене на стойката на микрофона, тичане по сцената, заигравки с публиката... (Важно съобщение от групата: Не летете с Австрийските авиолинии, губят багаж (както впрочем и всички останали авиолинии, де)). Хубавите неща обаче свършват бързо и след 45 минути Edguy отстъпиха сцената на Blind Guardian.
Няма какво да се лъжем, това бяха двете групи, заради които бяхме дошли с Гибли. След фиаското с предишния концерт на Guardian в България таяхме надежди, че този път поне ще схващаме какво се свири в момента. Надеждите не само се оправдаха, ами и станахме свидетели на страхотно изпълнение, което показа защо Blind Guardian са толкова големи. След традиционното интро War of Wrath последва Time Stands Still At The Iron Hill и на сцената се появи видимо поотслабнал и късо подстриган Hansi. Останалото бяха 60 минути чист кеф и солидна подборка от по-тежките неща на групата. Всъщност Nightfall беше единственото по-баладично изпълнение. Не пропуснаха да изпълнят и новото парче Sacred. В един момент си поизгубих гласа от викане, но пък си имам запис на цялата Valhalla. Дори вечерта да беше приключила до тук щях да съм доволен, но големият екшън тепърва предстоеше.Може би сега е моментът да спомена, че Scorpions не са точно любимата ми група (да не казвам по-тежки думи), така че следващите 90+ минути определено бяха адски приятна изненада. Малко след началото на концерта Гибли благоразумно се изтегли назад, а аз останах с идеята уж да поснимам малко и после да се присъединя към нея и баща ми на трибуните. Както се оказа на думи звучеше разумно, но на практика се оказа неосъществимо. Стадионът се пукаше по шевовете, а публиката в предните редици си пазеше местата, така че се оказах закотвен до самия край. И определено не
съжалявам. Scorpions са истински професионалисти и бяха приготвили впечатляващо светлинно шоу плюс огромен собствен екран, който осигуряваше видимост и до най-крайните редици. Музикантите видимо се кефеха на публиката, а тя не спря да вика, скача и пее (Проклятие, и аз пях, но това не сте го чули от мен...). Разходиха ни из доста голяма част от творчеството си, имахме впечатляващи сола на китара и барабани... Какво повече му трябва на човек? Бисът се състоеше от Still Loving You (тая песен винаги ще я свързвам с кавъра, който й направиха Sonata Arctica), Wind of Change (няма такова пеене от страна на публиката и това си е) и Rock You Like A Hurricane. Някъде в този момент апаратът ми окончателно се предаде и батерията умря, но все пак успях да запиша и трите парчета и да направя добро количество снимки. Публиката, слава Богу, се поразреди малко, така че се добрах до моите хора. Излизането от стадиона беше безпроблемно, даже пазарихме малко храна, но прибирането към Балчик беше съвсем друга работа. Всъщност то си заслужава съвсем отделен материал. Ще спомена само че час и половина не успяхме да излезем от Каварна. Разстоянието от табелата до основния път пък ни отне още около 30 минути. На това му се вика епика...Ден 3
A Night(mare) to Remember
Последният ден от Калиакра Рок Фест се очертаваше като най-музикантския, но по обясними причини никой от скромната ни агитка нямаше конкретни очаквания. И двете групи бяха напълно непознати на баща ми, Гибли беше слушала
малко Dream Theater (основно покрай мен), а аз бях чувал цифром и словом две парчета на CYNIC, и не бих се нарекъл фен на хедлайнерите. Нещата доста се промениха след тази паметна вечер.Музиката на CYNIC се оказа точно толкова трудна за слушане на живо, колкото си мислех. Че даже и малко отгоре. Дълги, сложни композиции, в които на моменти се губех. За радост се оказа, че имат доста фенове в България, които не спряха да куфеят и пеят заедно с тях. Вокалистът ми направи впечатление на много възпитан човек, а самите CYNIC май се оказаха и единствената група, която всъщност се срещна с феновете, раздаде автографи и се снима със желаещите (или поне обяви такова намерение).
След леко изнервяща пауза (и най-вече защото явно чакаха да се стъмни, а през юли това, уви става късно) към 21:30 се разнесоха звуците от странно позната ми
музика (впоследствие се оказа, че е от Психо) и започна най-впечатляващият в музикално отношение концерт, на който съм присъствал. За мое огромно съжаление съм доста зле запознат с творчеството на Dream Theater (т.е. направих една огромна пауза след Images and Words) и разпознах твърде малка част от композициите, но определено това ще се промени. Както каза баща ми "Това беше свирене!" Имаше и разни забавни моменти като например перипетиите на Mike Portnoy с въртенето на палките (не мисля, че успя повече от два пъти да изпълни успешно предвидения трик, но пък се беше подготвил с почти неизчерпаем запас). Jordan Rudess демонстрира що е то атрактивен клавирист, а James LaBrie беше в перфектна форма и се раздаде напълно. При все, че беше споменавал, че вече не се облича в екипите на футболни отбори, за да не вземе да обиди феновете, в един момент Mike Portnoy се появи с националния екип на България и публиката го посрещна с бурни аплодисменти. Някъде към полунощ магията приключи и Dream Theater се оттеглиха под заслужени овации. Не знам как е протекло предишното им гостуване в България (по това време бях на конкурентното шоу на Halford и Slayer), но това определено ме остави страшно впечатлен. Поклон. Последва пътуване обратно към Балчик, кратка дрямка, събиране на багаж и за жалост завръщане в София. Уви, петте дни минаха твърде бързо...Някои общи приказки вместо Епилог
С всяка следваща година организацията и фестивала в Каварна стават все по-добри. Идеята с гривните определено улесни доста влизането на стадиона (при все, че самото сдобиване с тях беше приключение). Звукът беше на много високо ниво (нямаше ги проблемите от миналата година, които тормозиха първата половина на концерта на Manowar), а публиката знаеше за какво е дошла и почти липсваха грубите селски прояви. За себе си знам, че от сега събирам пари и се подготвям за Калиакра Рок Фест 2010.