безличен, кротък чар, обаче, е дълбоко изгубен във филма, който се къпе на лунна светлина в посредственост и ужасяваща сапунена мелодрама. Преди няколко години немският режисьор Робърт Швентке създаде доста приличния екшън Летателен план с Джоди Фостър. Той не беше нещо специално, но и не дразнеше, като изпълняваше повечето стандарти и хватки, характерни за съответния жанр. С Жената на пътешественика във времето той успява да слезе няколко стъпки надолу, като вече е на ниво "леко ми лази по нервите". Де факто, това е приличен филм, който вероятно ще се хареса на съвсем крайните романтици и феновете на Макадамс и който става за вторник, ако има с кого да се натискате и мляскате в киносалона.
Лошото е, че тази "приличност", тъй характерна за Пътешественика, е тотално безлична и радикално отегчителна. След първия половин час на зрителя продължава да му е все тая за главните герои, чиято съдба би трябвало да е необикновена и затрогваща. Героят на сериозно мис-кастнатия Ерик Бана страда от рядка генетична болест, заради която прескача напред-назад из времето и се мотка из живота на средностатистическа, но мила и добродушна художничка (играна от Рейчъл Макадамс). Лошото е, че той не може да контролира кога точно ще изчезне от живота й (щото все пак това е заболяване!) и лека-полека това започва да
се отразява на взаимоотношенията им, тъй като той доста често се изпарява в най-неподходящите моменти (което пък го прави напълно средностатистически мъж, реално погледнато). Нито Бана, нито Макадамс се стараят особено да ни е грижа за двамата герои (или поне драстично не им личи) като доста мудно и невдъхновено изговарят репликите си, докато са заети да изглеждат добре. Идеята за някакъв непреходен, осезаем копнеж така и не се усеща тук по начина, по който е заложен в романа, което е една от най-грандиозните грешки на хората, стоящи зад адаптацията, защото в случая именно в това се корени ключът за пораждане на съпричастност у зрителите.
Разискването по-натам на елементи като музика, операторско майсторство, монтаж и костюми не е нужно, тъй като те също могат да бъдат описани с думата "приятни", което в случая би било евфемизъм за "забравими".
Ако не сте тотален романтик или абсолютно запленена от чара на Ерик Бана жена, то не ви препоръчвам да си причинявате Жената на пътешественика във времето. В края на краищата, в момента има достатъчно други романтични филми, на които да се замъкнете. А може и да прочетете книгата вместо това.