Е, това, оказа се, не беше проблем, защото той е разкошен. Историята ни запознава с малката механично-парцалена кукла 9, която се събужда в свят на сивота, разруха и смърт. Човечеството, издигнало на почит технологията, е станало
архитект на собственото си унищожение, и сега всичко тъне в мъртва тишина. 9 бързо научава, че има и други създания като него, всеки с различен номер. И когато една негова грешка събужда нещо старо и зло, той започва борба за спасението на последната останка от човешкия род.Звучи епично и всъщност е доста такова, при все странно детинския вид на главните герои. Анимацията е на убийствено ниво (и нищо чудно, предвид, че режисьорът Шейн Акър е най-вече аниматор, работил във Weta Digital по третия Властелин) и разчита не толкова на детайлност, колкото на реализъм на движенията и усещане за обем и маса. Извън безобразно дилетантските ми обяснения, визията на 9 е много стилна и това изгражда голяма част от атмосферата. Всичко е в убито сивкаво-кафяви цветове и при все това през повечето време светът е окъпан в слънчева светлина, която сякаш не разсейва, а само задълбочава сумрачното усещане за разруха и смърт.
Самата история страда донейде от странна прибързаност, която е напълно необяснима, предвид без друго краткото времетраене на филма (само 1 час и 20 минути), и малко разваля потапянето в света на 9. При все това обаче сюжетът е бърз и напрегнат и макар мотивацията и знанията на главния герой (пък и на поддържащите) да са нещо, което всъщност ти се налага да си обясниш сам зад кадър (обяснение има, просто не е експлицитно показано), цялата композиция работи
добре. Малко странна е цялостната постановка – това е постантиутопична постапокалиптична екшън история с доста смърт и насилие в нея. При все това 9 е анимационен филм с детински герои с детинска мотивация. Странна смесица, която малко размива фокуса и не ти позволява да разбереш съвсем точно към какво се стреми лентата.За актьорски изпълнения е трудно да се говори, но на ниво глас Илайджа Ууд определено е ужасно дърво. Не, че репликите му са кой знае колко качествени (Смел И Добър Герой™ уви), но той въпреки това успява да си ги каже с допълнителен фактор на бездарност. Дженифър Конъли в ролята на 7 – единствената жена в групата – също е някакси не особено ангажирана с онова, което говори. Единственият по-запомнящ се глас е този на Кристофър Плъмър – 1 – но той пък е типичният Упорит Положителен Персонаж В Грешка и няма кой знае какво да каже. Въпреки това диалозите не са на лошо ниво и определено не са нещо, което ще развали някому впечатлението.
Вкратце, 9 е един малко избързан и леко разфокусиран филм, който при все това успява да сработи, при това по доста качествен начин. Няма да преобърне ничии представи за кино, но появата на подобна зряла западна анимация не е нещо твърде често и трябва да му се обръща внимание.
Оценка: 8/10